— Природата Енчоо, полето, гората и въздуха не познаваш, чичовото, затова си такъв нефелит и нацупен постоянно, сякаш си пил оцет. Мухите ти бръмчели много, комарите те хапели, съседите ти кашляли сутрин и ти не давали да спиш, че дори и песента на славеите не можеш да понасяш. Цял свят се наслаждава на тяхната омайност, а ти като караконджо тичаш да ги гониш по тъмно край воденичната вада. И прочетеш ли във вестника, че някой умрял от сърце — хващаш се с две ръце за лявата страна, чуеш ли за кръвно налягане — веднага се яви и на тебе.

Граматиката ти е сбъркана, момчее, и системата ти е повредена! Уж много знаете, много сте учени, пък не можете да разберете, че за всички злини в света са причина границите. Границите си не знаем, Енчоо, границите, и все мислим, че ни са тесни. И царете мислят тъй, и владиците, и вии, търговците, и всички. Оттам иде всичкото. На, да вземем тебе например. Какво ти липсва? Млад си още, богат си, пари имаш да ядеш сто години и пак да ти останат! Жена имаш като икона изписана и няма да ти вречи, ни да ти кречи. Защо си се свил и умислил като сирота на помен, а? Брашното ли ти се е свършило, или пристав ти е секвестирал чергите?

Нищо ти няма, чичовото, нищооо, само едно е то, само едно — дето робуваш на богатството си! Послушай ме мене, остави магазина на момчетата, да поспечелят и те нещо, зарежи полици и фактури, изхвърли тия пусти вестници из джобовете и не се интересувай пада ли франкът, качва ли се лирата; махни тая колосана яка, гдето ти е притиснала главните жили на шията, поразкопчей се, поразпусни се и ела с мене. Ела с мене да те водя на лов, та хем да оздравееш, хем наука да научиш.

Вии си мислите, че всичко знаете и всичко сте разбрали, момчеее! Мислите си само, а то не е тъй! Не е тъъъй! Нищо не разбирате, чичовото, ничево не понимаете! Ама ще речеш: Аз, виден търговец, голяма фирма, всички ме тачат и уважават… че какво нещо е търговецът, а? Нищо! Вятър! Грях! Едно време дядо ти Петко Брадата тъй думаше за тях: Иван си произвел нещо, Стоян иска да го купи, а търговецът застанал помежду им и нищо не прави, а само повишава цената на нещото. Това е. Друго прави ли? А?

И какво разбира той от живота и природата — пак нищо! Ти като си обиколил на цяла Европа столиците, можеш ли ми каза къде се намира Студеното кладенче, а? На Купена качвал ли си се? Изтягал ли си се на Равната поляна в тревите да ти замирише на здравец и див джоджун и пеперуди като шарена басма да се веят над главата ти? От върха на Самодивец приказвал ли си с дяда господя! Кое цвете се казва син-син бъкалец? Ами игличина-пачина, разпъдиовчар, седянковче, кълна-ружа, самакитка, мустакерче? А, я да те видя, като си толкова учен, какво можеш ми каза за свраката например, а?

А де! Думай де!

— Презряно животно, ще речеш, просто, вредно и глупаво.

Ама не е тъй, не е тъъъй!

Няма вредна птичка, няма вредно животно, сине, и няма по-презряно същество на земята от човека! И той измислил тия работи за тях.

Всичко е полезно, всичко е добро и всичко е умно. Заблуждение е това, момче, заблуждение.

Тръгни, да речем, из полето с голи ръце или само с тояга, и ще видиш, че свраките и гаргите ще кацат на десетина крачки около тебе, ще си кълвят спокойно и няма окото им да трепне. Забележат ли те обаче, че си с пушка, ще премерят разстоянието от тебе до тях като артилеристи и ще кацат на един изстрел чак надалеч. А че те са предни постове на дивеча в гората, ти не си слушал, нали? Не си я! А точно тъй е. Зададе ли се ловец откъм полето, накрая на гората го посрещат те и сойките. Разкряскват се, разврякват се и дадат знак за тревога на другите гадини, които са навътре, та да вземат мерки и да се пазят. Хитрички са те, хитрички, не ще приказки! Знеш ли как си чупят орехите? Като го грабне с клюна си, хвръкне, дигне се нависоко(тя си знае колко) и се изправи точно над държавното шосе, защото е най кораво място, пусне ореха да се счупи и се спусне веднага долу да му клъвне ядките. От простотия ли е това, а? От глупост ли е? На кой човек ще му дойде на ум такова нещо?

Разбират всичко те, разбират и не се лъжат лесно. Само веднъж, помня, ги излъгахме с дяда ти Петка Брадата и още ми е мъчно. Прочел той в някаква французка книга, че свраките много мразели бухалите, защото им ядели яйцата, и ми дума един ден:

— Добре, кай, улови, кай, някой жив бухал?

— Харно, казвам, бе, Брада — бухал, бухал! Дадено.

Примъкнах се още същата вечер по викалото на запустялата Сулак джамия, таих се, таих се, докато се обади и забуха, както правеше всяка вечер, и хоп — пипнах го като котка врабец. На другия ден отидохме в Ормана, вързах бухала за крака с една връв, а другия и край запетлах за една драка и се скрихме в шумака. Не се минаха и пет минути, че като се дигна една врява, една олелия, като налетя цял облак свраки върху него, че като почнаха да го кълват, да го скубят. Брадата вдигна пушката и: пат-пат-пат — скъса се да бие свраки, ама аз и не мръднах даже. Сърцето ми не даде. Видя ми се неприлична работа и нечестна. Истинският лов е друго нещо. Тръгнеш, пуснеш куче, подсвирнеш, извикаш, предупредиш, значи дивеча и тогава. Така не мога аз. Не мога и не бива! Грехота е!

Та такива ми ти работи, момчето ми. Нищо и никакво птиче, ама и то си има свой живот, свои радости, мъки и наредби. На, за тебе лъжа, за мене истина, ама когато женската сврака мъти, всякога в гнездото и ще намериш парченце от огледало или просто стъкло. Седи си, значи, животинчето, топли си яйцата, продължава си рода и нали е женско, като няма друга работа, оглежда си хубостта.

Чудно нещо е природата. Енчооо, дълбоко, широко нещо, и няма мярка за него. Затова ти думам: стига си гонил с камъни по тъмното славеите край воденичната вада, че ти не давали да спиш, а ела да те заведа горе на Самодивец да видиш какво се казва земя, небе, въздух, да се родиш още веднъж и да поприказваш с дяда господя, че и ти да го проумееш, и той да ти прости, та да оздравееш и да заприличаш на човек.

Тъй говореше една топла пролетна вечер старият ловец дядо Добри Парижът, а аз стоях отстрани и слушах.