1Кънигы рождьства iсоусь христова сына давидова сына авраамля. 2авраамъ роди исаака. исаакъ же роди иакова. иаковъ же роди иоуду и братию эго. 3иоуда же роди фареса и зара отъ фамары. фаресъ же роди езрома. езромъ же роди арама. 4арамъ же роди аминадава. аминадавъ же роди наасона. наасонъ же роди салмона. 5салмонъ же роди вооза отъ рахавы. воозъ же роди овида отъ роуфи. овидъ же роди иесея. 6иесеи же роди давида царя. давидъ же царь роди соломона отъ оуриины. 7соломонъ же роди ровоама. ровоамъ же роди авию. авия же роди аса. 8асъ же роди иосафата. иосафатъ же роди иорама. иорамъ же роди озию. 9озия же роди иоафама. иоафамъ же роди ахаза. ахазъ же роди езекию. 10езекия же роди манасию. манасия же роди амона. амонъ же роди иосию. 11иосия же роди иехонию и братию эго въ прэселэниэ вавулоньскоэ 12по прэселэнии же вавулоньстээмь иехония роди салафиила. салафиилъ же роди зоровавеля. 13зоровавель же роди авиоуда. авиоудъ же роди елиакима. елиакимъ же роди азора. 14азоръ же роди садока. садокъ же роди ахима. ахимъ же роди елиоуда. 15елиоудъ же роди елиазара. елиазаръ же роди матфана. матфанъ же роди иакова. 16иаковъ же роди иосифа мужа мариина из нэяже роди сu iсоусь нарицаэмыи христосъ. 17вьсэхъ же родъ отъ авраама до давида родъ четыре на десяте. и отъ давида до прэселэния вавулоньскааго родъ четыре на десяте. и отъ прэселэния вавулоньскааго до христа родъ четыре на десяте.18iсоусь христово же рождьство сице бэ. обрученэ бо бывъши матери эго марии иосифови прэжде даже не сънидоста ся обрэтеся имущи въ чрэвэ отъ доуха свята. 19иосифъ же мужь эя правьдьнъ сы и не хотя обличити эя въсхотэ отаи поустити ю. 20сице же эмоу оумышльшоу се ангелъ господьнь въ сънэ яви ся эмоу глаголя: иосифе сыноу давидовъ не оубои ся прияти мария жены твоэя. рождьшеэ бо ся въ нэи отъ доуха эсть свята. 21родить же сынъ. и наречеши имя эмоу iсоусь. той бо съпасеть люди своя отой грэхъ ихъ. 22се же вьсе бысть да събудеть ся. реченоэ от господа пророкъмь глаголющемь: 23се дэва въ чрэвэ прииметь и родить сынъ и нарекуть имя эмоу емманоуилъ эже эсть съказаэмо съ нами богъ. 24въставъ же иосифъ от съна сътвори якоже повелэ эмоу ангелъ господьнь. и приятой жену свою. 25и не знааше эя доньдеже роди сынъ свои прьвэньць. и нарече имя эмоу iсоусь.

1Iсоусоу роджьшоу ся въ вифлееми иоудэистэи въ дьни ирода царя се влъсви от въстока придошя въ иероусалимъ глаголюще: 2къде эсть рождии ся царь иоудеискъ; видэхомъ бо звэзду эго на въстоцэ и придохомъ поклонитой ся эмоу. 3оуслышавъ же иродъ царь съмяте ся и вьсь иероусалимъ съ нимь. 4и събьравъ вься архиерея и кънижьникы людьскыя въпрашааше я: къде христосъ раждаэть ся; 5они же рекоша эмоу: въ вифлееми иоудеистэи. тако бо писано эсть пророкъмь: 6и ты вифлееме землэ иоудова ни чимь же мьньши эси въ владыкахъ иоудовахъ. ис тебе бо изидеть владыка иже оупасеть люди моя израиля. 7тойгда иродъ отаи призъвавъ влъхвы испыта от нихъ врэмя явльшяя ся звэзды. 8и посълавъ я въ вифлеемъ рече: шьдъше испытаите извэстьно о отрочяте. эгда же обрящете повэдите ми да и азъ шьдъ поклоню ся эмоу. 9они же послоушавъше царя идошя и се звэзда юже видэшя на въстоцэ идэаше прэдъ ними доньдеже пришьдъши ста врьхоу идеже бэ отрочя. 10видэвъше же звэзду въздрадовашя ся радостию великою зэло. 11и въшьдъше въ храмину видэшя отрочя съ мариэю материю эго и падъше поклонишя ся эмоу. и отврьзъше съкровища своя принесошя эмоу дары злато и ливанъ и змурьну. 12и отвэтой приимъше въ сънэ не възвратити ся къ иродоу нъ инэмь путьмь отидошя въ страну свою. 13отшьдъшемъ же имъ се ангелъ господьнь въ сънэ яви ся иосифоу глаголя: въставъ поими отрочя и матерь эго и бэжи въ егуптой и буди тоу доньдеже ти реку. хощеть бо иродъ искати отрочяте да погоубить э. 14онъ же въставъ поятой отрочя и матерь эго нощию и отиде въ егуптой. 15и бэ тоу до оумрьтия иродова. да събудеть ся реченоэ от господа пророкъмь глаголющемь: от егупта възъвахъ сынъ мои. 16тойгда иродъ видэвъ, яко поруганъ бысть от влъхвъ разгнэва ся зэло и пославъ изби вься отрокы сущяя въ вифлееми и въ вьсэхъ прэдэлэхъ эя от дъвою лэтоу и ниже по врэмени эже испыта от влъхвъ. 17тойгда събысть ся реченое иеремиэмь пророкъмь глаголющемь: 18гласъ въ рамэ слышанъ бысть плачь и рыданиэ и въпль мъногъ. рахиль плачущи ся чядъ своихъ н не хотэаше оутэшити ся яко не суть. оумьръшоу же иродоу се ангелъ господьнь въ сънэ яви ся иосифоу въ егуптэ 20глаголя: въставъ поими отрочя и матерь эго и иди въ землю израилэву. измрэшя бо ищущеи доушя отрочяте. 21онъ же въставъ поятой отрочя и матерь эго и въниде въ землю израилэву. 22слышавъ же яко архелаи царьствоуэть въ иоудеи въ ирода мэсто отьца своэго оубоя ся тамо ити. вэсть же приимъ въ сънэ отиде въ страну галилеиску 23и пришьдъ въсели ся въ градэ нарицаэмээмъ назарефъ. да събудеть ся реченоэ пророкы яко назореи наречеть ся.

1Въ ты же дьни приде иоанъ крьститель проповэдая въ поустыни иоудеисцэи 2и глаголя: покаите ся приближи бо ся царьствиэ небесьноэ. 3сь бо эсть реченыи исаиэмь пророкъмь глаголющемь: гласъ въпиющааго въ поустыни. оуготоваите путь господьнь. правы творите стьзя эго. 4самъ же иоанъ имэаше ризу свою от власъ вельбуждь и поясъ оусниянъ о чрэслэхъ своихъ. ядь же эго бэ акридъ и медъ дивии. 5тойгда исхождааше къ нэмоу иероусалимъ и вься иоудеа и вься страна иорданьская. 6и крьщааху ся въ иорданьсцэи рэцэ от нэго исповэдающе грэхы своя. 7видэвъ же мъногы фарисея и садоукея грядущя на крьщениэ эго и глагола: исчядия ехидьнова къто съказа вамъ бэжати от грядущааго гнэва; 8сътворите оубо плодъ достоинъ покаанию. 9и не начинаите глаголати въ себэ отьца имаамъ авраама. глаголю бо вамъ яко можеть богъ от камения сего въздвигнути чяда авраамови. 10оуже бо сэкыра при корении дрэва лежить. вьсяко оубо дрэво эже не творить плода добра посэкаэмо бываэть и въ огнь въметаэмо. 11азъ оубо крьщу вы водою въ покааниэ. грядыи же по мънэ крэплии мене эсть. эмоуже нэсмь достоинъ сапога понести. той вы крьстить доухъмь святыимь и огньмь. 12эмоуже лопата въ рукоу эго и потрэвить гоумьно своэ и събереть пьшеницу въ житницу а плэвы съжежеть огньмь негасимыимь. 13тойгда приде iсоусь от галилея на иорданъ къ иоаноу крьститой ся от нэго. 14иоанъ же възбраняаше эмоу глаголя: азъ трэбоую от тебе крьстити ся а ты грядеши къ мънэ; 15отвэщавъ же iсоусь рече къ нэмоу: остани нынэ. тако бо подобьно эсть намъ исплънити вьсяку правьду. тойгда остави и. 16крьщь же ся iсоусь възиде абиэ от воды. и се отврьзошя ся эмоу небеса и видэ доухъ божии съходящь яко голубь и грядущь на нь. 17и се гласъ съ небесе глаголя: се эсть сынъ мои възлюблэныи о нэмьже благоволихъ.

1Тойгда възведенъ бысть iсоусь доухъмь въ поустыню искоуситой ся от диявола. 2и пощь ся четыри десяти дьнии и четыри десяти нощии послэдь възалъка. 3и приступль искоуситель рече эмоу: аще сынъ эси божии рьци да камениэ се хлэви будуть. 4онъ же отвэщавъ рече: писано эсть не охлэвэ эдиномь живъ будеть чловэкъ нъ о вьсякомь глаголэ исходящиимь из оустой божиихъ. 5тойгда поятой и дияволъ въ святыи градъ и постави и на крилэ црькъвьнээмь 6и рече эмоу: аще сынъ эси божии врьзи ся низъ. писано бо эсть яко ангеломъ своимъ заповэсть о тебэ и на рукоу възьмуть тя да не прэтойкнеши о камень ногы твоэя. 7рече же эмоу iсоусь: пакы писано эсть: не искоусиши господа бога своэго. 8пакы поятой и дияволъ на гору высоку зэло и показа эмоу вься царьствия вьсего мира и славу ихъ. 9и рече эмоу: вься си дамъ тебэ аще падъ поклониши ми ся. 10тойгда рече эмоу iсоусь: иди за мя сотоно. писано бо эсть: господоу богоу твоэмоу поклониши ся и томоу эдиномоу послоужиши. 11тойгда остави и дияволъ. и се ангели приступиша и слоужааху эмоу. 12слышавъ же iсоусь яко иоанъ прэданъ бысть отиде въ галилею 13и оставль назарефъ пришьдъ въсели ся въ капернаоумъ въ помориэ въ прэдэлэхъ 3авоулонихъ и неффалимлихъ. 14да събудеть ся реченоэ исаиэмь пророкъмь глаголющемь: 15земля завоулоня и земля неффалимля путь морю об онъ полъ иордана галилея языкъ 16людиэ сэдящеи въ тьмэ видэшя свэтой великъ и сэдящеи въ странэ и сэни съмрьтьнэи свэтой въсия имъ. 17оттоли начатой iсоусь проповэдати и глаголати: покаите ся приближи бо ся царьствиэ небесьноэ. 18ходя же iсоусъ при мори галилеистээмь видэ дъва брата симона нарицаэмааго петра и аньдрея брата эмоу въмэтаюшта мрэжя въ море бэаста бо ловьца. 19и рече има: идэта по мънэ и сътворю вы ловьца чловэкомъ. 20она же абиэ оставльша мрэжя по иэмь идоста. 21и прэшьдъ оттудоу оузьрэ ина дъва брата иакова зеведеова и иоана брата эмоу въ корабли съ зеведеомь отьцьмь эю завязающа мрэжя своя и възъва я. 22она же абиэ оставльша корабль и отьца своэго по нэмь идоста. 2зи прохождааше вьсю галилею iсоусь оучя на съборищихъ ихъ и проповэдая евангелиэ царьствия и исцэляя вьсякъ недугъ и вьсяку язу въ людьхъ. 24и изиде слоухъ эго по вьсеи сурии и приведошя эмоу вься болящяя различьны недугы и страстьми одрьжимыя и бэсьныя и мэсячьныя и ослаблэныя жилами и исцэли я. 25и по нэмь идошя народи мънози от галилея и декаполеа и от иероусалима и иоудея и съ оного полоу иордана.

1Оузьрэвъ же народъ мъногъ възиде на гору и яко сэде приступишя къ нэмоу оученици эго. 2и отврьзъ оуста своя оучааше я глаголя: зблажени нищии доухъмь яко тэхъ эсть царьствиэ небесьноэ. 4блажени плачущеи ся яко ти оутэшять ся. 5блажени кротции яко ти наслэдять землю. 6блажени алъчущеи и жаждущеи правьды яко ти насытять ся. 7блажени милостивии яко ти помиловани будуть. 8блажени чистии срьдьцьмь яко ти бога оузьрять. 9блажени съмиряющеи яко ти сынове божии нарекуть ся. 10блажени изгънани правьды ради яко тэхъ эсть царьствиэ небесьноэ. 11блажени эсте эгда поносять вамъ и ижденуть и рекуть вьсякъ зълъ глаголъ на вы лъжуще мене ради. 12радоуите ся и веселите ся яко мьзда ваша мънога эсть на небесехъ. тако бо изгнашя пророкы иже бэшя прэжде васъ. 1звы эсте соль земли. аще же соль обоуяэть чимь осолить ся. ни къ чесомоу же будеть кътомоу нъ да исыпана будеть вънъ и попираэма чловэкы. 14вы эсте свэтой вьсемоу мироу. не можеть градъ оукрыти ся врьхоу горы стоя. 15ни въжагають свэтильника и поставляють эго подъ спудъмь нъ на свэщьницэ да свэтить въсэмъ иже въ храминэ суть. 16тако да просвэтить ся свэтой вашь прэдъ чловэкы да оузьрять ваша добрая дэла и прославять отьца вашего иже эсть на небесехъ. 17не мьните яко придохъ разоритой закона или пророкъ. не придохъ разоритой нъ наплънитой. 18аминь глаголю вамъ: доньдеже прэидеть небо и земля иота эдина или эдина чрьта не прэидеть от закона доньдеже вься будуть. 19иже бо разорить эдину заповэдии сихъ малыихъ и наоучить тако чловэкы мьнии наречеть ся въ царьствии небесьнээмь. а иже сътворить и наоучить сь великъ наречеть ся въ царьствии небесьнээмь. 20глаголю бо вамъ яко аще не избудеть правьда ваша паче кънижьникъ и фарисеи не имате вънити въ царьство небесьноэ. 21слышасте яко речено бысть древьниимь: не оубиэши иже бо оубиэть повиньнъ эсть судоу. 22азъ же глаголю вамъ яко вьсякъ гнэвая ся на брата своэго без оума повиньнъ эсть судоу. иже бо речеть братоу своэмоу рака повиньнъ эсть съньмищоу. а иже речеть боуэ повиньнъ эсть геонэ огньнэи. 2заще оубо принесеши даръ твои къ олтарю и тоу помянеши яко братой твои имать нэчьто на тя 24остави тоу даръ твои прэдъ олтарьмь и шьдъ прэжде съмири ся съ братоймь своимь и тойгда пришьдъ принеси даръ твои. 25боуди оувэщая ся съ супьръмь своимь скоро доньдеже эси на пути съ нимь да не прэдасть тебе судии и судия тя прэдасть слоузэ и въ тьмьницу въврьжеть тя. 26аминь глаголю тебэ: не изидеши оттудоу доньдеже въздаси послэдьнии кодрантой. 27слышасте яко речено бысть древьниимь: не прэлюбы сътвориши. 28азъ же глаголю вамъ яко вьсякъ иже възьрить на жену съ похотию оуже любы сътвори съ нэю въ срьдьци своэмь. 29аще же око твоэ десноэ съблажняэть тя изми э и врьзи от тебе. оунэ бо ти эсть да погыбнеть эдинъ оудъ твоихъ а не вьсе тэло твоэ будеть въврьжено въ геону. з0и аще десная твоя рука съблажняэть тя оусэци ю и врьзи от себе. оунэ бо ти эсть да погыбнеть эдинъ оудъ твоихъ а не вьсе тэло твоэ идеть въ геону. з1речено же бысть: иже аще поустить жену свою да дасть эи кънигы распоустьныя. з2азъ же глаголю вамъ яко вьсякъ поущая жену свою развэ словесе любодэаньнааго творить ю прэлюбы дэяти. и иже подъбэгу поэмлэть прэлюбы творить.ззпакы слышасте яко речено бысть древьниимь: не въ лъжу кльнеши ся. въздаси же господеви клятвы твоя. з4азъ же глаголю вамъ не кляти ся отинудъ. ни небъмь яко прэстолъ эсть божии. з5ни землею яко подножиэ эсть ногама эго. ни иероусалимъмь яко градъ эсть великааго царя. з6ни главою своэю кльни ся яко не можеши власа эдиного бэла ли чрьна сътворити. з7буди же слово ваше еи еи и ни ни. лихоэ сею от неприязии эсть. з8слышасте яко речено бысть: око за око и зубъ за зубъ. з9азъ же глаголю вамъ не противити ся зълоу. нъ аще къто тя оударить въ десную ланиту обрати эмоу и дроугую. 40и хотящоуоумоу судъ прияти съ тобою и ризу твою възяти отпоусти эмоу и срачицу твою. 41и аще къто поиметь тя по силэ поприще эдино иди съ нимь дъвэ.42просящоуоумоу оу тебе даи и хотящааго от тебе заяти не отврати. 4зслышасте яко речено эсть: възлюбиши ближьняаго своэго и възиенавидиши врага твоэго. 44азъ же глаголю вамъ: любите врагы вашя. благословите кльнущяя вы. добро творите ненавидящиимъ васъ и молите за творящяя вамъ напасть и изгонящяя вы. 45да будете сынове отьца вашего иже эсть на небесехъ. яко слъньце своэ сияэть на зълыя и на благыя и дъждить на правьдьныя и нанеправьдьныя. 46аще бо любите любящяя вы кую мьзду имаате; не и мытариэ ли такожде творять; 47и аще цэлоуэте дроугы вашя тойкъмо чьто лише творите; не и мытариэ ли такожде творять; 48будэте оубо вы съврьшени яко и отьцъ вашь небесьныи съврьшенъ эсть.

1Вънемлэте милостыня вашея не творити прэдъ чловэкы да видими будете ими. аще ли же ни. мьзды не имаате от отьца вашего иже эсть на небесехъ. 2эгда оубо твориши милостыню не въструби прэдъ собою яко лицемэри творять въ съборищихъ и въ стьгнахъ да прославять ся от чловэкъ. аминь глаголю вамъ яко въсприэмлють мьзду свою. зтебэ же творящоу милостыню да не чоуэть шоуица твоя чьто творить десница твоя. 4да будеть милостыни твоя въ таинэ и отьць твои видяи въ таинэ въздасть тебэ явэ. 5и эгда молиши ся не буди яко лицемэри. яко любять на съборищихъ и въ стьгнахъ и на распутиихъ стояще молити ся да явять ся чловэкомъ. аминь глаголю вамъ яко въсприэмлють мьзду свою. 6ты же эгда молиши ся въниди въ клэть твою и затвори двьри твоя и моли ся отьцоу твоемоу въ таинэ. и отьць твои видяи въ таинэ въздасть тебэ явэ. 7моляще же ся не лихо глаголэте якоже язычьници. мьнять бо ся яко въ мънозэ глаголании своэмь оуслышани будуть. 8не подобите ся оубо имъ. вэсть бо отьць вашь ихъже трэбоуэте прэжде прошения вашего. 9тако оубо молите вы ся: отьче нашь иже эси на небесехъ да святить ся имя твоэ. 10да придеть царьствиэ твоэ. да будеть воля твоя яко на небеси и на земли. 11хлэбъ нашь насущьныи даждь намъ дьньсь. и остави намъ длъгы нашя яко и мы оставляэмъ длъжьникомъ нашимъ. 1зи не въведи насъ въ напасть нъ избави ны от неприязии. яко твоэ эсть царьствиэ и сила и слава въ вэкы. аминь. 14аще бо отпоустите чловэкомъ съгрэшения ихъ отпоустить и вамъ отьць вашь небесьныи. 15аще ли не отпоущаэте чловэкомъ съгрэшении ихъ ни отьць вашь отпоустить вамъ съгрэшении вашихъ.16эгда же постите ся не будэте яко лицемэри сэтоующе. просмраждають бо лица своя да ся бышя явили чловэкомъ постяще. аминь глаголю вамъ яко въсприэмлють мьзду свою. 17ты же постя ся помажи главу твою и лице твоэ оумыи. 18да не явиши ся чловэкомъ постя ся нъ отьцоу твоэмоу иже эсть въ таинэ. и отьць твои видяи въ таинэ въздасть тебэ явэ. 19не съкрываите себэ съкровищь на земли идеже чрьвь и тьля тьлить. идеже татиэ подъкопавають и крадуть. 20съкрываите же себэ съкровища на небеси идеже ни чрьвь ни тьля тьлить. идеже татиэ не подъкопавають ни крадуть. 21идеже бо эсть съкровище ваше тоу эсть и срьдьце ваше.22свэтильникъ тэлоу эсть око. аще оубо будеть око твоэ просто вьсе тэло твоэ будеть свэтьло. 2заще ли око твоэ лукаво будеть вьсе тэло твоэ тьмьно будеть. аще оубо свэтой иже въ тебэ тьма эсть то тьма кольми; 24ни кыи же бо рабъ можеть дъвэма господинома работати. либо эдиного възненавидить а дроугааго възлюбить. ли эдиного дрьжить ся а о дроузээмь нерадити начьнеть. не можете богоу работати и мамонэ. 25сего ради глаголю вамъ: не пьцэте ся доушею вашею чьто эсте или чьто пиэте ни тэлъмь вашимь въ чьто облэчете ся. не доуша ли больши эсть пищя и тэло одеждя. 26възьрите на пътиця небесьныя. яко ни сэють ни жьнють ни събирають въ житьницу и отьць вашь небесьныи питаэть я. не вы ли паче лоучьше ихъ эсте; 27къто же от васъ пекы ся можеть приложити тэлеси своэмь лакъть эдинъ; 28и о одежди чьто печете ся; съмотрите крины сельныя како растуть ни троуждають ся ни прядуть. 29глаголю же вамъ яко ни соломонъ въ вьсеи славэ своэи облэче ся яко эдинъ от сихъ. з0аще же сэно сельноэ дьньсь сущеэ а оутрэ въ пещь въмэтаэмо богъ тако одээть кольми паче васъ маловэри. з1не пьцэте ся оубо глаголюще: чьто эмъ или чьто пиэмъ или чимъ одеждемъ ся; з2вьсэхъ бо сихъ языци ищуть. вэсть бо отьць вашь небесьныи яко трэбоуэте вьсэхъ сихъ. ззищэте же прэжде царьствия божия и правьды эго и си вься приложять ся вамъ. з4не пьцэте ся оубо на оутрэи. оутрэи бо дьнь собою пьчеть ся довълэть бо дьни зълоба своя.

1Не осуждаите да не осуждени будете. 2имьже бо судъмь судите судить ся вамъ. и въ нюже мэру мэрите възмэрить ся вамъ. зчьто же видиши сучьць иже эсть въ очеси брата твоэго а брьвьна эже эсть въ очеси твоэмь не чоуэши; 4или како речеши братоу твоэмоу: остави и изьму сучьць из очесе твоэго и се брьвьно въ оцэ твоэмь; 5лицемэре изьми прьвээ брьвьно из очесе твоэго тойгда оузьриши изяти сучьць из очесе брата своэго. 6не дадите святааго пьсомъ. ни помэтаите бисьръ вашихъ прэдъ свиниями да не поперуть ихъ ногами своими и вращьше ся растрьгнуть вы.7просите и дасть ся вамъ. ищэте и обрящете. тлъцэте и отврьзеть ся вамъ. 8вьсякъ бо просяи прииметь и ищяи обрэтаэть и тлъкущоуоумоу отврьзеть ся. 9ли къто эсть от васъ чловэкъ эгоже аще просить сынъ свои хлэба еда камень подасть эмоу; 10ли аще рыбы просить еда змию подасть эмоу; 11аще оубо вы лукавьни суще оумээте даяния блага даяти чядомъ вашимъ кольми паче отьць вашь иже эсть на небесехъ дасть благая просящиимъ эго. 12вься оубо элико ощете да творять вамъ чловэци тако и вы творите имъ. се бо эсть законъ и пророци. 1звънидэте узъкыими враты. яко пространна врата и широкъ путь въводяи въ пагоубу и мънози суть въходящеи ими. 14коль узъка врата и тэсьнъ путь въводяи въ живот и мало ихъ эсть иже и обрэтають. 15вънемлэте от лъживыихъ пророкъ иже приходять къ вамъ въ одеждахъ овьчахъ, утрьюдоу же суть влъци хыщьници. 16от плодъ ихъ познаэте я. еда объэмлють от трьния грозны или от рэпия смокъви; 17тако вьсяко дрэво добро плоды добры творить а зъло дрэво плоды зълы творить. 18не можеть дрэво добро плодъ зълъ творити ни дрэво зъло плодъ добръ творити. 19вьсяко дрэво эже не творить плода добра посэкають и въ огнь въмэтають. 20тэмьже оубо от плодъ ихъ познаэте я. 21не вьсякъ глаголяи мънэ господи господи вънидеть въ царьствиэ небесьноэ нъ творяи волю отьца моэго иже эсть на небесехъ. 22мънози рекуть мънэ въ той дьнь: господи господи не въ твоэ ли имя пророчьствовахомъ и твоимь именьмь бэсы изгонихомъ и твоимь именьмь силы мъногы сътворихомъ; 2зи тойгда исповэмь имъ яко ни коли же знахъ васъ. отидэте от мене дэлающеи беззакониэ 24вьсякъ оубо иже слышить словеса моя си и сътворить я оуподоблю и мужоу мудроу иже съзъда своюхрамину на камени. 25и съниде дъждь и придошя рэкы и възвэяшя вэтри и нападошя на рамину ту и не паде ся. основана бо бэ на камени. 26и вьсякъ слышяи словеса моя си и не творя ихъ оуподобить ся мужоу боую, иже съзъда свою храмину на пэсъцэ. 27и съниде дъждь и придошя рэкы и възвэяшя вэтри и опьрошя ся храминэ тои и паде ся и бэ раздроушениэ эя велико. 28и бысть эгда съконьча iсоусь вься словеса си дивляаху ся народи о оучении эго. 29бэ бо оучя я яко власть имы и не яко кънижьници.

1Съшьдъшоу же эмоу съ горы въ слэдъ эго идошя народи мънози. 2и се прокаженъ приступль кланяаше ся эмоу глаголя: господи аще хощеши можеши мя очистити. зи простьръ руку косну и iсоусь глаголя: хощу очисти ся. и абиэ очисти ся от проказы. 4и рече эмоу iсоусь: виждь ни комоу же не повэждь нъ шьдъ покажи ся иереови и принеси даръ иже повелэ моусеи въ съвэдэниэ имъ. 5въшьдъшоу же эмоу въ каперънаоумъ и приступи къ нэмоу сътьникъ моля и 6и глаголя: господи отрокъ мои лежить въ домоу ослаблэнъ лютэ страждя. 7и глагола эмоу iсоусь: азъ пришьдъ исцэлю и. 8и отвэщавъ сътьникъ рече: господи нэсмь достоинъ да подъ кровъ мои вънидеши нъ тойкъмо рьци слово и исцэлээтой отрокъ мои. 9ибо азъ чловэкъ эсмь подъ владыкою имы подъ собою воины. и глаголю семоу иди и идеть. и дроугоуоумоу приди и придеть. и рабоу моэмоу сътвори се и сътворить. 10слышавъ же iсоусь диви ся эмоу и рече идущиимъ по нэмь: аминь глаголю вамъ ни въ израили толикы вэры обрэтохъ. 11глаголю же вамъ яко мънози от въстокъ и западъ придуть и възлягуть съ авраамъмь и исаакъмь и иаковъмь въ царьствии небесьнээмь.12а сынове царьствия изгънани будуть въ тьму кромэшьнюю: тоу будеть лачь и скрьжьтой зубомъ. 1зи рече iсоусь сътьникоу: иди якоже вэрова буди тебэ. и исцэлэ отрокъ эго въ той часъ.14и пришьдъ iсоусь въ домъ петровъ видэ тьщу эго лежящу огньмь жегому. 15и прикосну ся руцэ эя и остави ю огнь и въста и слоужааше эмоу. 16поздэ же бывъшоу приведошя эмоу бэсьны мъногы и изгъна доухы словъмь и вься болящяя исцэли. 17да събудеть ся реченоэ исаиэмь пророкъмь глаголющемь: той недугы нашя приятой и болэзни понесе. 18оузьрэвъ же iсоусь мъногы народы окрьстой себе повелэ ити на онъ полъ. 19и приступль эдинъ кънигъчии рече эмоу: оучителю иду по тебэ яможе колижьдо идеши. 20и глагола эмоу iсоусь: лиси язвины имуть и пътиця небесьныя гнэзда а сынъ чловэчьскыи не имать къде главы подъклонити. 21дроугыи же от оученикъ эмоу рече къ нэмоу: господи повели ми прэжде ити и погрети отьца моэго. 22iсоусь глагола эмоу: гряди по мънэ и остави мрьтвыя погрети своя мрьтвьця.2зи вълэзъшоу эмоу въ корабль по нэмь идошя оученици эго. 24и се трусъ великъ бысть въ мори яко покрывати ся кораблю влънами а той съпааше. 25и пришьдъше оученици эго възбоудишя и глаголюще: господи съпаси ны погыблемъ. 26и глагола имъ: чьто страшиви эсте маловэри; тойгда въставъ запрэти вэтромъ и морю и бысть тишина велия. 27чловэци же чоудишя ся глаголюще: къто сь эсть яко вэтри и море послоушають эго; 28и пришьдъшоу эмоу на онъ полъ въ страну гергесиньску сърэтоста и дъва вэсьноующа ся от гробъ исходяща люта зэло яко немощи ни кому же мимо ити путьмъ тэмь. 29и се възъписта глаголюща: чьто эсть нама и тебэ iсоусе сыне божии; пришлъ эси сэмо прэжде врэмене мучитой насъ. з0бэ же далече от нэю стадо свинии мъного пасомо. з1бэси же моляху и глаголюще: аше изгониши ны повели намъ ити въ стадо свиноэ. з2и рече имъ iсоусь: идэте. они же ишьдъше идоша въ свиниw. и абию оустрэшя ся стадо вьсе свиноэ по брэгоу въ море и оумрэшя въ водах. зза пасущеи бэжашя и шьдъше въ градъ възвэстишя вься и о бэсъноую. з4и се вьсь градъ изиде противу iсоусови и видэвъше и молиша да бъ прэшьлъ от прэдэлъ ихъ.

1И вълэзъ iсоусь въ корабль прэяде и приде въ свои градъ. 2и се принесошя эмоу ославлэнъ жилами на одрэ лежящь. и видэвъ iсоусь вэру ихъ рече ослаблэноуоумоу: дрьзаи чядо отпоущають ся грэси твои. зи се эдини от кънижьникъ рекошя въ себэ: сь хоульствоуэть. 4и видэвъ iсоусь помышлэния ихъ рече: въскую мыслите вы зъло въ срьдьцихъ вашихъ; 5чьто во эсть оудобээ рещи ослаблэноуоумоу отпоущають ся грэси твои или рещи въстани и ходи; 6нъ да оувэсте яко власть имать сынъ чловэчь на земли отпоущати грэхы. тойгда глагола ослаблэноуоумоу: въстани и възьми одръ твои и иди въ домъ твои. 7и въставъ иде въ домъ свои. 8видэвъше же народи чоудишя ся и прославишя бога давшааго власть таку чловэкомъ. 9и прэходя iсоусь оттудоу видэ чловэка на мытьници сэдяща именьмь матфея и глагола эмоу: по мънэ иди и въставъ по нэмь иде. 10и бысть эмоу възлежящоу въ домоу и се мънози грэшьници и мытаре пришьдъше възлежааху съ iсоусьмь и съ оученикы эго. 11и видэвъше фарисеи глаголааху оученикомъ эго: почьто съ мытари и съ грэшьникы эсть оучитель вашь; 12iсоусь же слышавъ рече имъ: не требоують съдравии врача нъ болящеи. 1зшьдъше же наоучите ся чьто эсть милостыни хощу а не жрьвэ. не придохъ бо призъватой правьдьникъ нъ грэшьникы на покааниэ. 14тойгда приступишя къ нэмоу оученици иоанови глаголюще: по чьто мы и фарисеи постимъ ся мъного а оученици твои не постять ся. 15рече имъ iсоусь: еда могуть сынове брачьнии плакати ся доньдеже съ ними эсть женихъ. придуть же дьниэ эгда отиметь ся от нихъ женихъ и тойгда постять ся. 16ни къто же бо не приставляэть приставлэния плата небэлэна ризэ ветойсэ. възьметь бо коньчину свою от ризы и больши дира будеть. 17ни въливають вина нова въ мэхы ветойхы. аще же ни просядуть ся мэси и вино пролиэть си и мэси погыбнуть. нъ вино ново въ мэхы новы въливають и обоэ съблюдеть си. 18сице глаголющоу эмоу къ нимъ се кънязь нэкы пришьдъ кланяаше ся эмоу глаголя яко дъщи моя нынэ оумрэтой нъ пришьдъ възложи на ню руку твою и оживеть. 19и въставъ iсоусь по нэмь идэаше и оученици эго. 20и се жена кръвоточива дъвэ на десяте лэтэ имущи приступльши съзади прикосну ся въскрилии ризы эго. 21глаголааше бо въ себэ: аще тойкъмо прикосну ся ризэ эго съпасена буду. 22iсоусь же обращь ся и видэвъ ю рече: дрьзаи дъщи вэра твоя съпасе тя. и съпасена бысть жена от часа того. 2зи пришьдъ iсоусь въ домъ къняжь и видэвъ сопьця и народъ млъвящь 24глагола имъ: отидэте не оумрэтой бо дэвица нъ съпить. и ругааху ся эмоу. 25эгда же изгънанъ бысть народъ въшьдъ ятой ю за руку и въста дэвица. 26и изиде вэсть си по вьсеи земли тон. 27и прэходящоу оттудоу iсоусоу по нэмь идоста дъва слэпьца зовуща и глаголюща: помилоуи ны сыноу давидовъ. 28пришьдъшоу же эмоу въ домъ приступиста къ нэмоу слэпьца и глагола има iсоусь: вэроуэта ли яко могу се сътворити; глаголаста эмоу: еи господи. 29тойгда прикосну ся очесоу има глаголя: по вэрэ ваю буди вама. з0и отврьзоста ся очи има. и запрети има iсоусь глаголя: блюдэта да ни къто же не оувэсть. з1она же ишьдъша прослависта и по вьсеи земли тои. з2тэма же исходящема се приведошя къ нэмоу чловэкъ нэмъ вэсьнъ. ззи изгънаноу бэсоу проглагола нэмыи и дивишя ся народи глаголюще: ни коли же яви ся тако въ израили. з4а фарисеи глаголааху: о кънязи вэсъ изгонить бэсы. з5и прохождааше iсоусь грады вься и вьси оучя на съборищихъ ихъ и проповэдая евангелиэ царьствия и исцэляя вьсякъ недугъ и вьсяку язу въ людьхъ. з6видэвъ же народы милосрьдова о нихъ яко бэаху съмятени и отврьжени якоже овьця не имущя пастыря. з7тойгда глагола оученикомъ своимъ: жятва оубо мънога а дэлатель мало з8молите ся оубо господиноу жятвэ да изведеть дэлателя на жятву свою.

1И призъвавъ iсоусь оба на десяте оученика своя дасть имъ власть на доусэхъ нечистыихъ да изгонять я и исцэлять вьсякъ недугъ и вьсяку болэзнь. 2обэма же на десяте апостолома имена суть се. прьвыи симонъ иже наречеть ся петръ и андрэа братой эго иаковъ зеведеовъ и иоанъ братой эго зфилипъ и варфоломэи фома и матфеи мытарь иаковъ алфеевъ и левеи нареченыи фадеи 4симонъ кананеи и иоуда искариотьскыи иже и прэдасть. 5сия оба на десяте посла iсоусь заповэдавъ имъ глаголя: на путь языкъ не идэте и въ градъ самареискъ не вънидэте. 6идэте же паче къ овьцамъ погыбъшиимъ домоу израилева. 7ходяще же проповэдаите глаголюще яко привлижи ся царьствиэ небесьноэ. 8болящяя цэлите прокаженыя очищаите мрьтвыя въскрэшаите бэсы изгоните, тунэ приясте тунэ же дадите. 9не сътяжите злата ни съребра ни мэди при поясэхъ вашихъ 10ни мошьны на пути ни дъвою ризоу ни сапогъ ни жьзла. достоинъ бо эсть дэлатель мьзды своэя. 11въ ньже колижьдо градъ ли въ вьсь вънидете испытаите къто въ нэмь достоинъ эсть и тоу прэбудэте доньдеже изидете. 12въходяще же въ домъ цэлоуите и. 1зи аще оубо будеть домъ достоинъ придеть миръ вашь на нь. аще ли же не будеть достоинъ миръ вашь къ вамъ възвратить ся. 14и иже колижьдо не приметь васъ ни послоушаэть словесъ вашихъ исходяще из домоу ли из града того оттрясэте прахъ от ногъ вашихъ. 15аминь глаголю вамъ: отрадьнээ будеть земли содомьсцэи и гоморьсцэи въ дьнь судьныи неже градоу томоу. 16се азъ посълю вы яко овьця по срэдэ влъкъ: будэте же мудри яко змийя и цэли яко голубиэ.17вънемлэте же от чловэкъ прэдадять бо вы на съборы и на съборищихъ своихъ оубиють вы. 18и прэдъ владыкы же и царя ведени будете мене ради въ съвэдэниэ имъ и языкомъ. 19эгда же прэдають вы не пьцэте ся како или чьто имате глаголати. дасть во ся вамъ въ той часъ чьто глаголэте. 20не вы во эсте глаголющеи нъ доухъ отьца вашего глаголяи въ васъ. 21прэдасть же братой брата на съмрьть и отьць чядо и въстануть чяда на родителя и оубиють я. 22и будете ненавидими вьсэми имене моэго ради. прэтрьпэвыи же до коньца съпасенъ будеть. 2зэгда же гонять вы въ градэ семь бэгаите въ дроугыи. аминь во глаголю вамъ яко не имате исконьчати градъ израилевъ доньдеже придеть сынъ чловэчьскыи. 24нэсть оученикъ надъ оучительмь ни рабъ надъ господинъмь своимь. 25довълэть оученикоу да будеть яко оучитель эго и рабоу да будеть яко господь эго. аще господина домоу вельзовоула нарекошя кольми паче домашьняя эго. 26не оубоите ся оубо ихъ. ни чьто же бо эсть покръвено эже не откръвено будеть. и таино эже не оувэдэно будеть. 27эже глаголю вамъ въ тьмэ рьцэте въ свэтэ и эже въ оухо слышасте проповэдите на кровэхъ. 28и не оубоите ся от оубивающиихъ тэло а доушя не могущиихъ оубити. оубоите же ся паче могущааго доушу и тэло погоубити въ геенэ. 29не дъвэ ли пътици асарии цэнимэ эсте и ни эдина же от нэю не падеть на земли без отьца вашего. з0ваши же власи главы вьси ищьтени суть. з1не оубоите ся оубо мънозэхъ пътиць лоучьше эсте вы. вьсякъ оуво иже исповэсть о мънэ прэдъ чловэкы исповэмь и и азъ прэдъ отьцьмь моимь иже эсть на невесехъ. зза иже отврьжеть ся мене прэдъ чловэкы отойврьгу ся эго и азъ прэдъ отьцьмь моимь иже эсть на невесехъ. з4не мьните яко придохъ въврэщь мира на землю не придохъ въврэщь мира нъ мечь. з5придохъ во разлучитой чловэка на отьца своэго и дъщерь на матерь свою и невэсту на свекръвь свою. з6и врази чловэкоу домашнии эго. з7иже любить отьца или матере паче мене нэсть мене достоинъ. и иже любить сынъ или дъщере паче мене нэсть мене до стоинъ. з8и иже не прииметь крьста своэго и въ слэдъ мене идеть нэсть мене достоинъ. з9обрэтыи доушу свою погоубить ю. и иже погоубить доушу свою мене ради обрящеть ю. 40иже вы приэмлэть мя приэмлэть. и иже приэмлэть мя приэмлэть посълавъшааго мя. 41приэмляи пророка въ имя пророче мьзду пророчу приэмлэть. и приэмляи правьдьника въ имя правьдьниче мьзду правьдьничу приэмлэть. 42и иже колижьдо напоить эдиного от малыихъ сихъ чашу стоудены воды тойкъмо въ имя оученика аминь глаголю вамъ не погоубить мьзды своэя.

1И бысть эгда съврьши iсоусь заповэдая обэма на десяте оученикома своима прэиде оттудоу оучитой и проповэдатой въ градэхъ ихъ. 2слышавъ же иоанъ въ узилищи дэла христова посълавъ дъва оученикъ своихъ зрече эмоу: ты ли эси грядыи или иного чаэмъ; 4и отвэщавъ iсоусь рече има: шьдъша повэдита иоаноу яже слышита и видита. 5слэпии прозирають хромии ходять прокажении очищаються и глоусии слышять мрьтвии въстають и нищии благовэстоують. 6и блаженъ эсть иже не съблазнить ся о мънэ. 7тэма же исходящема начятой iсоусь глаголати народомъ о иоанэ: чесо видэтой изидосте въ поустыню; трьсти ли вэтръмь колэблэмы; 8нъ чесо изидосте видэтой; чловэка ли въ мякъкы ризы облъчена; се иже мякъкая носять въ домэхъ царихъ суть. 9нъ чесо изидосте видэтой; пророка ли; ей глаголю вамъ и лише пророка. 10сь бо эсть о нэмьже эсть писано: се азъ посълю ангелъ мои прэдъ лицьмь твоимь и оуготовить путь твои прэдъ тобою. 11аминь глаголю вамъ: не въста въ рожденыихъ женами болии иоана крьстителя мьнии же въ царьствии небесьнээмь болии эсть эго. 12от дьнии бо иоана крьстителя доселэ царьствиэ небесьноэ нудить ся и нуждьници въсхыщають э. 1звьси во пророци и законъ до иоана прорекошя. 14и аще хощете прияти той эсть илия хотяи прити. 15имэяи оуши слышати да слышить.16комоу оуподоблю родъ сь; подобьнъ эсть дэтищемъ сэдящемъ на тръжищихъ иже възглашають дроугомъ своимъ 17и глаголють: пискахомъ вамъ и не плясасте. плакахомъ вамъ и не рыдасте. 18приде бо иоанъ не пия ни эды и глаголють: бэсъ имать. 19приде сынъ чловэчьскыи эды и пия и глаголють: се сь чловэкъ эдьца и винопиица мытаремъ дроугъ и грэшьникомъ. и оправьди ся прэмудрость от чядъ своихъ. 20тойгда начятой iсоусь поносити градомъ въ нихъже вышя мъножаишяя силы имъ занэ не покаяшя ся. 21горе тебэ хоразинъ горе тебэ вифсаида яко аще въ турэ и сидонэ вышя силы былы бывъшяя въ васъ дрэвлэ оубо въ врэтищи и попелэ покаяли ся бышя. 22обаче глаголю вамъ: туроу и сидоноу отрадьнээ будеть въ дьнь судьныи неже вамъ. 28и ты каперънаоумъ възнесыи ся до небесе до ада сънидеши. зане аще въ содомэхъ вышя силы былы бывъшяя въ тебэ прэбылы бышя до дьньшьняаго дьне 24обаче глаголю вамъ яко земли содомьсцэ отрадьнээ будеть въ день судьныи неже тебэ. 25въ то врэмя отвэщавъ iсоусь рече: исповэдаю ти ся отьче господи небоу и земли яко оутаилъ эси си от прэмудрыихъ и разоумьныихъ и явилъ я эси младеньцемъ. 26еи отьче яко тако высть воля прэдъ тобою. 27вься мънэ прэдана суть отьцьмь моимь и ни къто же не знаэть сына тойкъмо отьць. ни отьца къто знаэть тойкъмо сынъ и эмоуже хощеть сынъ открыти. 28придэте къ мънэ вьси троуждающеи ся и обрэменэнии и азъ бы покою. 29възьмэте иго моэ на себэ и наоучите ся от мене яко кроткъ эсмь и съмэренъ срьдьцьмь и обрящете покои доушамъ вашимъ. з0иго во моэ благо и брэмя моэ льгъко эсть.

1Въ то врэмя приде iсоусь сквозэ сэания. оученици же эго възалкашя ся и начяшя въстрьгати класы и эсти. 2фарисеи же видэвъше рэшя эмоу: се оученици твои творять эгоже не достоить творити въ суботы. зонъ же рече имъ: нэсте ли чьли чьто сътвори давидъ эгда възалка самъ и иже съ нимь бэаху; 4како въниде въ храмъ божии и хлэбы прэдъложения сънэсть ихъже не достоино эмоу бэ эсти ни сущиимъ съ нимь тойкъмо иереомъ эдинэмъ; 5ли нэсте чьли въ законэ яко въ суботы иереи въ црькъви суботу скврьнять и неповиньни суть; 6глаголю вамъ яко црькъве болии эсть сьде. 7аще ли высте вэдэли чьто эсть милости хощу а не жрьтвэ ни коли же оубо бысте осудили неповиньныихъ. 8господь бо эсть суботэ сынъ чловэчьскыи. 9и прэшьдъ оттудоу приде на сънъмище ихъ. 10и се чловэкъ бэ тоу руку имы соуху. и въпросишя и глаголюще аще достоить въ суботу цэлити да на нь възглаголють. 11онъ же рече имъ: къто эсть от васъ чловэкъ иже имать овьчя эдино и аще въпадеть ся въ яму въ суботу не изьметь ли эго 12кольми оубо лоучеи эсть чловэкъ овьчяте. тэмьже достоить въ суботу добро творити. 1зтойгда глагола чловэкоу: простьри руку твою и простьре. и оутврьди ся цэла якоже и дроугая. 14фарисеи ишьдъше съвэтой сътворишя на нь како и погоубять. iсоусь же разоумэвъ отиде оттудоу. 15и по нэмь идошя народи мънози и исцэли я вься. 16и запрэти имъ да не явэ эго сътворять. 17да събудеть ся реченоэ исаиэмь пророкъмь глаголющемь: се отрокъ мои эгоже изволихъ. възлюблены мои на ньже благоволи доуша моя. положу доухъ мои на нэмь и судъ языкомъ възвэстить. 19не прэречеть ни възъпиэть ни оуслышить ни къто же на распутиихъ гласа эго. 20трьсти съкроушены не прэломить и пръта въньмъша ся не оугасить. доньдеже възведеть на побэду судъ. 21и на имя эго языци оупъвають. 22тойгда приведошя къ нэмоу бэсьноующь ся слэпъ и нэмъ и исцэли и. яко слэпыи и нэмыи глаголааше и глядааше. 2зи дивляаху ся вьси народи глаголюще: еда сь эсть сынъ давидовъ; 24фарисеи же слышавъше рэшя: сь не изгонить бэсъ тойкъмо о велбзевоулэ кънязи бэсъ. 25вэды же iсоусь мысли ихъ рече имъ: вьсяко царьство раздэль ся на ся запоустээть и вьсякъ градъ ли домъ рлздэль ся на ся не станеть. 26и аще сотона сотону изгонить на ся раздэлилъ ся эсть. како оубо станеть царьствиэ эго; 27и аще азъ о вельзевоулэ изгоню бэсы сынове ваши о комь изгонять; сего ради ти вамъ будуть судия. 28аще ли о доусэ божии азъ изгоню бэсы оубо постиже на васъ царьствиэ божиэ. 29ли како можеть къто вънити въ домъ крэпъкааго и съсуды эго расхытити аще не прьвээ съвяжеть крэпъкааго и тойгда домъ эго расхытить; з0иже нэсть съ мъною на мя эсть и иже не събираэть съ мъною растачаэть. з1сего ради глаголю вамъ: вьсякъ грэхъ и хоула отпоустить ся чловэкомъ. а яже на доухъ хоула не отпоустить ся чловэкомъ. з2и иже колижьдо речеть слово на сынъ чловэчьскыи отпоустить ся эмоу. а иже речеть на доухъ святыи не отпоустить ся эмоу ни въ сь вэкъ ни въ грядущии. ззили сътворите дрэво добро и плодъ эго добръ или сътворите дрэво зъло и плодъ эго зълъ. от плода бо дрэво позиано будеть. з4исчядия ехидьнова како можете добро глаголати зъли суще; от избытойка бо срьдьцоу оуста глаголють. з5добрыи чловэкъ от добрааго съкровища износить добрая и зълыи чловэкъ от зълааго съкровища износить зълая. з6глаголю же вамъ яко вьсяко слово праздьно эже аще рекуть чловэци въздадять о нэмь слово въ дьнь судьныи. з7от словесъ бо своихъ оправьдиши ся и от словесъ своихъ осудиши ся. з8тойгда отвэщашя нэции от кънижьникъ и фарисеи глаголюще: оучителю хощемъ от тебе знамениэ видэти. з9онъ же отвэщавъ рече имъ: родъ лукавъ и любодэи знамения ищеть и знамениэ не дасть ся эмоу тойкъмо знамениэ ионы пророка. 40яко бо бэ иона въ чрэвэ китовэ три дьни и три нощи тако будеть сынъ чловэчьскыи въ срьдьци земля три дьни и три нощи. 41мужи ниневитьстии въстануть на судъ съ родъмь симь и осудять и. яко покаяшя ся проповэдию иониною и се болэ ионы сьде. 42царица южьская въстантть на судъ съ родъмь симь и осудить и. яко приде от коньць земля слышатой прэмудрости соломоня и се болэ соломона сьде. 4зэгда же нечисты доухъ изидеть от чловэка прэходить сквозэ безводьна мэста ищя покоя и не обрэтаэть. 44тойгда речеть: възвращу ся въ храмъ мои отнюдоуже изидохъ. и пришьдъ обрящеть и праздьнъ пометенъ оукрашенъ. 44тойгда идеть и поиметь съ собою седмь инэхъ доухъ люштьшь себе. и въшьдъше живуть тоу. и будуть послэдьняя чловэка того горьша прьвыихъ. тако будеть и родоу семоу лукавоуоумоу. 46эще тмоу глаголущоу къ народомъ се мати и братия эго стояаху вънэ ищуще глаголати эмоу. 47рече же эмоу эдинъ: се мати твоя и братия твоя вънэ стоять хотяще глаголати къ тебэ. 48онъ же отвэщавъ рече къ глаголющоуоумоу: къто эсть мати моя и къто суть братия моя; 49и простьръ руку свою на оученикы своя рече: се мати моя и братия моя. 50иже бо аще творить волю отьца моэго иже эсть на небесехъ той братой мои и сестра и мати эсть.

1Въ той же дьнь ишьдъ iсоусь из домоу сэдэаше при мори. 2и събьрашя ся къ нэмоу народи мънози яко вълэзъ въ корабль сэде и вьсь народъ на помории стояаше. зи глагола имъ мъного притойчами глаголя: се изиде сэяи да сээть. 4и сэющоу эмоу ова оубо падошя при пути и придошя пътиця небесьныя и позобашя я. 5дроугая же падошя на каменьныихъ яже не имэшя земля мъногы и абиэ прозябошя занэ не имэаше глубины земля. 6слъньцоу же въсиявъшоу присвядошя и занэ не имэаху корения исъхошя. 7а дроуга падошя въ трьнии и възиде трьниэ и подави я. 8дроугая же падошя на земли добрэ и даяаху плодъ обо съто ово шесть десятой ово три десяти. 9имэяи оуши слышати да слышить. 10и приступльше оученици рэшя эмоу: по чьто притойчами глаголэши имъ; 11онъ же отвэщавъ рече имъ: яко вамъ дано эсть разоумэти таиная царьствия небесьнааго онэмъ же не дано эсть. 12имущоуоумоу бо дасть сяи избудеть эмоу. а иже не имать и эже имать възметь сяот нэго. 1зсего ради притойчами имъ глаголю яко видяще не видять и слышаще не слышять ни разоумэвають. 14и събываэть ся имъ пророчьство исаино глаголющеэ: слоухъмь оуслышите и не имате разоумэти и зьряще оузьрите и не имате видэти. 15отлъстэ бо срьдьце людии сихъ и оушима тяжько слышашя и очи свои съмэжишя. еда къгда оузьрять очима и оушима оуслышать и срьдьцемь разоумэють и обратять ся и исцэлю я. 16ваши же блаженэ очи яко видите и оуши ваши яко слышите. 17аминь бо глаголю вамъ яко мънози пророци и правьдьници въжделэшя видэти яже видите и не видэшя и слышати яже слышите и не слышашя. 18вы же оуслышите притойчу сэявъшааго. 19всякъ иже слышить словеса царьствия и не разоумэваэть приходить неприязиь и въсхыщаэть сээноэ въ срьдьци эго. се эсть сээноэ при пути. 20а сээноэ на камени сь эсть слышяи слово и абиэ съ радостию приэмля э. 21не имать же корене въ себэ нъ врэменьнъ эсть. бывъши же печали ли гонению словесе ради авиэ съблажняэть ся. 22а сээноэ въ трьнии сь эсть слышяи слово и печаль свэта сего и льсть богатьства подавляэть э и без плода бываэть. 2за сээноэ на добрэ земли сь эсть слышяи слово и разоумэвая э и приносить плодъ и творить овъ съто овъ шесть десятой овъ три десяти.24Ину притойчу прэдъложи имъ глаголя: подобьно эсть царьствиэ небесьноэ чловэкоу сэявъшоу добро сэмя на селэ своэмь. 25съпящемъ же чловэкомъ приде врагъ эго и въсэя плэвелъ посрэдэ пьшениця и отиде. 26эгдаже прозябе трэва и плодъ сътвори тойгда яви ся и плэвелъ. 27пришьдъше же раби господина рэшя эмоу: господи не добро ли сэмя сэялъ эси на селэ своэмь откудоу оубо имать плэвелы; 28онъ же рече имъ: врагъ чловэкъ то сътвори. раби же рэшя: хощеши ли да шьдъше възберемъ я; 29онъ же рече: ни. еда како въстрьзающе плэвелы въстрьгнете съ ними и пьшеницу. з0оставите коупьно расти обоэ до жятвы. и въ врэмя жятвэ реку жятелэмъ: шьдъше възберэте дрэвлэ плэвелы и съвяжате я въ снопы яко съжещи я. а пьшеницу съберэте въ житьницу мою.з1Ину притойчу прэдъложи имъ глаголя: подобьно эсть царьствиэ небесьноэ зрьноу гороушьноу эже въземь чловэкъ въсэя на селэ своэмь. з2эже мьне эсть вьсэхъ сэменъ эгда же въздрастеть боле зелии эсть и бываэть дрэво яко прити пътицамъ небесьныимъ и витати на вэтвехъ эго. ззину притойчу глагола имъ: подобьно эсть царьствиэ небесьноэ квасоу иже въземъши жена съкры въ муцэ три сатой доньдеже въскысэ вься. з4вься си глагола iсоусь притойчами къ народомъ и бес притойчя ни чесо же не глаголаше къ нимъ. з5да събудеть ся реченоэ пророкъмь глаголющемь: отврьзу въ притойчахъ оуста моя открыю съкръвеная от съложения вьсего мира. з6тойгда оставль народы приде въ домъ iсоусь и приступишя къ нэмоу оученици эго глаголюще: съкажи намъ притойчу плэвелъ сельныихъ. з7отвэщавъ же господь рече имъ: въсэявыи доброе сэмя эсть сынъ чловэчь. з8а село эсть миръ. доброе же сэмя си суть сынове царьствия. а плэвели суть сынове неприязнини. з9а врагъ въсэявыи я эсть дияволъ. а жятва коньчаниэ вэкоу эсть. а жятеляне ангели суть. 40якоже оубо плэвели събирають ся и огньми съжагають ся тако будеть и въ съконьчаниэ вэка сего. 41посълэть сынъ чловэчьскыи ангелы своя и съберуть от царьствия эго вься съблазны и творящяя безакониэ. 42и въврьгуть я въ пещь огньную: тоу будеть плачь и скрьжьтой зубмъ. 4зтойгда правьдьнии просвэтять ся яко слъньце въ царьствии отьца ихъ. имэяи оуши слышати да слышить.44пакы подобьно эсть царьствиэ небесьноэ съкровищоу съкръвеноу на селэ эже обрэтой чловэкъ съкры и от радости эго идеть и вьсе элико имаать продаэть и коупоуэть село то. 45акы подобьно царьствиэ небесьноэ чловэкоу коупьцоу ищущоу добра бисьра. 46иже обрэтой эдинъ мъногоцэньнъ бисьръ шьдъ продасть вьсе элико имэаше и коупи эго.47пакы подобьно эсть царьствиэ небесьноэ неводоу въврьженоу въ море и от всякого рода събьравъшоу. 48иже эгда наплъни ся извлъкъше и на краи и сэдъше избьрашя добрыя въ съсуды а зълыя изврьгошя вънъ. 49тако будеть въ съконьчаниэ вэка изидуть ангели и отлучять зълыя от срэды правьдьныихъ 50и въврьгуть я въ пещь огньную тоу будеть плачь и скрьжьтой зубомъ. 51и глагола имъ iсоусь: разоумээте ли вься си; глаголашя эмоу: еи господи. 52iсоусь же рече имъ: сего ради вьсякъ кънижьникъ наоучивъ ся царьствию небесьноуоумоу подобьнъ эсть чловэкоу домовитоу иже износить от съкровища своэго новая и ветойхая. 5зи бысть эгда съконьча iсоусь притойчя сия прэиде оттудоу. 54и приде въ отьчьствиэ своэ и оучааше я на съборищихъ ихъ. яко дивляаху ся эмоу и глаголааху: откудоу семоу эсть прэмудрость си и сила; 55не сь ли эсть тектоновъ сынъ; не мати ли эго нарицаэть ся мария и братия эго иаковъ и иосифъ и симонъ и иоуда 56и сестры эго не вься ли въ насъ суть; откудоу оубо семоу вься си суть; 57и блажняаху ся о нэмь. iсоусь же рече имъ: нэсть пророкъ без чьсти тойкъмо въ своэмь отьчьствии и въ домоу своэмь. 58и не сътвори тоу силъ мъногъ за невэрьство ихъ.

1Въ оно врэмя слыша иродъ тетрархъ слоухъ iсоусовъ 2и рече отрокомъ своимъ: сь эсть иоанъ крьститель. той въскрьсе от мрьтвыихъ и сего ради силы дэють ся о нэмь. зиродъ бо имъ иоана съвяза и и въсади и въ тьмьницу иродиады ради жены филипа брата своэго. 4глаголааше бо эмоу иоанъ: не достоить ти имэти эя. 5и хотя и оубити оубоя ся народа занэ яко пророка имэаху и. 6дьни же бывъшоу рождьства иродова пляса дъщи иродиядина посрэдэ и оугоди иродови. 7тэмьже съ клятвою издрече эи дати эгоже аще въспросить. 8она же наваждена материю своэю даждь ми рече сьде на блюдэ главу иоана крьстителя. 9и печальнъ бысть царь клятвы же ради и възлэжящихъ съ нимь повелэ дати и. 10и посълавъ оусэкну иоана въ тьмьници. 11и принесошя главу эго на блюдэ и дашя дэвици и несе матери своэи. 12и приступльше оученици эго възяшя тэло эго и погребошя э и пришьдъше възвэстишя iсоусови. 1зи слышавъ iсоусь отиде оттудоу въ корабли въ поусто мэсто эдинъ. и слышавъше народи по нэмь идошя пэши от градъ. 14и ишьдъ iсоусь видэ народъ мъногъ и милосрьдова о нихъ и исцэли недужьныя ихъ 15поздэ же бывъшоу приступишя къ нэмоу оученици эго глаголюще: поусто эсть мэсто и година оуже мину отпоусти народы да шьдъше въ окрьстьныя градьця коупять брашьна себэ. 16iсоусь же рече имъ: не трэбоуять отити дадите имъ вы эсти. 17они же глаголашя эмоу: не имамъ сьде тойкъмо пять хлэбъ и дъвэ рыбэ. 18онъ же рече: принесэте ми я сэмо. 19и повелэ народомъ възлещи на травэ и приимъ пять хлэбъ и дъвэ рыбэ възьрэвъ на небо благослови. и прэломль дасть оученикомъ хлэбы оученици же народомъ. 20и эшя вьси и насытишя ся. и възяшя избытойкы оукроухъ дъва на десяте коша исплънь. 21эдущихъ же бэаше мужь яко пять тысящь развэ женъ и дэтии. 22и абиэ оубэди iсоусь оученикы своя вълэсти въ корабль и варити и на ономь полоу доньдеже отпоустить народы. 2зи отпоущь народы възиде на гору эдинъ помолитой ся. поздэ же бывъшоу эдинъ бэ тоу. 24корабль же бэ посрэдэ моря погружая ся влънами. бэ бо противьнъ вэтръ. 25въ четврьтую же стражу нощи иде къ нимъ iсоусь ходя по морю. 26и видэвъше и оученици по морю ходящь съмятошя ся глаголюще яко призракъ эсть и от страха възъпишя. 27абиэ же рече имъ iсоусь глаголя: дрьзаите азъ эсмь не боите ся. 28отвэщавъ же эмоу петръ рече: господи аще ты эси повели ми прити къ тебэ по водамъ. 29онъ же рече: приди. и излэзъ петръ ис корабля хождааше на водахъ прити къ iсоусови. з0видяже вэтръ крэпъкъ оубоя ся и начьнъ оутопати възъпи глаголя: господи съпаси мя. з1абиэ же iсоусъ простьръ руку ятой и и глагола эмоу: маловэре по чьто ся оусумьнэ; з2и вълэзъшема има въ корабль прэста вэтръ. ззсущеи же въ корабли пришьдъше поклонишя ся эмоу глаголюще: въ истину сынъ божии эси. з4и прэяхавъше придошя на землю генисарефьску. з5и познавъше и мужи мэста того посълашя въ вьсю страну ту и принесошя къ нэмоу вься болящяя. з6и моляаху и да тойкъмо прикоснуть ся въскрилии ризы эго. и элико прикоснушя ся эмь спасени бышя.

1Тойгда приступишя къ iсоусови иже бэаху въ иероусалимэ кънижьници и фарисеи глаголюще: 2по чьто оученици твои прэступають прэданиэ старьцъ; не оумывають бо рукъ своихъ эгда хлэбъ эдять. зонъ же отвэщавъ рече имъ: по чьто и вы прэступаэте заповэдь божию за прэданиэ ваше; 4богъ бо заповэда глаголя: чьти отьца и матерь и иже зълословить отьца ли матерь съмрьтию да оумьреть. 5вы же глаголэте: иже колижьдо речеть отьцоу ли матери: даръ иже колижьдо от мене пользевалъ ся эси. 6и да не почьтеть отьца своэго ли матере своэя и разористе законъ божии за преданиэ ваше. 7лицемэри добрэ пророчьствова о васъ исаия глаголя: 8приближають ся мънэ людиэ си оусты своими и оустьнами чьтуть мя а срьдьце ихъ далече отстоить от мене. 9въсоуэ же чьтуть мя оучяще оучения заповэдии чловэчьскъ. 10и призъвавъ народы рече имъ: слышите и разоумэите. 11не въходящеэ въ оуста скврьнить чловэка но исходящеэ из оустой то скврьнить чловэка. 12тойгда приступльше оученици эго рэша эмоу: вэси ли яко фарисеи слышавъше слово съблазнишя ся. 1зонъ же отвэщавъ рече: вьсякъ садъ эгоже не сади отьцъ мои небесьныи искоренить ся. 14останэте ихъ вожди суть слэпи слэпьцемъ. слэпьцъ же слэпьца аще водить оба въ яму въпадете ся. 15отвэщавъ же петръ рече эмоу: съкажи намъ притойчу сию. 16iсоусь же рече эмоу: эдиначе ли и вы без разоума эсте; 17не оу ли разоумэваэте яко вьсяко эже въходить въ оуста въ чрэво въмэщаэть ся и проходъмь исходить. 18а исходящая из оустой от срьдьца исходять и та скврьнять чловэка. 19от срьдьца бо исходять помышлэния зъла оубииства прелюбодэяния любодэяния татьбы лъжесъвэдэния власфимия. 20си суть скврьнящая чловэка. а эже не оумъвенама роукама эсти не скврьнить чловэка.21и ишьдъ оттудоу iсусъ отиде въ страну турьску и сидоньску. 22и се жена хананеиска от прэдэлъ тэхъ ишьдъши възъпи глаголющи: помилоуи мя господи сыноу давидовъ дъщи моя зълэ бэсьноуэть ся. 2зонъ же не отвэща эи словесе. и приступльше оученици эго молэаху эго глаголюще: отпусти ю яко въпиэть въ слэдъ насъ. 24онъ же отвэщавъ рече: нэсмь посъланъ тойкъмо къ овьцамъ погыбъшиимъ домоу израилэва. 25она же пришьдъши поклони ся эмоу глаголющи: господи помози ми. 26онъ же отвэщавъ рече: нэсть добро отяти хлэба чядомъ и поврэщи и пьсомъ. 27она же рече: еи господи ибо и пьси эдять от кроупиць падающиихъ от трапезы господии своихъ. 28тойгда отвэщавъ iсоусь рече эи: о жено велика эсть вэра твоя. буди тебэ якоже хощеши. и исцэлэ дъщи эи томь часэ.29и пришьдъ оттудоу iсоусь иде при мори галилэисцээмь и въшьдъ на гору сэде тоу. з0и приступишя къ нэмоу народи мънози имуще съ собою хромы нэмы и слэпы и бэдьны и ины мъногы и приврьгошя я къ ногама iсоусовама и исцэли я. з1яко народоу дивити ся. видяще нэмыя глаголющя бэдьныя съдравы и хромыя ходящя слэпыя видящя и славлэаху бога израилева. з2iсоусь же призъвавъ оученикы своя рече имъ: милосрьдоую о народэ яко оуже три дьни присэдять мънэ и не имуть чесо эсти и отпоустити ихъ не ядъшь не хощу да не како ослабэють на пути. ззи глаголашя эмоу оученици эго: откудоу намъ въ поустэ мэстэ хлэбъ толико насытити народа толико. з4и глагола имъ iсоусь: колико хлэбъ имате; они же рекошя: седмь и мало рыбиць. з5и повелэ народоу възлещи на земли. з6и приимъ седьмь хлэбъ и рыбы хвалу въздавъ прэломи и дасть оученикомъ своимъ оученици же народомъ. з7и эшя вьси и насытишя ся и възяшя избыткы оукроухъ седмь кошниць исплънь. з8и ядъшиихъ бэаше четыри тысящя мужь разбэ женъ и дэтии. з9и отпоущь народы вълэзе въ корабль и приде въ прэдэлы магдалиньскы.

1И приступльше фарисеи и садоукеи искоушающе и просишя знамения съ небесе показати имъ. 2онъ же отвэщавъ рече имъ: вечероу сущоу глаголэте: ведро чрьмьноуэть бо ся небо. зи оутро: дьньсь зимьнъ чрьмьноуэть бо ся дряселоуя небо. лице оубо небеси оумээте расуждати а знамения временемъ не можете. 4родъ зълъ и прэлюбодэи знамения ищеть и знамениэ не дасть ся имъ тойкъмо знамениэ ионы пророка. и оставль я отиде. 5и прэшьдъше оученици эго на онъ полъ забышя хлэбы възяти. 6iсоусь же рече имъ: вънемлэте и блюдете ся от кваса фарисеиска и садоукеиска. 7они же помышлэаху въ себэ глаголюще яко хлэбъ не възяхомъ. 8разоумэвъ же iсоусь рече имъ: чьто мыслите въ себэ маловэри яко хлэбъ не възясте; 9не оу ли разоумээте ни помьните пяти хлэбъ пяти тысящь и колико кошь възясте; 10ни ли седми хлэбъ четыремъ тысящамъ и колико кошьниць възясте; 11како не разоумээте яко не о хлэбэхъ вамъ вънимати рэхъ; храните же ся от кваса фарисеиска и садоукеиска. 12тойгда разоумэшя яко рече хранити ся не от кваса хлэбнааго нъ от оучения фарисеиска и садоукеиска.1зпришьдъ же iсоусь въ страну кесария филиповы въпрашааше оученикы своя глаголя: кого глаголють мя чловэци быти сына чловэчьскааго; 14они же рекошя: ови иоана крьстителя ини же илию дроузи же иеремию или эдиного от пророкъ. 15глагола имъ iсоусь: вы же кого глаголэте мя быти; 16отвэщавъ же симонъ петръ рече: ты эси христосъ сынъ бога живааго. 17и отвэщавъ iсоусь рече эмоу: блаженъ эси симоне вариона яко плъть и кръвь не яви тебэ нъ отьць мои иже эсть на небесехъ. 18азъ же тебэ глаголю яко ты эси петръ и на семь камени съзижду црькъвь мою. и врата адова не оудолэють эи. 19и дамь тебэ ключя царьствия небесьнааго. и эже аще съвяжеши на земли будеть съвязано на небесехъ. и эже аще раздрэшиши на земли будеть раздрэшено на небесехъ.20тойгда запрэти оученикомъ своимъ да ни комоу же не рекуть яко сь эсть iсоусь христосъ. 21оттолэ начятой iсоусь съказати оученикомъ своимъ яко подобаэть эмоу ити въ иероусалимъ и мъного пострадати от старьцъ и архиереи и кънижьникъ и оубиэноу быти и третии дьнь въстати. 22и поэмъ и петръ начятой прэрэкати эмоу глаголя: милосрьдъ ты господи. не имать тебэ быти се. 2зонъ же обращь ся рече петрови: иди за мъною сотоно. съблазнъ ми эси яко не мыслиши яже суть божия нъ чловэчьская. 24тойгда iсоусь рече оученикомъ своимъ: аще къто хощеть по мънэ ити да отврьжеть ся себе и възьметь крьстой свои и въ слэдъ мене грядеть. 25иже бо хощеть доушу свою съпасти погоубить ю и иже погоубить доушу мене ради обрящеть ю. 26кая польза эсть чловэкоу аще вьсь миръ приобрящеть а доушу свою отщетить; ли чьто дасть чловэкъ измэну за доушу свою; 27прити бо имать сынъ чловэчьскыи въ славэ отьца своэго съ ангелы своими и тойгда въздасть комоужьдо по дэломъ своимъ. 28аминь глаголю вамъ: суть этери от сьде стоящиихъ иже не имуть въкоусити съмрьти доньдеже видять сынъ чловэчьскыи грядущь въ царьствии своэмь.

1И бысть по шести дьнъ поятой iсоусь петра и иакова и иоана брата эмоу и възведе я на гору высоку эдины. 2и прэобрази ся прэдъ ними и просвьтэ ся лице эго яко слъньце а ризы эго бышя бэлы яко свэтой. зи се явисте ся имъ моуси и илия съ нимь глаголюща. 4отвэщавъ же петръ рече къ iсоусови: господи добро эсть намъ сьде быти. аще хощеши да сътворимъ три кровы тебэ эдинъ и моуси эдинъ и илии эдинъ. 5эще же эмоу глаголющоу се облакъ свэтьлъ осия я и се гласъ из облака глаголя: сь эсть сынъ мои възлюблэныи о нэмьже благоволихъ того послоушаите. 6и слышавъше оученици падошя ници и оубояшя ся зэло. 7 и приступль iсоусь прикосну ся ихъ и рече: въстанэте и не боите ся. 8 възведъше же очи свои ни кого же не видэшя тойкъмо iсоуса эдиного. 9и съходящемъ имъ съ горы заповэда имъ iсоусь глаголя: ни комоу же не повэдите видэния доньдеже сынъ чловэчьскыи из мрьтвыихъ въскрьснеть. 10и въпросишя и оученици эго глаголюще: чьто оубо глаголють кънижьници яко илии подобаэть прити прэжде. 11iсоусь отвэщавъ рече имъ: илия оубо придеть прэжде и оустроить вься. 12глаголю же вамъ яко илия оуже приде и не познашя эго нъ сътворишя о нэмь вься элико въсхотэшя. тако и сынъ чловэчьскыи имать страдати от нихъ. 1зтойгда разоумэшя оученици яко о иоанэ крьстители рече имъ. 14и пришьдъшемъ имъ къ народоу приступи къ нэмоу чловэкъ кланяя ся эмоу 15и глаголя: господи помилоуи сынъ мои яко на новъ мэсяць бэсьноуэть ся и зълэ страждеть. мъногашьди падаэть на огнь и мъногашьди въ воду. 16и приведохъ и къ оученикомъ твоимъ и не могошя эго исцэлити. 17отвэщавъ же iсоусь рече: о роде невэрьнъ и развращенъ доколэ съ вами буду; доколэ трьплю васъ; приведэте ми и сэмо. 18и запрэти эмоу iсоусь и изиде из нэго бэсъ и исцэлэ отрокъ томь часэ. 19тойгда приступльше оученици къ iсоусоу эдиномоу рекошя: по чьто мы не възмогохомъ изгънати эго; 20iсоусь же рече имъ: за невэрьствиэ ваше. аминь бо глаголю вамъ: аще имате вэру яко зрьно гороушьно речете горэ сеи прэиди отсудоу тамо и прэидеть и ни чьто же невъзможьно будеть вамъ. 21родъ же сь не исходить тойкъмо молитвою и постоймь. 22живущемъ же имъ въ галилеи рече имъ iсоусь: прэданъ имать быти сынъ чловэчь въ руцэ чловэкомъ 2зи оубиють и и третии дьнь въстанеть и скръбьни бышя зэло. 24пришьдшемъ имъ въ каперънаоумъ приступишя приэмлющеи дидрагма къ петрови и рекошя: оучитель вашъ не даэть ли дидрагма; 25рече: еи. и эгда въниде въ домъ вари и iсоусь глаголя: чьто ти ся мьнить симоне цариэ земьнии от кыихъ приэмлють дани или кинсъ; от сыновъ ли своихъ или от тоуждиихъ; 26рече эмоу петръ: от тоуждиихъ. рече эмоу iсоусь: оубо свободь ли суть сынове; 27нъ да не съблазнимъ ихъ шьдъ въ море въврьзи удицу и юже имеши прэжде рыбу възьми и отврьзъ оуста эи обрящеши статирь. той възьмъ даждь имъ за ся и за мя.

1Въ той часъ приступишя оученици къ iсоусови глаголюще: къто оубо болии эсть въ царьствии небесьнээмь; 2и призъвавъ iсоусь отрочя постави э по срэдэ ихъ зи рече: аминь глаголю вамъ: аще не обратите ся и будете яко дэти не имате вънити въ царьствиэ небесьноэ. 4иже бо ся съмэрить яко отрочя се той эсть болии въ царьствии небесьнээмь. 5и иже колиждо прииметь отрочя таково эдино въ имя моэ мене приэмлэть. 6и иже аще съблажьняэть эдиного от малыихъ сихъ вэроующихъ въ мя оунэ эмоу эсть да обэсять жрьнъвъ на выи эго осьльскыи и потопять и въ пучинэ морьстэи. 7горе вьсемоу мироу от съблазнъ. неволя бо эсть прити съблазномъ обаче горе чловэкоу томоу имьже съблазнъ приходить. 8аще ли рука твоя ли нога твоя съблажьняэть тя отсэци и и отврьзи от себе. добрээ ти эсть вънити въ живот хромоу ли бэдьноу неже дъвэ руцэ ли дъвэ нозэ имущоу въврьженоу быти въ огнь вэчьныи. 9и аще око твоэ съблажняэть тя изьми э и врьзи от себе. добрээ ти эсть съ эдинэмь окъмь въ живот вънити неже двэ очи имущоу въврьженоу быти въ геону огньную. 10блюдэте ся и не нерадите о эдиномь от малыихъ сихъ. глаголю бо вамъ яко ангели ихъ на небесехъ выину видять лице отьца моэго небесьнааго. 11приде бо сынъ чловэчьскыи възискатой и съпастой погыбъшааго. 12чьто ся мьнить вамъ аще будеть этероу чловэкоу съто овьць и заблудить эдина от нихъ. не оставить ли девяти десятой и девяти на горахъ и ишьдъ ищеть заблуждьшяя; 1зи аще будеть обрэсти ю аминь глаголю вамъ яко радоуэть ся о нэи паче неже о девяти десятой и девяти не заблуждьшиихъ 14тако нэсть воля прэдъ отьцьмь вашимь небесьныимь да погыбнеть эдинъ от малыихъ сихъ. 15аще же съгрэшить къ тебэ братой твои иди обличи и между собою и тэмь эдинэмь. аще ли тебе послоушаэть приобрящеши брата своэго. 16аще ли тебе не послоушаэть поими съ собою эдиного ли дъва да въ оустэхъ дъвою ли трии съвэдэтель станеть вьсякъ глаголъ. 17аще не послоушаэть ихъ рьци црькъви. аще же и о црькъви нерадити начьнеть да будеть ти яко язычьникъ и мытарь. 18аминь глаголю вамъ: элико аще съвяжете на земли будеть съвязано на небеси. и элико аще раздрэшите на земли будеть раздрэшено на небеси. 19пакы аминь глаголю вамъ яко аще дъва от васъ съвэщаэте на земли о въсякои вещи эяже колижьдо просите будеть има от отьца моэго иже эсть на небесехъ. 20идеже бо эсте дъва ли триэ събьрани въ имя моэ тоу эсмь по срэдэ ихъ.21Тойгда приступль къ нэмоу петръ рече: господи коль краты съгрэшить братой мои въ мя и отпоущу эмоу до седмь кратой ли; 22глагола эмоу iсоусь: не глаголю тебэ до седмь кратой нъ до седмь десятой кратой седми цею. 2зсего ради оуподобило ся эсть царьствиэ небесьноэ чловэкоу царю иже въсхотэ сътязати ся о словеси съ рабы своими. 24начьнъшоу же эмоу сътязати ся приведошя эмоу длъжьникъ эдинъ тьмою талантой 25не имущоу же эмоу въздати повелэ господинъ эго да продадять и и жену эго и чяда и вьсе элико имэаше и отдати. 26падъ оубо рабъ той кланэаше ся эмоу глаголя: господи потрьпи на мънэ и вься ти въздамь. 27милосрьдовавъ же господь раба того поусти и и длъгъ отпоусти эмоу. 28ишьдъ же рабъ той обрэте эдиного от клеврэтой своихъ иже бэ длъжьнъ эмоу сътоймь цятой и имъ и давлэаше и глаголя: въздаждь ми имьже эси длъжьнъ. 29 падъ же клеврэтой эго на ногоу эго молэаше и глаголя: потрьпи на мънэ и вьсе ти въздамь. з0онъ же не хотэаше нъ шьдъ въсади и въ тьмьницу доньдеже въздасть вьсь длъгъ эго. з1видэвъше же клеврэти эго бывъшая съжалишя си зэло и пришьдъше съказашя господиноу своэмоу вься бывъшая. з2тойгда призва и господинъ эго глаголя эмоу: рабе лукавыи вьсь длъгъ твои отпоустихъ ти понэже оумоли мя. ззне подобааше ли и тебэ помиловати клеврэта своэго яко и азъ тя помиловахъ. з4и прогнэвавъ ся господинъ эго прэдасть и мучителэмъ доньдеже въздасть вьсь длъгъ свои. з5тако и отьць мои небесьныи сътворить вамъ аще не отпоущаэте къждо братоу своэмоу от срьдьцъ вашихъ прэгрэшении ихъ.

1И бысть эгда съконьча iсоусь словеса си прэиде от галилея и приде въ прэдэлы иоудеискы об онъ полъ иордана. 2и по нэмь идошя народи мънози и исцэли я тоу. зи приступишя къ нэмоу фарисеи искоушающе и глаголюще: аще достоить чловэкоу поустити жену свою по вьсякои винэ; 4и отвэщавъ iсоусь рече имъ: нэсте ли чьли яко сътвории ис прьва мужьскъ полъ и женьскъ сътворилъ я эсть 5и рече: сего ради оставить чловэкъ отьца своэго и матерь и прилэпить ся къ женэ своэи и будете оба въ плъть эдину. 6тэмьже оуже нэсте дъва нъ плъть эдина. эже бо богъ съчета чловэкъ да не разлучаэть. 7глаголашя эмоу: чьто оубо моуси заповэда дати кънигы распоустьныя и отпоустити ю. 8глагола имъ яко моуси по жестосрьдию вашемоу повелэ вамъ поустити жены вашя ис прьва же не бысть тако. 9глаголю же вамъ яко иже аще поустить жену свою развэ словесе любодэаньнааго творить ю прэлюбы творити и женяи ся потьбэгою прэлюбы творить. 10и глаголашя оученици эго: аще тако эсть вина чловэкоу съ женою оунэ эсть не женити ся. 11онъ же рече имъ: не вьси въмэстять словесе сего нъ имъже дано эсть. 12суть бо каженици иже из чрэва матерьня родишя ся тако. и суть каженици яже исказишя чловэци. и суть каженици иже исказишя ся сами царьствия ради небесьнааго. могыи въмэстити да въмэстить.1зтойгда приведошя къ нэмоу дэти да руцэ възложить на ня и помолить ся. оученици же запрэтишя имъ. 14iсоусь же рече имъ останэте дэтии и не браните имъ прити къ мънэ таковыихъ бо эсть царьствиэ небесьноэ. 15и възложь на ня руцэ отиде оттудоу. 16и се этеръ приступль рече эмоу: оучителю благыи чьто благо сътворю да имамъ живот вэчьныи; 17онъ же рече эмоу: чьто мя глаголэши блага. ни къто же благъ тойкъмо эдинъ богъ. аще ли хощеши въ живот вэчьныи вънити съблюди заповэди. 18глагола эмоу: кыя; iсоусь же рече эмоу: эже не оубиэши не прэлюбы сътвориши не оукрадеши не лъжесвэдэтель будеши. 19чьти отьца своэго и матерь и възлюбиши ближьняаго своэго яко самъ ся. 20глагола эмоу юноша: вься си сътворихъ от юности моэя чесо эсмь эще не доконьчалъ; 21рече эмоу iсоусь: аще хощеши съврьшенъ быти иди продаждь имэниэ твоэ и даждь нищиимъ и имэти имааши съкровище на небеси и приди въ слэдъ мене. 22слышавъ же слово отиде скръбя бэ бо имэя сътяжания мънога. 2з iсоусь же рече къ оученикомъ своимъ: аминь глаголю вамъ яко не оудобь вънидеть богатой въ царьствиэ небесьноэ. 24 пакы глаголю вамъ яко оудобээ эсть вельбудоу сквозэ оуши игълинэ проити неже богатоу въ царьствиэ божиэ вънити. 25слышавъше же се оученици эго дивлэаху ся зэло глаголюще: къто оубо можеть съпасенъ быти. 26възьрэвъ же iсоусь рече имъ: от чловэкъ се не възможьно эсть а от бога вься възможьна суть.27тойгда отвэщавъ петръ рече эмоу: господи се мы оставихомъ вься и въ слэдъ тебе идохомъ чьто будеть намъ; 28iсоусь же рече эмоу: аминь глаголю вамъ яко вы шьдъшеи по мънэ въ пакыбытиэ эгда сядеть сынъ чловэчьскыи на прэстолэ славы своэя сядете и вы на двою на десяте прэстолоу судяще обэма на десяте колэнома израилэвома. 29и вьсякъ иже оставить братию ли сестры ли отьца ли матере ли жену ли дэти ли села ли храмы имене моэго ради сътократицею прииметь и живот вэчьныи наслэдьствить. з0мънози будуть прьвии послэдьнии и послэдьнии прьвии.

1Подобьно эсть царьствиэ небесьноэ чловэкоу домовитоу иже изиде коупьно заоутра наятой дэлатель въ виноградъ свои. 2съвэщавъ же съ дэлатели по пэнязю на дьнь посъла я въ виноградъ свои. зи ишьдъ въ третию годину видэ ины на тръжищи стоящя праздьны. 4и тэмъ рече: идэте и вы въ виноградъ мои и эже будеть правьда дамь вамъ. они же идошя. 5пакы же ишьдъ въ шестую и девятую годину сътвори такожде. 6въ эдиную же на десяте годину ишьдъ обрэте дроугыя стоящя праздьны и глагола имъ: чесо сьде стоите вьсь дьнь праздьни; 7и глаголаша эмоу яко ни къто же насъ не наятой. и глагола имъ: идэте и вы въ виноградъ мои и эже будеть правьда приимете. 8вечероу же бывъшоу глагола господь винограда къ приставьникоу своэмоу: призови дэлателя и даи имъ мьзду начьнъ от послэдьниихъ до прьвыихъ. 9пришьдъше иже въ эдиную на десяте годину прияшя по пэнязю. 10и пришьдъше прьвии мьняаху ся вяще прияти и прияшя и ти по пэнязю. 11приимъше же ръпътаху на господина 12глаголюще: како сия послэдьняя эдинъ часъ сътворивъшя и равьны намъ сътворилъ я эси понесъшиимъ тяготу дьне и варъ; 1зонъ же отвэщавъ рече эдиномоу ихъ: дроуже не обижду тебе не по пэнязю ли съвэщахъ съ тобою; 14възми своэ и иди. хощу же семоу послэдьнюоумоу дати яко и тебэ. 15или нэсть ми лэть сътворити эже хощу въ своихъ ми; аще око твоэ лукаво эсть яко азъ благъ эсмь; 16тако будуть послэдьнии прьвии и прьвии послэдьнии. мънози бо суть зъвании мало же избьраныихъ.17и въсходя iсоусь въ иероусалимъ поятой оба на десяте оученика эдины на путь и рече имъ: 18се въсходимъ въ иероусалимъ и сынъ чловэчьскыи прэданъ будеть архиереомъ и кънижьникомъ и осудять и на съмрьть 19и прэдадять и на поруганиэ языкомъ и биэниэ и пропятиэ и въ третии дьнь въскрэснеть. 20тойгда приступи къ нэмоу мати сыноу заведеовоу съ сынома своима кланяющи ся и просящи нэчесо от нэго. 21онъ же рече эи; чьто хощеши; глагола эмоу: рьци да сядете сия оба сына моя эдинъ о десную тебе и эдинъ о шоуюю тебе въ царьствии твоэмь. 22отвэщавъ же iсоусь рече: не вэста ся чесо просяща. можета ли пити чашу юже азъ имамъ пити; ли крьщениэмь имьже азъ крьщу ся крьстити ся; глаголасте эмоу: можевэ. 2зи глагола има: чашу мою испиэта ибо и крьщениэмь имьже азъ крьщу ся крьстита ся. а эже сэсти о десную и о шоуюю мене нэсть мънэ сего дати нъ имъже оуготовано эсть от отьца моэго. 24и слышавъше десятии негодовашя о обою братоу. 25iсоусь же призъвавъ я рече: вэсте яко кънязи языкъ господьствоують ими и велиции обладають ими. 26не тако же будеть въ васъ. нъ иже аще хощеть вящии быти въ васъ да будеть вамъ слоуга 27и иже аще хощеть въ васъ быти прэдьнии да будеть вамъ рабъ. 28яко же сынъ чловэчьскыи не приде да послоужять эмоу нъ послоужитой и дати доушу свою избавлениэ за мъногы. 29и исходящоу эмоу от иерихона по нэмь идошя народи мънози. з0и се дъва слэпьца сэдяща при пути слышавъша яко iсоусь мимо ходить възъписте глаголюща: помилоуи ны господи сыноу давидовъ. з1народъ же запрэти има да оумлъчите. она же паче зъваасте глаголюща: помилоуи ны господи сыноу давидовъ. з2и ставъ iсоусь възгласи я и рече: чьто хощета да сътворю вама; ззглаголасте эмоу: господи да отврьзете ся очи наю. з4милосрьдовавъ же iсоусь прикосну ся очию има и абиэ отврьзосте ся има очи и по нэмь идосте.

1И эгда приближи ся iсоусь въ иероусалимъ и приде въ виффагию къ горэ елеоньстэи тойгда посъла дъва оученика 2глаголя има: идэта въ вьсь яже эсть прямо вама. и абиэ обрящета осьля привязано и жрэбя съ нимь. и отрэшьша приведэта ми. зи аще речеть къто вама чьто. речета яко господь трэбоуэть эю. и абиэ же посълэть я. 4се же вьсе бысть да събудеть ся реченоэ пророкъмь глаголющемь: 5рьцэте дъщери сионовэ: се царь твои идеть къ тебэ кроткъ и въсэдъ на осьля и жрэбя сына ярьмьнича. 6шьдъша же оученика и сътворьша якоже повелэ има iсоусь 7приведосте осьля и жрэбя и възложишя врьхоу эю ризы своw и въсэде врьхоу ихъ. 8мъножаише же народи постьлашя ризы своя по пути. дроузии же рэзааху вэтви от дрэва и постилааху по поути. 9народи же ходящеи прэдъ нимь и въ слэдъ зъвааху глаголюще: осанъна сыноу давидовоу. благословлэнъ грядыи въ имя господьне. осанъна въ вышьниихъ. 10и въшьдъшоу эмоу въ иероусалимъ потрясе ся вьсь градъ глаголя: къто сь эсть; 11народи же глаголааху яко сь эсть iсоусь пророкъ иже от назарефа галилеискааго. 12и въниде iсоусь въ црькъвь божию и изгъна вься продающяя и коупоующяя въ црькъви и дъскы тръжьникъ испроврьже и сэдалища продающиихъ голуби. 1зи глагола имъ: писано эсть храмъ мои храмъ молитвэ наречеть ся вы же сътвористе и врьтьпъ разбоиникомъ. 14и приступишя къ нэмоу хромии и слэпии въ црькъви и исцэли я. 15видэвъше же архиереи и кънижьници чоудеса яже сътвори iсоусь и отрокы зовущя въ црькъви и глаголющя осанъна сыноу давидовоу негодовашя. 16и рекошя эмоу: слышиши ли чьто си глаголють; iсоусь же рече имъ: еи. нэсте ли ни коли же чьли яко из оустой младеничь и съсущиихъ съврьшилъ эси хвалу; 17и оставль я изиде вънъ из града въ вифанию и оудвори ся тоу. 18оутро же възвращь ся въ градъ възалъка. 19и оузрэвъ смокъвьницу эдину при пути приде къ нэи и ни чесо же не обрэте на нэи тойкъмо листвиэ эдино и глагола эи: да ни коли же плода от тебе не бюдеть въ вэкъ. и абиэ исъше смокъвьница. 20и видэвъше оученици дивишя ся глаголюще: како абиэ исъше смокъвьница; 21отвэщавъ же iсоусь рече имъ: аминь глаголю вамъ: аще имате вэру и не оусумьните ся не тойкъмо смокъвьничьноэ сътворите нъ аще и горэ сеи речете: двигни ся и въврьзи ся въ море будеть. 22и вьсего эгоже въспросите въ молитвэ вэроующе примете. 2зи эгда приде въ црькъвь приступишя къ нэмоу оучящоу архиереи и старьци людьстии глаголюще: коэю властию си твориши и къто ти дасть область сию; 24отвэщавъ же iсоусь рече имъ: въпрошу вы и азъ эдиного словесе эже аще речете мънэ и азъ вамъ реку коэю властию си творю. 25крьщениэ иоаново откудоу бэ съ небесе ли или от чловэкъ; они же помышляаху въ себэ глаголюще: аще речемъ съ небесе речеть намъ по чьто оубо не яшя эмоу вэры; 26аще ли речемъ от чловэкъ боимъ ся народа вьси бо яко пророка имуть иоана. 27отвэщавъше же iсоусови рекошя: не вэмъ. рече имъ и той: ни азъ глаголю вамъ коэю властию си творю.28чьто же ся мънить вамъ: чловэкъ этеръ имэ дъвэ чадэ и пришедъ къ прьвоуоумоу рече: чядо иди дьньсь дэлаи въ виноградэ моэмь. 29онъ же отвэщавъ рече: не хощу. послэдь же раскаявъ ся иде. з0и приступль къ дроугоуоумоу рече такожде. онъ же отвэщавъ рече: азъ иду господи и не иде. з1кы от обою сътвори волю отьчу; глаголашя эмоу: прьвыи. глагола имъ iсоусь: аминь глаголю вамъ яко мытаре и любодэиця варяють вы въ царьствии божии. з2приде бо иоанъ крьститель путьмь правьдьнъмь и не ясте эмоу вэры. мытаре же и любодэиця яшя эмоу вэру. вы же видэвъше и не раскаясте ся послэдь яти эмоу вэру. ззину притойчу слышите. чловэкъ бэ домовитой иже насади виноградъ и оплотмь и огради и ископа въ нэмь точило и съзъда стлъпъ и въдасть и дэлателэмъ и отиде. з4эгда же приближи ся врэмя плодомъ посъла рабы своя къ дэлателтмъ прияти плоды эго. з5и имъше дэлателэ рабы эго ового бишя ового же оубишя и дроугааго камениэмь побишя. з6пакы посъла ины. рабы мъножаишя прьвыихъ и сътворишя имъ такожде. з7послэдь же посъла къ нимъ сынъ свои глаголя: оусрамляють ся сына моэго. з8дэлателэ же эгда оузьрэшя сынъ рекошя въ себэ: сь эсть наслэдьникъ придэте оубиэмъ и и оудрьжимъ достояниэ эго. з9и имъше и извлэкошя и вънъ из винограда и оубишя. 40эгда оубо придеть господинъ винограда чьто сътворить дэлателэмъ тэмъ; 41глаголашя эмоу: зълы зълэ погоубить я и виноградъ прэдасть инэмъ дэлателэмъ иже въздадять эмоу плоды въ врэмена своя. 42глагола имъ iсоусь: нэсте ли чьли ни коли же въ кънигахъ камень эгоже не врэдоу сътворишя жиждущеи сь бысть въ главу угълоу от господи бысть си и эсть дивьна въ очию нашею; 4зсего ради глаголю вамъ яко отиметь ся от васъ царьствиэ божиэ и дасть ся языкоу творящоуоумоу плодъ эго. 44и падыи на камене семь съкроушить ся а на нэмьже падеть сътреть и. 45и слышавъше архиереи и фарисеи притойчу эго разоумэшя яко о нихъ глаголааше. 46и ищуще яти и оубояшя ся народа понеже яко пророка имэяху и.

1И отвэщавъ iсоусь пакы рече имъ въ притойчахъ глаголя: 2оуподоби ся царьствиэ небесьноэ чловэкоу царю иже сътвори бракъ сыноу своэмоу зи посъла рабы своя призъвати зъваныя на бракъ и не хотяаху прити. 4пакы посъла ины рабы глаголя: рьцэте зъваныимъ се обэдъ мои оуготовахъ юньци мои и оупитаная исколэна и вься готова придэте на бракъ. 5они же небрэгъше отидошя овъ на село своэ овъ же на куплю свою. 6а прочии имъше рабы эго досадишя имъ и избишя я. 7и слышавъ царь той разгнэва ся и посълавъ своя воя погоуби оубииця ты и градъ ихъ зажьже. 8тойгда глагола рабомъ своимъ: бракъ оуготованъ эсть а зъвании не бышя достоини. 9идэте оубо на исходища путии и элико аще обрящете призовэте на бракъ. 10и ишьдъше раби ти на пути събьрашя вься яже обрэтошя зълыя же и добрыя и наплънишя бракъ възлежящиихъ. 11въшьдъ же царь видэтой възлежящиихъ видэ тоу чловэка не облъчена въ одэниэ брачьноэ. 12и глагола эмоу: дроуже како въниде сэмо не имы одэния брачьна; онъ же оумлъча. 1зтойгда рече царь слоугамъ: съвязавъше эмоу руцэ и нозэ възьмэте и и въврьзэте въ тьму кромэшьнюю. тоу будеть плачь и скрьжьтой зубомъ. 14мънози бо суть зъвании мало же избьраныихъ. 15тойгда шьдъше фарисеи съвэтой сътворишя на нь да и обльстять словъмь. 16и посылають къ нэмоу оученикы своя съ иродианы глаголюще: оучителю вэмъ яко истиньнъ эси и пути божию въ истину оучиши и не родиши ни о комь же не зъриши бо на лице чловэкомъ. 17рьци оубо намъ: чьто ти ся мьнить достоино ли эсть дати киньсъ кесареви или ни; 18разоумэвъ же iсоусь помышлэния ихъ рече: чьто мя искоушаэте лицемэри; 19покажэте ми цяту киньсьную. они же принесошя эмоу цяту. 20онъ же глагола имъ: чии эсть образъ сь и написаниэ; 21глаголашя эмоу: кесаревъ. тойгда глагола имъ: въздадите оубо кесарева кесареви и божия богови. 22и слышавъше дивишя ся и оставльше и отидошя. 2звъ той дьнь приступишя къ нэмоу садоукеи иже глаголють не быти въскрэшению и въпросишя и 24глаголюще: оучителю моуси рече: аще къто оумреть не имы чядъ да поиметь братой эго жену эго и въскрэсить сэмя брата своэго. 25бэ же въ насъ седмь братия и прьвыи ожень ся оумрэтой и не имы сэмене остави жену свою братоу своэмоу. 26такожде въторыи и третии до седьмааго. 27послэжде же ихъ вьсэхъ оумрэтой и жена. 28въ въскрэшениэ оубо которааго от седми будеть жена; вьси бо имэшя ю. 29отвэщавъ же iсоусь рече имъ: блудите не вэдуще кънигъ ни силы божия. з0въ въскрэшениэ бо ни женять ся ни посагають нъ яко ангели божии на небеси суть. з1о въскрэшении же мрьтвыихъ нэсте ли чьли реченааго вамъ богъмь глаголющемь: з2азъ эсмь богъ авраамль и богъ исааковъ и богъ ияковль. нэсть богъ богъ мрьтвыихъ нъ живыихъ. ззи слышавъше народи дивляаху ся о оучении эго. з4фарисеи же слышавъше яко срами садоукея събьрашя ся въкоупэ з5и въпроси от нихъ законьникъ нэкы искоушая и и глаголя: з6оучителю кая заповэдь больши въ законэ; з7iсоусь же рече эмоу: възлюбиши господа бога своэго вьсэмь срьдьцьмь своимь и вьсею доушею твоэю и вьсею мыслию твоэю. з8си эсть прьвая и больши заповэдь. з9въторая же подобьна сеи възлюбиши ближьняаго своэго яко самъ ся. 40въ сею обою заповэдию вьсь законъ и пророци висять. 41събьраномъ же фарисеомъ въпроси я iсоусь 42глаголя: чьто ся вамъ мьнить о христэ чии эсть сынъ; глаголашя эмоу: давидовъ. 4зглагола имъ: како оубо давидъ доухъмь господа эго нарицаэть глаголя: 44рече господь господеви моэмоу сэди о десную мене доньдеже положу врагы твоя подъножию ногама твоима. 45аще оубо давидъ господа нарицаэть и како эмоу эсть сынъ; 46и ни къто же не можааше эмоу отвэщати словесе ни съмэ къто от дьне того въпросити эго кътомоу.

1Тойгда iсоусь глагола къ народомъ и оученикомъ своимъ 2глаголя: на моусеовэ сэдалищи сэдошя кънижьници и фарисеи. звься оубо яже аще рекуть вамъ блюсти съблюдаите и творите по дэломъ же ихъ не творите. глаголють бо и не творять. 4съвязають бо брэмена тяжька и неоудобь носима и въскладають на плеща чловэчьска а прьстоймь своимь не хотять двигнути ихъ. 5вься же дэла своя творять да видими будуть чловэкы. раширяють же хранилища своя и величають подъметы ризъ своихъ. 6любять же прэждевъзлэгания на вечеряхъ и прэждесэдания на съборищихъ 7и цэлования на тръжищихъ и нарицати ся от чловэкъ равви равви. 8вы же не нарицаите ся равви. эдинъ бо эсть оучитель вашь христосъ вьси же вы братия эсте. 9и отьца не нарицаите себэ на земли. эдинъ бо эсть отьцъ вашъ иже эсть на небесехъ. 10ни нарицаите ся наставьници яко наставьникъ вашь эдинъ эсть христосъ. 11а болии въ васъ да будеть вамъ слоуга 12а иже възнесеть ся съмэрить ся и съмэряяи ся възнесеть ся. 1згоре вамъ кънигъчия и фарисеи лицемэри яко затваряэте царьствиэ божиэ прэдъ чловэкы. вы бо не въходите ни въходящиихъ оставляэте вънити. 14горе же вамъ кънигъчия и фарисеи и лицемэри яко сънэдаэте домы въдовиць и виною далече молитву творяще. сего ради приимете лише осуждениэ. 15горе вамъ кънигъчия и фарисеи лицемэри яко прэходите море и соушу сътворити эдиного пришельца и эгда будеть творите и сына геонэ соугоубэиша васъ. 16горе вамъ вожди слэпи глаголющеи: иже аще кльнеть ся црькъвию ни чьто же эсть а иже кльнеть ся златоймь црькъвьныимь длъжьнъ эсть. 17боуи и слэпи къто бо болэи эсть злато ли ли црькы свящающия злато; 18и иже аще кльнеть ся олтарьмь ни чьто же эсть а иже кльнеть ся даръмь иже эсть врьхоу эго длъжьнъ эсть. 19боуи и слэпи чьто бо эсть болэ даръ ли ли олтарь свящаяи даръ; 20кльныи ся оубо олтарьмь кльнеть ся имь и сущиимь врьхоу эго. 21и кльныи ся црькъвию кльнеть ся эю и живущиимь въ нэи. 22и кльныи ся небесемь кльнеть ся прэстолъмь божиэмь и сэдящиимь на нэмь. 2згоре вамъ кънигъчия и фарисеи лицемэри яко отдесятьствоуэте мяту и копръ и куминъ и остависте тяжьшая закона судъ и милость и вэру. си же подобааше сътворити и тэхъ не оставити. 24вожди слэпии оцэждающеи мъшицу а вельбудъ поглъщающе. 25горе вамъ кънижници и фарисеи лицемэри яко очищаэте вънэшнээ стькльници и блюдоу. утрьудоу же суть плъни хыщения и нечистоты. 26фарисею слэпе очисти прэжде вънутрьнээ стькльници и блюдоу да будеть и вънэшьнээ има чисто. 27горе вамъ кънижьници и фарисеи лицемэри яко подобите ся гробомъ повапьнэномъ иже вънэудоу оубо суть красьни вънутрьудоу же суть плъни костии мрьтвыихъ и вьсякоя нечистоты. 28тако и вы вънэудоу оубо являэте ся чловэкомъ правьдьни вънутрьудоу же эсте плъни лицемэрия и безакония. 29горе вамъ кънигъчия и фарисеи лицемэри яко зиждете гробы пророчьскыя и красите ракы правьдьныихъ з0и глаголэте: аще быхомъ были въ дьни отьць нашихъ не быхомъ оубо были обьщьници имъ въ кръви пророкъ. з1тэмъ же сами съвэдэтельствоуэте о себэ яко сынове эсте избивъшиихъ пророкы. з2и вы наплъняэте мэру отьць вашихъ. зззмию исчядия ехидьнова како оубэжите суда геоньскааго; з4сего ради се азъ сълю къ вамъ пророкы прэмудры и кънигъчия и от нихъ оубиэте и распьнете и от нихъ тепете на съборищихъ вашихъ и ижденете от града въ градъ. з5да придеть на вы кръвь правьдьная проливаэмая на земли от кръве авеля правьдьнааго до кръве захария сына варахиина эгоже оубисте между црькъвию и алтарьмь. з6аминь глаголю вамъ яко придуть вься си на родъ сь. з7иероусалимъ иероусалимъ избивъшия пророкы и камениэмь побивающи посъланыя къ тебэ. коль краты въсхотэхъ събьрати чяда твоя якоже събираэть кокошь пътеньця своя подъ крилэ и не въсхотэсте. з8се оставляэть ся вамъ домъ вашь поустой. з9глаголю бо вамъ: не имате мене видэти доньдеже речете: благословлэнъ грядыи въ имя господьнэ.

1И ишьдъ iсоусь ис црькъве идэяше и приступишя къ нэмоу оученици эго показати эмоу зъдания црькъвьная. 2онъ же отвэщавъ рече имъ: не видите ли вьсэхъ сихъ; аминь глаголю вамъ: не имать остати сьде камень на камени иже не разорить ся. зсэдящоу же эмоу на горэ елеоньстэи приступишя къ нэмоу оученици къ эдиномоу глаголюще: повэждь намъ къгда си будуть и чьто эсть знамениэ твоэго пришьствия и коньчания вэка; 4и отвэщавъ iсоусь рече имъ: блюдэте ся да ни къто же васъ не прэльстить. 5мънози бо придуть въ имя моэ глаголюще: азъ эсмь христосъ и мъногы прэльстять. 6оуслышати же имаате брани и слышания брании. видите не оужасаите ся подобаэть бо вьсэмъ быти нъ не тойгда эсть коньчина. 7въстанеть бо языкъ на языкъ и царьство на царьство и будуть глади и пагоубы и труси по мэста. 8вься же си начяло болэзнии. 9тойгда прэдадять вы въ скръбь и оубиють вы и будете ненавидими вьсэми языкы имене моэго ради. 10и тойгда съблазнять ся мънози и дроугъ дроуга прэдасть и възненавидить дроугъ дроуга. 11и мънози лъжии пророци въстануть и прэльстять мъногы 12и за оумъножениэ безакония исякнеть любы мъногыихъ. 1зпрэтрьпэвыи же до коньца той съпасеть ся. 14и проповэсть ся се еваньгелиэ царьствия по вьсеи вьселэнэи въ съвэдэтельство вьсэмъ языкомъ и тойгда придеть коньчина. 15эгда же оузьрите мрьзость запоустэния реченую данилъмь пророкъмь стоящу на мэстэ святэ чьтыи да разоумэваэть. 16тойгда сущеи въ иоудеи да бэгають на горы 17и иже на кровэ да не сълазить възяти эже эсть въ храминэ эго. 18и иже на селэ такожде да не възвратить ся въспять възяти ризъ своихъ. 19горе же непраздьныимъ и доящиимъ въ ты дьнь. 20молите же ся да не будеть бэгство ваше зимэ ни въ суботу. 21будеть бо скръбь тойгда велика якаже нэсть была от начала вьсего мира доселэ ни имать быти. 22и аще не бышя прэкратили ся ти дьниэ не бы оубо съпасла ся вьсяка плъть. за избьраныя же прэкратять ся ти дьниэ. 2зтойгда аще къто вамъ речеть: се сьде христосъ или сьде. не имэте вэры. 24въстануть бо лъжии христи и лъжии пророци и дадять знамения велия и чоудеса яко прэльстити аще эсть възможьно избьраныя. 25се прэжде рекохъ вамъ. 26аще же рекуть вамъ: се въ поустыни эсть не изидэте. се въ кровэхъ не имэте вэры. 27якоже бо млъния исходить от въстокъ и являэть ся до западъ тако будеть пришьствиэ сына чловэчьскааго. 28идеже бо аще будеть троупъ тоу съберуть ся орьли. 29абиэ же по скръби днии тэхъ слъньце мрькнэть и лоуна не дасть свэта своэго и звэзды съпадуть съ небесе и силы небесьныя двигнуть ся. з0и тойгда явить ся знамениэ сына чловэчьскааго на небеси и тойгда въсплачуть ся въся колэна земьская и оузрять сына чловэчьскааго идуща на облацэхъ небесьныихъ съ силою и славою великою. з1и посълэть ангелы своя съ гласъмь великъмь трубьныимь и съберуть избьраныя эго от четырь вэтръ от коньць небесъ до коньць ихъ. з2от смокъвьниця же наоучите ся притойчи. эгда же оуже вэя эя будеть млада и листвиэ прозябнеть вэсте яко близъ эсть жятва. ззтакожде и вы эгда оузьрите вься си вэдите яко близъ эсть при двьрьхъ. з4аминь глаголю вамъ яко не мимо идеть родъ сь дондеже вься си будуть. з5небо и земля мимо идеть а словеса моя не мимо идуть. з6а о дьни томь или о годинэ ни къто же не вэсть ни. ангели небесьнии тойкъмо отьць эдинъ. з7якоже бо въ дьни ноэвы тако будеть и въ пришьствиэ сына чловэчьскааго. з8якоже бо бэаху въ дьни прэжде потопа эдуще и пиюще женяще ся и посагающе до нэгоже дьне въниде ноэ въ ковьчегъ. з9и не ощоутишя доньдеже приде потопъ и възятой вься. тако будеть и въ пришьствиэ сына чловэчьскааго. 40тойгда дъва будете на селэ. эдинъ поэмлэть ся а дроугыи оставляэть ся. 41дъвэ мелющи въ жрьнъвахъ. эдина поэмлэть ся а дроугая оставляэть ся. 42бъдите оубо яко не вэсте въ кыи часъ господь вашь придеть. 4зто же вэдите яко аще бы вэдэлъ господинъ храмоу въ кую стражу тать придеть бъдэлъ оубо бы и не бы оставилъ подъкопати храмины своэя. 44сего ради и вы будэте готови яко въ ньже часъ не мьните сынъ чловэчьскыи придеть. 45къто бо эсть вэрьныи рабъ и мудрыи эгоже поставить господь надъ домъмь своимъ да дасть имъ въ врэмя пищу ихъ. 46блаженъ рабъ той эгоже пришьдъ господь свои обрящеть тако творяща. 47аминь глаголю вамъ яко надъ вьсэмь имэниэмь своимь поставить и. 48аще ли речеть зълыи рабъ той въ срьдьци своэмь: моудить господь мои прити. 49и начьнеть бити клеврэты своя эсти же и пити съ пияницами. 50придеть же господь раба того въ дьнь въ ньже не чаэть и въ часъ въ ньже не вэсть 51и протешеть и полъма и чясть эго съ лицемэры положить. тоу будеть плачь и скрьжьтой зубомъ.

1Тойгда оуподобить ся царьствиэ небесьноэ десяти дэвъ яже приимъшя свэтильникы своя изидошя противу женихоу. 2пять же от нихъ бэ боуи и пять мудръ. збоуяя бо приимъшя свэтильникы своя не възяшя съ собою элея: 4а мудрыя прияшя элеи въ съсудэхъ своихъ съ свэтильникы своими. 5моудяштоу же женихоу въздрэмашя ся вься и съпааху. 6полоу нощи же въпль бысть: се женихъ грядеть исходите въ сърэтениэ эмоу. 7тойгда въсташя вься дэвы ты и оукрасишя свэтильникы своя. 8а боуяя рекоша мудрыимъ: дадите намъ от элея вашего яко свэтильници наши оугасають. 9отвэщашя же мудрыя глаголющя: еда како не достанеть вамъ и намъ. идэте же паче къ продающиимъ и коупите себэ. 10идущамъ же имъ коупитой приде женихъ и готовыя вънидошя съ нимь на бракъ и затворены бышя двьри. 11послэдь же придошя и прочяя дэвы глаголющя: господи господи отврьзи намъ. 12онъ же отвэщавъ рече: аминь глаголю вамъ: не вэдэ васъ. 1збъдите оубо яко не вэсте дьни ни часа въ ньже сынъ чловэчьскыи придеть.14якоже бо чловэкъ отходя призыва рабы своя и предасть имъ имэниэ своэ. 15и овомоу дасть пять таланътой овомоу же дъва овомоу же эдинъ комоужьдо противу своэи силэ и отиде абиэ. 16шьдъ же приимыи пять таланътой дэла о нихъ и приобрэте дроугую пять таланътой. 17такожьде и иже дъва приобрэте дроугая дъва. 18а приимъи эдинъ шьдъ раскопа землю и съкры съребро господина своэго. 19по мънозэ же врэмени приде господинъ рабъ тэхъ и сътяза ся о словеси съ ними. 20и приступль приимыи пять таланътой принесе дроугую пять таланътой глаголя: господи пять таланътой ми эси прэдалъ се дроугую пять таланътой приобрэтохъ ими. 21рече эмоу господинъ эго: добрыи рабе благыи и вэрьне о малэ бэ вэрьнъ надъ мъногы тя поставлю въниди въ радость господа своэго. 22приступль же приимыи дъва таланъта рече: господи дъва таланъта ми эси прэдалъ се дроугая дъва таланъта приобрэтохъ има. 2зрече же эмоу господинъ эго: добрыи рабе благыи и вэрьне о малэ бэ вэрьнъ надъ мъногы тя поставлю въниди въ радость господина своэго. 24приступль же приимыи эдинъ таланътой рече: господи вэдэахъ тя яко жестокъ эси чловэкъ жьнэши идеже нэси сэялъ и събираэши юдоуже не расточивъ. 25и оубоявъ ся шьдъ съкрыхъ таланътой твои въ земли се имааши твоэ. 26отвэщавъ же господинъ эго рече эмоу: зълыи рабе и лэнивыи вэдэаше яко жьну идеже не сэяхъ и събираю юдоуже не расточихъ. 27подобааше оубо ти въдати съребро мот тръжьникомъ и пришьдъ азъ възялъ быхъ своэ съ лихвою. 28възьмэте оубо от нэго таланътой и дадите имущоуоумоу десять таланътой. 29имущоуоумоу бо вьсьде дано будеть и избудеть а от неимущааго и эже мьнить ся имы възято будеть от нэго. з0и неключимааго раба въверзэте въ тьму кромэшьнюю. тоу будеть плачь и скрьжьтой зубомъ.з1эгда же придеть сынъ чловэчьскыи въ славэ своэи и вьси святии ангели съ нимь тойгда сядеть на прэстолэ славы своэя. з2и съберуть ся прэдъ нимь вьси языци и разлучить я дроугъ от дроуга якоже разлучаэть пастырь овьця от козьлищь. ззи поставить овьця о десную себе а козблищя о шоуюю. з4тойгда речеть царь сущиимъ о десную эго: придэте благословлении отьца моэго наслэдьствоуите оуготованоэ вамъ царьствиэ от съложения вьсего мира. з5възалъклхъ бо ся и дасте ми эсти. въждядахъ ся и напоисте мя. страньнъ бэхъ и въведосте мя. з6нагъ и одэсте мя. болэхъ и посэтисте мене. въ тьмьници бэхъ и придосте къ мънэ. з7тойгда отвэщають эмоу правьдьници глаголюще: господи къгда тя видэхомъ алъчуща и напитахомъ ли жяждуща и напоихомъ; з8къгда же тя видэхомъ страньна и въведохомъ ли нага и одэхомъ; з9къгда же тя видэхомъ больна ли въ тьмьници и придохомъ къ тебэ; 40и отвэщавъ царь речетой имъ: аминь глаголю вамъ: понэже сътвористе эдиномоу от сихъ братой моихъ мьньшиихъ мънэ сътвористе. 41тойгда речеть и сущиимъ о шоуюю эго: идэте от мене проклятии въ огнь вэчьныи оуготованыи дияволоу и ангеломъ эго. 42възалъкахъ бо ся и не дасте ми эсти. въждядахъ ся и не напоисте мене. 4зстраньнъ бэхъ и не въведосте мене. нагъ и не одэсте мене. больнъ и въ тьмьници и не посэтисте мене. 44тойгда отвэщають эмоу и ти глаголюще: господи къгда тя видэхомъ алъчуща ли жяждуща ли страньна ли нага ли больна ли въ тьмьници и не послоужихомъ тебэ; 45тойгда отвэщаэть имъ глаголя: аминь глаголю вамъ: понэже не сътвористе эдиномоу от сихъ мьньшиихъ ни мънэ сътвористе. 46и идуть си въ муку вэчьную а правьдьници въ жизиь вэчьную.

1И бысть эгда съконьча iсоусь вься словеса си рече оученикомъ своимъ: 2вэсте яко по дъвою дьнию пасха будеть и сынъ чловэчьскыи прэданъ будеть на пропятиэ. зтойгда събьрашя ся архиереи и кънижьници и старьци людьстии на дворъ архиереовъ нарицаемааго каиафа 4и съвэщашя ся да iсоуса имуть льстию и оубиють и. 5глаголааху же: нъ не въ праздьникъ да не млъва будеть въ людьхъ. 6iсоусоу же бывъшоу въ вифании въ домоу симона прокаженааго 7приступи къ нэмоу жена имущи алавастръ мура драга и възлия на главу эмоу възлежящоу. 8видэвъше же оученици эго негодовашя глаголюще: чесо ради гыбэль си; можааше бо се муро продано быти на мънозэ и дано быти нищиимъ. 10разоумэвъ же iсоусь рече имъ: по чьто троуды дээте женэ; дэло бо добро съдэла о мънэ. 11вьсегда бо нищяя имаате съ собою мене же не вьсегда имаате. 12възлиябъши бо си муро се на тэло моэ на погрэбениэ мя сътвори. 1заминь глаголю вамъ: идеже аще проповэдано будеть евангелиэ се въ вьсемь мирэ възглаголэть ся и эже сътвори си въ память эя. 14тойгда ишьдъ эдинъ от обою на десяте нарицаэмыи иоуда искариотьскыи къ архиереомъ 15рече: чьто хощете ми дати и азъ вамъ прэдамь и; 16они же поставишя эмоу три десяти съребрьникъ. и оттоли искааше подобьна врэмене да и прэдасть.17въ пьрвыи же дьнь опрэснъкъ приступишя оученици къ iсоусови глаголюще эмоу: къде хощеши оуготоваэмъ тебэ эсти пасху; 18онъ же рече: идэте въ градъ къ эдиномоу и рьцэте эмоу: оучитель глаголэть врэмя моэ близъ эсть. оу тебе сътворю пасху съ оученикы своими. 19и сътворишя оученици якоже повелэ имъ iсоусь и оуготовашя пасху. 20вечероу же бывъшоу възлеже съ обэма на десяте оученикома. 21и эдущемъ имъ рече: аминь глаголю вамъ яко эдинъ от васъ прэдасть мя. 22и скръбяще зэло начяшя глаголати эмоу эдинъ къжьдо ихъ: еда азъ эсмь господи; 2зонъ же отвэщавъ рече: омочивыи съ мъною въ солило руку той мя прэдасть. 24сынъ же чловэчьскыи идеть якоже эсть писано о нэмь. лютэ же чловэкоу томоу имьже сынъ чловэчьскыи прэдаэть ся. добрээ эмоу бы было аще бы не родилъ ся чловэкъ той. 25отвэщавъ иоуда прэдаяи эго рече: еда азъ эсмь равви; глагола эмоу: ты рече. 26эдущемъ же имъ приимъ iсоусь хлэбъ и благословивъ и прэломи и даяаше оученикомъ своимъ и рече: приимэте и эдите се эсть тэло моэ. 27и приимъ чашу и хвалу въздавъ дасть имъ глаголя: пиите от нэя вьси. 28се эсть кръвь моя новааго завэта проливаэмая за мъногы въ оставлэниэ грэховъ. 29глаголю же вамъ яко не имаамъ пити оуже от сего плода лозьнааго до того дьне эгда и пию съ вами новъ въ царьствии отьца моэго. з0и въспэвъше изидошя въ гору елеоньску. з1тойгда глагола имъ iсоусь: вьси вы съблазните ся о мънэ въ сию нощь писано бо эсть поражу пастыря и разидуть ся овьця стада. з2по въскрьсновении же моэмь варю вы въ галилеи. ззотвэщавъ же петръ рече эмоу: аще и вьси съблазнять ся о тебэ азъ ни коли же не съблажню ся. з4рече же эмоу iсоусь: аминь глаголю тебэ яко въ сию нощь прэжде даже коуръ не възгласить три краты отврьжеши ся от мене. з5глагола эмоу петръ: аще ми ся прилоучить съ тобою оумрэти не отврьгу ся тебе. такожде и вьси оученици рекошя.з6тойгда приде съ ними iсоусь въ вьсь нарицаэмую гефсимании и глагола оученикомъ; сядэте тоу доньдеже шьдъ помолю ся тамо. 27и поимъ петра и оба сына зеведеова начятой тужити и скръбэти. з8тойгда глагола имъ iсоусь: прискръбьна эсть доуша моя до съмрьти пожидэте сьде и бъдите съ мъною. з9и прэшьдъ мало паде ниць моля ся и глаголя: отьче мои аще възможьно эсть да мимо идеть мене чаша си обаче не якоже азъ хощу нъ якоже ты. 40и приде къ оученикомъ и обрэте я съпящя и глагола петроу: тако ли не възможе эдиного часа побъдэти съ мъною; 41бъдите и молите ся да не вънидете въ напасть. доухъ бо эсть бъдръ а плъть немощьна. 42пакы вътороэ шьдъ помоли ся глаголя: отьче мои аще не можеть си чаша мимо ити от мене аще не пию эя буди воля твоя. 4зи пришьдъ пакы обрэте я съпящя бэсте бо имъ очи отягъченэ. 44и оставивъ я пакы шьдъ помоли ся третиэ тожде слово рекъ. 45тойгда приде къ оученикомъ своимъ и глагола имъ: съпите прочеэ и почиваите. се приближи ся часъ и сынъ чловэчьскыи прэдаэть ся въ руцэ грэшьныихъ. 46въстанэте идэмъ се приближи ся прэдаяи мя.47и эще глаголющоу эмоу се иоуда эдинъ от обою на десяте приде и съ нимь народъ мъногъ съ оружии и дрькольми от архиереи и старьць людьскыихъ. 48прэдаяи же эго дасть имъ знамениэ глаголя: эгоже аще лобъжу той эсть имэте эго. 49и абиэ приступль къ iсоусови рече эмоу: радоуи ся равви и обловыза и. 50iсоусь же рече эмоу: дроуже на нэже эси пришьлъ. тойгда приступльше възложишя руцэ на iсоуса и яшя эго. 51и се эдинъ от сущиихъ съ iсоусьмь простьръ руку извлэче ножь свои и оударь раба архиереова оурэза эмоу оухо. 52тойгда глагола эмоу iсоусь: възврати ножь твои въ своэ мэсто вьси бо приимьшеи ножь ножьмь погыбнуть. 5зли мьнить ти ся яко не могу нынэ оумолити отьца моэго и приставить мънэ вяще нежели дъва на десяте легеона ангелъ. 54како оубо събудуть ся кънигы яко тако подобааше быти; 55въ той часъ рече iсоусь народомъ: яко на разбоиника ли изидосте съ оружии и дрькольми яти мя; по вься дьни при васъ сэдэахъ въ црькъви оучя и не ясте мене. 56се вьсе бысть да събудуть ся кънигы пророчьскыя. тойгда оученици вьси оставльше и бэжашя.57они же имъше iсоуса ведошя къ каиафэ архиереови идеже кънижьници и старьци людьсци събьрашя ся. 58петръ же идэаше по нэмь издалече до двора архиереова и въшьдъ утрь сэдэаше съ слоугами видэти коньчину. 59архиереи же и старьци и съборъ вьсь искааху лъжа съвэдэтельства на iсоуса яко да оубиють и 60и не обрэтошя. и мъногомъ лъжемъ съвэдэтелэмъ приступльшемъ не обрэтошя. послэдь же приступльша дъва лъжа съвэдэтеля 61рекоста: сь рече могу разорити црькъвь божию и трьми дьньми съзъдати ю. 62и въставъ архиереи рече эмоу: ни чесо же ли отвэщаваэши чьто си на тя съвэдэтельствоують; 6зiсоусь же млъчааше. и отвэщавъ архиереи рече эмоу: заклинаю тя богъмь живыимь да речеши намъ аще ты эси христосъ сынъ божии; 64глагола эмоу iсоусь: ты рече. обаче глаголю вамъ отселэ оузьрите сына чловэчьскааго сэдяшта о десную силы и идуща на облацэхъ небесьныихъ. 65тойгда архиереи растьрза ризы своя глаголя яко хоулу рече. чьто эще требоуэмь съвэдэтель; се нынэ слышасте хоулу эго. 66чьто ся вамъ мьнить; они же отвэщавъше рекошя: повиньнъ съмрьти эсть. 67тойгда запльвашя лице эмоу и пакости эмоу дэяшя. ови же за ланиту оударишя и 68глаголюще: прорьци намъ христосъ къто эсть оударии тя.69петръ же вънэ сэдэаше на дворэ и приступи къ нэмоу эдина рабыни глаголющи: и ты бэ съ iсоусьмь галилеискыимь. 70онъ же отврьже ся прэдъ вьсэми глаголя: не вэмь чьто глаголэши. 71и ишьдъшоу эмоу въ врата оузьрэ и дроугая и глагола имъ тоу: и сь бэ съ iсоусьмь назарянинъмь. 72и пакы отврьже ся съ клятвою яко не знаю чловэка. 7зне по мъногоу же приступльше стоящии рекошя петрови: въ истину и ты от нихъ эси ибо бесэда твоя явэ тя творить. 74тойгда начятой ротити ся и кляти ся яко не знаю чловэка. и абиэ коуръ възгласи. 75и помяну петръ глаголъ iсоусовъ иже рече эмоу яко прэжде даже коуръ не възгласить три краты отвьржеши ся мене. и ишьдъ вънъ плака ся горько.

1Оутроу же бывъшоу съвэтой сътворишя вьси архиереи и старьци людьстии на iсоуса яко оубити и. 2и съвязавъше и ведошя и прэдашя и поньтьскоуоумоу пилатоу игемоноу. зтойгда видэвъ иоуда прэдавыи эго яко осудишя и раскаявъ ся възврати три десяте съребрьникъ архиереомъ и старьцемъ 4глаголя: съгрэшихъ прэдавъ кръвь неповиньну. они же рекошя: чьто эсть намъ; ты оузьриши. 5и поврьгъ съребро въ црькъви отиде и шьдъ оудави ся. 6архиереи же приимъше съребро рекошя: недостоино эсть въложити эго въ коръвану понэже цэна кръве эсть. 7съвэтой же сътворьше коупишя имь село скудэльниче въ погрэбаниэ страньныимъ. 8тэмъ же рече ся село то село кръви да сего дьне. 9тойгда събысть ся реченоэ иеремиэмь пророкъмь глаголющемь: и прияшя три десяте съребрьникъ цэну цэнэнааго эгоже цэнишя от сыновъ израилэвъ. 10и дашя э на селэ скудэльничи якоже съказа мънэ господь. 11iсоусь же ста прэдъ игемонъмь и въпроси и игемонъ глаголя: ты ли эси царь июдеискъ; iсоусь же рече эмоу: ты глаголэши. 12и эгда на нь глаголааху архиереи и старьци ни чьсо же не отвэщааше. 1зтойгда глагола эмоу пилатой: не слышиши ли колико на тя съвэдэтельствоують; 14и не отвэща эмоу ни къ эдиномоу же глаголоу яко дивити ся игемоноу зэло. 15на вьсякъ же дьнь великыи обычаи бэ игемоноу отпоущати народоу эдиного съвязьня эгоже хотэаху. 16имэаше же тойгда съвязьня нарочита наричемааго варавъву. 17събьраномъ же сущемъ имъ рече имъ пилатой: кого хощете от обою отпоущу вамъ; варавъву ли или iсоуса наричемааго христа; 18вэдэаше бо яко зависти ради прэдашя и. 19сэдящоу же эмоу на судищи посъла къ нэмоу жена своя глаголющи: ни чьсо же тебэ и правьдьникоу томоу. мъного бо пострадахъ дьньсь въ сънэ эго ради. 20архиереи же и старьци навадишя народы да испросять варавъву iсоуса же погоубять. 21отвэщавъ же игемонъ рече имъ: кого хощете от обою отпоущу вамъ; они же рекошя: варавъву. 22глагола имъ пилатой: чьто же сътворю iсоуса наричемааго христа; глаголашя эмоу вьси: да распятой будеть. 2зигемонъ же рече имъ: чьто бо зъло сътвори; они же излиха въпиялху глаголюще: да распятой будеть. 24видэвъ же пилатой яко ни чьсо же оуспээть нъ паче мятежь бываэть. приимъ воду оумы руцэ прэдъ народъмь глаголя: не повиньнъ эсмь от кръве сего правьдьнааго вы оузьрите. 25и отвэщавъше вьси людиэ рекошя: кръвь эго на насъ и на чядэхъ нашихъ. 26тойгда отпоусти имъ варавъву iсоуса же бивъ прэдасть да и распьнуть. 27тойгда воини игемонови прэимъше iсоуса въ судищи събьрашя на нь вьсю спиру. 28и съвлъкъше и хламидою чрьвлэною одэшя и: 29и съплетойше вэньцъ от трьния възложишя на главу эмоу и трьсть въ десницу эмоу. и поклоньше ся на колэноу предъ нимь ругааху ся эмоу глаголюще: радоуи ся царю иоудеискъ. з0и плинувше на нь прияша трьсть и бияху по главэ эго. з1и эгда поругашя ся эмоу съвлэкошя съ нэго хламиду и облэкошя и въ ризы своя и ведошя и на распятиэ. з2исходяще же обрэтошя чловэка куринеиска именемь симона семоу задэшя да понесеть крьстой эго. ззи пришьдъше на мэсто нарицаэмоэ голгофа эже эсть нарицаэмоэ краниэво мэсто з4дашя эмоу пити оцьтой съ зълъчию съмэшенъ и въкоушь не хотэаше пити. з5распьнъше же и раздэлишя ризы эго мещуще жрэбия з6и сэдъше стрэжааху эго тоу. з7и възложишя врьхоу главы эго вину написану: сь эсть iсоусь царь иоудеискъ. з8тойгда распяшя съ нимь дъва разбоиника эдиного о десную и эдиного о лэвую. з9мимоходящеи же хоуляаху эго покывающе главами своими 40и глаголюще: оува разаряяи црькъвь и трьми дьньми созидая съпаси себе. аще сынъ эси божии сълэзи съ крьста. 41такожде же и архиереи ругающе ся съ кънижьникы и фарисеи и съ старьци глаголааху: 42ины съпасе а себе ли не можеть съпасти; аще царь израилэвъ эсть да сънидеть нынэ съ крьста и вэру имемъ эмоу. 4зоупъва на бога. да избавить и нынэ аще хощеть эмоу. рече бо яко сынъ божии эсмь. 44тожде же и разбоиника распьненая съ нимь поношаста эмоу. 45от шестыя же годины тьма бысть по вьсеи земли до девятыя годины. 46при девятэи же годинэ възъпи iсоусь гласъмь великъмь глаголя: ели ели лема азавтании. эже эсть боже мои боже мои по чьто мя эси оставилъ; 47нэции же от стоящиихъ тоу слышавъше глаголааху яко илию зоветь. 48и абиэ текъ эдинъ от нихъ и възбмъ губу наплънивъ же оцьта и възньзъ на трьсть напаяаше эго. 49а дроузии глаголааху: остани да видимъ аще придеть илия съпастой эго. 50iсоусь же пакы възъпивъ гласъмь великъмь испоусти доухъ. 51и се катапетазма црькъвьная раздьра ся на дъвоэ съ вышьняаго края до нижьняаго. и земля потрясе ся и камениэ распаде ся. 52и гроби отврьзошя ся и мънога тэлеса почивающиихъ святыихъ въсташя. 5зи ишьдъше из гробъ по въскрьсновении эго вънидошя въ святыи градъ и явишя ся мъногомъ. 54сътьникъ же и иже бэаху съ нимь стрэгуще iсоуса видэвъше трусъ и бывъшая оубояшя ся зэло глаголюще: въ истину божии сынъ сь бэ. 55бэаху же тоу жены мъногы издалече зьрящя яже идошя по iсоусэ от галилея слоужащя эмоу. 56въ нихъже бэ мария магдалыни и мария иаковля и иосиина мати и мати сыноу зеведеовоу. 57поздэ же бывъшоу приде чловэкъ богатой от аримафеа именемь иосифъ иже и той оучи ся оу iсоуса. 58сь приступль къ пилатоу проси тэла iсоусова. тойгда пилатой повелэ въдати тэло iсоусово. 59и приимъ тэло иосифъ обитой э плащаницею чистою. 60и положи э въ новээмь своэмь гробэ иже бэ исэченъ въ камени и възваль камень великъ надъ двьри гробоу отиде. 61бэ же тоу мария магдалыни и дроугая мария сэдяшти прямо гробоу. 62въ оутрьнии же дьнь иже эсть по пятойцэ събьрашя ся архиереи и фарисеи къ пилатоу 6зглаголюще: господи помянухомъ яко льстьць онъ рече эще сы живъ: по трехъ дьньхъ въстану. 64повели оубо оутврьдити гробъ до третияаго дьне. еда како пришьдъше оученици эго нощию оукрадуть и и рекуть людьмъ: въста от мрьтвыихъ. и будеть послэдьняя льсть горьши прьвыя. 65рече же имъ пилатой: имате коустодию идэте оутврьдите якоже вэсте. 66они же шьдъше оутврьдишя гробъ запечатьлэвъше камень съ коустодиэю.

1Въ вечеръ же суботьныи свитаюштоу прьвоуоумоу въ суботы приде мария магдалыни и дроугая мария видэтой гроба. 2и се трусъ бысть великъ. ангелъ во господьнь съшьдъ съ небесе и приступль отвали камень от двьрии гробоу и сэдэаше на нэмь. збэ же зракъ эго яко млънии и одэниэ эго бэло яко снэгъ. 4от стрлха же эго сътрясошя ся стрэгущеи и бышя яко мрьтви. 5отвэщавъ же ангелъ рече женама: не боита вы ся. вэмъ бо яко iсоуса распятааго ищета. 6нэсть сьде. въста бо якоже рече. придэта видита мэсто идеже лежа господь. 7и скоро шьдъши рьцэта оученикомъ эго яко въста от мрьтвыихъ и се варяэть вы въ галилеи тоу и оузьрите. се рекохъ вама. 8и отшьдъши скоро от гроба съ страхъмь и радостию великою текосте възвэститой оученикомъ эго. 9яко же идэасте възвэститой оученикомъ эго и се iсоусь сърэте и глаголя: радоуита ся. онэ же пристюпльши ясте и за нозэ эго и поклонисте ся эмоу. 10тойгда глагола има iсоусь: не боита ся идэта повэдита братии моэи да идуть въ галилею и тоу мя видять. 11идущама же има се нэции от коустодия пришьдъше въ градъ възвэстишя архиереомъ вься бывъшая. 12и събьрашя ся старьци съвэтой же сътворьше съребро мъного дашя воиномъ 1зглаголюще: рьцэте яко оученици эго нощию пришьдъше оукрадошя и намъ съпящемъ. 14и аще се оуслышано будеть оу игемона мы оутолимъ и и вы бес печали сътворимъ. 15они же приимъше съребро сътворишя якоже наоучени бышя и пронесе ся слово се въ иоудеихъ до сего дьне.16единыи же на десяте оученикъ идошя въ галилею въ гору яможе повелэ имъ iсоусь. 17и видэвъше эго поклонишя ся эмоу ови же оусумьнэшя ся. 18и приступль iсоусь рече имъ глаголя: дана ми эсть вьсяка власть на небеси и на земли. 19шьдъше оубо наоучите вься языкы крьстяще я въ имя отьца и сына и святааго доуха 20оучяще я блюсти вься элико запобэдахъ вамъ. и се азъ съ вами эсмь вься дьни до съконьчания вэкоу. аминь.

1Зачяло евангелия iсоуса хрстова сына божия. 2якоже писано эсть въ пророцэхъ: се азъ посълю ангелъ мои прэдъ лицьмь твоимь иже оуготовить путь твои прэдъ тобою. згласъ въпиющааго въ поустыни: оуготовите путь господьнь правы творите стьзя эго. 4бысть иоанъ крьстя въ поустыни и проповэдая крьщениэ покаянию въ отпоущениэ грэховъ. 5и исхождааше къ нэмоу вься иоудеиская страна и иероусалимляне и крьщааху ся вьси въ иорданьсцэи рэцэ от нэго исповэдающе грэхы своя. 6бэ же иоанъ облэченъ власы вельбужди и поясъ оусниянъ о чрэслэхъ эго и эды акридъ и медъ дивии. 7и проповэдааше глаголя: грядеть крэплии мене въ слэдъ мене эмоуже нэсмь достоинъ поклонь ся раздрэшити ремене сапогъ эго. 8азъ оубо крьстихъ вы водою а той крьстить вы доухъмь святыимъ. 9и бысть въ дьни ты приде iсоусь от назарета галилеискааго и крьсти ся от иоана въ иорданэ. 10и абиэ въсходя от воды видэ разводяща ся небеса и доухъ яко голубь съходящь на нь. 11и гласъ бысть съ небесъ: ты эси сынъ мои възлюблэныи. о тебэ благоволихъ.12и абиэ доухъ изведе и въ поустыню. 1зи бэ тоу въ поустыни четыри десяти дьнъ искоушаэмъ сотоною и бэ съ звэрьми и ангели слоужааху эмоу. 14по прэдании же иоановэ приде iсоусь въ галилею проповэдая евангелиэ царьствия божия. 15глаголя яко исплъни ся врэмя и приближи ся царьствиэ божиэ. каите ся и вэроуите въ евангелиэ.16ходя же при мори галилеисцэ видэ симона и андреа брата того симона въмэтающа мрэжя въ море бэста бо рыбаря. 17и рече има iсоусь: придэта въ слэдъ мене и сътворю вы быти ловьца чловэкомъ. 18и абиэ оставльша мрэжя своя по нэмь идосте. 19и прэшьдъ оттудоу оузьрэ иакова зеведеова и иоана брата эго. и та въ ладии завязающа мрэжя 20и абиэ възъва я. и оставльша отьца своэго зеведеа въ ладии съ наэмьникы по нэмь идосте. 21и вънидошя въ капернаоумъ и абиэ въ суботы на съньмищи оучааше я. 22и дивляаху ся о оучении эго. бэ бо оучя я яко власть имы и не яко кънижьници. 2зи бэ на съньмищи ихъ чловэкъ нечистоймь доухъмь и възъва глаголя: 24остани чьто эсть намъ и тебэ iсоусе назарянине; пришьлъ эси погоубитой насъ; вэмь тя къто эси святыи божии. 25и запрэти эмоу iсоусь глаголя: оумлъчи и изиди из нэго. 26и сътрясъ и доухъ нечистыи и възъпивъ гласъмь велиэмь изиде из нэго. 27и оужасошя ся вьси. и сътязааху ся въ себэ глаголюще: чьто оубо се; чьто оучениэ новоэ се; яко по области и доухомъ нечистыимъ велить и послоушають эго: 28и изиде слоухъ эго абиэ во вьсю страну галилеиску.29и абиэ ишьдъше ис съньмища придошя въ домъ симоновъ и андреовъ съ иаковъмь и иоанъмь. з0тьща же симонова лежааше огньмь жегома. и абиэ глаголашя эмоу о нэи. з1и приступль въздвиже ю эмъ за руку эя. и остави ю абиэ огнь и слоужааше имъ. з2поздэ же бывъшоу эгда захождааше слъньце приношааху къ нэмоу вься недужьныя и бэсьныя. ззи бэ вьсь градъ събьралъ ся къ двьрьмъ. з4и исцэли мъногы недужьны имущя различьны язя и вэсы мъногы изгъна. и не оставляаше глаголати бэсъ яко вэдэаху и. з5и оутро пробрэзгоу зэло бъставъ изиде iсоусь и иде въ поусто мэсто и тоу молитву дэяше з6и гънашя и симонъ и иже бэаху съ нимь. з7и обрэтойше и глаголашя эмоу яко вьси ищуть тебе. з8и глагола имъ: идэмъ въ ближьняя грады и вьси да и тоу проповэмь на се бо изидохъ. з9и бэ проповэдая на съборищихъ ихъ въ вьсеи галилеи и бэсы изгоня. 40и приде къ нэмоу прокаженъ моля и и на колэноу падая и глаголя эмоу яко аще хощеши можеши мя исчистити. 41iсоусь же милосрьдовавъ простьръ руку косну и и глагола эмоу: хощу исчисти ся. 42и рекъшоу эмоу абиэ отиде проказа от нэго и чистой бысть. 4зи запрэщь эмоу абиэ изгъна и. 44и глагола эмоу: блюди ся ни комоу же ни чесо же не рьци. нъ шьдъ покажи ся иереови и принеси за очищениэ твоэ якоже повелэ моуси въ съвэдэниэ имъ. 45онъ же ишьдъ начятой проповэдати мъного и проносити слово. яко къ томоу не можааше явэ въ градъ вънити нъ вънэ въ поустэхъ мэстэхъ бэ и прихождааху къ нэмоу отвьсудоу.

1И въниде пакы iсоусь въ капернаоумъ по дьньхъ. и слоухъ бысть яко въ домоу эсть. 2и абиэ събьрашя ся мънози яко къ томоу не въмэщааху ся ни прэдъ двьрьми. и глаголааше имъ слово. зи придошя къ нэмоу носяще ослаблэнъ жилами носимъ четырьми. 4и не могуще прити къ нэмоу народа ради открышя покровъ идеже бэ и прокопавъше съвэсишя одръ на нэмьже ослаблэныи лежааше. 5видэвъ же iсоусь вэру ихъ глагола ослаблэноуоумоу: чядо отпоущають ся тебэ грэси твои. 6бэаху же эдини от кънижьникъ тоу сэдяще и помышляюще въ срьдьцихъ своихъ: 7чьто сь тако глаголэть хоулу; къто можеть отпоущати грэхы тойкъмо эдинъ богъ; 8и абиэ разоумэвъ iсоусь доухъмь своимь яко тако ти помышляють въ себэ и рече имъ: чьто сице помышляэте въ срьдьцихъ вашихъ; 9чьто эсть оудобээ рещи ослаблэноуоумоу отпоущають ти ся грэси ли рещи въстани и възьми одръ твои и ходи; 10нъ да оувэсте яко власть имаать сынъ чловэчьскыи на земли отпоущати грэхы. и глагола ослаблэноуоумоу: 11тебэ глаголю въстани и възьми одръ твои и иди въ домъ твои. и въставъ абиэ и възьмъ одръ изиде прэдъ вьсэми яко дивити ся вьсэмъ и славити бога глаголющемъ яко ни коли же тако видэхомъ.1зи изиде пакы къ морю и вьсь народъ идяаше къ нэмоу и оучааше я. 14и мимо иды iсоусь видэ леуию алъфеова сэдяща на мытьници и глагола эмоу: по мънэ иди. и въставъ въ слэдъ эго иде. 15и бысть възлежящоу эмоу въ домоу эго и мънози мьздоимьци и грэшьници възлежааху съ iсоусьмь и съ оученикы эго бэаху бо мънози и по нэмь идошя. 16и кънижьници и фарисеи видэвъше и эдущь съ мьздоимьци и грэшьникы глаголааху оученикомъ эго: чьто яко съ мьздоимьци и грэшьникы эсть и пиэть; 17и слышавъ iсоусь глагола имъ яко не трэбоують съдравии врачя нъ болящеи. не придохъ призъватой правьдьникъ нъ грэшьникы на покаяниэ. 18и бэаху оученици иоанови и фарисеи постяще ся. и придошя и рекошя эмоу: по чьто оученици иоанови и фарисеи постять ся а твои оученици не постять ся; 19и рече имъ iсоусь: еда могуть сынове брачьнии постити ся доньдеже съ ними эсть женихъ; элико врэмя имуть съ собою жениха не имуть постити ся. 20придуть же дьниэ эгда отиметь ся от нихъ женихъ и тойгда постять ся въ ты дьни. 21и ни къто же приставлэния плата не бэлена не приставляэть ризэ ветойсэ. аще ли же ни възьметь коньць от нэя новоэ от ветойхааго и горьши дира будеть. 22и ни къто же не въливаэть вина нова въ мэхы ветойхы. аще ли же ни просадить вино ново мэхы и вино пролээть ся и мэси погыбнуть. нъ вино новоэ въ мэхы новы лияти. 2зи бысть мимо ходящоу эмоу въ суботы сквозэ сэяния и начяшя оученици эго путь творити въстрьгающе класы. 24и фарисеи глаголааху эмоу: виждь чьто творять въ суботы эгоже не достоить. 25и той глаголааше имъ: нэсте ли чьли ни коли же чьто сътвори давидъ эгда трэбова и възалъка самъ и иже бэаху съ нимь. 26како въниде въ храмъ божии при авиафарэ архиереи и хлэбы прэдъложения сънэсть ихъже не достояше эсти тойкъмо иереомъ. и дасть и сущиимъ съ нимь; 27и глаголааше имъ: субота чловэка ради бысть а не чловэкъ суботы ради. 28тэмъ же господь эсть сынъ чловэчьскыи суботэ.

1И въниде пакы въ съборище и бэ тоу чловэкъ соуху руку имы. 2и назирааху эго аще въ суботы исцэлить и да на нь възглаголють. зи глагола чловэкоу имущоуоумоу соуху руку: стани по срэдэ. 4и глагола имъ: достоить ли въ суботы добро сътворити ли зъло сътворити; доушу съпасти ли погоубити; они же млъчааху. 5и възбрэвъ на ня съ гнэвъмь скръбя о окаменэнии срьдьца ихъ глагола чловэкоу: простьри руку твою и прострэ. и оутврьди ся рука эго съдрава яко и дроугая.6и абиэ ишьдъше фарисеи съ иродианы съвэтой творэахю на нь како и бышя погоубили. 7iсоусь же отиде съ оученикы своими къ морю. и мъногъ народъ от галилея по нэмь иде. и от иоудея 8и от иероусалима и от идоумея и съ оного полоу иордана и сущеи о турэ и сидонэ. мъного мъножьство слышавше элико творэаше придошя къ нэмоу. 9и рече оученикомъ своимъ: да эсть при нэмь ладиица народа ради да не сътужають эмоу. 10мъногы бо исцэли яко нападааху эмь хотяще прикоснути ся эмь элико имэлху раны. 11и эгда видэаху и доуси нечистии припадааху къ нэмоу и въпияху глаголюще яко ты эси христосъ сынъ божии. 12и мъного прэщааше имъ да не явэ творять эго. 1зи възиде на гору и призыва яже самъ хотэ и идошя къ нэмоу. 14и сътвори дъва на десяте да будуть съ нимь и да посылаэть я проповэдати 15и имэти область цэлити недугы и изгонити бэсы. 16и нарече имя симоноу петръ. 17и иакова зеведеова и иоана брата иаковля и нарече има именэ воанергесъ эже эсть сына громова. 18и андреа и филипа и варфоломеа и матфеа и фому и иакова алфеова и фадеа и симона кананеа 19и иоуду искариотьскааго иже и прэдасть и. 20и придошя въ домъ и събьрашя ся пакы народи яко не мощи имъ ни хлэба сънэсти. 21и слышавъше иже бэаху оу нэго изидошя яти и. глаголааху бо яко неистовъ эсть. 22и кънижьници низъшьдъшеи от иероусалима глаголаху яко веельзевоулъ имать и яко о кънязи бэсъ изгонить бэсы. 2зи призъвавъ я въ притойчахъ глаголааше къ нимъ: како можеть сотона сотону изгонити; 24и аще царьство на ся раздэлить ся не можеть стати царьство то. 25и аще домъ на ся раздэлить ся не можеть стати домъ той. 26и аще сотона въста самъ на ся и раздэли ся не можеть стати нъ коньчину имать. 27ни къто же не можеть съсудъ крэпъкааго въшьдъ въ домъ эго расхытити аще не прэжде крэпъкааго съвяжеть и тойгда домъ эго расхытить. 28аминь глаголю вамъ яко вься отпоустять ся сыномъ чловэчьскомъ съгрэшения и власфимия элико аще власфимисають. 29а иже власфимисаэть на святыи доухъ не имать отпоущения въ вэкъ нъ повиньнъ эсть вэчьноуоумоу судоу. з0занэ глаголааху яко доухъ нечистой имать.з1приде же мати эго и братия и вънэ стояще посълашя къ нэмоу глашающе и. з2и сэдэаше о нэмь народъ. рэшя же эмоу: се мати твоя и братия твоя и сестры твоя вънэ ищуть тебе. ззи отвэща имъ глаголя: къто эсть мати моя ли братия моя; з4и съглядавъ стоящяя окрьстой эго глагола: се мати моя и братия моя. з5иже бо аще сътворить волю божию сь братой мои и сестра моя и мати эсть.

1И пакы начятой при мори оучити. и събьра ся къ нэмоу народъ мъногъ. яко самъ вълэзъ въ корабль сэдэаше въ мори. и вьсь народъ бэшя при мори на земли. 2и оучааше я притойчами мъного. и глаголааше имъ въ оучении своэмь: зслышите. се изиде сэяи сэятой. 4и бысть эгда сэяше оба падошя на пути и придошя пътиця и позобашя я. 5а дроугоэ паде на каменьнээмь идеже не имэ земля мъногы. и абиэ прозябе занэ не имэаше глубины земьныя. 6слъньцоу же въсиявъшоу присвяде. и занэ не имэаше корения оусъше. 7и дроугоэ паде въ трьнии. и възиде трьниэ и подави э и плода не дасть. 8и дроугоэ паде на земли добрэи и даяше плодъ въсходя и расты. и приплоди ово три десяти ово шесть десятой ово съто. 9и глаголааше: имэяи оуши слышати да слышить. 10эгда же бысть эдинъ въпросишя и иже бэаху о нэмь съ обэма на десяте притчя. 11и глаголааше имъ: вамъ эсть дано вэдэти таиная царьствия божия. онэмъ же вънэшьниимъ въ притойчахъ вься бывають. 12да видяще видять и не оузьрять. и слышяще слышять и не разоумэвають. еда къгда обратять ся и отпоустять ся имъ грэси. 1зи глагола имъ: не вэсте ли притойчя сея и како вься притойчя разоумээте; 14сэяи слово сээть. 15си же суть яже на пути идеже сээть ся слово и эгда слышять абиэ придеть сотона и отиметь слово сээноэ въ срьдьцихъ ихъ. 16и си такожде суть иже на каменьныихъ сээми. иже эгда слышять слово абиэ съ радостию приэмлють э. 17и не имуть корене въ себэ нъ врэменьни суть. по томь же бывъши печали ли гонению словесе ради абиэ съблажняють ся. 18а си суть сээнии въ трьнии слышящеи слово 19и печали вэка сего и льсть богатьствия и о прочиихъ похоти въходящя нодавляють слово и без плода бываэть. 20а си суть сээнии на добрэ земли иже слышять слово и приэмлють э и плодять ся на три десяти и шесть десятой и съто.21и глаголааше имъ: еда приходить свэтильникъ да подъ спудъмь положенъ будеть ли подъ одръмь; не да ли на свэщьникъ възложять и; 22нэсть бо ни чьто же таино эже не явить ся. ни бысть потаэно нъ да придеть въ явлениэ. 2зиже имать оуши слышати да слышить. 24и глаголааше имъ: блюдэте ся чьто слышите. въ нюже мэру мэрите намэрить ся вамъ и приложить ся вамъ слышящиимъ. 25иже бо аще имать дасть ся эмоу а иже не имать и эже имать отиметь ся от нэго.26и глаголааше: тако эсть царьствиэ божиэ якоже чловэкъ въмэтаэть сэмя въ землю. 27и съпить и въстаэть нощь и дьнь. и сэмя прозябаэть и растеть якоже не вэсть оиъ. 28о себэ бо земля плодить ся прэжде трэву по томь же класъ по томь же и пъшеницу въ класэ. 29эгда же съзрээть плодъ абиэ посълеть срьпъ яко настоить жятва. з0и глаголааше: чьсомоу оуподобимъ царьствиэ божиэ ли коэи притойчи приложимъ э; з1яко гороушьнэ зрьнэ эже эгда въсээно будеть въ землю мьнэ вьсэхъ эсть сэменъ земьныихъ. з2и эгда въсээно будеть въздрастеть и будеть болэ вьсэхъ зелии и творить вэтви велия яко мощи подъ сэнию эго пътицамъ небесьныимъ витати. ззи тацэми притойчами мънозэми глаголааше имъ слово якоже можааху слышати. з4без притойчя же не глаголааше имъ. эдинъ же сказааше оученикомъ своимъ вься.з5и глагола имъ въ той дьнь вечероу бывъшоу: прэидемъ на онъ полъ. з6и отпоущьше народъ пояшя и якоже бэ въ ладии. и ины ладия бэаху съ нимь. з7и бысть боуря вэтрьна велия. влъны же въливааху ся въ ладию яко оуже погрязиути хотэаше. з8и бэ самъ на кръмэ на възглавици съпя. и възбоудишя и и глаголашя эмоу: оучителю не родиши ли яко погыблэмъ; з9и въставъ запрэти вэтроу. и рече морю: млъчи и оустани и оулеже вэтръ и бысть тишина велия. 40и рече имъ: чьто тако страшиви эсте; како не имете вэры; 41и възбояшя ся страхъмь велиэмь и глаголааху дроугъ къ дроугоу: къто оубо эсть сь яко и вэтри и море послоушають эго.

1И придошя на онъ полъ моря въ страну гадариньску. 2и излэзъшоу эмоу из корабля абиэ сърэте и от гробъ чловэкъ нечистоймь доухъмь. зиже жилище имэаше въ гробэхъ и ни желэзьнъмь ужьмь эго ни къто же не можааше съвязати. 4занэ мъногы краты путы и ужи желэзьны съвязаноу сущоу прэтрьзааху ся от нэго ужа желэзьна и пута съкроушааху ся. и ни къто же не можааше эго оумучити. 5и въину дьнь и нощь въ гробэхъ и въ горахъ бэ въпия и тлъкы ся камениэмь. 6оузрэвъ же iсоуса из далече тече и поклони ся эмоу. 7и възопивъ гласъмь велиэмь глагола: чьто мънэ и тебэ iсоусе сыне бога вышьняаго; заклинаю тя богъмь не мучи мене. 8глаголааше бо эмоу: изиди доуше нечистыи от чловэка. 9и въпрашааше и: како ти эсть имя; и глагола легеонъ мънэ эсть имя яко мънози эсмъ. 10и моляаше и мъного да не посълеть ихъ кромэ страны. 11бэ же тоу стадо свино пасомо велит при горэ. 12и молишя и вьси бэси глаголюще: посъли ны въ свиния да въ ня вънидемъ. 1зи абиэ повелэ имъ iсоусь. и ишьдъше доуси нечистии вънидошя въ свиния. и оустрьми ся стадо по брэгоу въ море. бэ же ихъ яко дъвэ тысящи. и оутапааху въ мори. 14и пасущеи свиния бэжашя и възвэстишя въ градэ и на селэхъ. и придошя видэтой чьто эсть бывшеэ. 15и придошя къ iсоусови и видэшя бэсьновавъшааго ся сэдяща облъчена и съмысляща имэвъшааго легеонъ. и оубояшя ся. 16и повэдэшя имъ видэвъшеи како бысть бэсьноуоумоу и о свинияхъ. 17и начашя молити и отити от прэдэлъ ихъ. 18и въходящоу эмоу въ ладиицу моляаше и бэсьновавыи ся да бы съ нимь былъ. 19iсоусь же не дасть эмоу. нъ глагола эмоу: иди въ домъ твои къ твоимъ и възвэсти имъ элико ти господь сътвори и помилова тя. 20и иде и начятой проповэдати въ декаполи элико сътвори эмоу iсоусь. и вьси дивляаху ся.21и прээхавъшоу iсоусови въ корабли пакы на онъ полъ събьра ся народъ мъногъ о нэмь и бэ при мори. 22и се приде эдинъ от архисунагогъ именемь иаиръ. и видэвъ и паде на ногоу эго. 2зи моляаше и мъного глаголя яко дъщи моя на коньчинэ эсть. да пришьдъ възложиши на ню руцэ да съпасена будеть и оживеть. 24и иде съ нимь. и по нэмь идэаше народъ мъногъ и оугнэтааху и. 25и жена нэкая сущи въ точении кръве лэтэ дъвэ на десяте 26и мъного пострадавъши от мъногъ врачевъ и иждивъши своэ вьсе и ни эдиноя же пользя обрэтойши нъ паче въ горе въпадъши 27слышавъши о iсоусэ пришьдъши въ народэ съзади прикосну ся ризэ эго. 28глаголааше бо яко аще прикосну ся понэ ризэ эго съпасена буду. 29и абиэ исякну источьникъ кръве эя. и разоумэ тэлъмь яко исцэлэ от раны. з0и абиэ iсоусь ощоущь въ себэ силу ишьдъшу от нэго обращь ся въ народэ глаголааше: къто прикосну ся ризахъ моихъ; з1и глаголааху эмоу оученици эго: видиши народъ оугнэтающь тя и глаголэши: къто ся прикосну мънэ; з2и оглядааше ся видэти сътворьшую се. ззжена же оубоявъши ся и трепещущи вэдущи эже бысть эи приде и припаде къ нэмоу и рече эмоу вьсю истину. з4онъ же рече эи: дрьзаи дъщи вэра твоя съпасе тя. иди съ миръмь и буди цэла от раны твоэя. з5и эще глаголющоу эмоу придошя от архисинагога глаголюще яко дъщи твоя оумьрэтой. чьто движеши оучителя; з6iсоусь же абиэ слышавъ слово глаголэмоэ глагола архисинагогови: не бои ся тойкъмо вэроуи. з7и не остави ити по себэ ни эдиного же тойкъмо петра и иакова и иоана брата иаковля. з8и приде въ домъ архисинагоговъ и видэ млъву и плачущя ся и кричящя мъного. з9и въшьдъ глагола имъ: чьто млъвите и плачете ся; отроковица нэсть оумрьла нъ съпить. 40и ругааху ся эмоу. онъ же изгънавъ вься поятой отьца отроковиця и матерь и иже бэшя съ нимь. и въниде идеже бэ отрочя лежя. 41и эмъ за руку отроковицу глагола эи: талита коуми эже эсть съказаэмо дэвице тебэ глаголю въстани. 42и абиэ въста дэвица и хождааше. бэ бо лэтома двэма на десяте. и оужаснушя ся оужасъмь велиэмь. 4зи запрэти имъ мъного да ни къто же не оувэсть сего. и рече дати эи эсти.

1И приде оттудоу и приде въ отьчьствиэ своэ. и по нэмь идошя оученици эго. 2и бывъши суботэ начятой на съньмищи оучити. и мънози слышавъше дивляаху ся глаголюще: откудоу се эсть семоу и чьто прэмудрость даная эмоу и силы таковы рукама эго бывають; зне сь ли эсть тектонъ сынъ мариинъ; братой же иаковоу и осии и иоудэ и симоноу; не и ли сестры эго суть оу насъ сьде; и съблажяаху ся о нэмь. 4глаголааше же имъ iсоусь яко нэсть пророкъ без чьсти тойкъмо въ своэмь отьчьствии и въ рождении и въ домоу своэмь. 5не можааше тоу ни эдиноя силы сътворити тойкъмо на мало недужьникъ руцэ възложь исцэли. 6и диви ся за невэрьство ихъ. и обхождааше градьця окрьстой оучя. 7и призъвавъ оба на десяте и начятой я сълати дъва нъ дъва и даяаше имъ власть на доусэхъ нечистыихъ 8и запрэти имъ да ни чесо же не въземлють на путь тойкъмо жьзлъ эдинъ ни пиры ни хлэба ни при поясэ мэди. 9нъ обоувены въ санъдалия и не облачити ся въ дъвэ ризэ. 10и глаголааше имъ: идеже колижьдо вънидете въ домъ тоу прэбываите доньдеже изидете оттудоу. 11и элико аще не приимуть васъ ни послоушають васъ исходяще оттудоу оттрясэте прахъ иже эсть подъ ногами вашими въ съвэдэтельство имъ. аминь глаголю вамъ: отрадьнээ будеть содомомъ ли гоморомъ въ дьнь судьныи нэже градоу томоу. 12и ишьдъше проповэдааху да покають ся. 1зи бэсы мъногы изгоняаху и мазааху елеомь мъногы недужьныя и исцэлэаху.14и оуслыша царь иродъ слоухъ iсоусовъ. явэ бо бысть имя эго. и глаголааше яко иоанъ крьстяи въста от мрьтвыихъ. и сего ради силы дэють ся о нэмь. 15ини же глаголааху яко илия эсть. ини же глаголааху яко пророкъ эсть. ли яко эдинъ от пророка 16слышавъ же иродъ рече яко эгоже азъ оусэкнухъ иоана сь эсть. той въста от мрьтвыихъ. 17той бо иродъ посълавъ ятой иоана и съвязавъ и въсади въ тьмьницу иродиады ради жены филипа брата своэго яко ожени ся эю. 18глаголааше бо иоанъ иродови яко не достоить тебэ имэти жены брата твоэго. 19иродия же гнэвааше ся на нь и хотэате и оубити и не можааше. 20иродъ бо бояаше ся иоана вэды и мужа правьдьна и свята. и храняаше и. и послоушая эго мъного творяаше и въ сласть эго послоушааше. 21и прилоучьшоу ся дьни потрэбьноу эгда иродъ рождьствоу своэмоу вечерю творэаше къняземъ своимъ и тысящьникомъ и старэишинамъ галилеискамъ. 22и въшедъши дъщери тоя иродиады и плясавъши и оугождьши иродови и възлежащиимъ съ нимь рече царь дэвици: проси оу мене эмоуже аще хощеши и дамь ти. 2зи клятой ся эи яко эгоже аще просиши дамь ти и до полъцарьства моэго. 24она же шьдъши рече матери своэи: чесо прошу. она же рече: главы иоана крьстителя. 25и въшьдъши абиэ съ тойщаниэмь къ царю проси глаголющи: хощу да ми даси на блюдэ главу иоана крьстителя. 26и прискръбьнъ бывъ царь за клятвы и възлежащиихъ съ нимь не въсхотэ отрещи ся эи. 27и абиэ посълавъ царь мечьника повелэ принести главу эго. 28онъ же шьдъ оусэкну и въ тьмьници и принесе главу эго на блюдэ. и дасть ю дэвици и дэвица дасть ю матери своэи. 29и слышавъше оученици эго придошя и възяшя троупъ эго и положишя и въ гробэ.з0и събьрашя ся апостоли къ iсоусови и повэдашя эмоу вься элико сътворишя и элико наоучишя. з1и рече имъ: придэте вы сами въ поусто мэсто эдини. и почиите мало. бэаху бо приходящеи и отходящеи мънози и не бэ имъ коли понэ эсти. з2и идошя въ поусто мэсто корабльмь эдини. ззи видэшя я идущя и познашя я мънози. и пэши от въсэхъ градъ притекошя тамо и варишя я. з4и ишьдъ iсоусь видэ народъ мъногъ. и мили эмоу бышя занэ бэаху яко овъця не имущя пастыря. и начятой оучити я мъного. з5и оуже часоу мъногоу минувъшоу приступльше къ нэмоу оученици эго глаголашя яко поусто эсть мэсто и оуже година мину. з6отпоусти я да шьдъше въ окрьстьныихъ селэхъ и вьсьхъ коупять себэ хлэбы. не имуть бо чесо эсти. з7онъ же отвэщавъ рече: дадите имъ вы эсти. и глаголашя эмоу: да шьдъше коупимъ дъвэма сътома пэнязь хлэбы и дамъ имъ эсти; з8онъ же глагола имъ: колико имате хлэбъ; идэте и видите. и оувидэвъше глаголашя: пять хлэбъ и дъвэ рыбэ. з9и повелэ имъ посадити вься народы на споды на споды на трэвэ зеленэ. 40и възлегошя на лэхы на лэхы по сътоу и по пяти десятой. 41и приэмъ пять хлэвъ и дъвэ рыбэ възьрэвъ на небо благослови и прэломи хлэбы. и даяаше оученикомъ своимъ да полагають предъ ними. и обэ рыбэ раздэли вьсэмъ. 42и эдошя вьси и насытишя ся. 4зи възяшя оукроухъ дъва на десяте кошя исплънь и от рыбоу. 44эдъшиихъ же бэ хлэбы пять тысящь мужь. 45и абиэ оубэди оучеиикы своя вънити въ корабль и варити и на ономъ полоу въ вифсаидэ. доньдеже самъ отпоустить народы. 46и отрекъ ся имъ иде въ гору помолитой ся. 47и вечероу бывъшоу бэ корабль по срэдэ моря а сь эдинъ на земли. 48и видэ я страждущя въ гребении бэ бо противьнъ вэтръ имъ. и при четврьтэи стражи нощьнэи приде къ нимъ по морю ходя и хотэ w минути. 49они же видэвъше и по морю ходящь непщевашя призракъ быти и възъвашя. 50вьси бо видэшя и и възмятошя ся. онъ же авиэ глагола съ ними и рече имъ: дрьзаите азъ эсмь не боите ся. 51и въниде къ нимъ въ корабль и оулеже вэтръ. и зэло из лиха въ себэ дивляаху ся и оужасааху ся. 52не разоумэшя бо о хлэвэхъ. нъ бэ срьдьце ихъ окаменэно. 5зи прээхавъше придошя на землю генисаретьску и присташя. 54ишьдъшемъ же имъ ис корабля абиэ познашя и. 55и прэтекошя вьсю страну ту. и начашя приносити на одрэхъ болящяя идеже слышааху и яко тоу эсть. 56и яможе колижьдо въхождааше въ вьси ли въ грады ли въ села на распутиихъ полагааху недужьныя и моляаху и да понэ въскрилии ризы его прикоснуть ся. и элико аще прикасааху ся эмь съпасени бывааху.

1И съвьрашя ся къ нэмоу фарисеи и эдини от кънижьникъ пришьдъше от иероусалима. 2и видэвъше эдины от оученикъ эго нечистама рукама сирэчь не оумъвенама эдущя хлэбы зазьрэаху. зфарисеи бо и вьси иоудеи аще не оумыють рукоу тьруще не эдять дрьжяще прэдания старьць. 4и от коупля аще не покуплють ся не эдять. и ина мънога суть яже прияшя дрьжати крьщение стькльницамъ и чьваномъ и котьломъ и одромъ. 5по томь же въпрошааху и фарисеи и кънижьници: по чьто не ходять оученици твои по прэданию старьць нъ неоумъвенама рукама эдять хлэбъ; 6онъ же отвэщавъ рече имъ яко добрэ прорече исаия о васъ лицемэри. якоже эсть писано: сии людиэ оустнама мя чьтуть. а срьдьце ихъ кромэ отстоить от мене. 7въсоуэ же чьтуть мя оучяще оучения заповэдии чловэчьскъ. 8оставльше бо заповэдь божию дрьжите прэдания чловэчьска крьщение чьваномъ и стькльницамъ и ина подобьна такова мънога творите. 9и глаголааше имъ: добрэ отмэтаэте ся заповэди божия да прэданиэ ваше соблюдете. 10моуси бо рече: чьти отьца своэго и матерь свою. и иже зълословить отьца ли матерь съмрьтию да оумьреть. 11вы же глаголэте: аще речеть чловэкъ отьцоу ли матери корванъ эже эсть даръ эже аще от мене пользевалъ эси. 12и къ томоу не оставляэте эго ни чесо же сътворити отьцоу своэмоу ли матери своэи. 1зпрэступающе слово божиэ прэданиэмь вашимь эже прэдасте. и подобьна такова мънога творите. 14и призъвавъ вьсь народъ глаголааше имъ: послоушаите мене вьси и разоумэваите. 15ни чьто же эсть эже от вънэудоу чловэка въходя въ нь можеть оскврьнити и. нъ исходящая из нэго та суть скврьнящая чловэка. 16аще къто имать оуши слышати да слышить. 17и эгда въниде въ домъ от народа въпрашааху и оученици эго о притойчи 18и глагола имъ: тако ли и вы неразоумиви эсте; не разоумээте ли яко вьсяко эже из въноу въходить въ чловэка не можеть эго оскврьнити; 19яко не въходить эмоу въ срьдьце нъ въ чрэво и сквозэ афедронъ исходить истрэбляя вься брашьна. 20глаголааше же яко исходящеэ от чловэка то скврьнить чловэка. 21из утрьюдоу бо от срьдьца чловэчьска помышлэния зъла исходять прэлюбодэания любодэяния оубииства 22татьбы обиды лукавьство льсть стоудодэяниэ око лукавьно власфимия гръдыни безоумиэ. 2звься си зълая изутрь исходять и скврьнять чловэка.24и оттудоу въставъ иде въ прэдэлы турьскы и сидоньскы и въ домъ въшьдъ не хотэаше да бы къто и чоулъ и не може оутаити ся. 25слышавъши бо жена о нэмь эяже дъщи имэаше доухъ нечистой пришедъши припаде къ ногама эго. 26жена же бэ поганыни сурофиникиссаныни родъмь и молэаше и да ижденеть бэсъ из дъщере эя. 27iсоусь же рече эи: остани да прьвээ насытять ся чяда. нэсть бо добро отяти хлэба чядомъ и пьсомъ поврэщи. 28она же отвэщавъши рече эмоу: еи господи ибо и пьси подъ трапезою эдять от кроупиць дэтьскъ. 29и рече: эи за слово се иди изиде бэсъ из дъщере твоэя. з0и шьдъши домови обрэте отроковицу лежящу на одрэ и бэсъ ишьдъшь. з1и пакы ишьдъ iсоусь от прэдэлъ турьскъ и сидоньскъ приде на море галилеиско междоу прэдэлы декапольскы. з2и приведошя къ нэмоу глоухъ гугънивъ и молялху и да възложить на нь руку. ззи поимъ и эдиного от народа въложи прьсты своя въ оуши эго и плинувъ косну и въ язъйкъ эго. з4и възьрэвъ на небо въздъхну и глагола эмоу: еффафа эже эсть разврьзи ся. з5и абиэ разврьзосте ся слоуха эго и раздрэши ся уза языка эго. и глаголааше чисто. з6и запрэти имъ да ни комоу же не повэдять. элико же имъ запрэщааше они же паче из лиха проповэдааху з7и прэизлише дивляаху ся глаголюще: добрэ вьсе творить глоухыя творить слышати и нэмыя глаголати.

1Въ ты дьни пакы мъногоу сущоу народоу и не имущемъ чесо эсти призъвавъ оученикы своя iсоусь глагола имъ: 2милъ ми эсть народъ сь. яко оуже три дьни присэдять мънэ и не имуть чесо эсти. зи аще отпоущу я не эдъшя въ домы своя ослабэють на пути. дроузии бо ихъ издалече суть пришьли. 4и отвэщашя эмоу оученици эго: откудоу сия можеть къто сьде насытити хлэбъ на поустыни; 5и въпроси я: колико имате хлэбъ; они же рэшя: седмь. 6и повелэ народоу възлещи на земли. и приэмъ седмь ту хлэбъ хвалу въздавъ прэломи. и даяше оученикомъ своимъ да прэдълагають. и положишя прэдъ народъмь. 7и имэаху и рыбиць мало. и ты благословивъ рече: прэдъложите и ты. 8эдошя же и насытишя ся и възяшя избытойкы оукроухъ седмь кошьницъ. 9бэ же эдъшиихъ яко четыре тысящя и отпоусти я. 10и абиэ вълэзъ въ корабль приде въ страны далъманоуфаньскы. 11и изидошя фарисеи и начяшя сътязати ся съ нимь ищуще от нэго знамения съ небесе искушающе и. 12и въздъхиувъ доухъмь своимь глагола: чьто родъ сь знамения ищеть; аминь глаголю вамъ аще дасть ся родоу семоу знамениэ. 1зи оставль я вълэзъ пакы въ корабль иде на онъ полъ. 14и завышя оученици эго възяти хлэбы и развэ эдиного хлэба не имэаху съ собою въ корабли. 15и прэщааше имъ глаголя: видите блюдэте ся от кваса фарисеиска и от кваса иродова. 16и помышляаху дроугъ къ дроугоу глаголюще яко хлэбъ не имамъ 17и разоумэвъ iсоусь глагола имъ: чьто помышляэте яко хлэбъ не имате; не оу ли чоуэте ни разоумээте; эще окаменэно ли имате срьдьце ваше; 18очи имуще не видите и оуши имуще не слышите; и не помьните 19эгда пять хлэбъ прэломихъ въ пять тысящь и колико кошь оукроухъ исплънь възясте; глаголашя эмоу: дъва на десяте. 20и эгда седмь въ четыри тысящя колико кошьниць исплънэния оукроухъ възясте; они же рэшя седмь. 21и глаголааше имъ: како не разоумээте;22и приде въ вифсаиду и приведошя къ нэмоу слэпа и моляаху и да и коснеть. 2зи эмъ за руку слэпааго изведе и вънъ из вьси и плину на очи эго и възложь руцэ на нь въпрашааше и аще чьто видить. 24и възьрэвъ глаголааше: зьрю чловэкы. яко дрэво вижду ходящя. 25по томь же пакы възложи руцэ на очи эго и сътвори и прозрэти. и оутвори ся и оузьрэ вься свэтьло. 26и посъла и въ домъ эго глаголя: ни въ вьсь не въниди ни повэждь ни комоу же въ вьси. 27изиде же iсоусь и оученици эго въ вьси кесария филиповы. и на пути въпрашааше оученикы своя глаголя имъ: кого мя глаголють чловэци быти; 28они же отвэщашя: ови иоана крьстителя. ини илию. а дроузии эдиного от пророкъ. 29и той глагола имъ: вы же кого мя глаголэте быти; отвэщавъ же петръ глагола эмоу: ты эси христосъ. з0и запрэти имъ да ни комоу же не глаголють о нэмь. з1и начятой оучити я яко подобаэть сыноу чловэчьскоуоумоу мъного пострадати и искоушеноу быти от старьць и архиереи и кънижьникъ и оубиэноу быти и третии дьнь въскрьснути. з2и не обиноуя ся слово глаголааше. и приэмъ и петръ начятой прэтити эмоу. ззонъ же обращь ся и възьрэвъ на оученикы своя запрэти петрови глаголя: иди за мъною сотоно яко не мыслиши яже суть божая нъ яже суть чловэчьская. з4и призъвавъ народы съ оученикы своими рече имъ: иже хощеть по мънэ ити да отврьжеть ся себе и възьметь крьстой свои и грядеть по мънэ. з5иже во аще хощеть доушу свою съпасти погоубить ю. а иже погоубить доушу свою мене ради и евангелия той съпасеть ю. з6кая бо польза эсть чловэкоу приобрэсти вьсь миръ и отщетити доушу свою; з7чьто бо дасть чловэкъ измэну на доуши своэи; з8иже бо аще постыдить ся мене и моихъ словесъ въ родэ семь прэлюбьдэимь и грэшьнээмь и сынъ чловэчьскыи постыдить ся эго эгда придеть въ славэ отьца своэго съ ангелы святыими.

1И глаголааше имъ: аминь глаголю вамъ суть эдини от сьде стоящиихъ иже не имуть въкоусити съмрьти доньдеже оузьрять царьствиэ божиэ пришьдъше въ силэ. 2и по шести дьнъ поятой iсоусь петра и иакова и иоана. и възведе я на гору высоку эдины и прэобрази ся прэдъ ними. зи бышя ризы эго бльщящя ся бэлы зэло яко снэгъ яцэхъ не можеть бэлильникъ на земли тако оубэлити. 4и яви ся имъ илия съ моусеэмь и бэсте глаголюща съ iсоусьмь. 5и отвэщавъ петръ глагола iсоусови: равви добро эсть намъ сьде быти и сътворимъ три сэни тебэ эдину и моусеови эдину и илии эдину. 6не вэдэаше бо чьто глаголэть. пристрашьни бо бэаху. 7бысть же облакъ осэняя я. и приде гласъ из облака: сь эсть сынъ мои възлюблэныи послоушаите эго. 8и вънезаапу възбрэвъше ни кого же не видэшя кътомоу нъ iсоуса эдиного съ собою. 9съходящемъ же имъ съ горы запрэти имъ да ни комоу же не повэдять яже видэшя тойкъмо эгда сынъ чловэчьскыи въскрьснеть из мрьтвыихъ. 10и оудрьжашя слово въ себэ сътязающе ся чьто эсть эже из мрьтвыихъ въскрьснути. 11и въпрашааху и глаголюще якоже глаголють кънижьници яко илии подобаэть прэжде прити. 12онъ же отвэщавъ рече имъ: илия оубо пришьдъ прэжде оустроить вься. и како эсть писано о сынэ чловэчьсцээмь да мъного постраждеть и оуничьжять и; 1знъ глаголю вамъ яко илия приде и сътворишя эмоу элико хотэшя якоже эсть писано о нэмь. 14и пришьдъ къ оученикомъ видэ народъ мъногъ о нихъ и кънижьникы сътязающя ся съ ними. 15и абиэ вьсь народъ видэвъше и оужасааху ся и пририщуще цэловааху и. 16и въпроси кънижьникы: чьто сътязаэте ся въ себэ; 17и отвэщавъ эдинъ от народа рече: оучителю приведохъ сынъ мои къ тебэ имущь доухъ нэмъ. 18иже аще колижьдо иметь и разбиваэть и и пэны тэщить и скрьжьщеть зубы своими и оцэпэняэть. и рекохъ оученикомъ твоимъ да ижденуть и и не възмогошя. 19онъ же отвэщавъ эмоу глагола: о роде невэрьнъ доколэ въ васъ буду; доколэ трьплю вы принесэте и къ мънэ. 20и принесошя и къ нэмоу. и видэвъ и доухъ абиэ сътрясе и. и падъ на земли валяаше ся пэны тэщя. 21и въпроси iсоусь отьца эго: колико лэтой эсть отнэлиже се бысть эмоу; онъ же рече: из отрочины 22и мъногашьды эго и въ огнь въврьже и въ воду да бы погоубилъ и. нъ аще чьто можеши помози намъ милосрьдовавъ о насъ. 2зiсоусь же рече эмоу: эже аще можеши вэровати вься възможьна вэроующоуоумоу. 24и абиэ възъпивъ отьць отрочяте съ сльзами глаголааше: вэроую господи помози моэмоу невэрьствию. 25видэвъ же iсоусь яко сърищеть ся народъ запрэти доухоу нечистоуоумоу глаголя эмоу: нэмыи и глоухыи доуше азъ ти велю изити из нэго и кътомоу не въниди въ нь. 26и възъпивъ и мъного пружавъ ся изиде. и бысть яко мрьтвъ яко мънози глаголааху яко оумрэ. 27iсоусь же имъ эго за руку въздвиже и. и въста. 28и въшьдъшоу эмоу въ домъ оученици эго въпрошааху эго эдиного: по чьто мы не възмогохомъ изгънати эго; 29и рече имъ: той родъ ни чимь же не можеть изити тойкъмо молитвою и постоймь. з0и оттудоу ишьдъше идэаху сквозэ галилею и не хотэаше да къто оувэсть. з1оучааше бо оученикы своя и глаголааше имъ яко сынъ чловэчьскыи прэданъ будеть въ руцэ чловэчьсцэ. и оубиють и и оубиэнъ бывъ въ третии дьнь въскрьснеть. з2они же не разоумэшя глагола и бояаху ся въпросити и.ззи приде въ каперънаоумъ и въ домоу бывъ въпрашааше я: чьто на пути помышляасте въ себэ; з4они же млъчааху. дроугъ къ дроугоу бо сътязашя ся на пути къто эсть болии. з5и сэдъ призъва оба на десяте и глагола имъ: аще къто хощеть старэи быти да будеть вьсэхъ мьнии и вьсэмъ слоуга. з6и приимъ отрочя постави э по срэдэ ихъ. и объимъ э рече имъ: з7иже аще эдино таковыихъ отрочятой прииметь въ имя моэ мя прииметь и иже аще мене прииметь ие мене прииметь нъ пославъшааго мя. з8отвэща эмоу иоанъ глаголя: оучителю видэхомъ нэкоэго именьмь твоимь изгоняща бэсы иже не ходить по насъ и възбранихомъ эмоу яко не послэдова намъ. з9iсоусь же рече: не браните эмоу. ни къто же бо эсть иже сътворить силу о моэмь имени и възможеть въ скорэ зълословесити мя. 40иже бо нэсть на вы по васъ эсть. 41иже бо аще напоить вы чашу воды въ имя моэ яко христови эсте аминь глаголю вамъ: не погоубить мьзды своэя. 42и иже аще съблазнить эдиного от малыих сихъ вэроующиихъ въ мя добрээ эмоу эсть паче аще обложять камень жрьновьнъ о выи эго и въврьгуть и въ море. 4зи аще съблажняэть тя рука твоя отсэци ю. добрээ ти эсть маломощьноу въ живот вънити неже обэ руцэ имущоу ити въ геону въ огнь не гашущии. 44идеже чрьвь ихъ не оумираэть и огнь не оугасаэть. 45и аще нога твоя съблажняэть тя отсэци ю добрээ ти эсть вънити въ живот хромоу неже дъвэ нозэ имущоу въврьженоу быти въ геону въ огнь не гашущии. 46идеже чрьвь ихъ не оумираэть и огнь не оугасаэть. 47и аще око твоэ съблажняэть тя истойкни э добрээ ти эсть съ эдинэмь окъмь вънити въ царьствиэ божиэ неже обэ очи имущоу ити въ геону огньную 48идеже чрьвь ихъ не оумираэть и огнь не оугасаэть. 49вьсякъ бо огньмь осолить ся и вьсяка жрьтва солию осолить ся. 50добро эсть соль. аще ли же соль не слана будеть чимь осолите. имэите соль въ себэ и миръ имэите междоу собою.

1И оттудоу въставъ приде въ прэдэлы иоудеискы по ономоу полоу иоръдана. и придошя пакы народи къ нэмоу. и яко имэ обычаи пакы оучааше я. 2и приступльше фарисеи въпрошааху и аще достоить мужоу жену поущати искоушающе и. зонъ же отвэщавъ рече имъ: чьто вамъ заповэдэ моуси; 4они же рекошя: повелэ моуси кънигы распоустьныя написати и поустити. 5и отвэщавъ iсоусь рече имъ: по жестосрьдию вашемоу написа вамъ заповэдь сию. 6а от начяла съзъданию мужа и жену сътворилъ я эсть богъ. 7сего ради оставить чловэкъ отьца своэго и матерь 8и прилэпить ся къ женэ своэи и будете оба въ плъть эдиню. тэмь же оубо нэсте дъва нъ плъть эдина. 9эже оубо богъ съчеталъ эсть чловэкъ да не разлучаэть. 10и въ домоу пакы оученици эго о семь въпрошааху и. 11и глагола имъ: иже аще поустить жену и оженить ся иною прэлюбы творить на ню. 12и аще жена поущьши мужа посягнеть за инъ прэлюбы творить.1зи приношааху къ нэмоу дэти да я коснеть. оученици же прэщааху приносящиимъ. 14видэвъ же iсоусь негодова и глагола имъ: не дэите дэтии приходити къ мънэ и не браните имъ. тацэхъ бо эсть царьствиэ божиэ. 15аминь глаголю вамъ: иже аще не прииметь царьствия божия яко отрочя не вънидеть въ нэ. 16и объимъ я благословляаше възлагая руцэ на ня.17и исходящоу эмоу на путь приде эдинъ и поклонь ся на колэноу въпрошааше и: оучителю благыи чьто сътворю да живот вэчьныи наслэдьствоую; 18iсоусь же рече эмоу: чьто мя глаголэши блага; ни къто же благъ тойкъмо эдинъ богъ. 19заповэди вэси не прэлюбъ дэи. не оубии. не оукради. не лъжя съвэдэтельствоуи. не обиди. чьти отьца твоэго и матерь. 20онъ же отвэщавъ рече эмоу: оучителю вься си съхранихъ от юности моэя. 21iсоусь же възьрэвъ на нь възлюби и и рече эмоу: эдиного эси не доконьчалъ. аще хощеши съврьшенъ быти иди элико имаши продаждь и даждь нищиимъ и имэти имаши съкровище на небеси и приди ходи въ слэдъ мене въземъ крьстой. 22онъ же дряхлъ бывъ о словеси отиде скрьбя бэ бо имэя сътяжания мънога. 2зи възьрэвъ iсоусь глагола оученикомъ своимъ: како неоудобь имущеи богатьство въ царьствиэ божиэ вънидуть. 24оученици же оужасааху ся о словесехъ эго. iсоусь же пакы отвэщавъ глагола имъ: чяда како неоудобь эсть оуповающиимъ на богатьство въ царьствиэ божиэ вънити. 25оудобээ эсть вельбудоу сквозэ игълинэ оуши проити неже богатоу въ царьствиэ божиэ вънити. 26они же излиха дивляаху ся глаголюще къ себэ: то къто можеть съпасенъ быти; 27и възьрэвъ на ня iсоусь глагола: от чловэкъ не възможьно нъ не от бога. вься бо възможьна от бога суть. 28начятой же петръ глаголати эмоу: се мы оставихомъ вься и въ слэдъ тебе идохомъ. 29отвэщавъ же iсоусь рече: аминь глаголю вамъ ни къто же эсть иже оставить домъ ли братию ли сестры ли отьца ли матерь ли жену ли чяда ли села мене ради и евангелия. з0аще не начать прияти съторицею въ врэмя се нынэ домовъ и братия и сестръ и отьца и матере и чядъ и селъ по изгънании и въ вэкъ грядущии живот вэчьныи. з1мънози же будуть прьвии послэдьни и послэдьнии прьви. з2бэаху же на пути въсходяще въ иероусалимъ и бэ варяя я iсоусь. и оужасааху ся и послэдь грядуще боялху ся. и поэмъ iсоусь пакы оба на десяте начятой имъ глаголати эже хотэаше быти эмоу. ззяко се въсходимъ въ иероусалимъ и сынъ чловэчьскыи прэданъ будеть архиереомъ и кънижьникомъ. и осудять и на съмрьть и прэдадять и языкомъ. з4и поругають ся эмоу. и оутепять и. и оплюють и. и оубиють и. и третии дьнь въскрьснеть. з5и прэдъ нимь идосте иаковъ и иоанъ сына зеведеова глаголюща эмоу: оучителю хощевэ да эгоже аще просивэ оу тебе сътвориши нама. з6iсоусь же рече има: чьто хощета да сътворю вама; з7она же рекосте эмоу: даждь нама да эдинъ одесную тебе и эдинъ о лэвую тебе сядевэ въ славэ твоэи. з8iсоусь же рече има: не вэста ся чесо просяща. можета ли пити чяшу юже азъ пию; ли крьщениэмь имьже азъ крьщаю ся крьстити ся; з9она же рекосте эмоу: можевэ. iсоусь же рече има: чяшу оубо юже азъ пиу испиэта и крьщениэмь имьже азъ крьщу ся крьстита ся. 40а эже сэсти одесную мене и о лэвую нэсть мънэ дати нъ имъже оуготовано эсть. 41и слышавъше десять начяшя негодовати о иаковэ и иоанэ. 42iсоусь же призъвавъ я глагола имъ: вэсте яко мьнящии ся власти языкы оустоять имъ и велиции ихъ обладають ими. 4зне тако же эсть въ васъ. 44нъ иже аще хощеть въ васъ быти вящии да будеть вамъ слоуга. и иже аще хощеть въ васъ быти старэи да будеть вьсэмъ рабъ. 45ибо сынъ чловэчьскыи не приде да послоужять эмоу нъ да послоужить и дати душу свою избавлэниэ за мъногы. 46И придошя въ иерихонъ. и исходящоу эмоу от иерихона и оученикомъ эго и народоу мъногоу сынъ тимеовъ варъ тимеи слэпъ сэдэаше при пути хлупая. 47и слышавъ яко iсоусь назорянинъ эсть начятой завати и глаголати: сыне давидовъ iсоусе помилоуи мя. 48и прэщааху эмоу мънози да оумлъчить. онъ же излиха въпияаше: сыне давидовъ помилоуи мя. 49и ставъ iсоусь рече възгласити и. и зъвааху слэньца глаголюще эмоу: дрьзаи въстани зоветь тя. 50онъ же отврьгъ ризы своя въставъ приде къ iсоусови. 51и отвэщавъ глагола эмоу iсоусь: чесомоу хощеши да сътворю тебэ; слэпьць же глагола эмоу: 52раввоуни да прозьрю. iсоусь же рече: иди вэра твоя съпасе тя. и абиэ прозьрэ и по iсоусэ иде въ путь.

1И эгда приближи ся въ иероусалимъ въ виффагию и вифанию къ горэ елеоньсцэ посъла дъва от оученикъ своихъ. 2и глагола има: идэта въ вьсь яже эсть прямо вама. и абиэ въходяща въ ню обрящета жрэбьць привязанъ на ньже нэсть не оу ни къто же от чловэкъ въсэлъ. отрэшьша и приведэта. зи аще вама къто речеть: чьто се дээта; рьцэта яко господь эго трэбоуэть. и абиэ посълеть и сэмо. 4идосте же и обрэтосте жрэбьць привязанъ при двьрьхъ вънэ на распутии. и отрэшаасте и. 5и эдини от стоящиихъ тоу глаголашя има: чьто дээта отрэшающа жрэбьць; 6она же рекосте имъ якоже заповэдэ iсоусь и оставишя я. 7и приведосте жрэбьць къ iсоусови. и възложишя на нь ризы своя. и въсэде на нь. 8мънози ризы своя постилааху по пути а дроузии вэиэ рэзааху от дрэва и постилааху по пути. 9и прэдъходящеи и въ слэдъ ходящеи въпияаху глаголюще: осанъна благословлэнъ грядыи въ имя господьне. 10благословлэно грядуще царьствит въ имягосподи отьца нашего давида. осанъна въ вышьниихъ. 11и въниде въ иероусалимъ iсоусь и въ црькъвь. и съглядавъ вьсе поздэ оуже сущоу часоу изиде въ вифанию съ обэма на десяте. 12и въ оутрьнии ишьдъшемъ имъ от вифания възалъка. 1зи видэвъ смокъвьницу из далече имущу листвиэ приде аще оубо обрящеть на неи чьто. и пришьдъ къ нэи ни чьсо же на нэи не обрэте тойкъмо листвиэ не бэ бо врэмя смокъвамъ. 14и отвэщавъ iсоусь рече эи: кътомоу от тебе въ вэкъ ни къто же плода не сънэсть. слышааху же оученици эго. 15и придошя пакы въ иероусалимъ и въшьдъ iсоусь въ црькъвь начятой изгонити продающяя и коупоующяя въ црькъви и дъскы тръжьникъ и сэдалища продающиихъ голуби испроврьже. 16и не дадэаше ни комоу же мимо нести съсудъ сквозэ црькъвь. 17и оучааше глаголя имъ: нэсть ли писано яко храмъ мои храмъ молитвэ наречеть ся вьсэмъ языкомъ. вы же сътвористе и врьтьпъ разбоиникомъ. 18и слышашя кънижьници и архиереи и искааху како и бышя погоубили. бояху бо ся эго яко вьсь народъ дивляаху ся о оучении эго. 19и яко поздэ бысть исхождааше вънъ из града. 20и мимо ходяще оутро видэшя смокъвьницу оусъхъшу ис корения. 21и вспомянувъ петръ глагола эмоу: равви виждь смокъвьница юже проклятой оусъше. 22и отвэщавъ iсоусь глагола имъ: 2зимэите вэру божию. аминь бо глаголю вамъ яко иже аще речеть горэ сеи: двигни ся и въврьзи ся въ море и не оусумьнить ся въ срьдьци своэмь нъ вэру иметь яко эже глаголэть бываэть. будеть эмоу эже аще речеть. 24сего ради глаголю вамъ: вься элико моляще ся просите вэроуите яко приимете и будеть вамъ. 25и эгда стоите моляще ся отпоущаите аще чьто имате на кого да и отьць вашь небесьныи отпоустить вамъ прэгрэшения ваша. 26аще ли вы не отпоущаэте ни отьць вашь небесьныи отпоустить вамъ прэгрэшении вашихъ.27и придошя пакы въ иероусалимъ. и въ црькъви ходящоу емоу придошя къ нэмоу архиереи и кънижьници и старьци 28и глаголашя эмоу: коэю областию се твориши и къто ти дасть область сию да си твориши; 29iсоусь же отвэщавъ рече имъ: въпрошу и азъ вы эдиного словесе и отвэщаите ми. и реку вамъ коэю областию се творю. з0крьщениэ иоаново откудоу бэ съ небесе ли или от чловэкъ; отвэщаите ми. з1и мышляаху къ себэ глаголюще: аще речемъ съ небесе речеть: по чьто оубо не вэровасте эмоу; з2аще ли речемъ: от чловэкъ бояаху ся людии. вьси бо имэаху иоана яко пророка. ззи отвэщавъше глаголашя iсоусови: не вэмъ. и отвэщавъ iсоусь глагола имъ: ни азъ глаголю вамъ коэю властию си творю.

1И начятой имъ притойчами глаголати: виноградъ чловэкъ насади. и огради и оплотмь. и ископа точило и съзъда стлъпъ и въдасть и тяжателемъ и отиде. 2и посла къ тяжателемъ рабъ въ врэмя да от тяжатель прииметь от плодъ винограда. зони же эмъше и бишя и посълашя тойщь. 4и пакы посъла къ нимъ дроугыи рабъ. и того камениэмь бивъше пробишя главу эмоу и посълашя бесчьстьна. 5и пакы иного посъла. и того оубишя. и ины мъногы овы биюще овы же оубиюще. 6эще же имэаше эдиного сына възлюблэнааго своэго. посъла и того къ нимь послэдь глаголя яко посрамляють ся сына моэго. 7они же тяжатели къ себэ рекошя яко сь эсть наслэдьникъ. придэте оубиэмъ и и наше будеть достояниэ. 8и эмъше и оубишя и избрьгошя и вънъ из винограда. 9чьто оубо сътворить господь винограда; придеть и погоубить тяжателя и дасть виноградъ инэмъ. 10ни ли сихъ эсте кънигъ чьли камень эго же не врэдоу сътворишя зиждущеи сь бысть въ главу углоу. 11от господа бысть си и эсть дивьна въ очию нашею; 12и искааху яти и и оубояшя ся народа. разоумэшя бо яко къ нимъ рече притойчу. и оставльше и отидошя. 1зи посълашя къ нэмоу эдины от фарисеи и иродианъ да и бышя обльстили словъмь. 14они же пришьдъше глаголашя эмоу; оучителю вэмъ яко истиньнъ эси и не родиши ни о комь же. не зьриши бо на лице чловэкомъ. нъ въ истину пути божию оучиши. достоить ли дати киньсъ кесареви или ни; дамъ ли или не дамъ; 15онъ же вэды ихъ лицемэриэ рече имъ: чьто мя искоушаэте; принесэте ми пэнязь да вижду. 16они же принесошя. и глагола имъ: чии эсть образъ сь и написаниэ; они же рэшя эмоу: кесаревъ. 17и отвэщавъ iсоусь рече имъ: кесарева въздадите кесареви и божия богови. и чоудишя ся о нэмь. 18и придошя садоукеи къ нэмоу иже глаголють не быти въскрьшению. и въпросишя и глаголюще: 19оучителю моуси написа намъ яко аще комоу братой оумьреть и оставить жену а чядъ не оставить. да поиметь братой жену эго и въскрэсить сэмя брата своэго. 20бэ же седмь братия и прьвыи поятой жену и оумирая не остави сэмене. 21и въторыи поятой ю и оумьрэтой и той не остави сэмене. и третии такожде. 22и пояшя ю седмь и не оставишя сэмене. послэдь вьсэхъ оумьрэтой и жена. 2звъ въскрьшениэ оубо эгда въскрьснуть которомоу ихъ будеть жена; седмь бо ихъ имэшя ю жену. 24и отвэщавъ iсоусь рече имъ: не сего ли ради блудите не вэдуще кънигъ ни силы божия; 25эгда бо из мрьтвыихъ въскрьснуть ни женять ся ни посягають нъ суть яко ангели на небесехъ. 26а о мрьтвыихъ яко въстануть нэсте ли чьли въ кънигахъ моусеовахъ при купинэ како рече эмоу богъ глаголя: азъ богъ авраамль и богъ исааковъ и богъ иаковль; 27нэсть богъ мрьтвыихъ нъ богъ живыихъ. вы оубо мъного блудите.28и приступль эдинъ от кънижьникъ слышавъ я сътязающя ся видэвъ яко добрэ отвэща имъ въпроси и: кая эсть заповэдь прьва вьсэхъ; 29iсоусь же глагола эмоу яко прьвэиши заповэдь эсть вьсэхъ слыши израилю господь богъ нашь господь эдинъ эсть. з0и възлюбиши господа бога твоэго вьсэмъ срьдьцьмь твоимь и вьсею доушею своэю и вьсею мыслию своэю и вьсею крэпостию своэю. си прьва вьсэхъ заповэдь. з1и въторая подобьна эи възлюбиши искрьняаго своэго яко самъ себе. большя сею иноя заповэди нэсть. з2и рече эмоу кънижьникъ: добрэ оучителю въ истину рече. яко эдинъ эсть богъ и нэсть иного развэ эго. ззи эже любити и вьсэмь срьдьцьмъ и вьсэмь разоумъмь и вьсею доушею и вьсею крэпостию и иже любить искрьняаго яко самъ себе болэ эсть вьсэхъ трэбъ и жрьтвъ. з4iсоусь же видэвъ и яко съмысльно отвэща рече эмоу: не далече эси от царьствия божия. и ни къто же не смэаше эго кътомоу въпросити.з5и отвэщавъ iсоусь глаголааше оучя въ црькъви: како глаголють кънижьници яко христосъ сынъ давидовъ эсть; з6той бо рече давидъ доухъмь святоймь: рече господь господеви моэмоу сэди о десную мене доньдеже положу врагы твоя подъножиэ ногама твоима. з7самъ оубо давидъ нарицаэть и господа и како эмоу эсть сынъ; и мънози народи послоушааху эго въ сласть. з8и глаголааше имъ въ оучении своэмь: блюдэте ся от кънижьникъ хотящиихъ въ одэяниихъ ходити и цэлования на тръжищихъ з9и прэждесэдания на съньмищихъ и прьвовъзлежения на вечеряхъ. 40поядающиихъ домы въдовиць. и непъщеваниэмь далече моляще ся си приимуть лише осуждениэ. 41и сэдъ iсоусь прямо газофилакии видэаше како народъ мететь мэдь въ газофилакию и мънози богатии въмэтааху мъного. 42и пришьдъши эдина въдовица оубога въврьже дъвэ лепътэ эже эсть кодрантой. 4зи призъвавъ оученикы своя рече имъ: аминь глаголю вамъ яко въдовица си оубогая мъножаэ въсэхъ въврьже 44въмэтающиихъ въ газофилакию. 44вьси во от избытойка своэго въврьгошя. а си от лишения своэго вьсе элико имэаше въврьже вьсе житиэ своэ.

1Исходящоу эмоу от црькъве глагола эмоу эдинъ от оученикъ своихъ: оучителю виждь каково камениэ и каково зъданиэ. 2iсоусь же отвэщавъ рече эмоу: видиши ли великая си зъдания не имать остати сьде камень на камени иже не имать разорити ся. зи сэдящоу эмоу на горэ елеоньсцэ прямо црькъви въпрошааху и эдиного петръ 4и иаковъ и иоанъ и андреа: 4рьци намъ когда се будеть; и коэ будеть знамениэ эгда имуть съкончати ся вься си; 5iсоусь же отвэщавъ начятой глаголати имъ: блюдэте ся да не кто прэльстить васъ. 6мънози бо придуть въ моэ имя глаголюще яко азъ эсмь и мъногы прэльстять. 7эгда же оуслышите брани и слоухы брании не оужасаите ся подобаэть бо быти нъ не оу коньчина. 8въстанеть бо языкъ на языкъ и царьство на царьство. и будуть труси по мэста. и будуть глади и мятежи. начяло болэзнемъ си. 9блюдэте же вы ся сами. прэдадять бо вы въ сънятия и на съньмищихъ биэни будете. и прэдъ воэводами и прэдъ цари станете мене ради въ съвэдэтельство имъ. 10и въ вьсэхъ языцэхъ подобаэть прэжде проповэдати ся евангелию. 11эгда же водять вы прэдающе не пьцэте ся прэжде чьто възглаголэте ни пооучаите ся. нъ эже аще дасть ся вамъ въ той часъ то глаголэте. не вы бо будете глаголющеи нъ доухъ святыи. 12прэдасть же братой брата на съмрьть и отьць чядо. и въстануть чяда на родителя и оубиють я. 1зи будете ненавидими вьсэми имене моэго ради. прэтрьпэвыи же до коньца той съпасенъ будеть. 14эгда же мрьзость запоустэния оузьрите реченую даниилъмь пророкъмь стоящу идеже не подобаэть. чьтыи да разоумээть. тойгда иже будуть въ иоудеи да бэгають на горы. 15и иже на кровэ да не сълазить въ домъ ни да вънидеть възятой чесо от домоу своэго. 16и сыи на селэ да не възвратить ся въспять възятой ризъ своихъ. 17горе же непраздьныимъ и доящиимъ въ ты дьни. 18молите же ся да не будеть бэгство ваше зимэ. 19будуть бо дьниэ ти скръбьни. яко не бысть такова от начяла зъданию эже съзьда богъ. и донынэ не будеть. 20и аще не бы господь прэкратилъ дьнии не бы была съпасена въсяка плъть. нъ избьраныихъ ради яже избьра прэкратить дьни. 21и тойгда аще речеть къто вамъ: се сьде христосъ се овъде. не имэте вэры. 22въстануть бо лъжи христи и лъжи пророци и дадять знамения и чоудеса да прэльстять аще възможьно избьраныя. 2звы же блюдэте ся. се прэжде рекохъ вамъ вься. 24нъ въ ты дьни по скръби тои слъньце помрачить ся. и лоуна не дасть свэта своэго. 25и звэзды начьнуть падати съ небесе. и силы яже суть на небесехъ подвижять ся. 26и тойгда оузьрять сына чловэчьскааго грядуща на облацэхъ съ силою мъногою и славою. 27и тойгда посълеть ангелы своя и събереть избьраныя своя от четыръ вэтръ от коньца земля до коньца небесе. 28от смокъвьниця же навыкнэте притойчу. эгда оуже вэтвиэ эя будеть младо и прозябнеть листвиэ вэсте яко близъ эсть жятва. 29тако и вы эгда оузьрите си бывающа вэдите яко близъ эсть при двьрьхъ. з0аминь глаголю вамъ яко не имать прэити родъ сь доньдеже вься си будуть. з1небо и земля прэидеть а моя словеса не прэидуть. з2а о дьни томь и о часэ ни къто же не вэсть ни ангели иже суть на небесехъ ни сынъ тойкъмо отьць. ззблюдэте ся бъдите и молите ся не вэсте бо къгда врэмя будеть. з4якоже чловэкъ отходя остави домъ свои и давъ рабомъ своимъ власть и комоужьдо дэло своэ и вратьникоу повелэ да бъдить. з5бъдите оубо не вэсте бо къгда господь домоу придеть вечеръ ли ли полоу нощи ли въ коуроглашениэ ли заоутра. з6да не пришьдъ вънезаапу обрящеть вы съпящя. з7а эже вамъ глаголю вьсэмъ глаголю: бъдите.

1Бэ же пасха и опрэснъци по дъвою дьню. и искааху архиереи и кънижьници како и льстию эмъше оубиють. 2глаголааху же: нъ не въ праздьникъ еда како млъва будеть людемъ. зи сущоу эмоу въ вифании въ домоу симона прокаженааго възлежящоу эмоу приде жена имущи алавастръ мура наръдопистикии драгы и съкроушьши алавастръ възлия эмоу на главу. 4бэаху же нэции негодоующе въ себэ и глаголюще: въ чьсомь гыбэль си мурьная бысть; 5можааше бо се муро продано быти вяще трии сътой цятой и дати ся нищиимъ и прэщааху эи. 6iсоусь же рече: останите ся эя. чьто эи троуды дээте добро бо дэло съдэя о мънэ. 7вьсегда бо нищяя съ собою имате и эгда хощете можете добро сътворити имъ. а мене не вьсегда имаате. 8эже имэ си сътвори. варила эсть помазати тэло моэ на погребениэ. 9аминь глаголю вамъ: идеже колижьдо проповэдано будеть евангелиэ се въ вьсемь мирэ и эже сътвори си глаголано будеть въ память эя. 10иоуда же искариотьскыи эдинъ от обою на десяте иде къ архиереомъ да и прэдасть имъ. 11они же слышавъше въздрадовашя ся и обэщашя эмоу съребрьникы дати. и искааше како и въ подобьно врэмя прэдасть. 12и въ прьвыи дьнь опрэснъкъ эгда пасху жьрэаху глаголашя эмоу оученици свои: къде хощеши шьдъше оуготовимъ да эси пасху; 1зи посъла дъва от оученикъ своихъ и глагола има: идэта въ градъ и срящеть вы чловэкъ въ скудьльници воду нося. по нэмь идэта. 14и идеже аще вънидеть рьцэта господиноу домоу яко оучитель глаголэть: къде эсть обитэль идеже пасху съ оученикы своими сънэмь; 15и той вама покажеть горьницу велию постойлану готову. тоу оуготоваита намъ. 16и изидосте оученика эго и придосте въ градъ и обрэтосте якоже рече има и оуготовасте пасху. 17и вечероу бывъшоу приде съ обэма на десяте. 18и възлежящемъ имъ и эдущемъ рече iсоусь: аминь глаголю вамъ яко эдинъ от васъ прэдасть мя эдыи съ мъною. 19они же начяшя скръбэти и глаголати эмоу эдинъ по эдиномоу: еда азъ; и дроугыи: еда азъ; 20онъ же отвэщавъ рече имъ: эдинъ от обою на десяте омочии съ мъною въ солило. 21сынъже оубо чловэчьскыи идеть якоже эсть писано о нэмь. горе же чловэкоу томоу имьже сынъ чловэчьскыи прэдаэть ся. добро бы эмоу было аще не бы родилъ ся чловэкъ той. 22и эдущемъ имъ приимъ iсоусь хлэбъ благословль прэломи и дасть имъ и рече: приимэте эдите се эсть тэло моэ. 2зи приимъ чашу хвалу въздавъ дасть имъ. и пишя от нэя вьси. 24и рече имъ: се эсть кръвь моя новааго завэта проливаэмая за мъногы. 25аминь глаголю вамъ яко оуже не имамъ пити от плода лозьнааго до того дьне эгда пию и новъ въ царьствии божии. 26и въспэвъше изидошя въ гору елеоньску. 27и глагола имъ iсоусь яко вьси съблазните ся въ сию нощь. писано бо эсть поражу пастыря и овьця разбэгнуть ся. 28нъ по томь эгда въскрьсну варю вы въ галилеи. 29петръ же рече эмоу: и аще вьси съблазнять ся нъ не азъ. з0и глагола эмоу iсоусь: аминь глаголю ти яко ты дьньсь въ сию нощь прэжде даже въторицею коуръ не възгласить три краты отврьжеши ся мене. з1онъ же из лиха глаголааше паче: аще ми ся ключить оумьрэти не отврьгу ся тебе. такожде и вьси глаголааху. з2и придошя въ вьсь эиже имя гефсимания. и глагола оученикомъ своимъ: сядэте сьде доньдеже шьдъ помолю ся. ззи поятой петра и иакова и иоана съ собою. и начятой оужасати ся и тужити. з4и глагола имъ: прискръбьна эсть доуша моя до съмрьти. пожидэте сьде и бъдите. з5и прэшьдъ мало паде на земли и моляаше ся да аще възможьно эсть мимо идеть от нэго часъ. з6и глаголааше: авва отьць вься възможьна тебэ суть. мимо неси чашу сию от мене. нъ не яко азъ хощянъ эже ты. з7и приде и обрэте я съпящя. и глагола петрови: симоне съпиши ли; не възможе эдиного часа побъдэти; з8бъдите и молите ся да не вънидете въ напасть. доухъ бо эсть бъдръ а плъть немощьна. и пакы шьдъ помоли ся тожде слово рекъ. 40и възбращь ся обрэте я пакы съпящя. бэсте бо имъ очи тяготьнэ. и не оумэяху чьто бышя отвэщали эмоу. 41и приде третиици и глагола имъ: съпите прочеэ и почиваите. приспэ коньчина. приде часъ. се прэдаэть ся сынъ чловэчьскыи въ руцэ грэшьникомъ. 42въстанэте идэмъ. се прэдаяи мя приближи ся. 4зи абиэ эще эмоу глаголющоу приде иоуда эдинъ от обою на десяте и съ нимь народъ мъногъ съ оружии и дрькольми от архиереи и кънижьникъ и старьць. 44дасть же прэдаяи эго знамениэ имъ глаголя: эгоже аще лобъжу имэте и. той эсть. и ведэте съхраньно. 45и пришьдъ абиэ приступль къ нэмоу глагола: равви равви и облобыза и. 46они же възложишя руцэ на нь и яшя и. 47эдинъ же от стоящиихъ извлъкъ ножь оудари раба архиереова и оурэза эмоу оухо. 48и отвэщавъ iсоусь рече имъ: яко на разбоиника ли изидосте съ оружиэмь и дрькольми яти мя; 49по вься дьни бэахъ въ васъ оучя въ црькъви и не ясте мене. нъ да събудуть ся кънигы. 50и оставльше и вьси бэжашя. 51и эдинъ юноша этеръ по нэмь иде одэнъ въ плащаницу нагъ. и яшя и юношя. 52онъ же оставль плащаницу нагъ бэжа от нихъ. 5зи ведошя iсоуса къ архиереови. и сънидошя ся къ нэмоу вьси архиереи и старьци и кънижьници. 54и петръ издалече въ слэдъ эго иде до вънутрь въ дворъ архиереовъ. и бэ сэдя съ слоугами и грэя ся при свэщи. 55архиереи же и вьсь съньмъ искааху iсоуса съвэдэтельства да и оубиють и не обрэтааху. 56мънози бо лъже съвэдэтельствовааху на нь и равьна съвэдэтельства не бэаху. 57и эдини въставъше лъжу съвэдэтельствовааху на нь глаголюще 58яко мы слышахомъ и глаголющь яко азъ разорю црькъвь сию рукотвореную и трьми дьньми ину нерукотворену съзижду. 59то и тако не бэ равьно съвэдэтельство ихъ. 60и въставъ архиереи по срэдэ въпроси iсоуса глаголя: не отвэщаваэши ли ни чесо же чьто сии на тя съвэдэтельствоують; 61онъ же млъчааше и ни чесо же не отвэщавааше. пакы архиереи и въпроси и глагола эмоу: ты ли эси христоъ сынъ благословлэнааго; 62iсоусь же рече: азъ эсмь. и оузьрите сына чловэчьскааго о десную сэдяща силы и грядуща съ облакы небесьныими. 6зархиереи же растрьзавъ ризы своя глагола: чьто эще трэбоуэмъ съвэдэтель; 64слышасте власфимию эго. чьто вамъ ся являэть; они же вьси осудишя и быти повиньноу съмрьти. 65и начяшя эдини пльвати на нь и прикрывати лице эго и мучити и и глаголати эмоу: прорьци намъ христе къто эсть оударии тя. и слоугы биюще за ланиту прэяшя и. 66и сущоу петроу низоу на дворэ приде эдина от рабынь архиереовъ. 67и видэвъши петра грэюща ся възьрэвъши на нь глагола: и ты съ назарянинъмь iсоусьмь бэ. 68онъ же отврьже ся глаголя: не оумэю ни съвэмь чьто ты глаголэши. и изиде вънъ на прэдъдвориэ. и коуръ възгласи. 69и рабыни видэвъши и пакы начятой глаголати къ стоящиимъ яко сь от нихъ эсть. 70онъ же пакы отмэтааше ся. и не по мъногоу пакы стоящеи глаголааху петрови: въ истину от нихъ эси. ибо галилеи эси. и бесэда твоя подобить тя. 71онъ же начятой ротити ся и кляти яко не вэмь чловэка сего эгоже вы глаголэте. 72и вътороэ коуръ възгласи. и помяну петръ глаголъ иже рече эмоу iсоусь яко прэжде даже коуръ не възгласить дъва краты отврьжеши ся мене три краты и начятой плакати ся.

1И абиэ на оутрэи съвэтой сътворьше архиереи съ старьци и кънижьникы и вьсь съньмъ съвязавъше iсоуса ведошя и прэдашя и пилатови. 2и въпроси и пилатой: ты ли эси царь иоудеискъ; онъ же отвэщавъ рече эмоу: ты глаголэши. зи глаголааху на нь архиереи мъного. онъ же ни чесо же не отвэщавааше. 4пилатой же пакы въпрашааше и глаголя: не отвэщаваэши ли ни чесо же; виждь колико на тя съвэдэтельствоують. 5iсоусь же кътомоу ни чесо же не отвэща яко дивити ся пилатови. 6на въсякъ же праздьникъ отпоущааше имъ эдиного съвязьня эгоже прошааху. 7бэ же нарицаэмыи варавъва съ своими ковьникы съвязанъ иже въ ковэ оубииство сътворишя. 8и възъпивъ народъ начяшя просити якоже присно творяаше имъ. 9пилатой же отвэща имъ глаголя: хощете ли да отпоущу вамъ царя иоудеиска; 10вэдэаше бо яко зависти ради прэдашя и архиереи. 11архиереи же поманушя народоу да паче варавъву отпоустить имъ. 12пилатой же пакы отвэщавъ рече имъ: чьто оубо хощете сътворю эгоже глаголэте царя иоудеиска; 1зони же пакы възъпишя глаголюще: пропьни и. 14пилатой же глаголааше имъ: чьто бо зъло сътвори; они же лише възъпишя пропьни и. 15пилатой же хотя народоу похоть сътворити поусти имъ варавъву. и прэдасть iсоуса бивъ да и пропьнуть. 16воини же ведошя iсоуса вънутрь на дворъ эже эсть преторъ и призъвашя вьсю спиру. 17и облэкошя и въ багъряницу. и възложишя на нь съплетойше трьновъ вэньцъ. 18и начяшя цэловати и глаголюще: радоуи ся царю иоудеискъ. 19и бияаху и по главэ трьстию. и пльвааху на нь. и прэгыбающе колэна покланяаху ся эмоу. 20и эгда поругашя ся эмоу съвлэкошя съ нэго багъряницу и облэкошя и въ ризы своя. и изведошя и да и распьнуть. 21и задэшя мимо ходящоу эдиномоу симоноу куриняниноу идущоу съ села отьцоу александровоу и роуфовоу да възьметь крьстой эго. 22и приведошя и на мэсто голгофа эже эсть съказаэмо краниэво мэсто. 2зи даяху эмоу пити оцьтьно вино. онъ же не приятой. 24и распьнъше и раздэлишя ризы эго мещуще жрэбия о ня къто чьто възьметь. 25бэ же година третия. и распяшя и. 26и бэ написаниэ вины эго написано царь иоудеискъ. 27и съ нимь распяшя дъва разбоиника эдиного о десную а дроугааго о лэвую эго. 28и събысть ся писаниэ эже глаголэть: и съ безаконьникома причьтенъ бысть. 29и мимо ходящеи хоуляаху и покывающе главами своими и глаголюще: оува разаряяи црькъвь и трьми дьньми съзидая з0съпаси ся самъ и съниди съ крьста. з1такожде и архиереи ругающе ся дроугъ къ дроугоу съ кънижьникы глаголааху: ины съпасе а себе ли не можеть съпасти; з2христосъ царь израилэвъ да сънидеть нынэ съ крьста да видимъ и вэру имемь эмоу. и пропятая съ нимь поношаасте эмоу. ззбывъши же годинэ шестэи тьма бысть по вьсеи земли до девятыя годины. з4и въ девятую годину възъпи iсоусь гласъмь велиэмь глаголя: елои елои лима савахфани. эже эсть съказаэмо боже боже мои въскую мя остави; з5и эдини от стоящиихъ слышавъше глаголааху: виждь илию глашаэть. з6текъ же эдинъ исплънь губу оцьта и възньзь на трьсть напаяаше и глаголя: не дэите да видимъ аще придеть илия сънятой эго. з7iсоусь же поущь гласъ велии издъше. з8и опона црькъвьная раздьра ся на дъвоэ съ выше до ниже. з9видэвъ же сътьникъ стояи прямо эмоу яко тако възъпивъ издъше рече: въ истину чловэкъ сь сынъ божии бэ. 40бэаху же и жены издалече зьрящя въ нихъже бэ мария магдалыни и мария иакова малааго и мати иосиова и саломи. 41яже эгда бэ въ галилеи по нэмь ходааху и слоужааху эмоу и ины мъногы въшьдъшяя съ нимь въ иероусалимъ. 42и оуже поздэ бывъшоу понэже бэ параскеви къ пасцэ эже эсть къ суботэ. 4зприде иосифъ от аримафея благообразьнъ съвэтьникъ иже и той бэ чая царьствия божия. и дрьзнувъ въниде къ пилатоу и проси тэла iсоусова. 44и диви ся пилатой аще оуже оумьрэтой. и призъвавъ сътьника въпроси и аще оуже оумьрэтой. 45и оувэдэвъ от сътьника дасть тэло иосифови. 46и коупль плащаницу и съньмъ обитой и въ плащаницу и въложи э въ гробъ иже бэ исэченъ от камене. и привали камень надъ двьри гробоу. 47мария же магдалыни и мария иосиова зьрэасте къде и полагааху.

1И минувъши суботэ мария магдалыни и мария иаковля и саломи коупишя ароматы да пришьдъшя помажуть iсоуса. 2и зэло заоутра въ эдиныи суботы придошя на гробъ въсиявъшоу слъньцоу. зи глаголааху къ себэ: къто отвалить намъ камень от двьрии и гробоу; 4и възьрэвъшя видэшя яко отвалэнъ бэ камень. бэ бо великъ зэло. 5и вълэзъшя въ гробъ видэшя юношу сэдящь о десную одэнъ въ одежду бэлу. и оужасошя ся. 6онъ же глагола имъ: не оужасаите ся iсоуса ищете назарянина распятааго. въста. нэсть сьде. се мэсто идеже положишя и. 7нъ идэте и рьцэте оученикомъ эго и петрови яко варяэть вы въ галилеи. и тоу и видите якоже рече вамъ. 8и отшьдъшя бэжашя от гроба. имэаше же я трьпьтой и оужасъ. и ни комоу же ни чесо ж не рэшя бояаху бо ся. 9въскрьсъ же iсоусь заоутра въ прьвыи суботы яви ся прэжде марии магдалыни из нэяже изгъна седмь бэсъ. 10она же шьдъши възвэсти бывъшиимь съ нимь плачущемъ ся и рыдающемъ. 11они же слышавъше яко живъ эсть и видэнъ бысть от нэя не яшя вэры. 12по сихъ же дъвэма от нихъ идущема яви ся инэмь образъмь идущема на село. 1зи шьдъша повэдасте и прочиимъ. ни тэма вэры яшя. 14послэдь же възлежящемъ имъ эдиномоу на десяте яви ся и поноси невэрьствию ихъ ихъ и жестосрьдию яко видэвъшиимъ эго въставъша из мрьтвыихъ не яшя вэры. 15и рече имъ: шьдъше въ вьсь миръ проповэдаите евангелиэ вьсеи твари. 16иже вэру иметь и крьстить ся съпасенъ будеть. а иже не иметь вэры осужденъ будеть. 17знамения же вэроующиимъ послэдьствоують си. именьмь моимь бэсы ижденуть. языкы възглаголють новы. 18въ рукахъ змия възьмуть. аще и съмрьтьно чьто испиють ни чьто же ихъ не врэдить. на недужьныя рукы възложять и съдрави будуть. 19господь же iсоусь по глаголании эго къ нимъ възнесе ся на небо. и сэде о десную бога. 20они же ишьдъше проповэдашя вьсюдоу господоу поспэшьствоующоу и слово оутврьждающоу послэдьствоующиими знамении. аминь.

1Понэже оубо мънози начяшя чинити повэсть о извэстованыихъ въ насъ вещехъ. 2якоже прэдашя намъ бывъшеи искони самовидьци и слоугы словесе. зизволи ся и мънэ хождьшоу ис прьва по вьсэхъ въ истину по рядоу писати тебэ дрьжавьныи феофиле. 4да разоумээши о нихъже наоучилъ ся эси словесехъ оутврьждениэ.5бысть въ дьни ирода царя иоудеиска иереи эдинъ именемь захария по чрэдэ авияни и жена эго от дъщеръ ааронь. и имя эи елисавефь. 6бэасте же оба правьдьна прэдъ богъмь ходяща въ заповэдехъ вьсэхъ и оправьданиихъ господьниихъ бес порока. 7и не бэ има чяда. понэже бэ елисавефь неплоды и оба заматорэвъша въ дьньхъ своихъ бэасте. 8бысть же слоужящоу эмоу въ чиноу чрэды своэя прэдъ богъмь. 9по обычаю иереискоуоумоу прилоучи ся эмоу покадити въшьдъшоу въ црькъвь господьню. 10и вьсе мъножьство люди бэ молитву дэя вънэ въ годъ фумиана. 11яви же ся эмоу ангелъ господьнь стоя о десную алътаря кадильнааго. 12и съмяте ся захария видэвъ и страхъ нападе на нь. 1зрече же къ нэмоу ангелъ господьнь: не бои ся захариэ занэ оуслышана бысть молитва твоя и жена твоя елисавефь родить сынъ тебэ и наречеши имя эмоу иоанъ 14и будеть тебэ радость и веселиэ и мънози о рождьствэ эго въздрадоують ся. 15будеть бо великъ прэдъ господьмь и вина и сикера не имать пити и доуха святааго исплънить ся эще ис чрэва матере своэя. 16и мъногы сыновъ израилевъ обратить къ господоу богоу ихъ. 17и той прэдъидеть прэдъ нимь доухъмь и силою илииною обратити срьдьца отьць на чяда и противьныя въ мудрость правьдьныихъ оуготовати господеви люди съврьшены. 18и рече захария къ ангелоу: по чесомоу разоумэю се; азъ бо эсмь старъ и жена моя заматорэвъши въ дьньхъ своихъ. 19и отвэщавъ ангелъ рече эмоу: азъ эсмь гавриилъ прэстояи прэдъ богъмь и посъланъ эсмь глаголати къ тебэ и благовэстити тебэ се. 20и се будеши млъчя и не могы проглаголати до нэгоже дьне будеть се. занэ не вэрова словесемъ моимъ яже събудуть ся въ врэмя своэ. 21и бэшя людиэ жидуще захария и чоуждааху ся эже моуждааше той въ црькъви. 22ишьдъ же не можааше глаголати къ нимъ и разоумэшя яко видэниэ видэ въ црькъви и той бэ помавая имъ и прэбывааше нэмъ. 2зи бысть яко исплънишя ся дьниэ слоужбы эго иде въ домъ свои. 24по сихъ же дьнехъ зачятой елисавефь жена захариина и таяше ся пять мэсяць глаголющи 25яко тако сътвори мънэ господь въ дьни въ няже призрэ отяти поношениэ моэ въ чловэцэхъ. 26въ шестыи же мэсяць посъланъ бысть ангелъ гауриилъ от бога въ градъ галилеискъ эмоуже имя назарефъ 27къ дэвици обрученэ мужеви эмоуже имя иосифъ от домоу и отьчьства давидова и имя дэвици мария. 28и въшьдъ къ нэи ангелъ рече: радоуи ся благодатьная господь съ тобою благословлэна ты въ женахъ. 29она же видэвъши съмяте ся о словеси эго. и помышляаше каково се будеть цэлованиэ. з0и рече ангелъ эи: не бои ся мариэ обрэте бо благодать от бога. з1и се зачьнеши въ чрэвэ и родиши сынъ и наречеши имя эмоу iсоусь. з2сь будеть великъ и сынъ вышняаго наречеть ся и дасть эмоу господь богъ прэстолъ давида отьца эго. ззи въцарить ся въ домоу иаковли въ вэкы и царьствоу эго не будеть коньца. з4рече же мария къ ангелоу: како будеть се иде мужа не знаю; з5и отвэщавъ ангелъ рече эи: доухъ святыи наидеть на тя и сила вышьняаго осэнить тя. тэмьже и эже родить ся свято наречеть ся сынъ божии. з6и се елисавефь ужика твоя и та зачятой сынъ въ старость свою и се мэсяць шестыи эсть эи нарицаэмэи неплодъви. з7яко не изнеможеть от бога вьсякъ глаголъ. з8рече же мария: се раба господьня буди мънэ по глаголоу твоэмоу. и отиде от нэя ангелъ.з9въставъши же мария въ ты дьни иде въ горьиицу съ тойщаниэмь въ градъ иоудовъ 40и въниде въ домъ захариинъ и цэлова елисавефь. 41и бысть яко оуслыша елисавефь цэлованиэ мариино възигра ся младеньць радощами въ чрэвэ эя и исплъни ся доухъмь святыимь елисавефь 42и възъпи гласъмь великъмь и рече: благословлэна ты въ женахъ и благословлэнъ плодъ чрэва твоэго. 4зи откудоу се мънэ да придеть мати господа моэго къ мънэ; 44се бо яко бысть гласъ цэлования твоэго въ оушию моэю възигра ся младеньць радощами въ чрэвэ моэмь. 45и блажена яже вэрова яко будеть съврьшениэ глаголаныимъ эи от господа. 46и рече мария: величить доуша моя господа 47и въздрадова ся доухъ мои о бозэ съпасэ моэмь. 48яко призьрэ на съмэрениэ рабы своэя се бо отселэ блажять мя вьси роди. 49яко сътвори мънэ величиэ сильныи и свято имя эго 50и милость эго въ родъ и родъ боящиимъ ся эго. 51сътвори дрьжаву мышьцею своэю расточи гръдыя мыслию срьдьца ихъ. 52низъложи сильныя съ прэстолъ и възнесе съмэреныя. 5залчущяя исплъни благъ и богатящяя ся отпоусти тойщя. 54приятой израиля отрока своэго помянути милость 55якоже глагола къ отьцемъ нашимъ авраамоу и сэмени эго до вэка. 56прэбысть же мария съ нэю яко три мэсяця и възбрати ся въ домъ свои. 57елисавефи же исплъни ся врэмя родити эи и роди сынъ. 58и слышашя окрьстой живущеи и рождениэ эя яко възвеличилъ эсть господь милость свою съ нэю и радовааху ся съ нэю. 59и бысть въ осмыи дьнь придошя обрэзатой отрочяте и нарицааху э именьмь отьца своэго захария 60и отвэщавъши мати эго рече: ни нъ да наречеть ся имя эмоу иоанъ. 61и рекошя къ нэи яко ни къто же эсть от рождения твоэго иже нарицаэть ся именьмь тэмь. 62помавааху же отьцоу эго како бы хотэлъ нарещи эго. 6зи испрошь дъщицу написа имя эго глаголя: иоанъ эсть имя эмоу. и чоудишя ся вьси. 64отврьзошя же ся оуста эго абиэ и языкъ эго и глаголааше благословя бога. 65и бысть на вьсэхъ страхъ живущиихъ окрьстой ихъ и въ вьсеи горьнии иоудеистэи повэдаэми бэаху вьси глаголи си. 66и положишя вьси слышавъшеи на срьдьцихъ своихъ глаголюще: чьто оубо отрочя се будеть; и рука господьня бэ съ нимь. 67и захария отьць эго наплъни ся доухъмь святыимь и пророчьствова глаголя: 68благословлэнъ господь богъ израилэвъ яко посэти и сътвори избавлэниэ людемъ своимъ. 69и въздвиже рогъ съпасения нашего въ домоу давида отрока своэго. 70якоже глагола оусты святыихъ сущиихъ от вэка пророкъ эго. 71спасениэ от врагъ нашихъ и из рукъ вьсэхъ ненавидящиих насъ. 72сътворити милость съ отьци нашими и помянути завэтой святыи свои. 7зклятвою эюже клятой ся къ авраамоу отьцоу нашемоу. дати намъ 74без страха из рукы врагъ нашихъ избавльшемъ ся слоужити эмоу прэподобиэмь и правьдою прэдъ нимь вься дьни живота нашего. 76и ты отрочя пророкъ вышьняаго наречеши ся. прэдъидеши бо предъ лицьмь господьнэмь оуготовати путь эго. 77дати разоумъ съпасения людемъ эго въ отпоущениэ грэхъ ихъ. 78милосрьдии ради бога нашего въ нихъже посэтилъ эсть насъ въстокъ съвыше. 79просвэтити сэдящяя въ тьмэ и сэни съмрьтьнэ. направити ногы нашя на путь мирьнъ. 80отрочя же растяаше и крэпляаше ся доухъмь и бэ въ поустыняхъ до дьне явлэния своэго къ израилю.

1Бысть же въ дьни ты изиде повелэниэ от кесаря аугоуста написати вьсю въселэную. 2се написаниэ прьвоэ бысть владящоу суриэю куриниоу. зи идяаху вьси написатой ся къжьдо въ свои градъ. 4възиде же иосифъ от галилея из града назарефьска въ иоудею въ градъ давидовъ иже нарицаэть ся вифлеемъ. занэже вэаше от домоу и от отьчьствия давидова. 5написати ся съ мариэю обрученою эмоу женою сущею непраздьною. 6бысть же эгда бысте тоу исплънишя ся дьниэ родити эи 7и роди сынъ свои прьвэньць и повитой и и положи и въ ясльхъ занэ не бэ има мэста въ обитэли. 8и пастоуси бэаху въ тоиже странэ бъдяще и стрэгуще стражу нощьную о стадэ своэмь. 9и се ангелъ господьнь ста оу нихъ и слава господьня осия я и оубояшя ся страхъмь велиимь. 10и рече имъ ангелъ: не боите ся се бо благовэстоую вамъ радость велику яже будеть вьсэмъ людемъ. 11яко роди ся вамъ дьньсь съпасъ эже эсть христосъ господь въ градэ давидовэ. 12и се вамъ зиамениэ. обрящете младеньць повитой лежящь въ ясльхъ. и 1звънезаапу бысть съ ангелъмь мъножьство вои небесьныихъ хвалящиихъ бога и глаголющиихъ: 14слава въ вышьниихъ богоу и на земли миръ въ чловэцэхъ благоволэниэ. 15и бысть яко отидошя от нихъ на небо ангели и чловэци пастоуси рекошя дроугъ къ дроугоу: прэидемъ оубо до вифлеема и видимъ глаголъ сь бывъшии иже господь съказа намъ. 16и придошя подвигъше ся и обрэтошя марию же и иосифа и младеньць лежящь въ ясльхъ. 17видэвъше же съказашя о глаголэ глаголанээмь имъ о отрочяти семь. 18и вьси слышавъшеи дивишя ся о глаголаныихъ от пастоухъ къ нимъ. 19мария же съблюдааше вься глаголы си сълагающи въ срьдьци своэмь. 20и възвратишя ся пастоуси славяще и хваляще бога о вьсэхъ яже слышишя и видэшя якоже глаголано бысть къ нимъ. 21и эгда исплъни ся осмь дьнии да и обрэжуть наречено бысть имя эмоу iсоусь нареченоэ от ангела прэжде даже не зачятой ся въ чрэвэ. 22и эгда исплънишя ся дьниэ очищения эю по законоу моусеовоу възнесосте и въ иероусалимъ поставити прэдъ господьмь. 2зякоже эсть писано въ законэ господьни. яко вьсякъ младеньць мужьска полоу рлзврьзая ложесна свято господеви наречеть ся. 24и дати жрьтву по реченоуоумоу въ законэ господьни дъва гръличища или дъва пътеньца голубина. 25и се бэ чловэкъ въ иероусалимэ эмоуже имя сумеонъ. и чловэкъ сь правьдьнъ и чьстивъ чая оутэхы израилэвы и доухъ бэ святой въ нэмь. 26и бэ эмоу отвэщано доухъмь святыимь не видэти съмрьти прэжде даже видить христа господьня. 27и приде доухъмь въ црькъвь. и эгда въведосте родителя отрочя iсоуса сътворити има по обычаю законьноуоумоу о нэмь. 28и той приятой э на рукоу своэю и благослови бога и рече: 29нынэ отпоустиши раба твоэго владыко по глаголоу твоэмоу съ миръмь. з0яко видэсте очи мои съпасениэ твоэ. з1эже эси оуготовалъ прэдъ лицьмь вьсэхъ людии з2свэтой въ откръвениэ языкомъ и славу людии твоихъ израиля. ззи бэ иосифъ и мати эго чоудяща ся о глаголэмыихъ о нэмь. з4и благослови я сумеонъ и рече къ марии матери эго: се лежить сь на падениэ и на въстаниэ мъногомъ въ израили и въ знамениэ прэрочьно. з5и тебэ же самои доушу проидеть оружиэ. да открыють ся от мъногъ срьдьць помышлэния. з6и бэ анна пророчица дъщи фаноуилова от колэна асирова. си заматорэвъши въ дьньхъ мънозэхъ живъши съ мужьмь седмь лэтой от дэвьства своэго. з7и та въдова до осми десятой и четырь лэтой яже не отхождааше от црькъве постоймь и молитвами слоужящи нощь и дьнь. з8и та въ той часъ приставъши исповэдааше ся господеви и глаголааше о нэмь вьсэмъ чающиимъ избавлэния въ иероусалимэ. з9и яко съконьчашя ся вься по законоу господьню възвратишя ся въ галилею въ градъ свои назарефъ. 40отрочя же растяаше и крэпляаше ся доухъмь исплъняя ся прэмудрости и благодать божия бэ на нэмь. 41и хождаасте родителя эго по вься лэта въ иероусалимъ въ праздьникъ пасхы. 42и эгда бысть дъвою на десяте лэтоу въсходящемъ имъ въ иероусалимъ по обычаю праздьника 4зи коньчавъшемъ дьни възвращающемъ же ся имъ оста отрокъ въ иероусалимэ. и не чоу иосифъ и мати эго. 44мнэвъша же и въ дроужинэ сущь идосте дьне путь и искаасте эго въ рождении и въ знании. 45и не обрэтойша эго възвратисте ся въ иероусалимъ възискающа эго. 46и бысть по трьхъ дьньхъ обрэтосте и въ црькъви сэдящь по срэдэ оучитель и послоушающа ихъ и въпрашающа я. 47оужасааху же ся вьси послоушающеи эго о разоумэ и отвэтэхъ эго. 48и видэвъша и дивисте ся и къ нэмоу мати эго рече: чядо чьто сътвори нама тако; се отьць твои и азъ скръбяща искааховэ тебе. 49и рече къ нима: чьто яко искааста мене; не вэста ли яко яже суть отьца моэго въ тэхъ достоить ми быти; 50и та не разоумэсте глагола иже рече има. 51и съниде съ нима и приде въ назарефъ. и бэ повиноуя ся има. мати же эго съблюдааше вься глаголы сия сълагающи въ срьдьци своэмь. 52iсоусь же спэаше прэмудростию и тэлъмь и благодатию от бога и чловэкъ.

1Въ пятоэ же на десяте лэто владычьствия тиверия кесаря обладающоу понтьскоуоумоу пилатоу иоудеэю и четврьтовластьвоующоу галилеэю иродоу филипоу же братоу эго четврьтовластьвоующоу итоуриэю и трахонитьскою страною и лисанию четврьтовластьвоующоу авилиниэю. 2при архиереи аннэ и каиафэ бысть глаголъ божии къ иоаноу захарииноу сыноу въ поустыни. зи приде въ вьсю страна иорьданьску проповэдая крьщениэ покаяния въ отпоущениэ грэхомъ. 4якоже эсть писано въ кънигахъ словесъ исаия пророка глаголюща: гласъ въпиющааго въ поустыни оуготовите путь господьнь правы творите стьзя эго. 5вьсяка дьбрь наплънить ся и въсяка гора и хлъмъ съмэрить ся. и будуть стрьпътьная въ правая и острии въ пути гладъкы. 6и оузьрить вьсяка плъть съпасениэ божиэ. 7глаголааше же исходящиимъ народомъ крьститой ся от нэго: исчядия ехидьнова къто съказа вамъ бэжати от грядущааго гнэва; 8сътворите оубо плоды достоины покаянию и не начинаите глаголати въ себэ яко отьца имаамъ авраама. глаголю бо вамъ яко можеть богъ от камения сего въздвигнути чяда авраамоу. 9оуже бо секыра при корени дрэва лежить. вьсяко оубо дрэво не творящеэ плода добра посэкають и въ огнь въмэтають и съгараэть. 10и въпрашааху эго народи глаголюще: чьто оубо сътворимъ; 11отвэщавъ глаголааше имъ: имэяи дъвэ ризэ да подасть не имущоуоумоу и имэяи брашьна такожде да творить. 12придошя же и мытариэ крьститой ся и рекошя къ нэмоу: оучителю чьто сътворимъ; 1зонъ же рече къ нимъ: ни чьто же болэ повелэнааго вамъ творите. 14въпрашааху же и воини глаголюще: и мы чьто сътворимъ; и рече къ нимъ: ни кого же обидите ни оклеветаите и довъльни будэте оброкы вашими. 15чающемъ же людьмъ и помышляющемъ въ срьдьцихъ своихъ о иоанэ еда той эсть христосъ; 16отвэщевааше иоанъ вьсэмъ глаголя: азъ оубо водою крьщаю вы грядеть же крэплии мене эмоуже нэсмь достоинъ отрэшити ремене сапогъ эго. той вы крьстить доухъмь святыимь и огньмь. 17эмоуже лопата въ руцэ эго и потрэбить гоумьно своэ и събереть пъшеницу въ житьницу свою а плэвы съжежеть огньмь негасимыимъ. 18мънога же и ина оутэшая благовэстовааше людьмъ.19иродъ же четврьтовластьникъ обличаэмь имь о иродиядэ женэ брата своэго и о вьсемь зълэ эже сътвори иродъ 20приложи и се надъ вьсэми и заклепе иоана въ тьмьници. 21бысть же эгда крьстишя ся вьси людиэ iсоусоу крьщьшоу ся и молящоу ся отврьзе ся небо 22и съниде доухъ святыи тэлесьныимъ зракъмь яко голубь на нь. и гласъ съ небесе бысть глаголя: ты эси сынъ мои възлюблэныи. о тебэ благоволихъ.2зи той бэ iсоусь яко тремъ десятемъ лэтой начиная сынъ сы яко мьнимъ бэ иосифовъ илиэвъ 24матфатовъ леуиинъ мелхиэвъ ианнаэвъ иосифовъ 25маттафиэвъ амосовъ наоумовъ еслимовъ нагеовъ 26маафовъ матафиэвъ семеиэвъ иосифовъ иоудинъ 27иоанановъ рисаэвъ зоровавелэвъ салафиилэвъ нириэвъ 28мелхиэвъ аддиэвъ косамовъ елмодамовъ ировъ 29иосиовъ елиезеровъ иоримовъ матфатовъ леуиинъ з0сумеоновъ иоудовъ иосифовъ ионановъ елиакимовъ з1мелеаэвъ маинановъ маттафатвъ нафановъ давидовъ з2иесеовъ овидовъ воозовъ салмоновъ наасоновъ ззаминадавовъ арамовъ есромовъ фаресовъ иоудовъ з4иакововъ исаковъ авраамовъ фаринъ нахоровъ з5сероуховъ рагавовъ фалековъ еверовъ салань з6каинановъ арфаксадовъ симовъ нотвъ ламеховъ з7мафоусаль еноховъ иаредовъ малелеиловъ каинановъ з8еносовъ сифовъ адамовъ божии.

1Iсоусь же исплънь доуха свята възврати ся от иордана и вед яаше ся доухъмь въ поустыню. 2четыри десяти дьнии искоушаэмъ дияволъмь и не эсть ни чесо же въ ты дьни. и коньчавъшемъ ся имъ послэдь възалъка. зи рече эмоу дияволъ: аще сынъ эси божии рьци камению семоу да будеть хлэбъ. 4и отвэща iсоусь къ нэмоу глаголя: писано эсть яко не о хлэбэ эдиномь живъ будеть чловэкъ нъ о вьсякомь глаголэ божии. 5и възведъ и дияволъ на гору высоку показа эмоу вьсяка царьствия въселэныя въ часэ врэменьнэ. 6и рече эмоу дияволъ: тебэ дамь власть сию вьсю и славу ихъ. яко мънэ прэдана эсть и эмоуже аще хощу прэдамь ю. 7ты оубо аще поклониши ся прэдъ мъною будуть тебэ вься. 8и отвэщавъ iсоусь рече эмоу: иди за мъною сотоно. писано бо эсть: господеви богоу твоэмоу поклониши ся и томоу эдиномоу послоужиши. 9и веде и въ иероусалимъ и постави и на крилэ црькъвьнээмь и рече эмоу: аще сынъ эси божии врьзи ся от судоу низъ. 10писано бо эсть яко ангеломъ своимъ заповэсть о тебэ съхранити тя. 11и на рукахъ възьмуть тя да не о камень прэтойкнеши ногы твоэя. 12и отвэщавъ iсоусь рече эмоу яко речено эсть не искоусиши господа бога твоэго. 1зи сконьчавъ вьсяко искоушениэ дияволъ отиде от нэго до врэмене. 14и възврати ся iсоусь въ силэ доуховьнэи въ галилэю. и вэсть изиде по вьсеи странэ о нэмь. 15и той оучааше на съньмищихъ ихъ славимъ вьсэми. 16и приде въ назарефъ въ нэмьже бэ въспитанъ и въниде по обычаю своэмоу въ дьнь суботьнии въ съборище. и въста чистой. 17и въдашя эмоу кънигы исаия пророка. и разгънувъ кънигы обрэте мэсто и деже бэ написано: 18доухъ господьнь на мънэ. эгоже ради помаза мя. благовэститой нищиимъ посъла мя. ицэлитой съкроушеныя срьдьцьмь. проповэдатой плэньникомъ отпоущениэ и слэпыимъ прозьрэниэ. отпоуститой съкроушеныя въ отраду. 19проповэдати лэто господьне приятьно. 20и съгънувъ кънигы въдавъ слоузэ сэде. и вьсэмъ въ съборищи очи бэасте зьрящи на нь. 21начятой же глаголати къ нимъ яко дьньсь събысть ся писаниэ се въ оушию вашею. 22и вьси съвэдэтельствовааху эмоу и дивляаху ся о словесехъ благодати исходящиихъ из оустой эго и глаголааху: не сь ли эсть сынъ иосифовъ; 2зи рече къ нимъ: вьсяко речете ми притойчу сию врачоу исцэли ся самъ. элико слышахомъ бывъшиихъ въ капернаоумэ сътвори и сьде въ отьчьствии своэмь. 24рече же: аминь глаголю вамъ яко ни которыи же пророкъ приятой эсть въ отьчьствии своэмь. 25въ истину же глаголю вамъ яко мъногы въдовиця бэшя въ дьни илиины въ израили эгда заключи ся небо три лэта и шесть мэсяць яко бысть гладъ по вьсеи земли. 26и ни къ эдинои же ихъ посъланъ бысть илия тойкъмо въ сарефъфу судоньскую къ женэ въдовици. 27и мънози бэаху прокажени въ израили при елисеи пророцэ и ни единъ же от нихъ очисти ся тойкъмо нееманъ сурьскыи. 28наплънишя же ся вьси яростию на съборищи слышяще си. 29и въставъше изгънашя и вънъ из града и ведошя и до врьоху горы нэиже градъ ихъ сътворенъ бэаше да бышя и низъринули. з0онъ же прошьдъ по срэдэ ихъ идяаше.з1и въниде въ капернаоумъ въ градъ галилеискъ. и бэ оучя въ суботы з2и оужасааху ся о учении эго яко съ властию бэ слово эго. ззи въ съборищи бэ чловэкъ имы доухъ бэса нечиста. и възъпи гласъмь велиэмь з4глаголя: остани. чьто эсть намъ и тебэ iсоусе назарянине; пришьлъ эси погоубитой насъ. вэмь тя къто эси святыи божии. з5и запрэти эмоу iсоусь глаголя: прэмлъчи и изиди из нэго. и повергъ и бэсъ по срэдэ и изиде из нэго ни како же не врэждь эго. з6и бысть оужасъ на вьсэхъ. и сътязааху ся дроугъ къ дроугоу глаголюще: чьто эсть слово се яко властию и силою велить нечистыимъ доухомъ и исходять;з7и исхождааше шоумъ о нэмь въ вьсяко мэсто страны. з8въставъ же из съньмища въниде въ домъ симоновъ. тьща же симоня бэ одрьжима огньмь велиэмь и молишя и о нэи. з9и ставъ надъ нэю запрэти огню. и остави ю. абиэ же въставъши слоужааше имъ. 40заходящоу же слъньцоу вьси элико имэаху болящяя недугы различьны привождааху я къ нэмоу. онъ же на когожьдо ихъ руку възложь исцэляаше я. 41исхождааху же и бэси от мъногъ въпиюще и глаголюще яко ты эси христосъ сынъ божии. и запрэщая не даяаше имъ глаголати. яко вэдяаху христа самого суща. 42бывъшоу же дьни ишьдъ иде въ поусто мэсто и народи искааху эго и придошя до нэго. и дрьжааху и да не бы отшьлъ от нихъ. 4зонъ же рече имъ яко и дроугыимъ градомъ подобаэтой ми благовэстити царьствиэ божиэ. яко на се посъланъ эсмь. 44и бэ проповэдая на съньмищихъ галилеисцэхъ.

1Бысть же належящоу эмоу народоу да бышя слышали слово божиэ и той бэ стоя при эзерэ генисаретьсцэ. 2и видэ дъва корабица стояща при эзерэ. рыбари же отшдъше от нэю плакааху мрэжя своя. звълэзъ же въ эдинъ от корабицоу иже бэ симоновъ моли и от земля отступити мало. и сэдъ оучааше ис корабля народы. 4якоже прэста глаголя рече къ симоноу: възэди въ глубину и въметэте мрэжя вашя въ ловитву. 5и отвэщавъ симонъ рече эмоу: наставьниче об нощь вьсю троуждьше ся ни чесо же не яхомъ. по глаголоу же твоэмоу въврьжемъ мрэжу. 6и се сътворьше обяшя мъножьство рыбъ мъного. прэтрьзааху же ся мрэжя ихъ. 7и поманушя причястьникомъ иже бэаху въ дроузэмь корабли да пришьдъше помогуть имъ. и придошя и наплънишя оба корабля яко погружати ся има. 8видэвъ же симонъ петръ припаде къ колэнома iсоусовома глаголя: изиди от мене яко мужь грэшьнъ эсмь господи. 9оужасъ бо одрьжааше и и вься иже бэаху съ нимь о ловитвэ рыбъ яже яшя 10такожде же иакова и иоана сына зеведеова яже бэсте обьщьника симонови. и рече къ симоноу iсоусь: не бои ся от селэ чловэкы будеши ловя. 11и извезъше корабля на землю и оставльше вьсе въ слэдъ эго идошя.12и бысть эгда бысть въ эдиномь от градъ и се мужь исплънь прокажения. и видэвъ iсоуса падъ ниць моли ся эмоу глаголя: господи аще хощеши можеши мя очистити. 1зи простьръ руку косну и рекъ: хощу очистися. и абиэ проказа отиде от нэго. 14и той запрэти эмоу ни комоу же не глаголати. нъ шьдъ покажи ся иереови и принеси о очищении своэмь якоже повелэ моуси въ съвэдэтельство имъ. 15прохождааше же паче слово о нэмь. и сънимааху ся народи мънози слышати и цэлити ся от нэго от недугъ своихъ. 16той же бэ отходя въ поустыню и моля ся.17и бысть въ эдинъ от дьнии и той бэ оучя и бэаху сэдяще фарисеи и законооучителэ иже бэаху пришьли от вьсякоя вьси галилеискы и иоудеискы и от иероусалима. и сила господьня бэ цэлити я. 18и се мужи носяще на одрэ чловэка иже бэ ослаблэнъ. и искааху вънести и и положити прэдъ нимь. 19и не обрэтойше кудоу вънести и народа ради възлэзъше на храмъ сквозэ скуделъ низъвэсишя и съ ложьмь по срэдэ прэдъ iсоуса. 20и видэвъ вэру ихъ рече эмоу: чловэче отпоущають ти ся грэси твои. 21и начяшя помышляти кънижьници и фарисеи глаголюще: къто сь эсть иже глаголэть хоулу; къто можеть отпоущати грэхы тойкъмо эдинъ богъ; 22разоумэвъ же iсоусь помышлэния ихъ отвэщавъ рече имъ: чьто помышляэте въ срьдьцихъ вашихъ; 2зчьто эсть оудобээ рещи ослаблэноуоумоу отпоущають ти ся грэси твои ли рещи въстани и ходи; 24нъ да оувэсте яко власть имать сынъ чловэчьскыи на земли отпоущати грэхы рече ослаблэноуоумоу: тебэ глаголю въстани и възьми ложе твоэ и иди въ домъ твои. 25и абиэ въставъ прэдъ ними възьмъ на нэмьже лежааше и иде въ домъ свои славя бога. 26и оужасъ приятой вься и славлялху бога и наплънишя ся страхъмь глаголюще яко видэхомъ прэславьна дьньсь.27и по сихъ изиде и оузьрэ мьздоимьца именьмь леуию сэдящъ на мытьници. и рече эмоу: иди по мънэ. 28и оставль вься въставъ въ слэдъ эго иде. 29и сътвори чрэждениэ велико леуи эмоу въ домоу своэмь. и бэ народъ мъногъ мытарь и инэхъ иже бэаху съ ними възлежяще. з0и ръпътааху кънижьници ихъ и фарисеи къ оученикомъ эго глаголюще: по чьто съ мытари и грэшьникы эсте и пиэте; з1и отвэщавъ iсоусь рече къ нимъ: не трэбоують съдравии врача нъ болящеи. з2не придохъ призъватой правьдьникъ нъ грэшьникы въ покаяниэ. ззони же рекошя къ нэмоу: по чьто оученици иоанови постять ся чясто и молитвы творять такожде и фарисеистии а твои эдять и пиють; з4онъ же рече къ нимъ: еда можете сыны брачьныя доньдеже женихъ эсть съ ними сътворити постити ся; з5придуть же дьниэ эгда отятой будеть от нихъ женихъ тойгда постять ся въ ты дьни. з6глаголааше же и притойчу къ нимъ яко ни кто же приставлэния ризы новы не приставляэть на ризу ветойху. аще ли же ни и новую раздьреть и ветойсэи не приключить ся приставлэниэ эже от новааго. з7и ни кто же не въливаэть вина нова въ мэхы ветойхы. аще ли же ни просадить вино новоэ мэхы. и то пролээть ся и мэси погыбнуть. з8нъ вино новоэ въ мэхы новы въливати и обоэ съблюдеть ся. з9и ни кто же нивъ ветойха абиэ хощеть новоуоумоу. глаголеть бо: ветойхоэ лоуче эсть.

1Бысть же въ суботу въторопрьвую ити эмоу сквозэ сэяния и въстрьзааху оученици эго класы и эдяаху истирающе рукама. 2нэции же от фарисеи рекошя имъ: чьто творите эгоже не достоить творити въ суботы; зи отвэщавъ iсоусь рече къ нимъ: ни ли сего чьли эсте эже сътвори давидъ эгда възалка ся самъ и иже съ нимъ бэаху; 4како въниде въ домъ божии и хлэбы предложения приимъ эсть и дасть и сущиимъ съ нимъ ихъже не достояаше эсти тойкъмо иереомъ эдинэмъ. 5и глаголааше имъ яко господь эсть сынъ чловэчьскыи суботэ. 6бысть же и въ дроугую суботу вънити эмоу въ съборище и оучити. и бэ чловэкъ тоу и рука эмоу десная бэ соуха. 7и назирааху кънижьници и фарисеи аще въ суботу исцэлить и да обрящуть рэчь на нь. 8онъ же вэдэаше помышлэния ихъ и рече чловэкоу имущоуоумоу суху руку: въстани и стани по срэдэ. онъ же въставъ ста. 9рече же iсоусь къ нимъ: въпрошоу вы аще достоить въ суботы добро сътворити или зъло сътворити доушу съпасти или погоубити; 10и възьрэвъ на вься я рече эмоу: простри руку твою. онъ же прострэть и оутврьди ся рука эмоу яко и дроугая. 11они же исплънишя ся безоумия и глаголааху дроугъ къ дроугоу чьто бышя сътворили iсоусови.12бысть же въ дьни ты изиде въ гору молитой ся и бэ об нощь въ молитвэ божии. 1зи эгда бысть дьнь пригласи оученикы своя. и избьравъ от нихъ дъва на десяте яже и апостолы нарече. 14симона эгоже именова петра и андрэю брата эго. иакова и иоана. филипа и варфоломеа. 15матфеа и фому. иакова алфеова и симона нарицаэмааго зилота. 16иоуду иаковля и иоуду искариотьскааго иже бысть и прэдатель.17и съшьдъ съ ними ста на мэстэ равьнэ. и народъ оученикъ эго и мъножьство мъного людии от вьсея иоудея и иероусалима и помория турьска и сидоньска. 18иже придошя послоушатой эго и ицэлитой ся от недугъ своихъ и страждущеи от доухъ нечистыихъ и цэлэаху ся. 19и вьсь народъ искааше прикасати ся эмь. яко сила из нэго исхождааше и ицэляаше вься. 20и той възведъ очи свои на оученикы своя глаголааше: блажени нищии доухъмь яко ваше эсть царьствиэ божиэ. 21блажени алъчущеи нынэ яко насытите ся. блажени плачущеи нынэ яко въсмээте ся. 22блажени будете эгда възненавидять вы чловэци и эгда разлучять вы и поносять и пронесуть имя ваше яко зъло сына чловэчьскааго ради. 2звъздрадоуите ся въ той дьнь и възиграите ся. се бо мьзда ваша мънога на небесехъ. по сихъ бо творяаху пророкомъ отьци ихъ. 24обаче горе вамъ богатыимъ яко въсприясте оутэху вашу. горе вамъ насыщении яко възалъчете ся. 25горе вамъ смэющеи ся нынэ яко въздрыдаэте и въсплачете ся. 26горе эгда рекуть добрэ о васъ вьси чловэци. по семоу бо творяаху лъжиимъ пророкомъ отьци ихъ. 27нъ вамъ глаголю слышящиимъ: любите врагы вашя. добро творите ненавидящиимъ васъ. 28благословите кльнущяя вы. молите ся за творящяя вамъ обиду. 29биющоуоумоу тя въ ланиту подаи и дроугую. и отэмлющоуоумоу тебэ ризу и срачиця не възбрани. з0вьсякомоу же просящоуоумоу оу тебе даи и от отэмлющааго твоя не истязаи. з1и якоже хощете да творять вамъ чловэци и вы творите имъ такожде. з2и аще любите любящяя вы кая вамъ хвала эсть; ибо и грэшьници любящяя ихъ любять. ззи аще благо творите благо творящиимъ вамъ кая вамъ хвала эсть; ибо и грэшьници тожде творять. з4и аще възаимъ даэте от нихъже чаэте въсприяти кая вамъ хвала эсть; ибо и грэшьници грэшьникомъ възаимъ дають да въсприимуть равьно. з5обаче любите врагы вашя и добро творите и възаимъ даите ни чесо же не чающе. и будеть мьзда ваша мънога и будете сынове вышьняаго. яко той благъ эсть на невъзблагодатьныя и зълыя. з6будэте оубо милостиви якоже и отьць вашь милостивъ эсть. з7и не судите да не судять вамъ. не осуждаите да не осудять васъ. отпоущаите и отпоустять вы. з8даите и дасть ся вамъ. мэру добру натойкану и потрусьну и прэлияющу ся дадять на лоно ваше. тою бо мэроу эюже мэрите възмэрить ся вамъ. з9рече же притойчу имъ: еда можеть слэпьць слэпьца водити; не оба ли въ яму въпадете ся; 40нэсть оученикъ надъ оучительмь своимь. съврьшьнъ же вьсякъ будеть якоже оучитель эго. 41чьто же видиши сучьць иже эсть въ оцэ брата твоэго а брьвьна эже эсть въ оцэ твоэмь не чоуэши; 42ли како можеши рещи братоу твоэмоу: брате остави да изьму сучьць иже эсть въ оцэ твоэмь самъ брьвьна въ оцэ твоэмь не видя; лицемэре изьми прьвээ брьвьно из очесе твоэго и тойгда прозьриши изяти сучьць иже въ оцэ брата твоэго. 4знэсть бо дрэво добро творя плода зъла. ни дрэво зъло творя плода добра. 44вьсяко бо дрэво от плода своэго познаэть ся. не от трьния бо чешуть смокъви ни от купины грозда объэмлють. 45благыи чловэкъ от благааго съкровища срьдьца своэго износить благоэ. и зълыи чловэкъ от зълааго съкровища срьдьца своэго износить зълоэ. от избытойка бо срьдьца глаголють оуста эго.46чьто же мя зовете господи господи а не творите яже глаголю; 47вьсякъ грядыи къ мънэ и слышяи словеса моя и творя я съкажу вамъ комоу эсть подобьнъ. 48подобьнъ эсть чловэкоу зиждущоу храмину. иже ископа и оуглуби и положи основаниэ на камени. наводию же бывъшоу припаде рэка храминэ тои и не може двигнути эя. основана бо бэ на камени. 49а слышавыи и не сътворь подобьнъ эсть чловэкоу съзъдавъшоу храмину на земли без основания. эиже прирази ся рэка и абиэ разори ся. и бысть раздроушениэ храмины тоя велиэ.

1Эгда съконьча вься глаголы сия въ слоухы людемъ въниде въ капернаоумъ. 2сътьникоу же нэкоэмоу рабъ боля зълэ оумирааше иже бэ эмоу чьстьнъ. зслышавъ же о iсоусэ посъла къ нэмоу старьця иоудеискы моля и да пришьдъ съпасеть раба эго. 4они же пришьдъше къ iсоусоу моляаху и тойщьно глаголюще яко достоинъ эсть эже аще даси эмоу. 5любить бо языкъ нашь и съборище той съзъда намъ. 6iсоусь же идяаше съ ними. эще же эмоу не далече сущоу от домоу посъла къ нэмоу сътьникъ дроугы глаголя: господи не движи ся. нэсмь бо достоинъ да подъ кровъ мои вънидеши. 7тэмьже ни себе достоина сътворихъ прити къ тебэ. нъ рьци словъмь и исцэлээть отрокъ мои. 8ибо азъ чловэкъ эсмь подъ властели оучиненъ имэя подъ собою воины. и глаголю семоу: иди и идеть. и дроугоуоумоу: приди и придеть. и рабоу моэмоу: сътвори се и сътворить. 9и слышавъ се iсоусь чоуди ся эмоу и обращь ся послэдоующоуоумоу народоу рече: глаголю вамъ ни въ израили толикы вэры обрэтохъ. 10и възвращьше ся въ домъ посълании обрэтошя болящааго раба исцэлэвъша.11И бысть въ прочии идэаше iсоусь въ градъ нарицаэмыи наинъ и съ нимъ идяаху оученици эго и народъ мъногъ. 12якоже приближи ся къ вратомъ градоу и се изношааху оумеръшъ сынъ иночядъ матери своэи. и та бэ въдова. и народъ от града мъногъ бэ съ нэю. 1зи видэвъ ю господь милосрьдова ю и рече эи: не плачи ся. 14и приступль косну въ одръ. носящеи же сташя. и рече: юноше тебэ глаголю въстани. 15и сэде мрьтвыи и начятой глаголати. и дасть и матери эго. 16приятой же страхъ вься и славляаху бога глаголюще яко пророкъ великъ въста въ насъ и яко посэти богъ людии своихъ.17и изиде слово се по вьсеи иоудеи о нэмь и по вьсеи странэ. 18и възвэстишя иоаноу оученици эго о вьсэхъ сихъ. и призъвавъ дъва этера от оученикъ своихъ иоанъ 19посъла къ iсоусови глаголя: ты ли эси грядыи или иного чаэмь пришьдъша же къ нэмоу мужа рэсте: иоанъ крьститель посъла ны къ тебэ глаголя: ты ли эси грядыи ли иного чаэмь; 21въ той часъ исцэли мъногы от недугъ и ранъ и доухъ зълъ и мъногомъ слэпомъ дарова прозьрэниэ. 22и отвэщавъ iсоусь рече има: шьдъша възвэстита иоанови яже видэста и слышаста яко слэпии прозирають. хромии ходять. прокажении очищають ся. глоусии слышять. мрьтвии въстають. нищии благовэстоують. 2зи блаженъ эсть иже аще не съблазнить ся о мънэ. 24отшьдъшема же вэстьникома иоановома начятой глаголати о иоанэ: чесо изидосте въ поустыню видэтой; трьсти ли вэтръмь движемы; 25нъ чесо изидосте видэтой; чловэка ли мякъками ризами одэна; се иже въ одежди славьнэ и пищи суще въ царьскихъ суть. 26нъ чесо изидосте видэтой пророка ли; еи глаголю и лише пророка. 27сь эсть о нэмьже писано эсть: се азъ посылаю ангелъ мои прэдъ лицемь твоимь иже оуготоваэть путь твои прэдъ тобою. 28глаголю же вамъ: болии рожденыихъ женами пророкъ иоана крьстителя ни кто же нэсть. мьнии же въ царьствии божии болии эго эсть. 29и вьси людиэ слышавъше и мытаре оправъдишя бога крьщьше ся крьщениэмь иоановомъ. з0фарисеи же и законьници съвэтой божии отврьгошя въ себэ не крьщьше ся от нэго. з1рече же господь: комоу оуподоблю чловэкы рода сего и комоу суть подобьни; з2подобьни суть дэтищемъ сэдящемъ на тръжищихъ и приглашающемъ дроугъ дроуга и глаголющемъ: пискахомъ вамъ и не плясасте. рыдахомъ вамъ и не плакасте ся. ззприде бо иоанъ крьститель ни хлэба эды ни вина пия. и глаголете: бэсъ имать. з4приде сынъ чловэчьскыи эды и пия и глаголете: се чловэкъ ядьца и винопиица дроугъ мытаремъ и грэшьникомъ. з5и оправьди ся прэмудрость от чядъ своихъ.з6моляаше же и эдинъ от фарисеи да бы элъ съ нимь и въшьдъ въ домъ фарисеовъ възлеже. з7и се жена въ градэ яже бэ грэшьница и оувэдэвъши яко възлежить въ храминэ фарисеовэ. принесъши алавастръ мура з8и ставъши зади при ногоу эго плачущи ся начятой мочити нозэ эго сльзами и власы главы своэя отирааше и облобызааше нозэ эго и мазааше муромъ. з9видэвъ же фарисеи възъвавыи эго рече въ себэ глаголя: сь аще бы былъ пророкъ вэдэлъ оубо бы къто и какова жена яже прикасаэть ся эмь. яко грэшьница эсть. 40отвэщавъ же iсоусь рече къ нэмоу: симоне имамъ ти нэчьто рещи. онъ же рече: оучителю рьци. iсоусь же рече: 41дъва длъжьника бэсте заимодавьцоу нэкоэмоу. эдинъ длъжьнъ бэ пятию сътой динарии а дроугыи пятию десятой. 42не имущема же има въздати обэма отда. которыи оубо эю паче възлюбить и; 4зотвэщавъ же симонъ рече: непьщоую яко эмоуже вяще отда. онъ же рече эмоу: правэ соудилъ эси. 44и обращь ся къ женэ рече симоноу: видиши ли сию жену; вънидохъ въ домъ твои воды на нозэ мои не дасть. си же сльзами омочи нозэ мои и власы своими отре. 45лобъзания ми не дасть. си же отнэлиже вънидохъ не прэста облобызающи нозэ мои. 46елеэмь главы мотя не помаза. си же муръмь помаза нозэ мои. 47эго же ради глаголю ти: отпоущають ся эи грэси мънози яко възлюби мъного. а эмоуже мьне отпоущаэть ся мьньшьми любить. 48рече же эи: отпоущають ся тебэ грэси. 49и начяшя възлежящеи съ нимь глаголати въ себэ: къто сь эсть яко и грэхы отпоущаэть; 50рече же къ женэ: вэра твоя съпасе тя иди съ миръмь.

1Бысть же по томь и той прохождааше сквозэ грады и вьси проповэдоуя и благовэстоуя царьствиэ божиэ и оба на десяте съ нимь. 2и жены эдины яже бэаху исцэлены от доухъ зълъ и болэзнии мария нарицаэмая магдалыни из нэяже изиде седмь бэсъ. зи иоанна жена хоузаня приставьника иродова и соусана и ины мъногы яже слоужааху эмоу от имэнии своих. 4разоумэющоу же народоу мъногоу и грядущемъ от вьсэхъ градъ къ нэмоу рече господь притойчу сию къ нимъ. 5изиде сэяи сэятой сэмене своэго. и эгда сэяаше ово паде при пути и попьрано бысть и пътиця небесьныя позобашя э. 6а дроугоэ паде на камени и прозябъ оусъше занэ не имэаше влагы. 7а дроугоэ паде по срэдэ трьния и вздрасте трьниэ и подави э. 8а дроугоэ паде на земли добрэ и прозябъ сътвори плодъ съторицею. сия глаголя възгласи: имэяи оуши слышати да слышить. 9въпрашааху же и оученици эго глаголюще: чьто эсть притойча си; 10онъ же рече имъ: вамъ дано эсть вэдэти таины царьствия божия а прочиимъ въ притойчахъ. да видяще не видять и слышаще не разоумэють. 11эсть же притойча си. сэмя эсть слово божиэ. 12а иже при пути суть слышящеи. потомь же придеть диаволъ и възьметь слово от срьдьца ихъ да не вэры имъше съпасени будуть. 1за иже на камени иже эгда оуслышять съ радостию приэмлють слово. и сии корене не имуть. иже въ врэмя вэру эмлють и въ врэмя напасти оступають. 14а падъшеэ въ трьнии. си суть слышавъшеи и от печалии и богатьствия и сластьми житеискыими ходяще подавляють ся и не до врьха плода творять. 15а иже на добрэ земли сии суть иже добръмь срьдьцьмь и благъмь слышяще слово дрьжять и плодъ творять въ трьпэнии. си глаголя възгласи: имэяи оуши слышати да слышить. 16ни къто же оубо свэтильника въжегъ покрываэть эго съсудъмь ли подъ одръ подлагаэть. нъ на свэщьникъ възлагаэть да въходящеи видять свэтой. 17нэсть бо таино эже не явить ся ни оутаэно эже не будеть познано и въ явлэниэ придеть. 18блюдэте ся оубо како слышите. иже бо имаать дасть ся эмоу. и иже не имаать и эже мьнить ся имэя отиметь ся от нэго. 19придошя же къ нэмоу мати и братия эго и не можааху весэдовати народъмь. 20и възвэстишя эмоу глаголюще яко мати твоя и братия твоя вънэ стоять видэти тя хотяще. 21онъ же отвэщавъ рече къ нимъ: мати моя и братия моя си суть слышящеи слово божиэ и творяще э.22бысть же въ эдинъ от дьнии и той вълэзе въ корабль и оученици эго. и рече къ нимъ: прэядемъ на онъ полъ эзера. и вънидошя. 2зэдущемъ же имъ оусъпе iсоусь. и съниде боуря вэтрьня въ эзеро и исконьчавааху ся и вълааху ся. 24приступльше же възбоудишя и глаголюще: наставьниче наставьниче погыбнемъ. онъ же въставъ запрэти вэтроу и влънэнию водьноуоумоу и оулеже и бысть тишина. 25и рече имъ: къде эсть вэра ваша; оубоявъше же ся чоудишя ся глаголюще къ себэ: къто оубо сь эсть яко и вэтромъ велить и водэ и послушають эго;26и прэядошя на землю гадариньску яже эсть об онъ полъ галилея. 27ишедъшоу же эмоу на землю срэте и мужь нэкыи от града иже имэ бэсы от лэтой мъногъ и въ ризу не облачааше ся и въ храмэ не живяаше нъ въ гробэхъ. 28оузьрэвъ же iсоуса възъпивъ припаде къ нэмоу и гласъмь великъмь рече: чьто эсть мънэ и тебэ iсоусе сыноу бога вышьняаго; молю ти ся не мучи мене. 29прэщааше бо доухови нечистоуоумоу изити от чловэка. от мъногъ бо лэтой въсхыщааше и и вязааху и оужи желэзны и путы стрэгуще и и растрьгая узы гонимъ бывааше бэсъмь сквозэ поустыню. з0въпроси же и iсоусь: чьто ти имя эсть; онъ же рече: легеонъ яко бэси мънози вънидошя въ нь. з1и моляаху и да не повелить имъ въ бездьну ити. з2бэ же тоу стадо свинии мъного пасомо въ горэ. и молишя и да повелить имъ въ ты вънити и повелэ имъ. ззишьдъше же бэси от чловэка вънидошя въ свиния и оустрьми ся стадо по брэгоу въ эзеро и истопе. з4видэвъше же пасущеи бывъшеэ бэжашя и възвэстишя въ градэ и въ селэхъ. з5и изидошя видэти бывъшеэ. и придошя къ iсоусови. и обрэтошя сэдяща чловэка из нэгоже изидошя бэси облъчена и смысляща при ногоу iсоусовоу. и оубояшя ся. з6възвэстишя же имъ видэвъшеи како съпасе ся бэсьновавыи. з7и молишя и вьсь народъ области герьгесиньскыя отити от нихъ яко страхъмь великъмь одрьжими бэаху. онъ же вълэзъ въ корабль възврати ся. з8моляаше же ся эмоу мужь из нэгоже изидошя бэси да бы съ нимь былъ. отпоусти же и iсоусь глаголя: з9възврати ся въ домъ твои и повэдаи элико ти сътвори богъ. и иде по вьсемоу градоу проповэдая элико сътвори эмоу iсоусь.40бысть же эгда възврати ся iсоусь приятой и народъ. бэаху бо вьси чающе эго. 41и се приде мужь эмоуже бэ имя иаиръ и той кънязь съборищоу бэ. и падъ при ногоу iсоусовоу моляаше и вънити въ домъ свои. 42яко дъщи эдиночяда бэ эмоу яко дъвою на десяте лэтоу и та оумирааше. эгда же идэаше народи оугнэтааху и. 4зи жена сущи въ точении кръви от дъвою на десяте лэтоу яже врачемъ издаявъши вьсе имэниэ своэ ни от эдиного же може исцэлэти. 44приступльши съзади косну ся въскрилии ризы эго и абиэ ста токъ кръве эя. 45и рече iсоусь: къто эсть коснувыи ся мънэ; отмэтающемъ же ся вьсэмъ рече петръ и иже бэаху съ нимь: наставьниче народи оутэшьняють тя и гнэтуть. и глаголэши: къто эсть коснувыи ся мънэ; 46iсоусь же рече: прикосну ся мънэ нэкъто азъ бо чоухъ силу ишьдъшу из мене. 47видэвъши же жена яко не оутаи ся трепещущи приде и падъши прэдъ нимь за нюже вину косну ся эмь повэда прэдъ вьсэми людьми и яко ицэлэ абиэ. 48онъ же рече эи: дрьзаи дъщи вэра твоя съпасе тя иди въ миръ.49Еще же эмоу глаголющоу приде нэкыи от архисунагога глаголя эмоу яко оумрэть дъщи твоя не движи оучителя. 50iсоусь слышавъ отвэща эмоу глаголя: не бои ся тойкъмо вэроуи и съпасена будеть. 51пришьдъ же въ домъ не да вънити съ собою ни комоу же тойкъмо петроу и иоаноу и иаковоу и отьцоу отроковици и матери. 52рыдааху же вьси и плакааху ся эя. онъ же рече: не плачите ся. нэсть оумрьла дэвица нъ съпить. 5зи ругааху ся эмоу вэдяще яко оумрэть. 54онъ же изгънавъ вънъ вься и эмъ ю за руку възгласи глаголя: отроковице въстани. 55и възврати ся доухъ эя и въскресе абиэ. и повелэ дати эи эсти. 56и оужасосте ся родителя эя. онъ же запрэти има ни комоу же не повэдэти бывъшааго.

1Съзъвавъ же оба на десяте оученика дасть имъ силу и власть на вьсэхъ бэсэхъ и недугы цэлити. 2и посъла я проповэдати царьствиэ божиэ и цэлити болящяя. зи рече къ нимъ: ни чесо же не възьмэте на путь ни жьзла ни пиры ни хлэба ни съребра ни дъвою ризоу имэти. 4и въ ньже домъ вънидете тоу прэбываите и оттудоу исходите. 5и элико не приимуть васъ исходяще от града того и прахъ от ногъ вашихъ истрясэте въ съвэдэниэ на ня. 6исходяще же прохождааху сквозэ вьси благовэстоующе и цэляще вьсюдоу. 7слыша же иродъ четврьтовластьць бывающая от нэго вься и не домышляаше ся занэ глаголэмо бэ от этеръ яко иоанъ въста от мрьтвыихъ. 8от инэхъ же яко илия яви ся. от дроугыихъ же яко пророкъ нэкы от древьниихъ въскрьсе. 9и рече иродъ: иоана азъ оусэкнухъ. къто же эсть сь о нэмьже азъ слышу таковая; и искааше видэти и. 10и възвращьше ся апостоли повэдашя эмоу элико сътворишя. и поэмь я отиде эдинъ на мэсто поусто града нарицаэмааго вифъсаида. 11народи же разоумэвъше по нэмь идошя. и приимъ я глаголааше имъ о царьствии божии и трэбоующяя ицэлэния цэляаше.12дьнь же начятой прэкланяти ся. приступльша же оба на десяте рэсте эмоу: отпоусти народы да шьдъше въ окрьстьняя вьси и села витають и обрящуть брашьно яко сьде на поустэ мэстэ эсмъ. 1зрече же имъ: дадите имъ вы эсти. они же рэшя: не имамы сьде вяще пяти хлэбъ и рыбоу дъвою аще оубо не мы шьдъше въ вься люди сия коупимь брашьна. 14бэаше бо мужь яко пять тысящь. рече же къ оученикомъ своимъ: посадите я на споды по пяти десятой. 15и сътворишя тако и посадишя вься. 16приэмъ же пять хлэбъ и обэ рыбэ възьрэвъ на небо благослови я и съломи и даяаше оученикомъ прэдъложити народоу. 17и эдошя и насытишя ся вьси. и възяшя избывъшеэ имъ оукроухъ коша дъва на десяте.18и бысть эгда моляаше ся эдинь съ нимь бэаху оученици эго. и въпроси я глаголя: кого мя непьщоують народи быти; 19они же отвэщавъше рэшя: иоана крьстителя. ини же илию. ови же яко пророкъ эдинъ древьниихъ въскрьсе. 20рече же имъ: вы же кого мя глаголэте быти; отвэщавъ же петръ рече: христа божия. 21онъ же запрэщь имъ повелэ ни комоу же не глаголати сего 22рекъ яко подобаэть сыноу чловэчьскоуоумоу мъного пострадати и искоушеноу быти от старьць и архиереи и кънижьникъ и оубиэноу быти и третии дьнь въстати. 2зглаголааше же вьсэмъ: аще къто хощеть по мънэ ити да отврьжеть ся себе и да възьметь крьстой свои по вься дьни и ходить по мънэ. 24иже бо аще хощеть доушу свою съпасти погоубить ю а иже погоубить доушу свою мене ради съпасеть ю. 25кая бо польза чловэкоу аще приобрящеть вьсь миръ а себе погоубить ли отщетить; 26иже бо аще постыдить ся мене и моихъ словесъ сего сынъ чловэчьскыи постыдить ся эгда придеть въ славэ своэи и отьчи и святыихъ ангелъ. 27глаголю же вамъ въ истину: суть нэции от сьде стоящиихъ иже не имуть въкоусити съмрьти доньдеже оузьрять царьствиэ божиэ.28бысть же по словесехъ сихъ яко дьнии осмь и поэмъ петра и иоана и иакова възиде на гору помолитой ся. 29и бысть эгда моляаше ся видэниэ лица эго ино и одэниэ эго бэло блисцая ся. з0и се мужа дъва съ нимь глаголюща яже бэсте моусеи и илия з1явльша ся въ славэ глаголасте же исходъ эго иже хотэаше съконьчати въ иероусалимэ. з2петръ же и сущая съ нимь бэаху отягъчени сънъмь. оубоуждьше же ся видэшя славу эго и оба мужа стояща съ нимь. ззи бысть эгда разлучисте ся от нэго рече петръ къ iсоусови: наставьниче добро эсть намъ сьде быти и сътворимъ скиния три эдину тебэ и эдину моусеови и эдину илии. не вэды эже глаголааше. з4се же эмоу глаголющоу бысть облакъ и осэни я. оубояшя же ся въшедшема онэма въ облакъ. з5и гласъ бысть из облака глаголя: се эсть сынъ мои възлюблэныи: того послоушаите. з6и эгда бысть гласъ обрэте ся iсоусь эдинъ. и ти оумлъчашя и ни комоу же не възвэстишя въ ты дьни ни чесо же от тэхъ яже видэшя.з7бысть же въ прочии дьнь съшьдъшемъ имъ съ горы сърэте и народъ мъногъ. з8и се мужъ из народа възъпи глаголя: оучителю молю ти ся призьри на сынъ мои яко эдиночядъ ми эсть. з9и се доухъ эмлэть и и вънезаапу въпиэть и пружаэть ся съ пэнами и эдва отходить от нэго съкроушая и. 40и молихъ ся оученикомъ твоимъ да ижденуть и и не възмогошя. 41отвэщавъ же iсоусь рече: о роде невэрьнъ и развращенъ доколэ буду въ васъ и трьплю вы; приведи ми сынъ свои сэмо. 42эще же грядоущоу эмоу поврьже и бэсъ и сътрясе. запрэти же iсоусь доухоу нечистоуоумоу и ицэли отрока и въдасть и отьцоу эго. 4здивляаху же ся вьси о величьствии божии. вьсэмъ же чоудящемъ ся о вьсэхъ яже творяаше iсоусь рече ко оученикомъ своимъ: 44въложите вы въ оуши ваши словеса си. сынъ бо чловэчьскыи имать прэдати ся въ руцэ чловэчьсцэ. 45они же не разоумэшя глагола сего. бэ бо прикровенъ от нихъ да не ощоутять эго. и бояаху ся въпросити эго о глаголэ семь. 46въниде же помышлэниэ въ ня къто ихъ вящеи бы былъ. 47iсоусь же вэды помышлэниэ срьдьца ихъ приэмъ отрочя постави э оу себе 48и рече имъ: иже аще прииметь отрочя се въ имя моэ мя приэмлеть. и иже аще приэмлеть мя приэмлеть посълавъшааго мя. иже бо мьнии эсть въ вьсэхъ васъ сь эсть вящеи. 49отвэщавъ же иоанъ рече: наставьниче видэхомъ этера о имени твоэмь изгоняща бэсы и възбранихомь эмоу яко въ слэдъ не ходить съ нами. 50и рече къ нэмоу iсоусь: не браните нэсть бо на вы. иже бо нэсть на вы по васъ эсть.51бысть же эгда съконьчавааху ся дьниэ въсхождению эго и той оутврьди лице своэ въ иероусалимъ ити. 52и посъла вэстьникы прэдъ лицемь своимь. и шьдъше вънидошя въ вьсь самаряньску да оуготовають эмоу. 5зи не прияшя эго яко лице эго бэ гряды въ иероусалимъ. 54видэвъша же оученика эго иаковъ и иоанъ рэсте: господи хощеши ли и речевэ да огнь сънидеть съ небесе и поясть я якоже илия сътвори; 55обращь же ся запрэти има 56и рече: не вэста ся от коэго доуха эста. сынъ бо чловэчьскыи нэсть пришьлъ доушь чловэчьскъ погоубитой нъ съпастой. и идошя въ ину вьсь. 57бысть же идущемъ имъ по пути рече эдинъ къ нэмоу: иду по тебэ яможе колижьдо идеши господи. 58и рече эмоу iсоусь: лиси язвины имуть и пътиця небесьныя гнэзда. а сынъ чловэчьскыи не имать къде главы подъклонити. 59рече же къ дроугоуоумоу: ходи въ слэдъ мене. онъ же рече: господи повели ми древлэ шьдъшоу погрети отьца моэго. 60рече же эмоу iсоусь: остави мрьтвыя погрети своя мрьтвьця. ты же шьдъ възвэщаи царьствиэ божиэ. 61рече же и дроугыи: иду по тебэ господи древлэ же повели ми отвэщати ми ся иже суть въ домоу моэмь. 62рече же эмоу iсоусь: ни къто же възложь рукы своэя на рало и зьря въспять оуправлэнъ эсть въ царьствиэ божиэ.

1По сихъ же яви господь и инэхъ седмь десятой. и посъла я по дъвэма прэдъ лицьмь своимь въ вьсякъ градъ и мэсто яможе хотэаше самъ ити. 2глаголааше же къ нимъ: жятва оубо мънога а дэлатель мало. молите ся оубо господиноу жятвэ да изведеть дэлателя на жятву свою. зидэте. се азъ посылаю вы яко агньця по срэдэ влъкъ. 4не носите вълагалища ни врэтища ни сапогъ и ни кого же на пути не цэлоуите. 5въ ньже домъ вънидете колижьдо прьвээ глаголэте: миръ домоу семоу. 6и аще будеть тоу сынъ мира почиэть на нэмь миръ вашь. аще ли ни къ вамъ възвратить ся. 7въ томъ же домоу прэбываите эдуще и пиюще яже суть оу нихъ. достоинъ бо эсть дэлатель мьзды своэя. не прэходите из домоу въ домъ. 8и въ ньже градъ колижьдо въходите и приэмлють вы эдите прэдълагаэмая вамъ. 9и цэлите недужьныя иже суть въ нэмь. и глаголите имъ: приближи ся на вы царьствиэ божиэ. 10въ ньже колижьдо градъ въходите и не приэмлють васъ шьдъше на распутия эго рьцэте: 11и прахъ прилэпшеи насъ от града вашего оттрясаэмъ вамъ. обаче се вэдите яко приближи ся на вы царьствиэ божиэ. 12глаголю же вамъ яко содомлянемъ отрадьнээ будеть въ той дьнь неже градоу томоу. 1згоре тебэ хоразинъ. горе тебэ вифъсаида. яко аще въ турэ и сидонэ бышя силы былы бывъшяя въ ваю древлэ оубо въ врэтищи и попелэ сэдяще покаяли ся бышя. 14обаче туроу и сидоноу отрадьнээ будеть на судэ неже вама. 15и ты каперънаоуме до небесе възнесыи ся до ада низъведеши ся.16слоушаяи васъ мене слоушаэть. и отмэтаяи ся васъ мене ся отмэтаэть. а отмэтаяи ся мене отмэтаэть ся посълавъшааго мя. 17възвратишя же ся седмь десятой съ радостию глаголюще: господи и бэси повиноують ся намъ о имени твоэмь. 18рече же имъ: видэхъ сотону яко млънию съ небесе падъша. 19се дахъ вамъ власть наступати на змия и скорпия и на вьсю силу врага. и ни чьто же васъ не врэдить. 20обаче о семь не радоуите ся яко доуси вамъ повиноують ся. радоуите же ся яко имена ваша написана суть на небесехъ. 21въ той часъ въздрадова ся доухъмь iсоусь и рече: исповэдаю ти ся отьче господи небеси и земли яко оутаилъ эси се от прэмудръ и разоумьнъ и откры си младеньцемъ. еи отьче яко тако бысть благоволэние прэдъ тобою. 22и обращь ся къ оученикомъ рече: вься мънэ прэдана бышя от отьца моэго. и ни къто же не вэсть къто эсть сынъ тойкъмо отьцъ. и къто эсть отьцъ тойкъмо сынъ и эмоуже аще хощеть сынъ явити. 2зи обращь ся къ оученикомъ эдинэмъ рече: блажени очи видящии яже видите. 24глаголю бо вамъ яко мънози пророци и царе въсхотэшя видэти яже вы видите и не видэшя. и слышати яже слышите и не слышашя.25и се законьникъ нэкыи въста къ iсоусови искоушая и и глаголя: оучителю чьто сътворь живот вэчьныи наслэдьствоую; 26онъ же рече къ нэмоу: въ законэ чьто писано эсть; како чьтеши; 27онъ же отвэщавъ рече: възлюбиши господа бога своэго вьсэмъ срьдьцьмь своимь и вьсею доушею своэю и вьсею крэпостию своэю и вьсэмъ помышлэниэмь своимь и ближьняаго твоэго яко самъ ся. 28рече же эмоу: правэ отвэща. се твори и живъ будеши. 29онъ хотя оправдити ся самъ рече къ iсоусови: и къто эсть ближьнии мои; з0отвэщавъ же iсоусь рече: чловэкъ нэкыи съхождааше от иероусалима въ иерихонъ. и въ разбоиникы въпаде иже и съвлъкъше и язвы възложьше отидошя оставльше и элэ живъ сущъ. з1по приключаю же иереи нэкыи съхождааше путьмь тэмь и видэвъ и мимо иде. з2такожде и леуитой бывъ на томь мэстэ пришьдъ и видэвъ мимо иде. ззсамарянинъ же нэкыи гряды приде надъ нь и видэвъ и милосрьдова. з4и приступль обяза строупы эго възливая елеи и вино. въсаждь же и на свои скот приведе и въ гостиницу и прилежа эмь. з5и на оутрьнии ишьдъ изьмъ дъва сребрьника дасть гостиньникоу и рече эмоу: прилежи эмь. и эже аще прииждивеши азъ эгда възвращу ся въздамь ти. з6къто оубо от тэхъ трии ближьнии мьнить ти ся быти въпадъшоуоумоу въ разбоиникы; з7онъ же рече: сътворивыи милость съ нимь. рече же эмоу iсоусь: иди и ты твори такожде.з8бысть же ходящемъ имъ и той въниде въ вьсь эдину. жена же эдина именьмь марфа приятой и въ домъ свои. з9и сеи бэ сестра нарицаэмая мария яже и сэдъши при ногоу iсоусовоу слышааше слово эго. 40и марфа млъвляаше о мънозэ слоужбэ. ставъши же рече: господи не брежеши ли яко сестра моя эдину мя остави слоужити; рьци оубо эи да ми поможеть. 41отвэщавъ же рече эи iсоусь: марфа марфа печеши ся и млъвиши о мънозэ. 42эдино же эсть на потрэбу. мария бо благуя часть избьра яже не отиметь ся от нэя.

1И бысть сущоу эмоу на мэстэ эдиномь молящоу ся яко прэста рече эдинъ оученикъ эго къ нэмоу: господи наоучи ны молити ся якоже иоанъ наоучи оученикы своя. 2рече же имъ: эгда молите ся глаголите: отьче нашь иже эси на небесехъ. да святить ся имя твоэ. да придеть царьствиэ твоэ. да будеть воля твоя яко на небеси и на земли. зхлэбъ нашь насущьныи даждь намъ на вьсякъ дьнь. 4и остави намъ грэхы нашя. ибо и сами оставляэмъ вьсякомоу длъжьникоу нашемоу. и не въведи насъ въ напасть. нъ избави ны от неприязни. 5и рече къ нимъ: къто от васъ имать дроугъ и идеть къ нэмоу полоу нощи и речеть эмоу: дроуже даждь ми възаимъ три хлэбы 6эльмаже дроугъ ми приде съ пути къ мънэ и не имамь чесо положити прэдъ нимь. 7и той из оутрьюдоу отвэщавъ речеть: не твори ми троудъ. оуже двьри затворены суть и дэти моя съ мъною на ложи суть. не могу въстати датой тебэ. 8глаголю же вамъ: аще и не дасть эмоу въставъ занэ эсть дроугъ эмоу. нъ за безочьство эго въставъ дасть эмоу элико трэбоуэть. 9и азъ вамъ глаголю: просите и дасть ся вамъ. ищате и обрящете. тлъцэте и отврьзеть ся вамъ. 10вьсякъ бо просяи приэмлеть. и ищяи обрэтаэть. и тлъкущоуоумоу отврьзеть ся. 11которааго же от васъ отьца въспросить сынъ свои хлэба еда камень подасть эмоу; ли рыбы еда въ рыбы мэсто змию подасть эмоу; 12или аще проситой яица еда подасть эмоу скорпию; 1заще оубо вы зъли суще оумээте даяния блага даяти чядомъ вашимъ кольми паче отьць вашь съ небесе дасть доухъ святой просящиимъ оу нэго. 14и бэ изгоня бэсъ и той бэ нэмъи. бысть же бэсоу изгънаноу проглагола нэмыи. и дивляаху ся народи. 15эдини же от нихъ рэшя: о вельзэвоулэ кънязи бэсъ изгонить бэсы. 16дроузии же искоушающе знамения от нэго искааху съ небесе. 17онъ же вэды ихъ помышлэния рече имъ: вьсяко царьствиэ раздэль ся само въ себэ запоустээть и домъ на домъ падаэть. 18аще же и сотона самъ въ себэ раздэли ся како станеть царьство эго; яко глаголэте о вельзэвоулэ изгонящь мя бэсы. 19аще же азъ о вельзевоулэ изгоню бэсы сынове ваши о комь изгонять; сего ради ти будуть вамъ судия. 20аще ли же о прьстэ божии изгоню бэсы оубо постиже на васъ царьствиэ божиэ. 21эгда крэпъкыи оуоружь ся хранить свои дворъ въ мирэ суть имэния эго. 22а понэже крэплеи нашьдъ побэдить и вься оружия эго отьметь на няже оуповааше и користь эго раздаэть. 2зиже нэсть съ мъною на мя эсть. и иже не събираэть съ мъною растачаэть. 24эгда же нечистыи доухъ изидеть от чловэка прэходить сквозэ безводьная мэста ищя покоя и не обрэтая глаголеть: възвращу ся въ домъ мои отнюдуже изидохъ. 25и пришьдъ обрэтаэть и пометенъ и оукрашенъ. 26тойгда изидеть и поиметь дроугыихъ горьшь седмь доухъ и въшьдъше живуть тоу. и бывають послэдьняя чловэкоу томоу горьша прьвыихъ. 27бысть же эгда глаголааше се въздвигъши гласъ эдина жена от народа рече эмоу: блажено чрэво ношьшеэ тя и съсьца яже эси съсалъ. 28онъ же рече: тэмъже оубо блажени слышящеи слово божиэ и храняще э.29народомъ же събирающемъ ся начятой глаголати: родъ сь лукавъ эсть. знамения ищеть и знамениэ не дасть ся эмоу тойкъмо знамениэ ионы пророка. з0якоже бо бысть иона знамениэ ниневитомъ тако будеть и сынъ чловэчьскыи родоу семоу. з1царица южьская въстанеть на судъ съ мужи рода сего и осудить я. яко приде от коньцъ земля слышатой прэмудрости соломоня и се мъножаэ соломона сьде. з2мужи ниневитьсции въскрьснуть на судъ съ родъмь симъ и осудять и. яко покаяшя ся въ проповэдь ионину и се мъножаэ ионы сьде. ззни къто же оубо свэтильника въжегъ въ съкровэ полагаэть ни подъ спудъмь нъ на свэщьницэ да въходящеи видять свэтой. з4свэтильникъ тэлоу эсть око. эгда оубо око твоэ просто будеть и вьсе тэло твоэ свэтьло будеть. а по-нэже лукаво будеть и тэло твоэ тьмьно будеть. з5блюди оубо еда свэтой иже эсть въ тебэ тьма эсть. з6аще оубо тэло твоэ вьсе свэтьло будеть не имы чясти эдины тьмьны. будеть свэтьло вьсе. якоже эгда свэтильникъ блисцаниэмь просвэщаэть тя.з7эгда же глаголааше моляаше и фарисеи эдинъ да обэдоуэть оу нэго. въшьдъ же възлеже. з8фарисеи же видэвъ диви ся яко не прэжде крьсти ся прьвээ обэда. з9рече же господь къ нэмоу: нынэ вы фарисеи вънэшьнеэ стькляници и мисэ очищаэте. а вънутрьняя ваша плъна суть хыщения и зълобы 40безоумьни не иже ли эсть сътворилъ вънэшьнеэ и вънутрьнеэ сътвори; 41обаче сущая дадите милостыню. и се вься чиста вамъ суть. 42нъ горе вамъ фарисеомъ яко десятину даэте от мяты и пиганъ и вьсякого зелия и мимо ходите судъ и любъвь божию. си же подобааше сътворити и онэхъ не оставляти. 4згоре вамъ фарисеи яко любите прэдъсэдания на съньмищихъ и цэлования на тойржищихъ. 44горе вамъ кънижьници и фарисеи и лицемэри иде эсте яко гроби не вэдоми и чловэци ходящеи врьхоу не вэдять. 45отвэщавъ же эдинъ от законьникъ рече эмоу: оучителю се глаголя и намъ досаждаэши. 46онъ же рече: и вамъ законьникомъ горе яко накладаэте на чловэкы брэмена не оудобь носима а сами ни эдинэмь же прьстоймь прикасаэте ся брэменехъ. 47горе вамъ яко зиждете гробы пророкъ. отьци же ваши избишяя. 48оубо съвэдэтельствоуэте и волю имате дэломъ отьць вашихъ яко ти оубо избишя я вы же зиждете ихъ гробы. 49сего ради и прэмудрость божия рече: посълю въ ня пророкы и апостолы. и от нихъ оубиють и ижденуть. 50да мьстить ся кръвь вьсэхъ пророкъ проливаэмая от сложения вьсего мира от рода сего. 51от кръве авеля правьдьнааго до кръве захария погыбъшааго междоу олтарьмь и храмъмь. еи глаголю вамъ: възищеть ся от рода сего. 52горе вамъ законьникомъ яко възясте ключь разоумэнию. сами не вънидосте и въходящеимъ възбранисте. 5зглаголющоу же эмоу сице начяшя кънижьници и фарисеи лютэ яко гнэвати ся и прэстаяти и о мъножаишихъ. 54лающе эго и ищуще оуловити нэчьто от оустой эго да на нь възглаголють.

1О нихъже сънемъшемъ ся тьмамъ народа яко попирааху дроугъ дроуга начятой глаголати къ оученикомъ своимь прьвээ: вънемлэте себэ от кваса фарисеиска эже эсть лицемэриэ. 2ни чьто же бо покръвено эсть эже не открыэть ся и таино эже не разоумээть ся. ззанэ элико въ тьмэ рекосте въ свэтэ оуслышить ся и эже къ оухоу глаголасте въ таилищихъ проповэсть ся на кровэхъ. 4глаголю же вамъ дроугомъ своимъ: не оубоите ся от оубивающиихъ тэло и потомъ не имущемъ лиха чесо сътворити. 5съказаю же вамъ кого ся оубоите. оубоите ся имущааго власть по оубиэнии въврэщи въ геону. еи глаголу вамъ того оубоите ся. 6не пять ли пътиць цэнить ся пэнязема дъвэма и ни эдина от нихъ нэсть забъвена прэдъ богъмь. 7нъ и власи главы вашея вьси ищьтени суть. не оубоите ся оубо. мънозэхъ пътиць соулэише эсте. 8глаголю же вамъ: вьсякъ иже колижьдо исповэсть мя прэдъ чловэкы и сынъ чловэчьскыи исповэсть и прэдъ ангелы божиими. 9а отврьгыи ся мене прэдъ чловэкы отврьженъ будеть прэдъ ангелы божии. 10и вьсякъ иже речеть слово на сынъ чловэчьскыи отпоустить ся эмоу. а иже власфимисаэть на доухъ святыи не отпоустить ся эмоу. 11эгда же приведуть вы на съборища и власти и владычьствия не пьцэте ся како ли чьто отвэщаэте или чьто речете. 12святыи бо доухъ наоучить вы въ той часъ яже подобаэть глаголати.1зрече же эмоу эдинъ от народа: оучителю рьци братоу моэмоу да раздэлить съ мъною достояниэ. 14онъ же рече эмоу. чловэче къто мя постави судию ли дэлителя надъ вами; 15рече же къ нимъ: блюдэте ся и храните ся от вьсякого лихоимьствия. яко не от избытойка комоужьдо живот эго эсть от имэния эмоу. 16рече же притойчу къ нимъ глаголя: чловэкоу нэкоэмоу богатоу оугобьзи ся нива. 17и помышляаше въ себэ глаголя: чьто сътворю; яко не имамь къде събьрати плодъ моихъ. 18и рече: се сътворю. разорю житьниця моя и большя съзижду и съберу тоу вься жита моя и блага моя. 19и реку доуши моэи: доуше имааши мъного добро лежяще на мънога лэта. почиваи яждь пии весели ся. 20рече же эмоу богъ: безоумьне въ сию нощь доушу твою истязають от тебе. а яже оуготова комоу будуть; 21тако събираяи себэ а не въ богъ богатэяи. се глаголя възгласи: имэяи оуши слышати да слышить. 22рече же къ оученикомъ своимъ: сего ради глаголю вамъ не пьцэте ся доушею вашею чьто эсте ни тэлъмь въ чьто облъчете ся. 2здоуша больши эсть пищя и тэло одеждя. 24съмотрите вранъ яко не сэють ни жьнуть. имъже нэсть съкровища ни хранилища. и богъ питээть я. къльми паче вы эсте лоучьше пътиць. 25къто же от васъ пекы ся можеть приложити тэлэ своэмь лакъть эдинъ; 26аще оубо ни мала чесо можете чьто о прочиихъ печете ся; 27смотрите кринъ како растуть не троуждають су ни прядуть. глаголю же вамъ яко ни соломонъ въ вьсеи славэ своэи облэче ся яко эдинъ от сихъ. 28аще ли же трэву дьньсь на селэ сущу и оутрэ въ пещь въмэтаэму богъ тако одээть кольми паче васъ маловэри. 29и вы не ищате чьто имате ясти и чьто пити и не възносите ся. з0вьсэхъ бо сихъ языци мира сего ищуть. вашь же отьць вэсть яко трэбоуэте сихъ. з1обаче ищате царьствия божия и си вься приложять ся вамъ.ззне бои ся малоэ стадо. яко благоизволи отьць вашь дати вамъ царьствиэ. ззпродадите имэниня ваша и дадите милостыню. сътворите себэ вълагалища не ветойшающа съкровище не скудээмо на небесехъ. идеже тать не приближаэть ся ни тьмя тьлить. з4идеже бо эсть съкровище ваше тоу и срьдьце ваше будеть. з5да будуть чрэсла ваша прэпоясана и свэтильници горяще з6и вы подобьни чловэкомъ чающемъ господа своэго къгда възвратить ся от брака. да пришьдъшоу и тлъкнувъшоу абиэ отврьзуть эмоу. з7блажени раби ти яже пришьдъ господь обрящеть бъдящя. аминь глаголю вамъ яко прэпояшеть ся и посадить я и минувъ послоужить имъ. з8любо въ въторую любо въ третию стражу придеть и обрящеть тако блажени суть раби ти. з9се же вэдите яко аще бы вэдэлъ господинъ храмины въ кыи часъ тать придеть бъдэлъ оубо бы и не далъ бы подъкопати домоу своэго. 40и вы оубо будэте готови. яко въ ньже часъ не мьните сынъ чловэчьскыи придеть. 41рече же эмоу петръ: господи къ намъ ли притойчу сию глаголэши ли къ вьсэмъ; 42рече же господь: къто оубо эсть вэрьныи приставьникъ и мудрыи эгоже поставитой господь надъ челядию своэю даяти въ время житомэрениэ; 4зблаженъ рабъ той эгоже пришьдъ господь обрящеть творяща тако. 44въ истину глаголю вамъ яко надъ вьсэмь имэниэмь своимь поставить и. 45аще ли же речеть рабъ той въ срьдьци своэмь: коснить господь мои прити и начьнеть бити рабы и равыня эсти и пити и оупивати ся. 46придеть господинъ раба того въ ньже дьнь не чаэть и въ годину въ нюже не вэсть. и протешеть и и чясть эго съ невэрьныими положить. 47той же рабъ вэдэвыи волю господа своэго и не оуготовавъ ли не сътворь по воли эго биэнъ будеть мъного. 48не вэдэвыи же сътворь же достоиная ранамъ биэнъ будеть мало. вьсякомоу же эмоуже дано бысть мъного мъного изищеть ся от нэго. и эмоуже прэдашя мъного. лишьша просять от нэго. 49огня придохъ въврэщь въ землю чьто хощу аще оуже и възгорэ ся; 50крьщениэмь же имамъ крьстити ся и како оудрьжу ся доньдеже коньчаэть ся; 51мьните ли яко мира придохъ датой на землю; ни глаголю вамъ нъ раздэлэния. 52будеть бо отселэ пять въ эдиномь домоу раздэленъ триэ на дъва и дъва на три. 5зи раздэлять ся отьць на сынъ и сынъ на отьца. мати на дъщерь и дъщи на матерь. свекры на невэсту свою и невэста на свекровь свою. 54глаголааше же и народомъ: эгда оузьрите облакъ въсходящь от западъ абиэ глаголэте яко туча грядеть и бываэть тако. 55и эгда югъ дышущь глаголэте яко варъ будеть и вываэть. 56лицемэри лице небоу и земли оумээте искоушати а врэмене сего како не искоушаэте; 57чьто же и о себэ не судите правьды; 58эгда бо грядеши съ супьръмь твоимь къ кънязю на пути даждь дэланиэ избыти от нэго да не привлэчеть тебе къ судии и судия тя прэдасть слоузэ и слоуга тя въсадить въ тьмьницу. 59глаголю тебэ: не имаши изити оттудэ доньдеже и послэдьнии трьхътой въздаси.

1Прилоучишя же ся нэции въ то врэмя повэдающе эмоу о галилеихъ ихъже кръвь пилатой съмэси съ жрьтвами ихъ. 2и отвэщавъ iсоусь рече имъ: мьните ли яко галилеяне сии грэшьнэише паче вьсэхъ галилеянъ бэшя яко тако пострадашя; зни глаголю вамъ. нъ аще не покаэте ся вьси такожде погыбнете. 4ли они осмь на десяте на няже паде стлъпъ силоуамьскъ и поби я. мьните ли яко ти длъжьнэише бэшя паче вьсэхъ чловэкъ живущиихъ въ иероусалимэ; 5ни глаголю вамъ. но аще не покаэте ся вьси такожде погыбнете. 6глагола же сиу притойчу: смъкъвьницу имэаше нэкъто въ виноградэ своэмь въсаждену и приде ищя плода на нэи и не обрэте. 7рече же къ винареви: се три лэта прихожду ищя плода на смъкъвьници сеи и не обрэтаю. посэци ю въскую и землю опражнээть; 8онъ же отвэщавъ рече эмоу: господи остави ю и се лэто доньдеже ю окопаю окрьстой и осыплю гноимь. 9и аще оубо сътворить плодъ. аще ли же ни въ грядущеэ посэчеши ю.10бэ же оучя iсоусь на эдиномь от съборищь въ суботы. 11и се жена доухъ имущи недоужьнъ осмь на десяте лэтой и бэ сълука и не могущи въсклонити ся отинудъ. 12оузьрэвъ же ю iсоусь пригласи и рече эи: жено отпоущена эси от недуга твоэго. 1зи възложи на ню руцэ и абиэ прострэ ся и славляаше бога. 14отвэщавъ же архисунагогъ негодоуя занэ въ суботу исцэли iсоусь глаголааше народоу: шесть дьнии эсть въ няже достоить дэлати. въ ты оубо приходяще цэлите ся а не въ дьнь суботьныи. 15отвэща къ нэмоу господь и рече: лицемэре къждо васъ въ суботу не отрэшить ли волоу своэго ли осьла от яслии и ведъ напаяэть; 16сию же дъщерь авраамлю сущу юже съвяза сотона се осмоэ на десяте лэто не подобааше ли раздрэшити эя от язя сея въ дьнь суботьныи; 17и се глаголющоу эмоу стыдэаху ся вьси противляющии ся эмоу. и вьси людиэ радовааху ся о вьсэхъ славьныихъ бывающиихъ от нэго. 18глаголааше же: комоу подобьно эсть царьствиэ божиэ и комоу оуподоблю э; 19подобьно эсть зрьноу гороушьноу эже приимъ чловэкъ въврьже въ врьтоградъ свои и въздрасте и бысть дрэво велико и пътиця небесьныя въселишя ся въ вэтви эго. 20и пакы рече: комоу оуподоблю царьствиэ божиэ; 21подобьно эсть квасоу иже приимъши жена съкры въ муцэ трии полъ спудия доньдеже въскысе вьсе. 22и прохождааше сквозэ грады и вьси оучя и шьствиэ творя въ иероусалимъ. 2зрече же къ нэмоу нэкъто: господи аще мало эсть съпасающиихъ ся; онъ же рече къ нимъ: 24подвизаите ся вънити сквозэ тэсьная врата. яко мънози глаголю вамъ възищуть вънити и не възмогуть. 25отнэлиже оубо въстанеть господь домоу и затворить двьри и начьнете вънэ стояти и тлэщи въ двьри глаголюще: господи господи отврьзи намъ. и отвэщавъ речеть вамъ: не вэмь васъ откудоу эсте. 26тойгда начьнете глаголати: эхомъ прэдъ тобою и пихомъ. и на стойгнахъ нашихъ оучилъ эси. 27и речеть: глаголю вамъ не вэмь васъ откудоу эсте. отступите от мене вьси дэлателэ неправьды. 28тоу будеть плачь и скрьжьтой зубомъ эгда оузьрите авраама и исаака и иакова и вься пророкы въ царьствии божии вы же изгонимы вънъ. 29и придуть от въстокъ и западъ и сэвера и юга и възлягуть въ царьствии божии. з0и се суть послэдьнии иже будуть прэдьнии. и суть прэдьнии иже будуть послэдьнии.з1въ той дьнь приступишя эдини фарисеи глаголюще эмоу: изиди и иди отсудоу яко иродъ хощеть тя оубити. з2и рече имъ: шьдъше рьцэте лисоу томоу се изгоню бэсы и ицэлэния творю дьньсь и оутрэ и въ третии коньчаю. ззобаче подобаэть ми дьньсь и оутрэ и въ онъ дьнь ити. яко пророкоу не възможьно эсть погыбнути кромэ иероусалима. з4иероусалиме иероусалиме избивыи пророкы и камениэмь побивая посъланыя къ тебэ. коль краты въсхотэхъ събьрати чяда твоя яко кокошь гнэздо своэ подъ крилэ и не въсхотэсте. з5се оставляэть ся вамъ домъ вашь. глаголю же вамъ яко не имате видэти мене доньдеже придеть эгда речете благословлэнъ грядыи въ имя господьне.

1И бысть эгда въниде iсоусь въ домъ нэкоэго кънязя фарисеиска въ суботу хлэба эстой. и ти бэаху назирающе и. 2и се чловэкъ нэкы имы водьны трудъ бэ прэдъ нимъ. зи отвэщавъ iсоусь рече къ законьникамъ и фарисеомъ глаголю: аще достоить въ суботу цэлити; 4они же оумлъчашя. и приимъ исцэли и и отпоусти и. 5и отвэщавъ къ нимъ рече: которааго васъ осьлъ или волъ въ стоуденьць въпадеть и не абиэ истрьгнеть эго въ дьнь суботьныи; 6и не възмогошя эмоу отвэщати къ семоу. 7глаголаше же къ зъваныимъ притойчу одрьжя како прэдъсэдания избирааху глаголя къ нимъ: 8эгда зъванъ будеши нэкоторымь на бракъ не сяди на прэдьниимь мэстэ. еда къто чьстьнэи тебе будеть зъваныихъ. 9и пришьдъ зъвавыи тя и оного речеть ти: даждь семоу мэсто. и тойгда начьнеши съ студъмь по слэдьнээ мэсто дрьжати. 10нъ эгда зъванъ будеши шьдъ сяди на послэдъниимь мэстэ да эгда придеть зъвавыи тя речеть ти: дроуже посяди выше. тойгда будеть ти слава прэдъ вьсэми сэдящиими съ тобою. 11яко вьсякъ възносяи ся съмэрить ся и съмэряяи ся възнесеть ся.12глаголааше же и къ зъвавъшоуоумоу и: эгда твориши обэдъ ли вечерю не зови дроугъ твоихъ ни братия твоэя ни рождения твоэго ни сусэдъ богатой. еда коли и ти тя такожде възовуть и будеть ти въздаяниэ. 1знъ эгда твориши пиръ зови нищяя маломощи хромы слэпы. 14и блаженъ будеши яко не имуть ти чесо въздати ти. въздасть бо ти ся въ въскрэшениэ правьдьныихъ. 15слышавъ же эдинъ от възлежящиихъ съ нимь си рече эмоу: блаженъ иже сънэсть обэдъ въ царьствии божии. 16онъ же рече эмоу: чловэкъ нэкын сътвори вечерю велию и зъва мъногы. 17и посъла рабъ свои въ годъ вечеря рещи зъваныимъ: придэте яко оуже оуготована суть вься. 18и начяшя въкоупэ отрицати ся вьси. прьвыи рече эмоу: село коупихъ и имамъ ноужду изити и видэти э. молю тя имэи мя отрочьна. 19и дроугыи рече: супругъ воловьныихъ коупихъ пять и гряду искуситой ихъ. молю тя имэи мя отрочьна. 20и дроугыи рече: жену пояхъ и сего ради не могу прити. 21и пришьдъ рабъ той повэда господиноу своэмоу се. тойгда разгнэвавъ ся господь домоу рече рабоу своэмоу: изиди скоро на распутия и стьгны градоу и нищяя и бэдьныя и хромыя и слэпыя въведи сэмо. 22и рече рабъ: господи бысть эже повелэ и эще мэсто эсть. 2зи рече господь рабоу: изиди на пути и халугы и оубэди вънити да наплънить ся домъ мои. 24глаголю бо вамъ яко ни эдинъ же мужь тэхъ зъваныихъ не въкоусить моэя вечеря. мънози бо суть зъвани мало же избьраныихъ.25идэаху же съ нимь народи мънози и обращь ся рече къ нимъ: 26аще къто грядеть къ мънэ и не възненавидить отьца своэго и матере и жены и чядъ и братия и сестръ эще же и доушя своэя не можеть мои оученикъ быти. 27и иже не носить крьста своэго и въ слэдъ мене грядеть не можеть быти мои оученикъ. 28къто бо от васъ хотя стлъпъ съзьдати не прэжде ли сэдъ ращьтеть доволъ аще имать иже эсть на съврьшениэ; 29да не эгда положить основания и не можеть съврьшити вьси видящеи начьнуть ругати ся эмоу з0глаголюще яко сь чловэкъ начятой зьдати и не може съврьшити. з1ли кыи царь иды къ иномоу царю сънити ся на брань не сэдъ ли прэжде съвэщаваэть аще сильнъ эсть съ десятию тысящь сърэсти грядущааго съ дъвэма десятьма тысящь на нь; з2аще ли же ни эще далече эмоу сущоу молитву посълавъ молить ся о мирэ. ззтако оубо вьсякъ от васъ иже не отречеть ся вьсего своэго имэния не можеть мои быти оученикъ. з4добро эсть соль. аще же соль обоуяэть о чемь осолить ся. з5ни въ земли ни въ гнои трэбэ эсть. вънъ исыплють ю. имэяи оуши слышати да слышить.

1Бэаху же къ нэмоу приближающе ся вьси мытаре и грэшьници послоушатой эго. 2и роптааху фарисеи и кънижьници глаголюще яко сь грэшьникы приэмлеть и съ ними эсть. зрече же къ нимъ притойчу сию глаголя: 4кы чловэкъ от васъ имы съто овьць и погоубль эдину от нихъ не оставить ли девяти десятой и девяти въ поустыни и идеть въ слэдъ погыбъшяя доньдеже обрящеть ю; 5и обрэтой възлагаэть на рамэ свои радоуя ся. 6и пришьдъ въ домъ съзываэть дроугы и сусэды глаголя имъ: радоуите ся съ мъною яко обрэтохъ овьцу мою погыбъшую. 7глаголю вамъ яко тако радость будеть на небеси о эдиномь грэшьницэ кающемь ся неже о девяти десятой и девяти праведьникъ иже не требоують покаяния. 8ли кая жена имущи десять драхмъ аще погоубить драхму эдину не въжизаэть ли свэтильника и помететь храмины и ищеть прилежьно доньдеже обрящеть; 9и обрэтойши съзываэть дроугы и сусэдыня глаголющи: радоуите ся съ мъною яко обрэтохъ драхму юже погоубихъ. 10тако глаголю вамъ радость бываэть прэдъ ангелы божии о эдиномь грэшьницэ кающиимь ся.11рече же господь: чловэкъ нэкыи имэ дъва сына. 12и рече мьнии сынъ эю отьцоу: отьче даждь ми достоину часть имэния. и раздэли има имэниэ. 1зи не по мънозэхъ дьнехъ събьравъ вьсе мьнии сынъ отиде на страну далече и тоу расточи имэниэ своэ живы блудьно. 14иждивъшоу же эмоу вься бысть гладъ крэпъкъ на странэ тои и той начятой лишати ся. 15и шедъ прилэпи ся эдиномь от житель тоя страны. и посъла и на села своя пастой свинии. 16и желааше насытити чрэво своэ от рожьць яже ядэаху свиния и ни къто же не даяаше эмоу. 17въ себэ же пришьдъ рече: коликоу наэмьникъ отьца моэго избывають хлэби азъ же сьде гладъмь гыбну. 18въставъ иду къ отьцоу моэмоу и реку эмоу: отьче съгрэшихъ на небо и прэдъ тобою. 19оуже нэсмь достоинъ нарещи ся сынъ твои сътвори мя яко эдиного от наэмьникъ твоихъ. 20и въставъ иде къ отьцоу своэмоу. эще же эмоу далече сущоу оузьрэ и отьць эго и милъ эмоу бысть. и текъ паде на выю эго и облобыза и. 21рече же эмоу сынъ: отьче съгрэшихъ на небо и прэдъ тобою. оуже нэсмь достоинъ нарещи ся сынъ твои. 22рече же отьцъ къ рабомъ своимъ: изиесэте одежду прьвую и облэцэте и. и дадите прьстьнь на руку эго и сапогы на нозэ. 2зи привьдъше тельць оупитаныи заколэте. и эдъше да веселимъ ся. 24яко сынъ мои сь мрьтвъ бэ и оживе. изгыблъ бэ и обрэте ся. и начяшя веселити ся. 25бэ же сынъ эго старэи на селэ. и яко гряды приближи ся къ домоу слыша пэния и ликы. 26и призъвавъ эдиного от рабъ въпрошааше: чьто оубо си суть; 27онъ же рече эмоу яко братой твои приде и закла отьць твои тельць оупитаныи яко съдрава и приятой. 28разгнэвавъ же ся и не хотэаше вънити. отьць же эго ишьдъ моляаше и. 29онъ же отвэщавъ рече отьцоу своэмоу: се толико лэтой работаю тебэ и ни коли же заповэди твоэя не прэступихъ и мънэ ни коли же не далъ эси козьляте да съ дроугы моими възвеселилъ ся быхъ. з0эгда же сынъ твои сь изядыи твоэ имэниэ съ любодэицами приде закла эмоу тельць питомыи. з1онъ же рече эмоу: чядо ты вьсегда съ мъною эси и вься моя твоя суть. з2 възвеселити же ся и въздрадовати подобааше яко братой твои сь мрьтвъ бэ и оживе и изгыблъ бэ и обрэте ся.

1Глаголааше же и къ оученикомъ своимъ: чловэкъ нэкыи бэ богатой иже имэаше приставьникъ. и той оклеветанъ бысть къ нэмоу яко растачая имэниэ эго. 2и призъвавъ и рече эмоу: чьто се слышу о тебэ; въздаждь отвэтой о приставлэнии домъвьнээмь. не възможеши бо кътомоу домоу строити. зрече же въ себэ приставьникъ домоу: чьто сътворю яко господь мои отэмлеть строэниэ домоу от мене; копати не могу хлупати стыжду ся. 4разоумэю чьто сътворю. да эгда отставлэнъ буду от строэния домоу приимутой мя въ домы своя. 5и призъвавъ эдиного когожьдо должьникъ господина своэго глаголааше прьвоуоумоу: колицэмь длъжьнъ эси господиноу моэмоу; 6онъ же рече эмоу: сътомь мэръ масла. и рече эмоу: приими боукви твоя и сэдъ скоро напиши пять десятой. 7и потомь дроугоуоумоу рече: ты колицэмь длъжьнъ эси; онъ же рече: сътомь корьць пъшениця. и глагола эмоу: приими боукъви твоя и напиши осмь десятой. 8и похвали господь иконома неправьдьнааго яко мудрэ сътвори. яко сынове вэка сего мудрэише паче сыновъ свэта въ родэ своэмь суть. 9и азъ вамъ глаголю: сътворите севэ дроугы от мамонины неправьды да эгда оскоудээте приимуть вы въ вэчьныя кровы.10вэрьныи въ малэ и въ мънозэ вэрьнъ эсть. и неправьдьныи въ малэ и въ мънозэ неправьдьнъ эсть. 11аще бо въ неправьдьнээмь мамонэ вэрьни не бысте въ истиньнээмь къто вамъ вэру иметь; 12и аще въ щоуждемь вэрьни не бысте ваше къто дасть вамъ; 1зни кыи же рабъ не можеть дъвэма господинома работати. ли бо эдиного възненавидить а дроугааго възлюбить. ли эдиного дрьжить ся а о дроузээмь небрэщи начьнеть. не можете богоу работати и мамонэ. 14слышааху же си вься и фарисеи сребролюбьци суще и подражааху и. 15и рече имъ: вы эсте оправьдающе себе прэдъ чловэкы. богъ же вэсть срьдьца. яко эже эсть прэдъ чловэкы высоко мрьзость прэдъ богъмь эсть. 16законъ и пророци до иоана. оттоли царьствиэ божиэ благовэстоуэть ся. и вьсякъ въ нэ ноудить ся. 17оудобээ же эсть небоу и земли прэити неже от закона эдинои чрьтэ погыбнути. 18въсякъ поущаяи жену свою и приводя ину прэлюбы дээть. и женяи ся поущеною от мужа прэлюбы творить.19чловэкъ же нэкыи бэ богатой и облачааше ся въ порфуроу и въ вуссъ веселя ся на вьсякъ дьнь свэтьло. 20нищь же бэ этеръ именьмь лазарь иже лежааше при вратэхъ эго гноинъ 21и желая насытити ся от кроупиць падающиихъ от трапезы богатааго, но и пьси приходяще облизааху гнои эго. 22бысть же оумрэти нищоуоумоу и несеноу быти ангелы на лоно авраамле. оумрэть же и богатыи и погребошя и. 2зи въ адэ възведъ очи свои сы въ мукахъ оузьрэ авраама издалече и лазаря на лонэ эго. 24и той възглашь рече: отьче аврааме помилоуи мя и посъли лазаря да омочить коньць прьста своэго въ водэ и оустоудить языкъ мои яко стражду въ пламени семь. 25рече же авраамъ: чядо помяни яко въсприялъ эси ты благая твоя въ животэ твоэмь и лазарь такожде злая. нынэ же сьде оутэшаэть ся а ты страждеши. 26и надъ вьсэми сими междоу нами и вами пропасть велия оутврьди ся яко да хотящеи минути отсудоу къ вамъ не възмогуть ни иже оттудоу къ намъ прэходять. 27рече же: молю тя оубо отьче да и посълэши въ домъ отьца моэго. 28имамь бо пять братия. яко да засвэдэтельствоуэть имъ да не и ти придуть на мэсто се мучьноэ. 29глагола же эмоу авраамъ: имуть моусея и пророкы да послоушають ихъ. з0онъ же рече: ни отьче аврааме нъ аще къто от мрьтвыихъ идеть къ нимъ покають ся. з1рече же эмоу: аще моусеа и пророкъ не послоушають ни аще къто от мрьтвыихъ въскрьснеть не имуть вэры.

1Рече же оученикомъ своимъ: не възможьно эсть да не придуть съблазии. горе же томоу имьже придуть. 2оунээ эмоу бы было аще бы камень жрьновьныи възложенъ на выю эго и въврьженъ въ море неже да съблажняэть малыихъ сихъ эдиного. звънемлэте себэ: аще съгрэшить тебэ братой твои запрэти эмоу. и аще покаэть ся отпоусти эмоу. 4и аще седмишьди дьньмь съгрэшить въ тя и седмишьди дьньмь обратить ся глаголя каю ся отпоусти эмоу. 5и рэшя апостоли господеви: приложи намъ вэру. 6рече же господь: аще бысте имэли вэру яко зрьно гороушьно глаголали бысте оубо сукаминэ сеи въздери ся и въсади ся въ море и послоушала бы васъ. 7которыи же от васъ рабъ имэя орющь ли пасущь иже пришьдъшоу эмоу от села речеть эмоу: абиэ минувъ възлязи; 8а не ли речеть эмоу: оуготоваи чьто вечеряю и прэпоясавъ ся слоужи ми доньдеже ямь и пию и потомь яси и пиэши ты; 9еда имать хвалу рабоу томоу яко сътвори повелэная; не мьню. 10тако и вы эгда сътворите вься повелэная вамъ глаголите яко раби недостоини эсмъ яко эже длъжьни бэхомъ сътворити сътворихомъ.11и бысть идущоу эмоу въ иероусалимъ и той прохождааше междоу самариэю и галилеэю. 12и въходящоу эмоу въвьсь нэкую сърэте и десять прокаженъ мужь иже сташя издалече 1зи ти възнесошя гласъ глаголюще: iсоусе наставьниче помилоуи ны. 14и видэвъ я рече имъ: шьдъше покажите ся иереомъ. и бысть идущемъ имъ исчистишя ся. 15эдинъ же от нихъ видэвъ яко исцэлэ възврати ся съ гласъмь великъмь славя бога 16и паде ницъ на ногоу эго хвалу эмоу въздая и той бэ самарянинъ. 17отвэщавъ же iсоусь рече: не десять ли исчистишя ся а девять къде; 18како не обрэтошя ся възвращьше ся дати славы богоу тойкъмо иноплеменьникъ сь; 19и рече эмоу: въставъ иди. вэра твоя съпасе тя. 20въпрошенъ же бывъ от фарисеи къгда придеть царьствиэ божиэ отвэща имъ и рече: не придеть царьствиэ божиэ съ сумьнэниэмь. 21ни рекуть: се сьде ли овъде. се бо царьствиэ божиэ вънутрьуду въ васъ эсть. 22рече же къ оученикомъ: придуть дниэ эгда въжделээте эдиного днии сына чловэчьскааго видэти и не оузьрите. 2зи рекуть вамъ: се сьде се овъде христосъ не изидэте ни поженэте. 24яко бо млънии блисцающи ся от подънебесныя на подънебесную свэтить ся тако будеть сынъ чловэчьскыи въ дьнь свои. 25прэжде же подобаэть эмоу мъного пострадати и искоушеноу быти от рода сего. 26и якоже бысть въ дьни ноэвы тако будеть и въ дьни сына чловэчьскааго. 27ядэаху пияху женэаху ся и иосягааху до нэгоже дьне въниде ное въ ковьчегъ и приде потопъ и погоуби вься. 28такожде и якоже бысть въ дьни лотовы ядэаху и пияху коуповааху и продаяаху саждааху зъдааху. 29бъ ньже дьнь изиде лот от содомлянъ одъжди жоупелъ и огнь съ небесе и погоуби вься. з0по томоужде будеть и дьнь въ ньже сынъ чловэчьскыи явить ся. з1въ той дьнь иже будеть на кровэ и съсуди эго въ домоу да не сълазить възятой ихъ. и иже на селэ такожде да не възвратить ся въспять. з2поминаите жену лотову. ззиже аще възищеть доушя своэя ю съпасти погоубить ю. и иже погоубить ю живить ю. з4глаголю вамъ: въ ту нощь будете дъва на ложи эдиномь. эдинъ поэмлють а дроугыи оставляють. з5будете дъвэ въкоупэ мелющи. эдину поэмлють а дроугую оставляють. з6дъва будете на селэ. эдинъ поэмлють а дроугыи оставляють. з7и отвэщавъше глаголашя эмоу: къде господи; онъ же рече имъ: идеже тэло тоу орьли сънемлють ся.

1Глаголааше же и притойчу къ нимъ како подобаэть вьсегда молити ся и не стоужати си 2глаголя: судия нэкыи бэ въ нэкоэмь градэ бога не боя ся и чловэкъ не срамляя ся. звъдовица же бэ въ градэ томь. и прихождааше къ нэмоу глаголющи: мьсти мене от супьра моэго. 4и не хотэаше на длъзэ времени. по сихъ же рече въ себэ: аще и бога не бою ся ни чловэкъ срамляю ся. 5но занэ творить ми трудъ въдовица си да мьщу эя да не до коньца приходящи застоить мене. 6рече же господь: слышите чьто судия неправьдьныи глаголэть. 7а богъ не имать ли сътворити мьсти избьраныихъ своихъ въпиющиихъ къ нэмоу дьнь и нощь и трьпить на нихъ; 8глаголю вамъ яко сътворить мьсть ихъ въскорэ. обаче сынъ чловэчьскыи пришьдъ обрящеть ли си вэру на земли; 9рече же и къ дроугыимъ оуповающиимъ собою яко суть правьдьници и хоулящеи прочяя притойчу сию. 10чловэка дъва вънидосте въ црькъвь помолитой ся эдинъ фарисеи а дроугыи мытарь. 11фарисеи же ставъ сице въ себэ молэаше ся: боже хвалу тебэ въздаю яко нэсмь яко и прочии чловэци хыщьници неправьдьници прэлюбодэи ли яко и сь мытарь. 12пощу ся дъва краты въ суботу. десятину даю вьсего элико притяжу. 1за мытарь издалече стоя не хотэаше ни очию възвести на небо. нъ бияаше прьси своя глаголя: боже милостивъ буди мънэ грэшьникоу. 14глаголю вамъ: съниде сь оправьданъ въ домъ свои паче оного. яко вьсякъ възносяи ся съмэрить ся и съмэрэяи ся възнесеть ся.15приношааху же къ нэмоу и младьньця да бы ся ихъ коснулъ. видэвъше же оученици прэщааху имъ. 16iсоусь же призъва я глаголя: не дэите дэтии приходити къ мънэ и не браните имъ таковыхъ бо эсть царьствиэ божиэ. 17аминь глаголю вамъ: иже аще не приметь царьствия божия яко отрочя не имать вънити въ нэ.18и въпроси и эдинъ кънязь глаголя: оучителю благыи чьто сътворь живот вэчьныи наслэдьствоую; 19рече же эмоу iсоусь: чьто мя глаголэши блага; ни къто же благъ тойкъмо эдинъ богъ. 20заповэди вэси не оубии. не прэлюбъ сътвори. не оукради. не лъжь съвэдэтель буди. чьти отьца твоэго и матерь твою. 21онъ же рече: вься си съхранихъ изъ юности моэя. 22слышавъ же iсоусь рече эмоу: эще эдиного не доконьчалъ эси. вься элико имааши продаждь и раздаи нищиимъ и имэти имааши съкровище на небесе. и иди по мънэ. 2зонъ же слышавъ си прискръбьнъ бысть. бэ бо богатой зэло. 24видэвъ же и iсоусь прискръбьнъ бывъшь рече: како не оудобь имущиимъ богатьствиэ въ царьствиэ божиэ вънити. 25оудобээ бо эсть вельбудоу сквозэ оуши иглинэ проити неже богатоу въ царьствиэ божиэ вънити. 26рекошя же слышавъшеи: къто можеть съпасенъ быти; 27онъ же рече: не възможьная от чловэкъ възможьна от бога суть. 28рече же петръ: се мы оставихомъ вься и по тебэ идохомъ. 29онъ рече имъ: аминь глаголю вамъ яко ни къто же эсть иже оставить домъ ли родителя ли братию ли сестры ли жену ли чяда царьствия божия ради з0иже не въсприиметь мъножицею въ врэмя се и въ вэкъ грядущии живот вэчьныи.з1поимъ же оба на десяте рече къ нимъ: се въсходимъ въ иероусалимъ и съконьчають ся вься писаная пророкы о сынэ чловэчьсцээмь. з2прэдадять бо и язъйкомъ и поругають ся эмоу и досадять эмоу и заплюють и ззи бивъше оубиють и третии дьнь въскрьснеть. з4и ти ни чесо же от сихъ не разоумэшя. и бэ глаголъ сь съкровенъ от нихъ и не разоумэвааху глаголэмыихъ.з5бысть же эгда приближи ся iсоусь въ ерихонъ слэпьць нэкыи сэдэаше при пути прося. з6слышавъ же народъ мимо ходящь въпрошааше: чьто оубо эсть се; з7повэдашя же эмоу яко iсоусь назарянинъ мимо ходить. з8и възопи глаголя: iсоусе сыноу давидовъ помилоуи мя. з9и прэдъидущеи прэщааху эмоу да оумлъчить. онъ же паче зэло въпияаше глаголя: сыноу давидовъ помилоуи мя. 40ставъ же iсоусь повелэ привести и къ себэ. приближьшоу же ся эмоу къ нэмоу въпроси и 41глаголя: чьто хощеши да ти сътворю; онъ же рече: господи да прозьрю. 42iсоусь же рече эмоу: прозьри. вэра твоя съпасе тя. 4зи абиэ прозьрэ и въ слэдъ эго идэаше славя бога. и вьси людиэ видэвъше въздашя хвалу богови.

1И въшьдъ прохождааше iсоусь въ ерихонъ. 2и се мужь именьмь нарицаэмъ закхеи. и сь бэ старэи мытаремъ. и той бэ богатой. зи искааше видэти iсоуса къто эсть. и не можааше народъмь яко тэлъмь малъ бэ. 4и прэди текъ възлэзе на сукоморию да видить iсоуса яко тудэ хотэаше минути. 5и яко приде на мэсто възьрэвъ iсоусь видэ и и рече къ нэмоу: закхее потщавъ ся сълэзи. дьньсь бо подобаэть ми въ домоу твоэмь быти. 6и потщавъ ся сълэзе и приятой и радоуя ся. 7и видэвъше вьси ръпътааху глаголюще яко къ грэшьноу мужоу въниде витатой. 8ставъ же закхеи рече къ господоу: се полъ имэния моэго господи дамь нищиимъ. и аще эсмь чимь кого обидэлъ възвращу четворицею. 9рече же къ нэмоу iсоусь яко дьньсь съпасениэ домоу семоу бысть занэ и сь сынъ авраамль эсть. 10приде бо сынъ чловэчьскыи възискатой и съпастой погыбъшааго. 11слышащемъ же имъ се приложь притойчу рече занэже той бэ близь иероусалима и мьняаху яко абиэ хощеть царьствиэ божиэ явити ся. 12рече же: чловэкъ нэкыи добра рода иде на страну далече приятой себэ царьствиэ и възвратитой ся. 1зпризъвавъ же десять рабъ своихъ и дасть имъ десять мънасъ и рече къ нимъ: коуплю дэите доньдеже приду. 14граждане же эго ненавидэаху эго и посълашя молитву въ слэдъ эго глаголюще: не хощемъ семоу да царьствоуэть надъ нами. 15и бысть эгда ся възврати приимъ царьствиэ и рече: да пригласять эмоу рабы ты имъже дасть съребро да оувэсть каку коуплю суть сътворили. 16приде же прьвыи глаголя: господи мънасъ твоя придэла десять мънасъ. 17и рече эмоу: благыи рабе и добрыи яко о малэ вэрьнъ бысть буди область имы надъ десятию градъ. 18и приде въторыи глаголя: господи мънасъ твоя сътвори пять мънасъ. 19рече же и томоу: и ты буди надъ пятию градъ. 20и дроугыи приде глаголя: господи се мънасъ твоя юже имэхъ положену въ оуброусэ. 21бояахъ бо ся тебе яко чловэкъ яръ эси. въземлэши эгоже не положь и жьнеши эгоже не сэвъ. 22глагола эмоу: от оустой твоихъ сужду ти зълыи рабе. вэдэаше яко азъ чловэкъ яръ эсмь въземлю эгоже не положихъ и жьну эгоже не сэхъ. 2зи по чьто не въдасть моэго съребра пэняжьникомъ; и азъ пришьдъ съ лихвою истязалъ э быхъ. 24и прэдъстоящиимъ рече: възмэте от нэго мънасу и дадите имущоуоумоу десять мънасъ. 25и рэшя эмоу: господи имать десять мънасъ. 26глаголю же вамъ яко вьсякомоу имущоуоумоу дадять а от неимущааго и эже имать отимуть от нэго. 27обаче врагы моя ты не хотэвъшяw мънэ да царь быхъ былъ надъ ними приведэте сэмо и исэцэте я прэдъ мъною.28и се рэкъ идэаше прэди въсходя въ иероусалимъ. 29и бысть яко приближи ся въ виффагию и вифанию къ горэ нарицаэмэи елеонъ посъла дъва оученикъ своихъ з0глаголя: идэта въ прямьнюю вьсь въ нюже въходяща обрящета жрэбя привязано на нэже ни къто же къде от чловэкъ не въсэде. отрэшьша э приведэта. з1и аще къто вы въпрашаэть почьто отрэшаэта э тако речета эмоу яко господь трэбоуэть эго. з2шьдъша же посъланая обрэтосте якоже рече има. ззотрэшающема же има жрэбя рэшя господиэ эго къ нима: чьто отрэшаэта жрэбя; з4она же рэсте яко господь трэбоуэть эго. з5и приведосте э къ iсоусови и възврьгъше ризы своw на жрэбя въсадишя iсоуса. з6идущоу же эмоу постилааху ризы своя по пути. з7приближающоу же ся эмоу абиэ къ нисхождению горэ елеоньсцэи начятой вьсе мъножество оученикъ радоующе ся хвалити бога гласъмь велиэмь о вьсэхъ силахъ яже видэшя з8глаголюще: благословенъ грядыи царь въ имя господьне миръ на небеси и слава въ вышниихъ. з9и эдини фарисеи от народа рэшя къ нэмоу: оучителю запрэти оученикомъ твоимъ. 40и отвэщавъ рече имъ: глаголю вамъ яко аще и си оумлъчять камениэ въпити имать. 41и яко приблизи ся видэвъ градъ плака ся о нэмь 42глаголя яко аще бы разоумэлъ въ дьнь сь твои и ты яже къ мироу твоэмоу. нынэ же оукры ся от очию твоэю. 4зяко придуть дниэ на тя и обложять врази твои острогъ о тебэ и обидуть тя и осядуть тя вьсуду 44и разбиють тя и чяда твоя въ тебэ и не оставять въ тебэ камене на камени понэже не разоумэ врэмене посэщению твоэмоу. 45и въшьдъ въ црькъвь начятой изгонити продающяя въ нэи и коупоующяя 46глаголя имъ: писано эсть храмъ мои храмъ молитвэ эсть. вы же сътвористе и врьтьпъ разбоиникомъ. 47и бэ оучя въ црькъви по вься дьни. архиереи же и кънижьници искааху эго погоубити и старэишины людемъ. 48и не обрэтааху чьто сътворять эмоу. людиэ бо вьси дрьжааху ся эго послоушающе.

1И бысть въ эдинъ от дьнии тэхъ оучящоу эмоу въ црькъви и благовэстоующоу сташя ся архиереи и кънижьници съ старьци 2и рэшя глаголюще къ нэмоу: рьци намъ коэю областию се твориши и къто эсть давыи тебэ область сию; зотвэщавъ же рече къ нимъ: въпрошу вы и азъ эдиного словесе и рьцэте ми: 4крьщениэ иоаново съ небесе ли бэ или от чловэкъ; 5они же помышляаху въ себэ глаголюще яко аще речемъ от небесе речеть по чьто не вэровасте эмоу; 6аще ли речемъ от чловэкъ людиэ вьси камениэмь побиють ны. извэстьно бо бэ людемъ яко иоанъ пророкъ бэ. 7и отвэщашя: не вэмъ откудоу. 8iсоусь же рече имъ: ни азъ глаголю вамъ коэю властию се творю.9начятой же къ людемъ глаголати притойчу сию. чловэкъ насади виноградъ и въдасть и дэлателемъ и отиде на лэта мънога. 10и въ врэмя посъла къ дэлателемъ рабъ да от плода винограда дадять эмоу. дэлателэ же бивъше и поустишя тойщь. 11и приложи дроугыи посълати рабъ. они же и того бивъше и досаждьше эмоу поустишя тойщь. 12и приложи третии посълати. они же и сего оуязвльше изгънашя. 1зрече же господь винограда: чьто сътворю; посълю сынъ мои възлюблэныи. негли сего видэвъши оусрамляють ся. 14видэвъше же и дэлателэ мышляаху дроугъ къ дроугоу глаголюще: сь эсть наслэдьникъ придэте оубиэмъ и да наше будеть достояниэ. 15и избедъше и вънъ из винограда оубишя. чьто оубо сътворить имъ господинъ винограда; 16придеть и погоубить дэлателя сия и въдасть виноградъ инэмъ. слышавъше же рэшя: да не будеть. 17онъ же възбрэвъ на ня рече: чьто оубо эсть писаноэ се камень эгоже не врэдоу сътворишя зиждущеи сь бысть въ главу угълоу; 18вьсякъ падыи на камени томь съкроушить ся. а на нэмьже падеть сътьреть и. 19и възискашя архиереи и кънижьници възложити на нь роуцэ въ той часъ и оубояшя ся люди. разоумэшя бо яко къ нимъ рече притойчу сиу. 20и съглядавъше посълашя засэдьникы творящя ся правьдьници суще да имуть и въ словеси да бышя и прэдали владычьствоу и области воэводы. 21и въпросишя и глаголюще: оучителю вэмъ яко право глаголэши и оучиши и не на лица зьриши нъ въ истину пути божию оучиши. 22достоить ли намъ кесареви дань дати ли ни; 2зразоумэвъ же льсть ихъ рече къ нимъ: чьто мя искоушаэте; 24покажите ми пэнязь. чии имать образъ и написаниэ; отвэщавъше рэшя: кесаревъ. 25онъ же рече къ нимъ: въздадите оубо яже суть кесарева кесареви. и яже суть божия богови. 26и не могошя зазьрэти глагола эго прэдъ людьми. и дивльше ся о отвэтэ эго оумлъчашя.27приступльше же нэции от садоукеи глаголющеи въскрэшению не быти въпрашааху и 28глаголюще: оучителю моуси написалъ эсть намъ аще комоу братой оумреть имы жену и той бес чядъ оумреть. да поиметь жену эго братой и въскрэсить сэмя брата своэго. 29седмь оубо братия бэ. и прьвыи поэмь жену оумрэть бесчядьнъ. з0и поятой въторыи жену и той оумрэть бесчядьнъ. з1и третии поятой ю. такожде и вьси седмь оумрэшя не оставльше чядъ. з2послэжде же вьсэхъ и жена оумрэть. ззвъ въскрэшениэ оубо которааго ихъ будеть жена; седмь бо имэшя ю жену. з4и отвэщавъ iсоусь рече имъ: сынове вэка сего женять ся и посагають. з5а съподобльшеи ся вэкъ той оулоучити и въскрэшениэ эже от мрьтвыихъ ни женять ся ни посагають з6ни оумрэти потомь могуть. равьни бо суть ангеломъ и сынове суть божии въскрэшению сынове суще. з7а яко въстають мрьтвии и моуси съказа при купинэ якоже глаголеть господа бога авраамля и бога исакова и бога иаковля. з8богъ же нэсть мрьтвыихъ нъ живыихъ вьси бо томоу живи суть. з9отвэщавъше эдини кънижьници рэшя: оучителю добрэ рече. 40кътомоу же не съмэаху эго въпрашати ни чьсо же. рече же къ нимъ: 41како глаголють нэции христа быти сына давидова; 42а самъ давидъ глаголеть въ кънигахъ псаломьскыихъ: рече господь господеви моэмоу сяди о десную мене 4здоньдеже положу врагы твоя подъножию ногама твоима. 44давидъ и оубо господь нарицаэть то како эмоу эсть сынъ; 45слышящемъ же вьсэмъ людемъ рече къ оученикомъ своимъ: 46вънемлэте от кънижьникъ хотящиихъ въ одеждахъ ходити и любящиихъ цэлования на тръжищихъ и прэдъсэдания на съньмищихъ и прэждевъзлежания на обэдэхъ и на вечеряхъ. 47иже сънэдають домы въдовиць и виною далече молять ся. сии приимуть осуждениэ больше.

1Възрэбъ же видэ въмэтающяя дары своя въ газофилакию богатыя. 2видэ же нэкую въдовицу оубогу въмэтающу тоу дъвэ лептэ зи рече: въ истину глаголю вамъ яко въдовица си оубогая болэ вьсэхъ въврьже. 4вьси бо си от избытойка своэго въврьгошя въ даръ богоу. а си от лишения своэго вьсе имэниэ своэ эже имэаше въврьже. 5и эдинэмъ глаголющемъ о црькъви яко камениэмь добръмь и сосуды оукрашена эсть рече: 6си яже видите придуть дьниэ въ няже не останеть камень на камени иже не разорить ся. 7въпросишя же и глаголюще: оучителю къгда оубо си будуть и чьто эсть знамениэ эгда хотять си быти; 8онъ же рече: блюдэте ся да не прэльщени будете. мънози во придуть въ имя моэ глаголюще яко азъ эсмь и врэмя приближи ся. не идэте оубо въ слэдъ ихъ. 9эгда же оуслышите брани и нестроэния не оубоите ся. подобаэть бо симъ прэжде быти нъ не оу абиэ коньчина. 10тойгда глаголаше имъ: въстанеть языкъ на языкъ и царьство на царьство. 11труси же велици по мэста и глади и мори будуть страхования же и знамения съ небесе велия будуть. 12прэжде же сихъ вьсэхъ възложять на вы рукы своя и ижденуть прэдающе на съборища и тьмьниця ведомы къ царемъ и владыкамъ имене моэго ради. 1зприлоучить же вамъ въ съвэдэтельство. 14положите оубо на срьдьцихъ вашихъ не прэжде поучати ся отвэщати. 15азъ бо дамь вамъ оуста и прэмудрость эиже не възмогуть противити ся ли отвэщати вьси противляющеи ся вамъ. 16прэдани же будете и родители и братиэю и родъмь и дроугы и оумрьтвять от васъ. 17и будете ненавидими вьсэми имене моэго ради. 18и власъ от главы вашея не погыбнеть. 19въ трьпэнии вашемь сътяжите доушя вашя. 20эгда же оузрите обстоимъ вои иероусалимъ тойгда разоумээте яко приближи ся запоустэниэ эмоу. 21тойгда сущеи въ иоудеи да бэгають въ горы. и иже посрэдэ эго да исходять. и иже въ странахъ да не въходять въ нь. 22яко дьниэ мьщению си суть. да исплънять ся вься написаная. 2згоре же непраздьныимъ и доящиимъ въ ты дьни. будеть бо бэда велия на земли и гнэвъ на людьхъ сихъ. 24и падуть въ остриэ меча. и плэнени будуть въ языкы вься. и иероусалимъ будеть попираэмъ языкы доньдеже съконьчають ся врэмена языкъ. 25и будуть знамения въ слъньци и лоунэ и звэздахъ и на земли туга языкомъ от нечаяния шоума морьскааго и възмущения. 26издыхающемъ чловэкомъ от страха и чаяния идущиихъ на вьселэную. силы бо небесьныя двигнуть ся. 27и тойгда оузьрять сынъ чловэчьскыи идущь на облацэхъ съ силою и славою мъногою. 28начинающемъ же симъ бывати въсклоните ся и въздвигнэте главы вашя. занэ приближи ся избавлэниэ ваше. 29и рече имъ притойчу. видите смокъвьницу и вься дрэва. з0эгда прошибають ся оуже. видяще о себэ вэсте яко оуже близъ жятва эсть. з1тако и вы эгда оузьрите си бывающа вэдите яко близъ эсть царьствиэ божиэ. з2аминь глаголю вамъ яко не имать прэити родъ сь доньдеже вься будуть. ззиебо и земля мимо идеть а словеса моя не имуть минути. з4вънемлэте же себэ еда къгда отяготэють срьдьца ваша обэдениэмь и пияньствиэмь и печальми житиискыими. и наидеть на вы вънезапу дьнь той. з5яко сэть бо придеть на вься сэдящяя на лици вьсея земля. з6бъдите оубо вьсяко врэмя моляще ся да съподобите ся оубэжати вьсэхъ сихъ хотящиихъ быти и стати прэдъ сынъмь чловэчьскыимъ. з7бэ же въ дьни оучя въ црькъви а нощию исходя въдворэаше ся въ горэ нарицаэмэи елеонъ. з8и вьси людиэ из оутра прихождааху къ нэмоу въ црькъвь послоушатой эго.

1Приближааше же ся праздьникъ опрэснокъ нарицаэмыи пасха 2и искааху архиереи и книжьници како и бышя оубили. бояаху бо ся людии. звъниде же сотона въ иоуду нарицаэмааго искариот суща от числа обою на десяте. 4и шьдъ глагола архиереомъ и воэводамъ како имъ прэдасть и. 5и въздрадовашя ся и съвэщашя дати эмоу съребро. 6и исповэдэ и искааше подобьна врэмене да и прэдасть имъ без народа.7приде же дьнь опрэснокъ въ ньже подобьно бэ жрьти пасху. 8и посъла петра и иоана рекъ: шьдъша оуготоваита намъ пасху да ямъ. 9она же рэсте эмоу: къде хощеши да оуготоваэвэ; 10онъ же рече има: се въшьдъшема вама въ градъ срящеть вы чловэкъ въ скудьльницэ воду нося. по нэмь идэта въ домъ въ ньже въходить. 11и рьцэта господиноу домоу: глаголеть ти оучитель къде эсть обитэль идеже пасху съ оученикы моими сънэмь; 12и той вама покажеть горьницу велию постойлану. и тоу оуготоваита. 1зшьдъша обрэтосте якоже рече има и оуготовасте пасху. 14и эда бысть година възлеже и оба на десяте апостола съ нимь. 15и рече къ нимъ: желэниэмь се въжделэхъ пасха ясти съ вами прэжде даже не приму мукы. 16глаголю бо вамъ яко отселэ не имамь ясти от нэго доньдеже коньчаэть ся въ царьствии божии. 17и приимъ чашу хвалу въздавъ рече: приимэте се и раздэлите себэ. 18глаголю бо вамъ: отселэ не имамь питии от плода лозьнааго доньдеже царьствиэ божиэ придеть. 19и приимъ хлэбъ хвалу въздавъ прэломи и дасть имъ глаголя: се эсть тэло моэ даэмоэ за вы. се творите въ мою память. 20и чашу такожде по вечеряиии глаголя: си чаша новыи завэтой моэю кръвию яже за вы проливаэть ся. 21обаче се рука прэдающааго мя съ мъною эсть на трапезэ. 22и сынъ оубо чловэчьскыи по нареченоуоумоу идеть. обаче горе чловэкоу томоу имьже прэданъ будеть. 2зи ти начашя искати въ себэ которыи будеть от нихъ хотяи сътворити се; 24бысть же и пьря въ нихъ кыи мьнить ся ихъ быти болэи. 25онъ же рече имъ: цариэ языкъ оустоять имъ и обладающе ими благодэтелэ нарицають ся. 26вы же не тако. нъ боли въ васъ да будеть яко мьнии и старэи яко слоужя. 27кыи бо болии възлежяи ли или слоужяи; не възлежяи ли; азъ же посрэдэ васъ эсмь яко слоужяи. 28вы эсте прэбывъшеи съ мъною въ напастехъ моих. 29и азъ завэщаваю вамъ якоже завэща мънэ отьць мои царьство. з0да ясте и пиэте на трапезэ моэи въ царьствии моэмь и сядете на прэстолэхъ соудяще обэма на десяте колэнома израилевома. з1рече же господь: симоне симоне се сотона просить васъ да бы сэялъ яко пъшеницу. з2азъ же молихъ ся о тебэ да не оскоудээть вэра твоя. и ты нэкъгда обращь ся оутврьди братию твою. ззонъ же рече эмоу: господи съ тобою готовъ эсмь и въ тьмьницу и въ съмрьть ити. з4онъ же рече: глаголю ти петре не възгласить кокот дьньсь доньдеже три краты отврьжеши ся от мене не вэдэти. з5и рече имъ: эгда посълахъ вы без влагалища и бес пиры и бес сапогъ еда чесо лишени бысте; они же рэшя: ни чесо же. з6рече же имъ: нъ нынэ иже имать влагалища да възметь такожде и пиру. и иже не имать да продасть ризу свою и коупить ножь. з7глаголю бо вамъ яко эще писаноэ се подобаэть да съконьчаэть ся о мънэ эже и съ безаконьникы въмэни ся. ибо эже о мънэ коньчину имать. з8они же рэшя: господи се ножа сьде дъва. онъ же рече имъ: довольно эсть. з9и ишьдъ иде по обычаю въ гору елеоньску. по нэмь же идошя оученици эго. 40бывъ же на мэстэ рече имъ: молите ся да не вънидете въ напасть. 41и самъ отступи от нихъ яко врьжениэ камене. и поклонь колэнэ моляаше ся 42глаголя: отьче аще волиши мимо неси чашу сию от мене. обаче не моя воля нъ твоя да будеть. 4зяви же ся эмоу ангелъ съ небесе оукрэпляя и. 44и бывъ въ подвизэ прилэжьнээ молэаше ся. и бысть пот эго яко и капля кръве каплющя на землю. 45и въставъ от молитвы пришьдъ къ оученикомъ обрэте я съпящя от печали. 46и рече имъ: чьто съпите; въставъше помолитеся да не вънидете въ напасть. 47эще же эмоу глаголющоу се народъ и нарицаэмыи иоуда эдинъ от обою на десяте прэдъ ними идэаше. и приступи къ iсоусови лобъзатой эго. се бо бэ зиамениэ далъ имъ. эгоже лобъжу той эсть. 48iсоусь же рече эмоу: иоудо лобъзаниэмь ли сына чловэчьскааго прэдаэши; 49видэвъше же иже бэаху о нэмь бываэмот рэшя эмоу: господи аще оударимъ ножьмь; 50и оудари эдинъ нэкыи от нихъ архиереова раба и отрэза эмоу оухо десноэ. 51отвэщавъ же iсоусь рече: оставите до сего. и коснувъ въ оухо эго исцэли и. 52рече же iсоусь къ пришьдъшиимъ на нь архиереомъ и стратигомъ црькъвьныимъ и старьцемъ: яко на разбоиника ли изидосте съ мечи и дрькольми ятой мене; 5зпо вься дьни сущоу ми съ вами въ црькъви не прострэсте рукы на мя. нъ се эсть ваша година и область тьмьная. 54имъшеи же и ведошя и въведошя и въ домъ архиереовъ. петръ же идэаше въ слэдъ издалече. 55възнэщьшемъ же имъ огнь посрэдэ двора и въкоупэ сэдъшемъ сэдэаше петръ по срэдэ ихъ. 56оузьрэвъши же и рабыни этера сэдящь при свэщи и възьрэвъши на нь рече: и сь съ нимь бэ. 57онъ же отврьже ся эго глаголя: не знаю эго жено. 58и не по мъногоу дроугыи видэвъ и рече: и ты от нихъ эси. петръ же рече: чловэче нэсмь. 59и мимошьдъши яко годинэ эдинои инъ этеръ крэпляаше ся глаголя: въ истину и сь съ нимь бэ. ибо галилеи эсть. 60рече же петръ: чловэче не вэмь эже глаголеши. и абиэ эще глаголющоу эмоу възгласи коуръ. 61и обращь ся господь възьрэ на петра. и помяну петръ слово господьне якоже рече эмоу яко прэжде даже не възгласить коуръ три краты отврьжеши ся мене. 62и ишьдъ вънъ плака ся горько. 6з и мужи дрьжящеи iсоуса ругааху ся эмоу биюще. 64и закръйвъше и бияаху и по лицоу. въпрашааху же и глаголюще: прорьци къто эсть оударии тя; 65и ина мънога хоуляще глаголааху на нь. 66и яко бысть дьнь събьрашя ся старьци людьсции и архиереи и кънижьници и ведошя и на съньмъ свои 67глаголюще: аще ты эси христосъ рьци намъ. рече же имъ: аще вамъ реку не имете вэры. 68аще же и въпрошу не отвэщаэте ми ни поустите. 69отселэ будеть сынъ чловэчьскыи сэдя о десную силы божия. 70рэшя же вьси: ты ли оубо эси сынъ божии; онъ же къ нимъ рече: вы глаголэте яко азъ эсмь. 71они же рэшя: чьто эще трэбоуэмъ съвэдэтельства; сами во слышахомъ от оустой эго.

1И въставъше вьсе мъножьство ихъ ведошя и къ пилатоу. 2начяшя же на нь вадити глаголюще: сего обрэтохомъ разбращающа языкъ нашь и възбраняюща даяти кесареви дань глаголюща себе христа царя быти. зпилатой же въпроси и глаголя: ты ли эси царь иоудеомъ; онъ же отвэщавъ рече эмоу: ты глаголэши. 4пилатой же рече къ архиереомъ и къ народоу: ни коэя же вины не обрэтаю въ чловэцэ семь. 5они же крэплэаху ся глаголюще яко развращаэть люди оучя по вьсеи иоудеи начьнъ от галилея досьде. 6пилатой же слышавъ галилею въпроси и: аще чловэкъ галилеискъ эсть; 7и разоумэвъ яко от области иродовы эсть посъла и къ иродоу сущоу и томоу въ иероусалимэ въ дьни ты. 8иродъ же видэвъ iсоуса радъ бысть зэло. бэ бо желэя от многъ врэменъ видэти и занэ слышааше мънога о нэмь и надэаше ся знамениэ этеро видэти от нэго бываэмо. 9въпрашааше же и словесы мъногы. онъ же ни чесо же не отвэщавааше эмоу. 10стоэаху же архиереи и кънижьници прилэжьно вадяще на нь. 11оукорь же и иродъ съ вои своими и поругавъ ся облькъ и въ ризу свэтьлу възврати и къ пилатови. 12бысте же си дроуга иродъ же и пилатой въ той дьнь съ собою. прэжде бо бэасте вражду имуща междоу собою. 1зпилатой съзъвавъ архиерея и кънязя и люди 14рече къ нимъ: приведосте ми чловэка сего яко развращающа люди. и се азъ истязавъ прэдъ вами не обрэтохъ ни эдиноя о чловэцэ семь вины яже на нь вадите. 15нъ ни иродъ. посълахъ бо и къ нэмоу и се ни чьто же достоино съмрьти сътворено эсть о нэмь. 16показавъ оубо отпоущу и. 17потрэбу же имэаше на вься празьдьникы отпоущати имъ эдиного. 18възъпишя же вьси народи глаголюще: възьми сего отпоусти же намъ вараву 19иже бэ за эдину крамолу бывъшую въ градэ и оубииство въврьженъ въ тьмьницу. 20пакы же пилатой възгласи хотя отпоустити iсоуса. 21они же въпияаху глаголюще: пропьни и пропьни. 22онъ же третиицею рече къ нимъ: чьто бо сътвори зъло; ни чесо же достоина съмрьти обрэтохъ о нэмь. показавъ и оубо отпоущу. 2зони же прилежааху гласы велии просяще эго на пропятиэ. и оустоэаху гласи ихъ и архиереистии. 24пилатой же посуди быти прошениэ ихъ. 25отпоусти же имъ въсажденааго въ тьмьницу за крамолу и оубииство эгоже прошааху а iсоуса прэдасть воли ихъ. 26и яко и поведошя эмъше симона эдиного куринея грядуща съ села задэшя эмоу крьстой носити по iсоусэ. 27идэаше же въ слэдъ эго мъногъ народъ людии и жены яже и бияаху ся и плакааху ся эго. 28обращь же ся iсоусь къ нимъ рече: дъщери иероусалимьскы не плачите ся о мънэ. обаче себе плачите ся и чядъ вашихъ. 29яко се дьниэ грядуть въ няже рекуть: блажени неплодъви и чрэва яже не родишя и съсьци иже не доишя. з0тойгда начьнуть глаголати горамъ: падэте на ны и хлъмомъ покрыите ны. з1занэ аще въ сырэ дрэвэ се творять въ соусэ чьто будеть; з2ведэаху же и ина дъва зълодэя съ нимь оубитой. ззи эгда придошя на мэсто нарицаэмоэ краниэво тоу пропяшя и и зълодэя ового оубо о десную а дроугааго о шуюю. з4iсоусь же глаголааше: отьче отпоусти имъ не вэдять бо ся чьто творять. раздэляюще же ризы эго метааху жрэбия. з5и стоэаху людиэ зьряще. подражааху же и и кънязи глаголюще съ ними: инэхъ эсть съпаслъ да съпасеть и ся аще эсть христосъ божии избьраныи. з6ругааху же ся эмоу и воини приступающе и оцьтой придэюще эмоу з7и глаголюще: аще ты эси царь иоудеискъ съпаси ся самъ. з8бэ же и написаниэ написано надъ нимь кънигами елиньсками и римьсками и евреисками се эсть царь иоудеискъ. з9эдинъ же от обэшеноую злодэю хоуляаше и глаголя: аще ты эси христосъ съпаси ся самъ и ны. 40отвэщавъ же дроугыи прэщааше эмоу глаголя: ни ли ты боиши ся бога; яко въ томьжде осужденъ эси. 41и вэ оубо въ правьду достоиная бо эже дэлаховэ въсприэмлэвэ. а сь ни чьсо же зъла не сътвори. 42и глаголааше iсоусови: помяни мя господи эгда придеши въ царьствии твоэмь. 4зрече же эмоу iсоусь: аминь глаголю тебэ дьньсь съ мъною будеши въ раи. 44бэ же яко година шестая. и тьма бысть по вьсеи земли до годины девятыя. 45и помрьче слъньце. и катапетазма црькъвьная раздра ся на дъвоэ. 46и възглашь гласъмь великъмь iсоусь рече: отьче въ руцэ твои прэдаю доухъ мои. и се рекъ издъше. 47видэвъ же сътьникъ бывъшеэ прослави бога глаголя: въ истину чловэкъ сь правьдьнъ бэ. 48и вьси пришьдъшеи народи на позоръ сь видяще бывъшая биюще прьси свои възвращааху ся. 49стояаху же вьси знаэмии эмоу издалече и жены въшьдъшяя съ нимь от галилея зьрящя сихъ.50И се мужь именьмъ иосифъ съвэтьникъ сы мужь благъ и правьдьнъ. 51сь не бэ присталъ съвэтэ и дэлэ ихъ. от аримафеа града иоудеиска. иже чаяше и той царьствия божия. 52сь приступль къ пилатоу испроси тэло iсоусово. 5зи сънемъ э обитой э плащаницею и положи э въ гробэ исэченэ въ нэмьже не бэ ни къто же ни когда же положенъ. 54и дьнь бэ параскеви и субота свитааше. 55въ слэдъ же шьдъшя жены яже бэаху пришьлы съ нимь от галилея видэшя гробъ и яко положено бысть тэло эго. 56възвращя же ся оуготовашя ароматы и муро и въ суботу оубо оумлъчашя по заповэди.

1Въ эдиныи же суботы зэло рано придошя на гробъ несущя яже оуготовашя ароматы и нэкыя съ ними. 2обрэтошя же камень отваленъ от гроба. зи въшьдъшя не обрэтошя тэлесе господа iсоуса. 4и бысть недомыслящамъ ся имъ о семь и се мужа дъва стасте въ нихъ въ ризахъ бльщящахъ ся. 5пристрашьнамъ же бывъшамъ имъ и поклоньшамъ лица на землю рекосте къ нимъ: чьто ищете живааго съ мрьтвыими; 6нэсть сьде нъ въста. помянэте якоже глагола вамъ эще сы въ галилеи 7глаголя яко подобаэть сыноу чловэчьскоуоумоу прэданоу быти въ руцэ чловэкъ грэшьникъ и распятоу быти и третии дьнь въскрьснути. 8и помянушя глаголы эго. 9и възвращьшя ся от гроба възвэстишя вься си эдиномоу на десяте и вьсэмъ прочиимъ. 10бэаше же магдалыни мария и иоана и мария иаковля и прочяя съ ними яже и глаголааху къ апостоломъ си. 11и явишя ся прэдъ ними яко бляди глаголи ихъ и не имэаху имъ вэры. 12петръ же въставъ тече къ гробоу и приникъ видэ ризы эдины лежящя и иде въ себэ дивя ся бывъшоуоумоу. 1зи се дъва от нихъ бэсте идуща въ тойжде дьнь въ вьсь отстоящую стадии шесть десятой от иероусалима эиже имя емаоусъ. 14и та бесэдовасте къ себэ о вьсэхъ приключьшиихъ ся сихъ. 15и бысть бесэдоующема има и сътязающема ся самъ iсоусь приближь ся идяаше съ нима. 16очи же эю дрьжасте ся да эго не познаэте. 17рече же има: чьто суть словеса си о нихъже сътязаэта ся къ себэ идуща и эста дряхла; 18отвэщавъ же эдинъ эмоуже имя клеопа рече къ нэмоу: ты ли эдинъ пришьльцъ эси въ иероусалимэ и нечоу бывъшиихъ въ нэмь въ дьни сия; 19и рече има: кыих; она же рэсте эмоу яже о iсоусэ назарянинэ иже бысть мужь пророкъ сильнъ дэлъмь и словъмь прэдъ богъмь и вьсэми людьми. 20како и прэдашя архиереи и кънязи наши на осуждениэ съмрьти и распяшя и. 21мы же надэяхомъ ся яко сь эсть хотяи избавити израиля. нъ и надъ вьсэми сими третии се дьнь имать дьньсь отнэлиже си бышя. 22нъ и жены этеры от насъ оужасишя ны бывъшя рано оу гроба 2зи не обрэтойшя тэлесе эго придошя глаголющя и явления ангела видэвъшя иже глаголють и жива. 24и идошя эдини от насъ къ гробоу и обрэтошя тако якоже и жены рекошя самого же не видэшя. 25и той рече има: о несъмысльна и мьдьльна срьдьцьмь вэровати о вьсэхъ яже глаголашя пророци. 26не тако ли подобааше пострадати христоу и вънити въ славу свою; 27и начьнъ от моусея и от вьсэхъ пророкъ съказааше има от въсэхъ кънигъ яже бэаху о нэмь. 28и приближишя ся въ вьсь въ нюже идэасте. и той творяаше ся далече ити. 29и нуждаасте и глаголюща облязи съ нама. яко при вечерэ эсть и прэклонилъ ся эсть дьнь. и въниде съ нима облещь. з0и бысть яко възлеже съ нима приимъ хлэбъ благослови и прэломль даяаше има. з1онэма же отврьзосте ся очи и познасте и. и той исчезе от нэю. з2и рэсте къ себэ: не срьдьце ли наю горя бэ въ наю эгда глаголааше къ нама на пути и яко съказааше нама писания. ззи въставъша въ той часъ възвратисте ся въ иероусалимъ и обрэтосте съвъкоупльшя ся эдиного на десяте и иже бэаху съ ними. з4глаголющя въ истину яко въста христосъ и яви ся симоноу. з5и та повэдаасте яже бышя на пути и яко ся позна има въ прэломлэнии хлэба з6си же имъ глаголющемъ самъ iсоусь ста по срэдэ ихъ и глагола имъ: миръ вамъ. з7оубоявъше же ся и пристрашьни бывъше мьняаху доухъ видяще. з8и рече имъ: чьто съмущени эсте и по чьто помышлэиия въходять въ срьдьца ваша; з9видите руцэ мои и нозэ мои яко самъ азъ эсмь. осяжите мя и видите яко доухъ плъти и кости не имать якоже мя видите имуща. 40и се рекъ показа имъ руцэ и нозэ. 41эще же не вэроующемъ имъ от радости и чоудящемъ ся рече имъ: имате ли чьто сънэдьно сьде; 42они же дашя эмоу рыбы печены чясть и от пъчелъ сътой. 4зи приимъ прэдъ ними ясть. 44рече же имъ: се суть словеса яже глаголахъ къ вамъ эще сы съ вами. яко подобаэть съконьчати ся вьсэмъ написаныимъ въ законэ моусеовэ и въ пророцэхъ и въ псалмэхъ о мънэ. 45тойгда отврьзе имъ оумъ да разоумэють писания. 46и рече имъ яко тако писано эсть и тако подобааше пострадати христоу и въскрьснути от мрьтвыихъ третии дьнь. 47и проповэдати ся въ имя эго покаанию и оставлэнию грэховъ въ вьсэхъ языцэхъ начьнъше от иероусалима. 48вы же эсте съвэдэтелэ симъ. 49и се азъ посълю обэтованиэ отьца моэго на вы. вы же сядэте въ градэ иероусалимьсцэ доньдеже облэчете ся силою съвыше. 50изведъ же я вънъ до вифания и въздвигъ руцэ свои благослови я. 51и бысть эгда благословляаше я отступи от нихъ и възношааше ся на небо. 52и ти поклоньше ся эмоу възвратишя ся въ иероусалимъ съ радостию великою. 5зи бэаху въину въ црькъви хваляще и благословяще бога. аминь.

1Искони бэ слово. и слово бэ от бога. и богъ бэ слово. 2се бэ искони оу бога. звься тэмь бышя и без нэго ни чьто же не бысть эже бысть. 4въ томь живот бэ и живот бэ свэтой чловэкомъ. 5и свэтой въ тьмэ свьтить ся и тьма эго не обьятой.6бысть чловэкъ посъланъ от бога имя эмоу иоанъ. 7той приде въ съвэдэтельство да съвэдэтельствоуэть о свэтэ да вьси вэроу имуть имь. 8не бэ той свэтой нъ да съвэдэтельствоуэть о свэтэ. 9бэ свэтой истиньныи иже просвэщаэть вьсякого чловэка грядуща въ миръ. 10въ мирэ бэ и миръ тэмь бысть и миръ эго не позна. 11въ своя приде и свои эго не прияшя. 12элико же ихъ приятой и дасть имъ область чядомъ божиэмъ быти вэроующемъ въ имя эго. 1зиже не от кръвии ни от похоти плътьскы ни от похоти мужьскы нъ от бога родишя ся. 14и слово плъть бысть и въсели ся въ ны и видэхомъ славу эго славу яко эдиночядааго от отьца исплънь благодати и истины. 15иоанъ съвэдэтельствова о нэмь и възъва глаголя: сь бэ эгоже рэхъ грядыи по мънэ прэдъ мъною бысть яко прьвэи мене бэ. 16и от исплънения эго мы вьси прияхомъ благодать въз благодать. 17яко законъ моусеомь данъ бысть. благодать и истина iсоусь христоймь бысть.18бога ни къто же ни къде же не видэ. эдиночядыи сынъ сыи въ лонэ отьчи той исповэда. 19и се эсть съвэдэтельство иоаново эгда посълашя иоудеи от иероусалима иерея и левиты да въпросять и: ты къто эси; 20и исповэда и не отврьже ся. и исповэда яко нэсмь азъ христосъ. 21и въпросишя и: чьто оубо; илия ли эси ты; и глагола: нэсмь. пророкъ ли эси ты; и отвэща: ни. 22рэшя же эмоу: къто эси; да отвэтой дамъ посълавшиимъ ны. чьто глаголэши о тебэ самом; 2зрече: азъ гласъ въпиющааго въ поустыни. исправите путь господьнь якоже рече исаия пророкъ. 24и посълании бэаху от фарисеи 25и въпросишя и и рэшя эмоу: чьто оубо крьщаэши аще ты нэси христосъ ни илия ни пророкъ; 26отвэща имъ иоанъ глаголя: азъ крьщаю въ водэ. по срэдэ же васъ стоить эгоже вы не вэсте. 27той эсть грядыи по мънэ иже прьвэи мене бэ. эмоуже нэсмь достоинъ да отрэшу ремень сапогоу эго. 28си въ вифаварэ бышя об онъ полъ иордана идеже бэ иоанъ крьстя.29въ оутрэи дьнь видэ иоанъ iсоуса грядуща къ себэ и глагола: се агньць божии въземляи грэхы вьсего мира. з0сь эсть о нэмьже азъ рекохъ: по мънэ идеть мужь иже прэдъ мъною бысть яко прьвэи мене бэ. з1и азъ не вэдэахъ эго. нъ да явить ся израилеви сего ради придохъ азъ въ водэ крьстя. з2и съвэдэтельствова иоанъ глаголя яко видэхъ доухъ съходящь яко голубь съ небесе и прэбысть на нэмь. ззи азъ не вэдэахъ эго нъ пославыи мя крьститой въ водэ той мънэ рече: надъ ньже оузьриши доухъ съходящь и прэбывающь на нэмь сь эсть крьстяи доухъмь святыимь. з4и азъ видэхъ и съвэдэтельствовахъ яко сь эсть сынъ божии. з5въ оутрэи же дьнь пакы стояаше иоанъ и от оученикъ эго дъва. з6и оузьрэ iсоуса грядуща и глагола: сь агньць божии. з7и слышасте и оба оученика глаголющь и по iсоусэ идосте. з8обращь же ся iсоусь и видэвъ я по себэ идуща глагола има: чьсо ищета; она же рэсте эмоу: равви. эже глаголэть ся съказаэмо оучителю. къде живеши; з9глагола има: придэта и видита. придосте же и видэсте къде живэаше. и прэбысте оу нэго дьнь той. година же бэ яко десятая. 40бэ же андреа братой симона петра эдинъ от обою слышавъшоую от иоана и по нэмь шьдъшоую. 41обрэте сь прэжде брата своэго симона и глагола эмоу: обрэтохомъ месию эже эсть съказаэмо христосъ. 42и приведе и къ iсоусови. възьрэвъ же на нь iсоусь рече: ты эси симонъ сынъ ионинъ. ты наречеши ся кифа эже съказаэть ся петръ.4звъ оутрэи же дьнь въсхотэ iсоусь изити въ галилею и обрэте филипа и глагола эмоу: гряди по мънэ. 44бэ же филипъ от вифсаиды от града андреова и петрова. 45обрэте филипъ нафанаила и глагола эмоу: эгоже писа моусеи въ законэ и пророци обрэтохомъ iсоуса сына иосифова иже от назарефа. 46и глагола эмоу нафанаилъ: от назарефа можеть ли чьто добро быти; глагола эмоу филипъ: приди и виждь. 47видэвъ же iсоусь нафанаила грядуща къ себэ и глагола о нэмь: се въ истину израильтянинъ въ нэмьже льсти нэсть. 48глагола эмоу нафанаилъ: како мя знаэши; отвэща iсоусь и рече эмоу: прэжде даже не възгласи тебе филипъ суща подъ смокъвию видэхъ тя. 49отвэща нафанаилъ и глагола эмоу: равви ты эси сынъ божии. ты эси царь израилевъ. 50отвэща iсоусь и рече эмоу: занэ рэхъ ти яко видэхъ тя подъ смокъвию вэроуэши больша сихъ оузьриши. 51и глагола эмоу: аминь аминь глаголю вамъ отселэ оузьрите небо отврьсто и ангелы божия въсходящя и съходящя надъ сынъ чловэчьскыи.

1И въ третии дьнь бракъ бысть въ кана галилеисцэ и бэ тоу мати iсоусова. 2зъванъ же бысть iсоусь и оученици эго на бракъ. зи не доставъшоу виноу глагола мати iсоусова къ нэмоу: вина не имуть. 4глагола эи iсоусь: чьто эсть мънэ и тебэ жено; не оу приде година моя. 5глагола мати эго слоугамъ: эже аще глаголэть вамъ сътворите. 6бэ же тоу водоносъ камянъ шесть лежящь по очищению иоудеискоу въмэстящь по дъвэма ли по трьмъ мэрамъ. 7глагола имъ iсоусь: наплъните водоносы воды и наплънишя я до врьха. 8и глагола имъ: почрьпэте нынэ и принесэте архитриклинови. они же принесошя. 9якоже въкоуси архитриклинъ вина бывъшааго от воды и не вэдэаше откудоу эсть а слоугы вэдэаху почрьпъшеи воду. възгласи жениха архитриклинъ. 10и глагола эмоу: вьсякъ чловэкъ прэжде доброэ вино полагаэть и эгда оупиють ся тойгда хоуждеэ. ты же съблюде доброэ вино доселэ. 11се сътвори знамениэмъ начятойкъ iсоусь въ кана галилеисцэ и яви славу свою и вэровашя въ нь оученици эго.12по семь съниде iсоусь въ каперънаоумъ самъ и мати эго и братия эго и оученици эго и тоу не мъногы дьни прэбысть. 1зи близъ бэ пасха иоудеиска. и възиде iсоусь въ иероусалимъ 14и обрэте въ црькъви продающяя волы и овьця и голуби и пэняжьникы сэдящя. 15и сътвори бичь от врьвии и изгъна вься ис црькъве овьця и волы и тръжьникомъ расыпа пэнязя и дъскы опрьврьже. 16и продающиимъ голуби рече: възмэте си отсюдоу. не творите домоу отьца моэго домоу коупльнааго. 17помянушя же оученици эго яко написано эсть: жалость домоу твоэго сънэсть мя. 18отвэщашя же иоудеи и рекошя эмоу: коэ знамениэ являтши намъ яко си твориши; 19отвэща iсоусь и рече имъ: разорите црькъвь сию и трьми дьньми въздвигну ю. 20рэшя же иоудеи: четырьми десяты и шестию лэтой съзъдана бысть црькы си. а ты ли трьми дьньми въздвигнеши ю; 21онъ же глаголааше о црькъви тэла своэго. 22эгда же въста от мрьтвыихъ помянушя оученици эго яко се глаголааше. и вэру яшя кънигамъ и словеси эже рече iсоусь. 2зэгда же бэ въ иероусалимэхъ въ пасху въ праздьникъ мънози вэровашя въ имя эго видяще знамения эго яже творэаше. 24самъ же iсоусь не въдаяше себе въ вэру ихъ имьже самъ вэдэаше вься. 25и яко не трэбовааше да къто съвэдэтельствоуэть о чловэцэ. самъ во вэдэаше чьто бэаше въ чловэцэ.

1Бэ же чловэкъ этеръ от фарисеи. имя эмоу никодимъ. кънязь иуодеискъ. 2сь приде къ iсоусови нощию и рэчэ эмоу: равви вэмь яко от бога эси пришьлъ оучитель. ни къто же бо не можеть знамении сихъ творити яже ты твориши аще не будеть богъ съ нимъ. зотвэщавъ iсоусь рече эмоу: аминь аминь глаголю тебэ аще къто не родить ся съвыше не можеть видэти царьствия божия. 4глагола къ нэмоу никодимъ: како можеть чловэкъ родити ся старъ сы; еда можеть въторицею въ утробу вълэзти матере своэя и родити ся; 5отвэща iсоусь и рече эмоу: аминь аминь глаголю тебэ: аще къто не родить ся водою и доухъмь не можеть вънити въ царьство божиэ. 6рожденоэ бо от плъти плъть эсть и рожденоэ от доуха доухъ эсть. 7не диви ся яко рэхъ ти яко подобаэтой вамъ родити ся съвыше. 8доухъ идеже хощеть дышеть и гласъ эго слышиши нъ не вэси откудоу приходить и камо идеть. такъ эсть вьсякъ рожденыи от доуха. 9отвэща никодимъ и рече эмоу: како могуть си быти; 10отвэща iсоусь и рече эмоу: ты эси оучитель израилевъ и сихъ ли не вэси; 11аминь аминь глаголю тебэ яко яже вэмъ глаголемъ и эже видэхомъ съвэдэтельствоуэмъ и съвэдэтельства нашего не приэмлэте. 12аще земьная рэхъ вамъ и не вэроуэте. како аще реку вамъ невесьная вэроуэте; 1зи ни къто же възиде на небо тойкъмо съшедыи съ небесе сынъ чловэчьскыи сыи на небеси. 14и яко моуси възнесе змия въ поустыни тако подобаэть възнести ся сыноу чловэчьскоуоумоу. 15да вьсякъ вэроуяи въ нь не погыбнеть нъ имать живота вэчьнааго. 16тако во възлюби богъ мира яко сына своэго эдиночядааго дасть да вьсякъ вэроуяи въ нь не погыбнеть но имать живота вэчьнааго. 17не посъла бо богъ сына своэго въ миръ да судить мироу нъ да съпасеть ся миръ имь. 18вэроуяи въ нь не будеть осужденъ а не вэроуяи оуже осужденъ эсть яко не вэрова въ имя эдиночядааго сына божия. 19се же эсть судъ яко свэтой приде въ миръ. и възлюбишя чловэци паче тьму неже свэтой бэшя бо ихъ дэла зъла. 20вьсякъ бо дэлая зълая ненавидить свэта и не приходить къ свэтоу да не обличать ся дэла эго яко зъла суть. 21а творяи истину грядеть къ свэтоу да явять ся дэла эго яко о бозэ суть съдэлана.22по сихъ въниде iсоусь и оученици эго въ иоудеискую земля и тоу живэаше съ ними и крьщааше. 2збэ же иоанъ крьстя въ енонэ близь салима яко воды мъногы бэаху тоу. и прихождааху и крьщааху су. 24не оу бо бэ въсажденъ въ тьмьницу иоанъ. 25бысть же сътязаниэ от оученикъ иоановъ съ иоудеи о очищении. 26и придошя къ иоаноу и рэшя эмоу: равви иже вэ съ тобою об онъ полъ иордана эмоуже ты съвэдэтельствова се той крьщаэть и вьси грядуть къ нэмоу. 27отвэща иоанъ и рече: не можеть чловэкъ приимати ни чьсо же аще не будеть эмоу дано съ небесе. 28вы сами мънэ съвэдэтельствовасте яко рэхъ нэсмь азъ христосъ нъ посъланъ эсмь прэдъ нимь. 29имэяи невэсту женихъ эсть а дроугъ женихов стоя и послоушая эго радостию радоуэть ся за гласъ жениховъ. си оубо радость моя исплъни ся. з0ономоу подобаэть расти а мънэ мьнити ся. з1грядыи съвыше надъ вьсэми эсть. иже от земля от земля эсть и от земля глаголэть. грядыи съ небесе надъ вьсэми эсть. з2и эже видэ и слыша се съвэдэтельствоуэть и съвэдэтельства эго ни къто же не приэмлеть. ззприимыи эго съвэдэтельство запэчатлэ яко богъ истиньнъ эсть. з4эгоже бо посъла богъ глаголы божия глаголеть не въ мэру бо богъ дасть доуха. з5отьць любить сына и вься дасть въ руцэ эго. з6вэроуяи въ сына имать живот вэчьныи. а иже не вэроуэть въ сына не оузьрить живота. нъ гнэвъ божии прэбываэть на нэмь.

1Егда же оувэдэ господь яко оуслышашя фарисеи яко iсоусь мъножаишя оученикы творить. и крьщаэть неже иоанъ. 2а iсоусь самъ не крьщааше нъ оученици эго. зостави иоудею и иде пакы въ галилею. 4достояаше же эмоу проити сквозэ самарию. 5приде же iсоусь въ градъ самарьскъ нарицаэмыи сухарь близъ вьси юже дасть иаковъ иосифоу сыноу своэмоу. 6бэ же тоу студеньць иаковль. iсоусь же троуждь ся от пути сэдэаше тако на студеньци. година же бэ яко шестая. 7приде жена от самария почрэтой воды. глагола эи iсоусь: даждь ми пити. 8оученици бо эго отшьли бэаху въ градъ да брашьно коупять. 9глагола эмоу жена самаряныни: како ты иоудеи сы от мене нити просиши жены самаряныня сущя; не прикасають бо ся иоудеи самарянехъ. 10отвэща iсоусь и рече эи: аще бы вэдэла даръ божии и къто эсть глаголяи ти: даждь ми пити ты бы просила оу него и далъ ти бы воду живу. 11глагола эмоу жена: господи ни почрьпальника имаши и студеньць глубокъ эсть. откудоу оубо имааши воду живу; 12еда ты болии эси отьца нашего иакова иже дасть намъ студеньць сь и той из нэго питой и сынове эго и скоти эго; 1зотвэща iсоусь и рече эи: вьсякъ пияи от воды сея въжаждеть ся пакы. 14а иже пиэть от воды юже азъ дамь эмоу не имать въждядати ся въ вэкъ. нъ вода юже азъ дамь эмоу будеть въ нэмь источьникъ воды истекающяя въ живот вэчьныи. 15глагола къ нэмоу жена: господи даждь ми сию воду да ни жяжду ни прихожду сэмо почрьпатой. 16глагола эи iсоусь: иди призови мужь твои и приди сэмо. 17отвэща жена и рече эмоу: не имамь мужа. глагола эи iсоусь: добрэ рече яко мужа не имамъ. 18пять бо мужь имэла эси и нынэ эгоже имаши нэсть ти мужь. се въ истину рече. 19глагола эмоу жена: господи вижду яко пророкъ эси ты. 20отьци наши въ горэ сеи поклонишя ся и вы глаголэте яко въ иероусалимэ эсть мэсто идеже кланяти ся подобаэтой. 21глагола эи iсоусь: жено вэру ми ими яко идеть година эгда ни въ горэ эи ни въ иероусалимэхъ поклоните ся отьцоу. 22вы кланяэте ся эгоже не вэсте. мы кланяэмъ ся эже вэмы. яко съпасениэ от иоудеи эсть. 2знъ придеть година и нынэ эсть эгда истиньнии поклоньници поклонять ся отьцоу доухъмь и истиною. ибо отьць тацэхъ ищеть кланяющиихъ ся эмоу. 24доухъ эсть богъ. и иже кланяэть ся эмоу доухъмь и истиною достоить кланяти ся. 25глагола эмоу жена: вэмь яко месия придеть нарицаэмыи христосъ. эгда той придеть възвэстить намъ вься. 26глагола эи iсоусь: азъ эсмь глаголяи съ тобою. 27и тойгдаже придошя оученици эго. и чуждааху. ся яко съ женою глаголааше и ни къто же не рече эмоу: чьсо ищеши или чьто глаголэши съ нэю; 28остави же водоносъ свои жена и иде въ градъ. и глагола чловэкомъ: 29придэте видите чловэка иже рече ми вься элико сътворихъ. еда той эсть христосъ; з0придошя же из града и идэаху къ нэмоу. з1между же симь моляаху и оученици эго глаголюще: равви яждь. з2онъ же рече имъ: азъ брашьно имамъ ясти эгоже вы не вэсте. ззглаголааху же оученици къ себэ: еда къто принесе эмоу ясти; з4глагола имъ iсоусь: моэ брашьно эсть до сътворю волю посълавшааго мя и съврьшу дэло эго. з5не вы ли глаголэте яко эще четыре мэсяци суть и жятва придеть; се глаголю вамъ: възведэте очи ваши и видите нивы яко плавы суть къ жятвэ оуже. з6и жьняи мьзду прииметь и събираэть плодъ въ живот вэчьныи. да и сэяи въкоупэ радоуэть ся и жьняи. з7о семь бо слово эсть истиньноэ яко инъ эсть сэяи и инъ эсть жьняи. з8азъ посълахъ вы жятой идеже вы не троудисте ся. ини троудишя ся и вы въ троудъ ихъ вънидосте. 29от града же того мънози вэровашя въ нь от самарянъ за слово женэ съвэдэтельствоуущи яко рече ми вься элико сътворихъ. 40эгда же придошя къ нэмоу самаряне моляаху эго да бы прэбылъ оу нихъ. и прэбысть тоу дъва дьни. 41и мъного паче вэровашя за слово эго. 42женэ же глаголааху яко оуже не за твою бесэду вэроуэмъ. сами бо слышахомъ и вэмъ яко сь эсть въ истину съпасъ мироу христосъ.4зпо дъвою же дьню изиде оттудоу и иде въ галилею. 44самъ бо iсоусь съвэдэтельствова яко пророкъ въ своэмь отьчьствии не имать чьсти. 45эгда же приде въ галилею прияшя и галилеане вься видэвъше элико сътвори въ иероусалимэхъ въ праздьникъ. и ти бо придошя въ праздьникъ. 46приде же iсоусь пакы въ кана галилеиску идеже сътвори от воды вино. бэ же нэкыи цесарь мужь эгоже сынъ болэаше въ капернаоумэ. 47сь слышавъ яко iсоусь приде от иоудея въ галилею и иде къ нэмоу и моляаше и да сънидеть исцэлитой сынъ эго хотэаше бо оумрэти. 48рече же къ нэмоу iсоусь: аще знамении и чоудесъ не видите не имате вэры яти. 49глагола къ нэмоу цесарь мужь: господи съниди прэжде даже не оумреть отрочя моэ. 50и глагола эмоу iсоусь: иди сынъ твои живъ эсть. и вэру имъ чловэкъ словеси эже рече эмоу iсоусь и идэаше. 51и абиэ въходящоу эмоу се раби эго сърэтошя и възвэстишя глаголюще эмоу яко сынъ твои живъ эсть. 52въпрашааше же годины от нихъ: въ кыи часъ соулээ эмоу бысть; рэшя же эмоу яко вьчера въ годину седмую остави и огнь. 5зразоумэвъ же отьць эго яко та година бэ въ нюже рече эмоу iсоусь: сынъ твои живъ эсть. и вэрова самъ и домъ эго вьсь. 54се пакы вътороэ знамениэ сътвори iсоусь пришьдъ от иоудея въ галилею.

1По сихъ же бэ праздьникъ иоудеискъ. и възиде iсоусь въ иероусалимъ. 2эсть же въ иероусалимэхъ на овьчи купэли яже нарицаэть ся евреискы вифезда пять притворъ имущи. звъ тэхъ лежааше мъножьстбо болящиихъ слэпъ хромъ соухъ чающиихъ движениэ водэ. 4аньгелъ бо господьнь на вься лэта мыяше ся въ коупэли и възмущааше воду. и иже прэжде вълажааше по възмущении воды съдравъ бывааше яцэмъ же недугъмь одрьжимъ бывааше. 5бэ же эдинъ тоу чловэкъ три десяте и осмь лэтой имы въ недузэ своэмь. 6сего видэвъ iсоусь лежяща и разоумэвъ яко мънога лэта оуже имэаше глагола эмоу: хощеши ли цэлъ быти; 7отвэща эмоу недужьныи: еи господи чловэка не имаамъ да эгда възмутить ся вода въврьжеть мя въ купэль. эгда же прихожду азъ инъ прэжде мене сълазить. 8глагола эмоу iсоусь: въстани възьми одръ твои и иди въ домъ твои. 9и абиэ цэлъ бысть чловэкъ и възятой одръ свои и хождааше. бэ же субота въ той дьнь. 10глаголааху же иоудеи исцэлэвъшоуоумоу: субота эсть и не достоить тебэ възяти одра твоэго. 11онъ же отвэща имъ: иже мя сътвори цэла той мънэ рече: възьми одръ твои и ходи. 12въпросишя же и: къто эсть чловэкъ рекыи тебэ възьми одръ твои и ходи; 1зисцэлэвыи не вэдяаше къто эсть. iсоусь бо оуклони ся народоу сущоу на мэстэ. 14по томь же iсоусь обрэте и въ црькъви и рече эмоу: се цэлъ бысть кътомоу не съгрэшаи да не горе ти чьто будеть. 15и иде чловэкъ и повэда иоудеомъ яко iсоусь эсть иже мя сътвори цэла. 16и сего ради гонэаху иоудеи iсоуса и искааху эго оубити. заиэ си творяаше въ суботу. 17iсоусь же отвэщавааше имъ: отьць мои доселэ дэлаэть и азъ дэлаю. 18сего же ради паче искааху эго иоудеи оубити яко не тойкъмо разоряаше суботу нъ и отьца своэго глаголааше бога равьнъ ся творя богоу. 19отвэща же iсоусь и рече имъ: аминь аминь глаголю вамъ не можеть сынъ творити о себэ ни чесо же аще не эже видить отьца творяща. яже бо онъ творить си и сынъ такожде творить. 20отьць бо любить сына и вься показаэть эмоу яже самъ творить. и больша сихъ покажеть эмоу дэла да вы чоудите ся. 21яко бо отьць въскрэшаэть мрьтвыя и живить тако же и сынъ яже хощеть живить. 22отьць бо не судить ни комоу же нъ судъ вьсь дасть сынови. 2зда вьси чьтуть сына якоже чьтуть отьца. иже не чьтеть сына не чьтеть отьца иже посъла эго. 24аминь аминь глаголю вамъ яко слоушаяи словесе моэго и вэру эмля посълавъшоуоумоу мя имать живота вэчьнааго и на судъ не придеть нъ прэидеть от съмрьти въ живот. 25аминь аминь глаголю вамъ яко грядеть година и нынэ эсть эгда мрьтвии оуслышять гласъ сына божия и слышавъше оживуть. 26якоже бо отьць живота имать въ себэ тако дасть и сынови живот имэти въ себэ. 27и область дасть эмоу и судъ творити яко сынъ чловэчьскъ эсть. 28не дивите ся семоу. яко грядеть година въ нюже вьси сущеи въ гробэхъ оуслышять гласъ сына божия 29и изидуть сътворьшеи благая въ въскрэшениэ живота а сътворьшеи зълая въ въскрэшениэ суда. з0не могу азъ о себэ творити ни чьсо же. якоже слышу сужду и судъ мои правьдьнъ эсть. яко не ищу воля моэя нъ воля посълавъшааго мя отьца. з1аще азъ съвэдэтельствоую о мънэ съвэдэтельство моэ нэсть истиньно. з2инъ эсть съвэдэтельствоуяи о мънэ. и вэмь яко истиньно эсть съвэдэтельство эже съвэдэтельствоуэть о мънэ. ззвы посъласте къ иоаноу и съвэдэтельствова о истинэ. з4азъ же не от чловэкъ съвэдэтельство приэмлю. нъ си глаголю да вы съпасени будете. з5онъ бэ свэтильникъ горя и свэтя. вы же хотэсте въздрадовати ся въ годину свьтэния эго. з6азъ же имамъ съвэдэтельство боле иоанова. дэла бо яже дасть мънэ отьць да съврьшу я. та дэла яже творю съвэдэ тельствоують о мънэ яко отьць мя посъла. з7и посълавыи мя отьць той съвэдэтельствова о мънэ. ни гласа эго ни къде же слышасте. ни видэния эго видэсте. з8и словесе эго не имате прэбывающа въ васъ. занэ эгоже той посъла семоу вы вэры не эмлэте. з9испытаите кънигы яко вы мьните. въ нихъ имэти живота вэчьнааго и ты суть съвэдэтельствоующя о мънэ. 40и не хощете прити къ мънэ да живота имаате. 41славы от чловэкъ не приэмлю. 42нъ разоумэхъ вы яко любъве въ себэ божия не имаате. 4зазъ придохъ въ имя отьца моэго и не приэмлэте мене. аще инъ придешь въ имя своэ того приэмлэте. 44како вы можете вэровати славу дроугъ от дроуга приэмлюще и славы яже от эдиного бога не ищете; 45не мьните яко азъ на вы реку къ отьцоу. эсть иже на вы глаголэть моуси на нэгоже вы оуповасте. 46аще бо бысте вэру имэли моусеови вэру яли бысте и мънэ. о мънэ бо той писа. 47аще ли того кънигамъ вэры не эмлэте како моимъ глаголомъ вэру имете.

1По семь иде iсоусь на онъ полъ моря галилея тиверьядьска 2и по нэмь идэаше народъ мъногъ яко видэаху знамения эго яже творяаше на недужьныихъ. звъзиде же на гору iсоусь и тоу сэдэаше съ оученикы своими. 4бэ же близъ пасха праздьникъ иоудеискъ. 5възведъ же очи iсоусь и видэвъ яко мъногъ народъ идеть къ нэмоу глагола филипоу: чимь коупимъ хлэбы да ядять си; 6се же глаголааше искоушая и. самъ бо вэдэаше чьто хотя сътворити. 7отвэща эмоу филипъ: дъвэма сътома съребрьникъ хлэби не довьлэють имъ. да къжьдо мало чьто прииметь. 8глагола эмоу эдинъ от оученикъ эго андреа братой симоноу петроу: 9эсть отрочищь сьде эдинъ иже имать пять хлэбъ ячьнъ и дъвэ рыбэ. нъ си чьто суть селикоу народоу; 10рече же iсоусь: сътворите чловэкы възлещи. бэ же трава мънога на мэстэ. възлеже оубо мужъ числъмь яко пять тысящь. 11приятой же хлэбы iсоусь и хвалу въздавъ дасть оученикомъ и оученици възлежящиимъ. такожде и от рыбоу элико хотэаху. 12и яко насытишя ся глагола оученикомъ своимъ: съберэте избытойкы оукроухъ да не погыбнеть ни чьто же. 1зсъбьрашя же и наплънишя дъва на десяте коша оукроухъ от пяти хлэбъ ячьныихъ иже избышя ядъшиимъ. 14чловэци же видэвъше эже сътвори знамениэ iсоусь глаголааху: сь эсть въ истину пророкъ грядыи въ миръ. 15iсоусь же разоумэвъ яко хотять прити да въсхытять и и сътворять царя отиде пакы въ гору той эдинъ. 16и яко поздэ бысть сънидошя оученици эго на море 17и вълэзъше въ корабль эдэаху на онъ полъ моря въ капернаоумъ. и тьма абиэ бысть и не оу бэ къ нимъ пришьлъ iсоусь. 18море же великоу вэтроу дыхающоу въстаяше. 19гребъше же яко дъва десятэ и пять стадии ли три десяти оузьрэшя iсоуса ходяща по морю и близъ корабля бывъша и оубояшя ся. 20онъ же глагола имъ: азъ эсмь не боите ся. 21хотэаху же прияти и въ корабль. и абиэ бысть корабль на земли въ нюже эдэаху. 22въ оутрэи же дьнь народъ иже стояаше об онъ полъ моря видэвъше яко корабля иного не бэ тоу тойкъмо эдинъ той въ ньже вънидошя оученици эго и яко не въниде съ оученикы своими iсоусь въ корабль нъ эдини оученици эго вънидошя. 2зи ини придошя корабли от тиверияды близъ мэста идеже ядошя хлэбы хвалу въздавъшоу господоу. 24и эгда видэшя народи яко iсоуса не бысть тоу ни оученикъ эго вълэзошя сами въ корабля и придошя въ капернаоумъ ищоуще iсоуса. 25и обрэтойше и об онъ полъ моря рэшя эмоу: равви къгда сэмо приде; 26отвэща имъ iсоусь и рече: аминь аминь глаголю вамъ ищете мене не яко видэсте знамения нъ яко яли эсте хлэбы и насытисте ся. 27дэлаите не брашьно гыбнущеэ нъ брашьно прэбывающеэ въ животэ вэчьнээмь эже сынъ чловэчьскыи дасть вамъ. сего бо отьць знамена богъ. 28рэшя же къ нэмоу: чьто сътворимъ да дэлаэмъ дэла божия; 29отвэща iсоусь и рече имъ: се эсть дэло божиэ да вэроуэте въ той эгоже посъла онъ. з0рэшя же эмоу: коэ оубо ты твориши зиамениэ да видимъ и вэру имемъ тебэ; чьто дэлаэши; з1отьци наши ядошя манъну въ поустыни. якоже эсть писано: хлэбъ небесе дасть имъ ясти. з2рече же имъ iсоусь: аминь аминь глаголю вамъ не моуси дасть вамъ хлэвъ съ небесе нъ отьць мои даэть вамъ хлэвъ истиньныи съ небесе. ззхлэбъ бо божии эсть съходяи съ небесе и даяи живот вьсемоу мироу. з4рэшя же къ нэмоу: господи вьсегда даждь намъ хлэвъ сь. з5рече же имъ iсоусь: азъ эсмь хлэбъ животьныи. грядыи къ мънэ не имать възалкати ся и вэроуяи въ мя не имать въждядати ся ни къгда же. з6нъ рэхъ вамъ яко и видэсте мя и не кроуэте. з7вьсе эже дасть мънэ отьць къ мънэ придеть. и грядущааго къ мънэ не иждену вънъ. з8яко сънидохъ съ небесе да не творю воля моэя нъ волю посълавъшааго мя. з9се же эсть воля посълавъшааго мя отьца да вьсе эже дасть мънэ отьць не погоублю от нэго нъ въскрэшу и въ послэдьнии дьнь. 40се же эсть воля посълавъшааго мя да вьсякъ видяи сына и вэроуяи въ нь имать живот вэчьныи и въскрэшу и азъ въ послэдьнии дьнь. 41ръпътааху же иоудеи о нэмь яко рече азъ эсмь хлэбъ съшьдыи съ небесе. 42и глаголааху: не сь ли эсть iсоусь сынъ иосифовъ эмоуже мы знаэмь отьца и матерь; како оубо сь глаголэть яко съ небесе сънидохъ; 4зотвэща же iсоусь и рече имъ: не ръпъщэте между собою. 44ни къто же не можеть прити къ мънэ аще не отьць посълавыи мя привлэчеть эго. и азъ въскрэшу и въ послэдьнии дьнь. 45эсть писано въ пророцэхъ: и будуть вьси оучени богъмь. вьсякъ слышавыи отьца и навыкъ придеть къ мънэ. 46не яко отьца видэлъ эсть къто. тойкъмо сыи от бога сь видэ отьца. 47аминь аминь глаголю вамъ: вэроуяи въ мя имать живота вэчьнааго. 48азъ эсмь хлэбъ животьныи. 49отьци ваши ядошя манъну въ поустыни и оумрэшя. 50сь эсть хлэбъ съходяи съ небесе да аще къто от него ясть не оумьреть. 51азъ эсмь хлэбъ живыи съшьдыи съ небесе. аще къто сънэсть от хлэба сего живъ будеть въ вэкъ. хлэбъ бо иже азъ дамь плъть моя эсть юже азъ дамь за живот вьсего мира. 52пьряаху же ся иоудеи между собою глаголюще: како можеть сь плъть свою дати намъ ясти; 5зрече же имъ iсоусь: аминь аминь глаголю вамъ: аще не ясте плъти сына чловэчьскааго и пиэте кръве эго живота не имате въ себэ. 54ядыи плъть мою и пияи крьвь мою имать живот вэчьныи и азъ въскрэшу и въ послэдьнии дьнь. 55плъть бо моя истиньно эсть брашьно и кръвь моя истиньно эсть пиво. 56ядыи мою плъть и пияи мою кръвь въ мънэ прэбываэть и азъ въ нэмь. 57якоже посъла мя живыи отьць и азъ живу отьца ради и ядыи мя и той живъ будеть мене ради. 58се эсть хлэбъ съшьдыи съ небесе не якоже ядошя отьци ваши манъну и оумрэшя. ядыи хлэбъ сь живъ будеть въ вэкъ. 59си рече на съборищи оучя въ капернаоумэ. 60мънози же слышавъшеи от оученикъ эго рекошя: жестоко эсть слово се. къто можеть эго слоушати; 61вэды же iсоусь въ севэ яко ръпъщуть о семь оученици эго рече имъ: се ли вы блазнить; 62аще оубо оузьрите сына чловэчьскааго въсходяща идеже бэ прэжде. 6здоухъ эсть иже живить от плъти нэсть пользя ни коэя же. глаголы яже азъ глаголахъ вамъ доухъ суть и живот суть. 64нъ суть от васъ дроузии иже не вэроують. вэдяаше бо испрьва iсоусь къто суть невэроующеи и къто эсть хотяи прэдати и. 65и глаголааше: сего ради рэхъ вамъ яко ни къто же не можеть прити къ мънэ аще не будеть дано эмоу от отьца моэго. 66от сего мънози от оученикъ эго идошя въспять и кътомоу не хождааху съ нимь. 67рече же iсоусь овэма на десяте: еда и вы хощете ити; 68отвэща же эмоу симонъ петръ: господи къ комоу идемъ; глаголы живота вэчьнааго имааши. 69и мы вэровахомъ и позиахомъ яко ты эси христосъ сынъ бога живааго. 70отвэща имъ iсоусь: не азъ ли васъ дъва на десяте избьрахъ; и от васъ эдинъ диаволъ эсть. 71глаголааше же иоуду симонова искариота. сь бо хотэаше прэдати и эдинъ сы от обою на десяте.

1И хождааше по сихъ iсоусь въ галилеи. не хотэаше бо въ иоудеи ходили яко искааху эго иоудеи оубити. 2бэ же близъ праздьникъ иоудеискъ скинопигия. зрекошя же къ нэмоу братия эго: прэиди отсудоу и иди въ иоудею да и оученици твои видять дэла твоя яже твориши. 4ни къто же бо ни чьсо же въ таинэ творить и ищеть самъ явэ быти. аще си твориши яви ся вьсемоу мироу. 5ни братия бо эго вэровааху въ нэго. 6глагола же iсоусь: врэмя моэ не оу приде. а врэмя ваше вьсегда эсть готово. 7не можеть миръ ненавидэти васъ мене же ненавидить. яко азъ съвэдэтельствоую о нэмь яко дэла эго зъла суть. 8вы възидэте въ праздьникъ сь. азъ не възиду въ праздьникъ сь яко врэмя моэ не оу приближи ся. 9си рекъ имъ оста самъ въ галилеи. 10эгда же възидошя братия эго въ праздьникъ тойгда и самъ възиде не явэ нъ яко отаи. 11иоудеи же искааху эго въ праздьникъ. и глаголааху: къде эсть онъ; 12и ръпътой мъногъ бэ о нэмь въ народэхъ. ови глаголааху яко благъ эсть. ини же глаголааху: ни. нъ льстить народы. 1зни кыи же оубо явэ глаголааше о нэмь страха ради иоудеискааго.14 лбиэ же въ преполовлэниэ праздьника възиде iсоусь въ црькъвь и оучааше. 15и дивляаху ся иоудеи глаголюще: како сь оумээть кънигы не оучивъ ся; 16отвэща же iсоусь и рече имъ: мот оученит нэсть моэ нъ посълавъшааго мя. 17аще къто хощеть волю эго творити разоумээть оучениэ коэ от бога эсть или азъ о себэ глаголю. 18глаголяи о себэ славы своэя ищеть. а ищяи славы посълавъшааго и сь истиньнъ эсть и неправьды въ нэмь нэсть. 19не моуси ли дасть вамъ законъ; и ни къто же от васъ творить закона. чьто мене ищете оубити; 20отвэща народъ и рече: бэсъ ли имаши къто тебе ищеть оубити; 21отвэща iсоусь и рече имъ: эдино дэло сътворихъ и вьси дивите ся. 22сего ради моуси дасть вамъ обрэзаниэ не яко от моусеа эсть нъ от отьць. и въ суботу обрэзаэте чловэка. 2заще обрэзаниэ приэмлеть чловэкъ въ суботу да не разорить ся законъ моусеовъ на мя ли гнэваэте ся яко вьсего чловэка съдрава сътворихъ въ суботу; 24не судите на лица нъ правьдьныи судъ судите. 25глаголааху же этери от иероусалимлянъ: не сь ли эсть эгоже ищуть оубити; 26и се не обиноуя ся глаголэть и ни чьсо же эмоу не глаголють. еда како разоумэшя кънязи яко сь эсть христосъ; 27нъ сего вэмъ откудоу эсть. а христосъ эгда придеть ни къто же не вэсть откудоу будеть. 28възъва же въ црькъви оучя iсоусь и глаголя: и мене вэсте и вэсте откудоу эсмь. и о себэ не придохъ. нъ эсть истиньнъ посълавыи мя эгоже вы не вэсте. 29азъ и вэмь. яко от нэго эсмь и той мя посъла. з0и искааху иоудеи яти и и ни кто же не възложи рукы на нь яко не оу бэ пришьла година эго. з1от народа же мънози вэровашя въ нь и глаголааху яко христосъ эгда придеть еда больша знамения сътворить яже сь эсть сътворилъ; з2слышашя же фарисеи народъ ръпъщущь о нэмь се и посълашя архиереи и фарисеи слоугы да имуть и. ззрече же iсоусь: эще мало врэмя съ вами эсмь и иду къ посълавъшоуоумоу мя. з4поищете мене и не обрящете и идеже эсмь азъ вы не можете прити. з5рэшя же иоудеи къ себэ: камо сь хощеть ити яко мы не обрящемъ эго; еда въ расэаниэ элиньско хощеть ити и оучити елины; з6чьто эсть слово се эже рече: възищете мене и не обрящете и идеже эсмь азъ вы не можете прити; з7въ послэдьнии же дьнь великыи праздьникъ стояаше iсоусь и зъвааше глаголя: аще къто жяждеть да придеть къ мънэ и пиэть. з8вэроуяи въ мя якоже кънигы рекошя рэкы от чрэва эго истекуть воды живы. з9се же рече о доусэ иже хотэаху приимати вэроующеи въ нэго. не оу бо бэ доухъ святыи данъ яко iсоусь не оу бэ прославлэнъ. 40мънози же от народа слышавъше словеса си глаголааху: сь эсть въ истину пророкъ. 41дроузии глаголааху: сь эсть христосъ. ови же глаголааху: еда от галилея христосъ придеть; 42не кънигы ли рекошя яко от сэмене давидова и от вифлеемьскааго градьца идеже бэ давидъ придеть христосъ. 4зраспря же бысть въ народэ эго ради. 44этери же от нихъ хотэаху яти и. нъ ни къто же не възложи на нь рукоу. 45придошя же слоугы къ архиереомъ и фарисеомъ и рекошя имъ ти: по чьто не приведосте эго; 46отвэщашя слоугы: ни коли же тако эсть глаголалъ чловэкъ яко сь чловэкъ. 47отвэщашя имъ фарисеи: еда и вы прельщени бысте; 48еда къто от кънязь вэрова въ нь ли от фарисеи; 49нъ народъ сь иже не вэсть закона прокляти суть. 50глагола никодимъ къ нимъ пришьдыи къ нэмоу нощию эдинъ сы от нихъ: 51еда законъ нашъ судить чловэкоу аще не слышить от нэго прэжде и разоумээть чьто творить; 52отвэщашя и рекошяэмоу: еда и ты от галилея эси; испытаи и виждь яко от галилея пророкъ не приходить. 5зи иде къжьдо въ домъ свои.

1Iсоусь же иде въ гору елеоньску. 2оутро же пакы приде въ црькъвь и вьси людиэ идэаху къ нэмоу и сэдъ оучааше я. зприведошя же кънижьници и фарисеи къ нэмоу жену въ прэлюбодэянии яту. и поставльше ю по срэдэ 4глаголашя эмоу: оучителю си жена ята эсть нынэ въ прэлюбодэянии. 5а въ законэ намъ моуси повелэ таковыя камениэмь побивати. ты же чьто глаголэши; 6се же рэшя искоушающе и да бышя имэли на нь чьто глаголати. iсоусь же низъ поклонь ся прьстоймь писааше на земли. 7якоже прилежааху въпрашающе и въсклони ся и рече имъ: иже васъ без грэха эсть прэжде врьзи камень на ню. 8и пакы поклонь ся писааше на земли. 9они же слышавъше и совэстию обличаэми исхождааху эдинъ по эдиномоу начьнъше от старьць до послэдьниихъ. и оста iсоусь эдинъ и жена стоящи по срэдэ. 10въсклонь же ся iсоусь и ни кого же не видэвъ развэ жены рече эи: жено къде суть иже на тя важдааху; ни кыи же ли тебе осуди; 11она же рече: ни кыи же господи. рече же эи iсоусь: ни азъ тебе осуждаю. иди и отселэ не съгрэшаи кътомоу. 12пакы же рече имъ iсоусь глаголя: азъ эсмь свэтой вьсемоу мироу. ходяи по мънэ не имать ходити въ тьмэ нъ имать свэтой животьныи. 1зрэшя же эмоу фарисеи: ты о себэ самъ съвэдэтельствоуэши. съвэдэтельство твоэ нэсть истиньно. 14отвэща iсоусь и рече имъ: аще азъ съвэдэтельствоую о мънэ самомь съвэдэтельство моэ истиньно эсть. яко вэмь откудоу придохъ и камо иду. вы же не вэсте откудоу гряду и камо иду. 15вы по плъти судите. азъ не сужду ни комоу же. 16аще ли сужду азъ судъ мои истиньнъ эсть яко эдинъ нэсмь. нъ азъ и посълавыи мя отьць. 17и въ законэ же вашемь писано эсть яко дъвою чловэкоу съвэдэтельство истиньно эсть. 18азъ эсмь съвэдэтельствоуяи о мънэ самомь и съвэдэтельствоуэть о мънэ посълавы имя отьць. 19глаголааху же эмоу: къто эсть отьць твои; отвэща iсоусь: ни мене вэсте ни отьца моэго. аще мя бысте вэдэли и отьца моэго бысте вэдэли. 20сия глаголы глагола iсоусь въ газофилакии оучя въ црькъви и ни къто же не ятой эго яко не оу бэ пришьла година эго. 21рече же имъ пакы iсоусь: азъ иду и възищете мене и въ грэсэ вашемь оумьрете. аможе азъ иду вы не можете прити. 22глаголааху же иоудеи: еда самъ ся оубиэть; яко глаголэть яможе азъ иду вы не можете прити. 2зи рече имъ: вы от нижьниихъ эсте азъ от вышьниихъ эсмь. вы от сего мира эсте азъ от сего мира нэсмь. 24рекохъ оубо вамъ яко оумьрете въ грэсэхъ вашихъ. аще бо вэры не эмлэте яко азъ эсмь оумрете въ грэсэхъ вашихъ. 25глаголааху же эмоу: ты къто эси; и рече имъ iсоусь: начятойкъ яко и глаголахъ вамъ. 26мъного имамъ о васъ глаголати и судити. нъ посълавыи мя истиньнъ эсть. и азъ яже слышлхъ от нэго си глаголю въ въсемь мирэ. 27и не разоумэшя яко о отьци имъ глаголааше. 28рече же имъ iсоусь: эгда възпесете сына чловэчьскааго тойгда разоумээте яко азъ эсмь и о себэ ни чьсо же не творю нъ якоже наоучи мя отьць мои си глаголю. 29и посълавыи мя съ мъною эсть. не остави мене эдиного отьць яко азъ оугодьная эмоу творю вьсегда. з0си глаголющоу эмоу мънози вэровашя въ нэго. з1глагола же iсоусь къ вэровавъшимъ въ нэго иоудеомъ: аще вы прэбудете въ словеси моэмь въ истину оученици мои будете з2и разоумээте истину и истина свободить вы. ззотвэщашя и рэшя эмоу: сэмя авраамлэ эсмъ и ни комоу же не работахомъ ни коли же. како ты глаголэши яко свободъ будете; з4отвэща имъ iсоусь: аминь аминь глаголю вамъ яко вьсякъ творяи грэхъ рабъ эсть грэхоу. з5а рабъ не прэбываэть въ домоу въ вэкы сынъ же прэбываэть въ вэкы. з6аще бо сынъ вы свободить въ истину свободъ будете. з7вэмь яко сэмя авраамлэ эсте нъ ищете мене оубити яко слово моэ не въмэщаэть ся въ вы. з8азъ яже видэхъ оу отьца моэго глаголю и вы оубо яже видэсте оу отьца вашего творите. з9отвэщашя и рэшя эмоу: отьць нашъ авраамъ эсть. глагола имъ iсоусь: аще чяда авраамля бысте были дэла авраамля творили бысте. 40нынэ же ищете мене оубити чловэка иже истину вамъ глаголахъ юже слышахъ от бога. сего авраамъ нэсть творилъ. 41вы творите дэла отьца вашего. рэшя же эмоу: мы от любодэяния нэсмъ рождени. мы эдиного отьца имаамъ бога. 42рече же имъ iсоусь: аще богъ отьць вашъ бы былъ любили мя бысте яко от бога изидохъ и придохъ. не о себэ бо придохъ нъ той мя посъла. 4зпо чьто бесэды моэя не разоумээте; яко не можете слышати словесе моэго. 44вы отьца вашего диавола эсте и похоти отьца вашего хощете творити онъ чловэкоубиица бэ испрьва и въ истинэ не стоить яко нэсть истины въ нэмь. эгда глаголэть лъжу от своихъ глаголэть. яко лъжь эсть и отьць эго. 45азъ же занэ истину глаголю не эмлэте вэры мънэ. 46къто от васъ обличаэть мя о грэсэ; аще ли истину глаголю по чьто вы не эмлэте вэры мънэ; 47иже эсть от бога глаголъ божии послушаэть. сего ради вы не послушаэте яко от бога нэсте. 48отвэщашя же иоудеи и рекошя эмоу: не добрэ ли глаголэмъ мы яко самарянинъ эси ты и бэсъ имаши; 49отвэща iсоусь: азъ бэса не имамъ нъ чьту отьца моэго и вы не чьтете мене. 50азъ же не ищу славы моэя. эсть ищяи и судя. 51аминь аминь глаголю вамъ: аще къто слово моэ съблюдеть съмрьти не имать видэти въ вэкъ. 52рекошя же эмоу иоудеи: нынэ разоумэхомъ яко бэсъ имаши. авраамъ оумрэтой и пророци. и ты глаголэши яко аще къто слово моэ съблюдеть не имать въкоусити съмрьти въ вэкъ. 5зеда ты болии эси отьца нашего авраама иже оумьрэтой и пророци оумьрэшя; кого ся самъ твориши; 54отвэща iсоусь: аще азъ славлю ся самъ слава моя ни чьто же эсть. эсть отьць мои славяи мя эгоже вы глаголэте яко богъ нашь эсть. 55и не познасте эго. азъ же вэмь и. и аще рэку яко не вэмь эго буду подобьнъ вамъ лъжь. нъ вэмь и и слово эго съблюдаю. 56авраамъ отьць вашь радъ бы былъ да бы видэлъ дьнь мои и видэ и въздрадова ся. 57рекошя же иоудеи къ нэмоу: пяти десятой лэтой не оу имаши. авраама ли эси видэлъ; 58рече имъ iсоусь: аминь аминь глаголю вамъ прэжде даже не бысть авраамъ азъ эсмь. 59възяшя же камениэ да врьгуть на нь. iсоусь же скры ся и изиде из црькъве. и прошьдъ по срэдэ ихъ идэаше и хождааше.

1И мимо иды iсоусь видэ чловэка слэпа от рождьства. 2и въпросишя и оученици эго глаголюще: равви къто съгрэши сь ли или родителя эго да слэпъ роди ся; зотвэща iсоусь: ни сь съгрэши ни родителя эго нъ да явять ся дэла божия на нэмь. 4мънэ подобаэть дэлати дэла посълавъшааго мя доньдеже дьнь эсть. придеть нощь эгда ни къто же не можеть дэлати. 5эгда въ мирэ эсмь свэтой эсмь мироу. 6си рекъ плину на землю и сътвори бръниэ от плюновения и помаза слэпоуоумоу очи бръниэмь. 7и рече эмоу: иди оумыи ся въ купэли силоуамьстэ эже съказаэть ся посъланъ. шьдъ же и оумы ся и приде видя. 8сусэди же и иже и бэаху видэли прэжде яко слэпъ бэ глаголааху: не сь ли эсть сэдяи и прося; 9ови глаголааху яко сь эсть. дроузии же глаголааху яко подобьнъ эмоу эсть. онъ же глаголааше яко азъ эсмь. 10глаголааху же эмоу: како ти ся отврьзосте очи; 11отвэща онъ и рече: чловэкъ нарицаэмыи iсоусь бръниэ сътвори и помаза очи мои и рече ми: иди въ купэль силоуамлю и оумыи ся. шьдъ же и оумывъ ся прозьрэхъ. 12рекошя же эмоу: къто сь эсть глагола: не вэмь. 1зведошя же и къ фарисеомъ иже бэ иногда слэпъ. 14бэ же субота эгда сътвори бръниэ iсоусь и отврьзе эмоу очи. 15пакы же въпрашааху и фарисеи како прозьрэ. онъ же рече имъ: бръниэ положи мънэ на очию и оумыхъ ся и вижду. 16глаголааху же эдини от фарисеи: нэсть сь от бога чловэкъ яко суботы не чьтеть. дроузии же глаголааху: како можеть чловэкъ грэшьнъ сица знамения творити; и распьря бэ въ нихъ. 17глаголашя же слэпьцоу пакы: ты чьто глаголэши о нэмь яко отврьзе очи твои; онъ же рече яко пророкъ эсть. 18не яшя же вэры иоудеи о нэмь яко бэ слэпъ и прозьрэ доньдеже възгласишя родителя того прозьрэвъшааго. 19и въпросишя я глаголюще: сь ли эсть сынъ ваю эгоже вы глаголэта яко слэпъ роди ся; како оубо нынэ видить; 20отвэщасте имъ родителя эго и рекосте вэ вэвэ яко сь эсть сынъ наю и яко слэпъ роди ся. 21како же нынэ видить не вэвэ. ли къто отврьзе эмоу очи вэ не вэвэ. самого въпросите самъ въздрастой имать. самъ о себэ да глаголэть. 22си рекосте родителя эго яко боясте ся иоудеи. яко оуже бо бэаху ся съложили иоудеи да аще и къто исповэсть христа отлученъ от съборища будеть. 2зсего ради родителя эго рекосте яко самъ въздрастой имать самого въпросите. 24възъвашя же вътороэ чловэка иже бэ слэпъ и рекошя эмоу: даждь славу богоу. мы вэмъ яко чловэкъ сь грэшьнъ эсть. 25отвэща же онъ и рече: аще грэшьникъ эсть не вэмь. эдино вэмь яко слэпъ бэхъ нынэ же вижду. 26рекошя же эмоу пакы: чьто сътвори тебэ; како отврьзе очи твои; 27отвэща имъ: рекохъ вамъ оуже и не слышасте. чьто эще хощете слышати; еда и вы хощете оученици эго быти; 28они же оукоришя и и рэшя эмоу: ты оученикъ эси того мы же моусеови эсмъ оученици. 29мы вэмъ яко моусеови глагола богъ. сего же не вэмъ откудоу эсть. з0отвэща чловэкъ и рече имъ: о семь бо дивьно эсть яко вы не вэсте откудоу эсть и отврьзе очи мои. з1вэмь же яко грэшьныихъ богъ не послоушаэть. нъ аще къто богочьтьць эсть и волю эго творить того послоушаэть. з2от вэка нэсть слышано яко отврьзе къто очи слэпоу рожденоу. ззаще сь не бы от бога былъ не моглъ бы творити ни чьсо же. з4отвэщашя и рекошя эмоу: въ грэсэхъ родилъ ся эси вьсь и ты ли ны оучиши; и изгънашя и вънъ. з5слышавъ же iсоусь яко изгънашя и вънъ и обрэтой и рече эмоу: ты вэроуэши ли въ сынъ божии; з6отвэща онъ и рече: и къто эсть господи да вэру иму въ нь; з7рече же эмоу iсоусь: и видэлъ и эси и глаголяи съ тобою той эсть. з8онъ же рече: вэроую господи и поклони ся эмоу. з9и рече iсоусь: на судъ азъ въ миръ придохъ. да невидящеи видять и видящеи слэпи будуть. 40слышашя же от фарисеи си сущеи съ нимь и рэшя эмоу: еда и мы слэпи эсмъ; 41рече имъ iсоусь: аще бысте слэпи были не бысте имэли грэха. нынэ же глаголэте яко видимъ и грэхъ вашь прэбываэть.

1Аминь аминь глаголю вамъ: не въходяи двьрьми въ дворъ овьчии нъ прэлазя инудоу той тать эсть и разбоиникъ. 2а въходяи двьрьми пастырь эсть овьцамъ. зсемоу вратарь отврьзаэть и овьця гласъ эго слышять и своя овьця глашаэть по имени и изгонитв я. 4и эгда своя овьця ижденеть прэдъ ними ходить и овьця по нэмь идуть яко вэдять гласъ эго. 5по щоуждемь же не идуть нъ бэжять от нэго яко не знають щоуждиихъ гласа. 6сию притойчу рече имъ iсоусь. они же не разоумэшя чьто бэшя яже глаголааше имъ. 7рече же имъ пакы iсоусь: аминь аминь глаголю вамъ азъ эсмь двьри овьцамъ. 8вьсе элико ихъ приде прэжде мене татиэ суть и разбоиници нъ не послоушашя ихъ овьця. 9азъ эсмь двьри. мъною аще къто вънидеть съпасеть ся. и вънидеть и изидеть и пажить обрящеть. 10тать не приходить нъ да оукрадеть и оубиэть и погоубить. азъ придохъ да живот имуть и лише имуть. 11азъ эсмь пастырь добрыи. пастырь добрыи доушу свою полагаэть за овьця. 12а наимьникъ иже нэсть пастырь эмоуже не суть овьця своя видить влъкъ грядущь и оставляэть овьця и бэгаэть. и влъкъ расхытить я и распудить овьця. 1за наимьникъ бэжить яко наимьникъ эсть и небрэжеть о овьцахъ. 14азъ эсмь пастырь добрыи. и знаю моя и зиають мя моя. 15якоже знаэть мя отьць и азъ знаю отьца и доушу мою полагаю за овьця. 16и ины овьця имамъ яже не суть от двора сего и ты ми подобаэть привести и гласъ мои оуслышять и будеть эдино стадо и эдинъ пастырь. 17сего ради мя отьць любить яко азъ полагаю доушу мою да пакы прииму ю. 18ни къто же възьметь эя от мене нъ азъ полагаю ю о себэ. область имамъ положити ю и область имамъ пакы прияти ю. сию заповэдь прияхъ от отьца моэго. 19распьря же пакы бысть въ иоудеихъ за словеса си. 20глаголааху же мънози от нихъ: бэсъ имать и неистовъ эсть. чьто эго послоушаэте; 21ини глаголааху: си глаголи не суть бэсьноующааго ся. еда бэсъ можеть слэпомъ очи отврэсти; 22бышя же тойгда священия въ иероусалимэхъ и зима бэ. 2зи хождааше iсоусь въ црькъви въ притворэ соломони. 24обидошя же и иоудеи и глаголааху эмоу: доколэ доушя нашя въземлэши; аще ты эси христосъ рьци намъ не обиноуя ся. 25отвэща имъ iсоусь: рэхъ вамъ и не вэроуэте. дэла яже азъ творю въ имя отьца моэго та съвэдэтельствоують о мънэ. 26нъ вы не вэроуэте. нэсте бо от овьць моихъ. якоже рекохъ вамъ. 27овьця моя гласа моэго послоушають и азъ знаю я и по мънэ идуть. 28и азъ живот вэчьныи даю имъ. и не погыбнуть въ вэкъ и не въсхытить ихъ ни къто же от рукы моэя. 29отьць мои иже дасть мънэ болии вьсэхъ эсть. и ни къто же не можеть въсхытити ихъ от рукы отьца моэго. з0азъ и отьць эдино эсвэ. з1възяшя же пакы камениэ иоудеи да и побиють. з2отвэща имъ iсоусь: мънога дэла добра явихъ вамъ от отьца моэго. за коэ дэло камениэ на мя мещете; ззотвэщашя эмоу иоудеи глаголюще: о добрэ дэлэ камения не мещемъ на тя нъ о власфимии яко ты чловэкъ сы твориши ся самъ богъ. з4отвэща имъ iсоусь: нэсть ли писано въ законэ вашемь яко азъ рэхъ бози эсте; з5аще оны нарече богы къ нимъже бысть слово божиэ и не могуть ся разорити кънигы. з6эгоже отьць святи и посъла въ миръ вы глаголэте яко власфимисаэши занэ рекохъ яко сынъ божии эсмь. з7аще не творю дэлъ отьца моэго не эмлэте ми вэры. з8аще ли творю аще и мънэ вэры не эмлэте дэломъ моимъ вэру имэте да разоумээте и вэру имете яко въ мънэ отьць и азъ въ отьци. з9искааху же эго пакы яти и изиде от рукъ ихъ. 40и иде пакы на онъ полъ иордана на мэсто идеже бэ иоанъ прэжде крьстя и прэбысть тоу. 41и мънози придошя къ нэмоу и глаголааху яко иоанъ оубо знамения не сотвори ни эдиного же. вься же элико рече иоанъ о семь истина бэ. 42и мънози вэровашя въ нэго тоу.

1Бэ же эдинъ боля лазарь от вифания градьца мариина и марфы сестры эя. 2бэ же мария помазавъшия господа муръмь и отьръши нозэ эго власы своими. эяже братой лазарь болэаше. зпосъласте же сестрэ эго къ нэмоу глаголющи: господи се эгоже любиши болить. 4слышавъ же iсоусь рече: си болэзнь нэсть къ съмрьти нъ о славэ божии да прославить ся сынъ божии эю. 5любляаше же iсоусь марфу и сестру эя и лазаря. 6эгда же слыша яко болить тойгда прэбысть на нэмьже бэ мэстэ дъва дьни. 7потомь же глагола оученикомъ: идэмъ въ иоудею пакы. 8глаголашя эмоу оученици эго: равви нынэ искааху тебе камениэмь побити иоудеи. и пакы ли идеши тамо; 9отвэща iсоусь: не дъвэ ли на десяте годинэ въ дьни; аще къто ходить въ дьни не поткнеть ся яко свэтой мира сего видить. 10аще ли къто ходить нощию поткнеть ся яко свэта нэсть о нэмь. 11си рекъ посемь глагола имъ: лазарь дроугъ нашь оусъпе. нъ иду да възбужду и. 12рекошя же оученици эго: господи аще оусъпе съпасенъ будеть. 1зрече же iсоусь о съмрьти эго они же мьнэшя яко о оусъпении съноу глаголэть. 14тойгда рече имъ iсоусь не обиноуя ся: лазарь оумрэ 15и радоую ся васъ ради да вэру имете яко не бэхъ тоу нъ идэмъ къ нэмоу. 16рече же фома нарицаэмыи близиьць къ оученикомъ: идэмъ и мы да оумьремъ съ нимь. 17пришьдъ же iсоусь въ вифанию обрэте и четыри дьни оуже имущь въ гробэ. 18бэ же вифания близъ иероусалима яко пять на десяте попьрищь. 19мънози же от иоудеи бэаху пришьли къ марфэ и марии да оутэшять и о братэ эю. 20марфа же эгда оуслыша яко iсоусь грядеть сърэте и а мария дома сэдэаше. 21рече же марфа къ iсоусови: господи аще бы сьде былъ не бы братой мои оумрьлъ. 22нъ и нынэ вэмь яко эгоже колижьдо просиши от бога дасть тебэ богъ. 2зглагола эи iсоусь: въскрьснеть братой твои. 24глагола эмоу марфа: вэмь яко въскрьснеть въ въскрэшениэ въ послэдьнии дьнь. 25рече эи iсоусь: азъ эсмь въскрэшениэ и живот. вэроуяи въ мя аще и оумьреть оживеть. 26и вьсякъ живыи и вэроуя въ мя не оумьреть въ вэкъ. имеши ли вэру семоу; 27глагола эмоу: еи господи азъ вэроую яко ты эси христосъ сынъ божии грядыи въ миръ. 28и се рекъши иде и призъва марию сестру свою отаи рекъши: оучитель се эсть и зоветь тя. 29она же яко оуслыша въста скоро и иде къ нэмоу. з0не бэ же не оу пришьлъ iсоусь въ вьсь нъ бэ на мэстэ эще идеже сърэте и марфа. з1иоудеи же сущеи съ нэю въ домоу и оушэшающе ю видэвъше марию яко скоро въста и изиде по нэи идошя глаголюще яко идеть на гробъ да плачеть ся тоу. з2мария же яко приде идеже бэ iсоусь видэвъши и паде эмоу на ногоу глаголющи эмоу: господи аще бы былъ сьде не бы мои братой оумрьлъ. ззiсоусь же яко видэ ю плачущу ся и пришьдъшяя съ нею иоудея плачущя ся запрэти доухоу и възмути ся самъ з4и рече: къде положисте и; глаголашя эмоу: господи приди и виждь. з5и просльзи ся iсоусь. з6глаголааху же иоудеи: виждь како любляаше и. з7нэции же от нихъ рекошя: не можааше ли сь отврьзыи очи слэпоуоумоу сътворити да и сь не оумьреть; з8iсоусь же пакы прэтя въ себэ приде къ гробоу. бэ же пещера и камень лежааше на нэи. з9глагола iсоусь: възьмэте камень. глагола эмоу сестра оумьръшааго марфа: господи оуже смрьдить. четврэдьневьнъ бо эсть. 40глагола эи iсоусь: не рекохъ ли ти яко аще вэроуэши оузьриши славу божию; 41възяшя же камень идеже бэ оумьрыи лежя. iсоусь же възведе выспрь очи и рече: отьче хвалу тебэ въздаю яко оуслыша мя. 42азъ же вэдэахъ яко вьсегда мене послоушаэши нъ народа ради стоящааго окрьстой рэхъ да вэру имуть яко ты мя посъла. 4зи се рекъ гласъмь великъмь възъва: лазаре гряди вънъ. 44и абиэ изиде оумьрыи обязанъ ногама и рукама оукроимь и лице эго оуброусъмь обязано. глагола имъ iсоусь: раздрэшите и и не дэите эго ити. 45мънози же от иоудеи пришьдъше къ марии и видэвъше эже сътвори iсоусь вэровашя въ нэго. 46эдини же от нихъ идошя къ фарисеомъ и рэшя имъ эже сътвори iсоусь.47събьрашя же архиереи и фарисеи съборъ и глаголааху: чьто сътворимъ яко чловэкъ сь знамения мънога творить; 48аще оставимъи тако вьси вэру имуть въ нь и придуть римляне и възьмуть мэсто и языкъ нашь. 49эдинъ же нэкыи от нихъ каиафа архиереи сы лэтоу томоу рече имъ: вы не вэсте ни чьсо же 50ни помышляэте яко оунэ эсть намъ да эдинъ чловэкъ оумьреть за люди а не вьсь языкъ погыбнеть. 51сего же о себэ не рече. нъ архиереи сы лэтоу томоу прорече яко хотэаше iсоусь оумрэти за люди. 52ине тойкъмо за люди нъ да и чяда божия расточеная събереть въ эдино. 5зот того же дьне съвэщашя да и бышя оубили. 54iсоусь же кътомоу не явэ хождааше въ иоудеихъ. нъ иде оттудоу въ страну близъ поустыня въ ефремъ нарицаэмыи градъ и тоу живэаше съ оученикы своими. 55бэ же близъ пасха иоудеиска и възидошя мънози въ иероусалимъ от страны прэжде пасхы да очистять ся. 56искааху же iсоуса и глаголааху къ себъ въ црькъви стояще: чьто ся мьнить вамъ яко не имать ли прити въ праздьникъ; 57дашя бо архиереи и фарисеи заповэдь да аще къто ощутить и къде будеть повэсть да имуть и.

1Iсоусь же прэжде шести дьнъ пасхи приде въ вифанию идеже бэ лазарь оумьрыи эгоже въскрэси из мрьтвыихъ. 2сътворишя же эмоу вечерю тоу и марфа слоужааше. лазарь же эдинъ бэ от възлежащиихъ съ нимъ. змария же приимъши литру мура наръда пистикия мъногоцэньныя помаза нозэ iсоусовэ и отьре власы своими нозэ эго. храмина же наплъни ся от воня мурьныя. 4глагола же эдинъ от оученикъ эго иоуда симонь искариотьскыи иже хотэаше прэдати и: 5чьсо ради муро се не продано бысть на трьхъ сътэхъ съребрьникъ и дано нищиимъ; 6се же рече не яко о нищиихъ печааше ся нъ яко тать бэ и рачицу имы и въмэтаэмая ношааше. 7рече же iсоусь: не дэите эя. въ дьнь погребения моэго съблюде ю. 8нищяя бо вьсегда съ собою имаате мене же не вьсегда имаате. 9разоумэ же народъ мъногъ от иоудеи яко тоу эсть и придошя не iсоуса ради тойкъмо нъ да и лазаря видять эгоже въскрэси от мрьтвыихъ. 10съвэщашя же архиереи да и лазаря оубиють. 11яко мънози эго ради идэаху иоудеи и вэровааху въ iсоуса. 12въ оутрэи же дьнь народъ мъногъ пришьдыи въ праздьникъ слышавъше яко iсоусь грядеть въ иероусалимъ 1зприяшя вэиэ от фуникъ и изидошя противу эмоу и зъвааху глаголюще: осанъна благословлэнъ грядыи въ имя господьне царь израилэвъ. 14обрэтой же iсоусь осьля въсэде на нэ якоже эсть писано: 15не бои ся дъщи сионова се царь твои грядеть сэдя на жрэбяти осьли. 16сихъ же не разоумэшя оученици эго прэжде. нъ эгда прослави ся iсоусь тойгда помянушя яко си бэшя о нэмь писана. и си сътворишя эмоу. 17съвэдэтельствовааше же народъ иже бэ съ нимь эгда лазаря възгласи от гроба и въскрэси эго от мрьтвыихъ. 18сего ради и противу изиде эмоу народъ яко слышашя и сътворьшь се знамениэ.19фарисеи же рекошя къ себэ: видите яко ни кая же польза эсть. се вьсь миръ но нэмь иде. 20бэаху же елини нэции от въшьдъшиихъ да поклонять ся въ праздьникъ. 21си же приступишя къ филипоу иже бэ от вифсаиды галилеискыя и моляаху и глаголюще: господи хощемъ iсоуса видэти. 22приде филипъ и глагола андреови. и пакы андреа и филипъ глаголасте iсоусови. 2зiсоусь же отвэща има глаголя: приде година да прославить ся сынъ чловэчьскыи. 24аминь аминь глаголю вамъ: аще зрьно пьшеничьно падъ въ землю не оумьреть то эдино прэбываэть. аще ли оумьреть мъногъ плодъ сътворить. 25любяи доушу свою погоубить ю и ненавидяи доушя своэя въ мирэ семь въ животэ вэчьнээмь съхранить ю. 26аще къто мънэ слоужить по мънэ да ходить. идеже азъ эсмь тоу и слоуга мои будеть. и аще къто мънэ слоужить почьтеть и отьць. 27нынэ доуша моя възмути ся и чьто реку; отьче съпаси мя от годины сея; нъ сего ради придохъ на годину сию. 28отьче прослави имя твоэ. приде же гласъ съ небесе: и прославихъ и пакы прославлю. 29народъ же стоя и слышавъ глаголааху: громъ бысть. ини глаголааху: ангелъ глагола эмоу. з0отвэща iсоусь и рече: не мене ради гласъ сь бысть нъ васъ ради. з1нынэ судъ эсть мироу семоу. нынэ кънязь мира сего изгънанъ будеть вънъ. з2и азъ аще възнесенъ буду от земля вься привлэку къ себэ. ззсе же глаголааше знаменая коэю съмрьтию хотэаше оумрэти. з4отвэща эмоу народъ: мы слышахомъ от закона яко христосъ прэбываэть въ вэкы. и како ты глаголэши възнести ся подобаэть сыноу чловэчьскоуоумоу; къто сь эсть сынъ чловэчьскыи; з5рече же имъ iсоусь: эще мало врэмя свэтой въ васъ эсть. ходите доньдеже свэтой имаате да тьма васъ не иметь. и ходяи въ тьмэ не вэсть камо идеть. з6доньдеже свэтой имате вэроуите въ свэтой да сынове свэтоу будете. си глагола iсоусь и ошьдъ съкры ся от нихъ. з7толика же знамения сътворьшоу эмоу прэдъ ними не вэровааху въ нь. з8да слово исаия пророка събудеть ся эже рече: господи къто вэрова слоухоу нашемоу и мышьца господьня комоу откры ся; з9сего ради не можааху вэровати яко пакы рече исаия: 40ослэпи очи ихъ и окаменилъ эсть срьдьца ихъ да не видять очима и не разоумэють срьдьцьмь и обратять ся и исцэлю я. 41си рече исаия эгда видэ славу эго и глагола о нэмь. 42обаче оубо и от кънязь мънози вэровашя въ нь. нъ фарисеи ради не исповэдааху да не ис съборища изгънани будуть. 4звъзлюбишя бо паче славу чловэчьску неже славу божию. 44iсоусь же възъва и рече: вэроуяи въ мя не вэроуэть въ мя нъ въ посълавшааго мя. 45и видяи мя видить посълавъшааго мя. 46азъ свэтой въ миръ придохъ да вьсякъ вэроуяи въ мя въ тьмэ не прэбудеть. 47и аще къто оуслышить глаголы моя и не вэроуэть азъ не сужду эмоу. не придохъ бо да сужду мирови нъ да съпасу миръ. 48отмэтаяи ся мене и не приэмля глаголъ моихъ имать судящааго эмоу. слово эже глаголахъ то судить эмоу въ послэдьнии дьнь. 49яко азъ о себэ не глаголахъ. нъ посълавыи мя отьцъ той мънэ заповэдь дасть чьто реку и чьто възглаголю. 50и вэмь яко заповэдь эго живот вэчьныи эсть. яже оубо азъ глаголю якоже рече мънэ отьць тако глаголю.

1Прэжде же праздьника пасхы вэды iсоусь яко приде эмоу година да прэидеть от мира сего къ отьцоу. възлюбль своя сущяя въ вьсемь мирэ до коньца възлюби я. 2и вечери бывъши диаволоу оуже въложьшоу въ срьдьце иоудэ симоновоу искариотьскоуоумоу да эго прэдасть. звэды iсоусь яко вься дасть эмоу отьць въ руцэ и яко от бога изиде и къ богу идеть. 4въставъ съ вечеря положи ризы своя и приимъ леньтии прэпояса ся. 5потомь вълия воды въ оумывальницу и начятой оумывати ногы оученикомъ и отирати леньтиэмь имьже бэ прэпоясанъ. 6приде же къ симоноу петроу и глагола эмоу той: господи ты ли мои оумыэши нозэ; 7отвэща iсоусь и рече эмоу: эже азъ творю ты не вэси нынэ разоумээши же по сихъ. 8глагола эмоу петръ: не оумыэши ногоу моэю въ вэкъ. отвэща эмоу iсоусь: аще не оумыю тебе не имаши чясти съ мъною. 9глагола эмоу симонъ петръ: господи не нозэ мои тойкъмо нъ и руцэ и главу. 10глагола эмоу iсоусь: измъвеныи не трэбоуэть тойкъмо нозэ оумыти. эсть бо вьсь чистой. и вы чисти эсте нъ не вьси. 11вэдэаше бо прэдающааго и. сего ради рече яко не вьси чисти эсте.12Эгда же оумы нозэ ихъ приятой ризы своя и възлеже пакы и рече имъ: вэсте ли чьто сътворихъ вамъ; 1звы глашаэте мя оучитель и господь и добрэ глаголэте эсмь бо. 14аще оубо азъ оумыхъ ваши нозэ господь и оучитель. и вы длъжьни эсте дроугъ дроугоу оумывати нозэ. 15образъ бо дахъ вамъ да якоже азъ сътворихъ вамъ и вы творите. 16аминь аминь глаголю вамъ: нэсть рабъ болии господина своэго ни посъланьникъ болии посълавъшааго и. 17аще си вэсте блажени эсте аще творите я.18не о вьсэхъ васъ глаголю. азъ бо вэмь яже избьрахъ нъ да кънигы събудуть ся: ядыи съ мъною хлэбъ въздвиже на мя пяту свою. 19от селэ глаголю вамъ прэжде даже не будеть да эгда будеть вэру имете яко азъ эсмь. 20аминь аминь глаголю вамъ: приэмляи аще кого посълю мене приэмлэть. а приэмляи мене приэмлэть посълавъшааго мя.21си рекъ iсоусь възмути ся доухъмь и съвэдэтельствова и рече: аминь аминь глаголю вамъ яко эдинъ от васъ прэдасть мя. 22съзирааху же ся между собою оученици не домышляще о комь глаголэть. 2збэ же эдинъ възлежя от оученикъ эго на лонэ iсоусовэ эгоже любляаше iсоусь. 24поману же семоу симонъ петръ въпросити къто оубо эсть о нэмьже глаголэть. 25нападъ же той тако на прьси iсоусовы глагола эмоу: господи къто эсть; 26отвэща iсоусь: той эсть эмоуже азъ омочь хлэбъ подамъ. и омочь хлэбъ дасть иоудэ симоню искариотьскоуоумоу. 27и по хлэбэ тойгда въниде въ нь сотона. глагола эмоу iсоусь: эже твориши сътвори скоро. 28сего же ни кто же разоумэ възлежящиихъ къ чьсомоу рече эмоу. 29эдини мьнэаху понтже скриницу имэаше иоуда яко глаголэть эмоу iсоусь: коупи эгоже трэбоуэмь на праздьникъ ли нищиимъ да нэчто дасть. з0приэмъ же онъ хлэбъ изиде абиэ. бэ же нощь. з1эгда же изиде глагола iсоусь: нынэ прослави ся сынъ чловэчьскыи и богъ прослави ся о нэмь. з2аще богъ прослави ся о нэмь и богъ прославить и въ себэ. и абиэ прославить и. ззчядьца эще мало съ вами эсмь. възищете мене. и якоже рекохъ иоудеомъ яко яможе азъ иду вы не можете прити. и вамъ глаголю нынэ. з4заповэдь нову даю вамъ да любите дроугъ дроуга якоже възлюбихъ вы да и вы любите дроугъ дроуга. з5о семь разоумэвають вьси яко мои оученици эсте аще любъвь имаате между собою. з6глагола эмоу симонъ петръ: господи камо идеши; отвэща эмоу iсоусь: яможе азъ иду ие можеши нынэ по мънэ ити. послэдь же по мънэ идеши. з7глагола эмоу петръ: господи почьто не могу нынэ по тебэ ити; нынэ доушу мою за тя положу. з8отвэща эмоу iсоусь: доушу ли твою за мя положиши; аминь аминь глаголю тебэ: не възгласить коуръ доньдеже отврьжеши ся мене три краты.

1Да не съмущаэть ся ваше срьдьце вэроуите въ бога и въ мя вэроуите. 2въ домоу отьца моэго обитэли мъногы суть. аще ли же ни реклъ быхъ вамъ яко иду оуготоватой мэсто вамъ. зи аще иду и оуготоваю мэсто вамъ пакы приду и поиму вы къ себэ да идеже эсмь азъ и вы будете. 4и яможе азъ иду вэсте и путь вэсте. 5глагола эмоу фома: господи не вэмъ камо идеши. и како путь можемъ вэдэти; 6глагола эмоу iсоусь: азъ эсмь путь и истина и живот. ни къто же придеть къ отьцоу тойкъмо мъною. 7аще мя бысте знали и отьца моэго знали бысте оубо. и отселэ знаэте и и видэсте и. 8глагола эмоу филипъ: господи покажи намъ отьца и довьлэть намъ. 9глагола эмоу iсоусь: толико врэмя съ вами эсмь и не позна ли мене филипе; видэвыи мя видэ отьца. и како ты глаголэши покажи намъ отьца; 10не вэроуэши ли яко азъ въ отьци и отьць въ мънэ эсть; глаголы яже азъ глаголю вамъ о себэ не глаголю. отьць же прэбываяи въ мънэ той творить дэла. 11вэру имэте мънэ яко азъ въ отьци и отьць въ мънэ эсть. аще ли ни за та дэла вэру имэте ми. 12аминь аминь глаголю вамъ: вэроуяи въ мя дэла яже азъ творю и той сътворить. и больша сихъ сътворить яко азъ къ отьцоу моэмоу иду. 1зи эгоже колижьдо просите въ имя моэ то сътворю да прославить ся отьць о сыноу. 14и аще чьсо просите въ имя моэ то сътворю. 15аще любите мя заповэди моя съблюдэте. 16и азъ оумолю отьца и иного параклита дасть вамъ да будеть съ вами въ вэкъ. 17доухъ истиньныи эгоже миръ не можеть прияти яко не видить эго ни знаэть эго. вы же знаэте и яко въ васъ прэбываэть и въ васъ будеть. 18не оставлю васъ сиръ. приду къ вамъ. 19эще мало и миръ мене кътомоу не видить. вы же видите мя. яко азъ живу и вы живи будете. 20въ той дьнь разоумээте вы яко азъ въ отьци моэмь и вы въ мънэ и азъ въ васъ. 21имэяи заповэди моя и съблюдая я той эсть любяи мя. а любяи мя възлюблэнъ будеть отьцьмь моимъ. и азъ възлюблю и и явлю ся эмоу самъ. 22глагола эмоу иоуда не искариотьскыи: господи и чьто бысть яко намъ явити ся хощеши а не вьсемоу мироу; 2зотвэща iсоусь и рече эмоу: аще къто любить мя слово моэ съблюдеть. и отьць мои възлюбить и. и къ нэмоу идевэ и обитэль оу нэго сътворивэ. 24не любяи мене словесъ моихъ не съблюдеть. и слово эже слышасте нэсть моэ нъ посълавъшааго мя отьца. 25си глаголахъ вамъ въ васъ сы. 26параклитой же доухъ святыи эгоже посълеть отьць въ имя моэ той вы наоучить вьсемоу и въспомянеть вамъ вься яже рекохъ вамъ. 27миръ оставляю вамъ. миръ мои даю вамъ. не якоже весь миръ даэть азъ даю вамъ. да не съмущаэть ся срьдьце ваше ни оустрашаэть. 28слышасте яко азъ рекохъ вамъ: иду и приду къ вамъ. аще бысте любили мя въздрадовали ся бысте оубо яко рэхъ иду къ отьцоу. яко отьць мои болии мене эсть. 29и нынэ рекохъ вамъ прэжде даже не будеть да эгда будеть вэру имете. з0оуже не мъного глаголю съ вами. грядеть бо сего мира кънязь и въ мънэ не имать ни чьсо же. з1нъ да разоумээть миръ яко люблю отьца. и якоже заповэда мънэ отьць тако творю. въстанэте идэмъ отсудоу.

1Азъ эсмь лоза истиньная и отьць мои дэлатель эсть. 2вьсяку розгу о мънэ не творящую плода изьметь ю и вьсяку творящую плодъ отрэбить ю да плодъ болии сътворить. зоуже вы чисти эсте за слово эже глаголахъ вамъ. 4будэте въ мънэ и азъ въ васъ. яко же розга не можетой плода творити о себэ аще не будеть на лозэ. тако и вы аще не прэбудете въ мънэ. 5азъ эсмь лоза а вы рождиэ. иже будеть въ мънэ и азъ въ нэмь сътворить плодъ мъногъ. яко без мене не можете творити ни чьсо же. 6аще къто въ мънэ не прэбудеть изврьжеть ся вънъ якоже розга и исъшеть и събирають ю и въ огнь въмэтають ю и съгараэть. 7аще прэбудете въ мънэ и глаголи мои въ васъ прэбудуть. эмоуже колижьдо хощете просите и будеть вамъ. 8о семь прослави ся отьць мои да плодъ мъногъ сътворите и будете мои оученици. 9якоже възлюби мя отьць и азъ възлюбихъ вы будете въ любъви моэи. 10аще заповэди моя съблюдете прэбудете въ любъви моэи. якоже азъ заповэди отьца моэго съблюдохъ и прэбываю въ нэго любъви. 11си глаголахъ вамъ да радость моя въ васъ будеть и радость ваша наплънить ся. 12си эсть заповэдь моя да любите дроугъ дроуга якоже възлюбихъ вы. 1збольшя сея любъве ни къто же не имать да къто доушу свою положить за дроугы своя. 14вы дроузи мои эсте аще творите элико азъ заповэдаю вамъ. 15оуже не глаголю васъ рабъ. рабъ бо не вэсть чьто творить господь эго. вы же рекохъ дроугы яко вься яже слышахъ от отьца моэго съказахъ вамъ. 16не вы мене избьрасте нъ азъ избьрахъ вы и положихъ вы да вы идете и плодъ принесете и плодъ вашъ прэбудеть. да эгоже колижьдо просите от отьца въ имя моэ дасть вамъ. 17си заповэдаю вамъ да любите дроугъ дроуга. 18аще миръ васъ ненавидить вэдите яко мене прэжде васъ възненавидэ. 19аще от мира бысте были миръ оубо своэ любилъ бы. яко же от мира нэсте нъ азъ избьрахъ вы от мира сего ради ненавидить васъ миръ. 20помьните слово эже азъ рекохъ вамъ: нэсть рабъ болии господа своэго. аще мене изгънашя и вы ижденуть. аще слово моэ съблюдошя и ваше съблюдуть. 21нъ си вься творять вамъ за имя моэ яко не вэдять посълавъшааго мя. 22аще не быхъ пришьлъ и глаголалъ имъ грэха не бышя имэли. нынэ же вины не имуть о грэсэ своэмь. 2зненавидяи мене и отьца моэго ненавидить. 24аще дэлъ не быхъ сътворилъ въ нихъ ихъже ни къто же инъ не сътвори грэха не вышя имэли. нынэ же и видэшя и възненавидэшя и мене и отьца моэго. нъ да събудеть ся слово писаноэ въ законэ их^ яко възненавидэшя мя без оума. 26эгда же придеть параклитой эгоже азъ посълю вамъ от отьца доухъ истиньныи иже от отьца исходить той съвэдэтельствоуэть о мънэ. 27и вы же съвэдэтельствоуэте яко искони съ мъною эсте.

1Си глаголахъ вамъ да не съблазните ся. 2от съньмищь ижденуть вы нъ придеть година да вьсякъ иже оубиэть вы мьнить ся слоужбу приносити богоу. зи си сътворять вамъ яко не познашя отьца ни мене. 4нъ си глаголахъ вамъ да эгда придеть година поминаэте си яко азъ рекохъ вамъ. сихъ же вамъ ис прьва не рекохъ яко съ вами бэхъ. 5нынэ же иду къ посълавъшоуоумоу мя и ни къто же от васъ не въпрашаэть мене: камо идеши; 6нъ яко си глаголахъ вамъ скръбь наплъни срьдьце ваше. 7нъ азъ истину глаголю вамъ: оунэ эсть вамъ да азъ иду. аще бо не иду азъ параклитой не придеть къ вамъ. аще ли же иду посълю и къ вамъ. 8и пришьдъ онъ обличить мира о грэсэ и о правьдэ и о судэ. 9о грэсэ оубо яко не вэроують въ мя. 10о правьдэ же яко къ отьцоу моэмоу иду и кътомоу не видите мене. 11о судэ же яко кънязь мира сего осужденъ бысть. 12эще мъного имамъ глаголати вамъ нъ не можете носити нынэ. 1зэгда же придеть онъ доухъ истиньныи наставить вы на вьсяку истину. не о себэ бо глаголати имать. нъ елико аще оуслышить глаголати имать и грядущая възвэстить вамъ. 14онъ мя прославить яко от моэго прииметь и възвэстить вамъ. 15вься элико имать отьць моя суть. сего ради рекохъ яко от моэго прииметь и възвэстить вамъ. 16въ малэ и кътомоу не видите мене и пакы въ малэ и оузьрите мя яко азъ иду къ отьцоу. 17рэшя же от оученикъ эго къ себэ: чьто эсть се эже глаголэть намъ: въ малэ и не видите мене и пакы въ малэ и оузьрите мя и яко азъ иду къ отьцоу; 18глаголааху же: чьто эсть се эже глаголэть въ малэ; не вэмъ чьто глаголэть. 19разоумэ же iсоусь яко хотэаху въпрашати и и рече имъ: о семь ли сътязаэте ся между собою яко рекохъ въ малэ и не видите мене и пакы въ малэ и оузьрите мя; 20аминь аминь глаголю вамъ: яко въсплачете ся и въздрыдаэте вы а миръ въздрадоуэть ся. вы же печальни будете нъ печаль ваша въ радость будеть. 21жена эгда раждаэть печаль имать яко приде година эя. эгда же родить отрочя кътомоу не помьнить печали за радость яко роди ся чловэкъ въ миръ. 22и вы же оубо нынэ печальни будете. пакы же оузьрю вы и въздрадоуэть ся срьдьце ваше и радости вашея ни къто же не възьметь от васъ. и въ той дьнь мене не въпросите ни чьсо же. аминь аминь глаголю вамъ: аще чьсо просите от отьца въ имя моэ дасть вамъ. 24доселэ не просисте ни чьсо же въ имя моэ. просите и приимете да радость ваша наплънэна будеть. 25си въ притойчахъ глаголахъ вамъ. нъ придеть година эгда кътомоу въ притойчахъ не глаголю вамъ. нъ не обиноуя ся о отьци възвэщу вамъ. 26въ той дьнь въ имя моэ въспросите. и не глаголю вамъ яко азъ оумолю отьца о васъ. 27самъ бо отьць любить вы яко вы мене възлюбисте и вэровасте яко азъ от бога изидохъ. 28изидохъ от отьца и придохъ въ миръ. пакы оставляю миръ и иду къ отьцоу. 29глаголашя эмоу оученици эго: се нынэ не обиноуя ся глаголэши а притойчя ни коэя же не глаголэши. з0нынэ вэмъ яко вэси вься и не трэбоуэши да къто тя въпрашаэть. о семь вэроуэмъ яко от бога эси ишьлъ. з1отвэща имъ iсоусь: нынэ ли вэроуэте; з2се грядеть година и нынэ приде да разидете ся къжьдо въ своя и мене эдиного оставите. и нэсмь эдинъ яко отьць съ мъною эсть. ззси глаголахъ вамъ да въ мънэ миръ имате. въ мирэ скръбьни будете нъ дрьзаите азъ повэдихъ миръ.

1Си глагола iсоусь и възведе очи свои на небо и рече: отьче приде година прослави сына твоэго да и сынъ твои прославить тя. 2якоже далъ эмоу эси власть вьсякоя плъти. да вьсяко эже эси эмоу далъ дасть имъ живот вэчьныи. зсе же эсть вэчьныи живот да знають тебе эдиного истиньнааго бога и эгоже посъла iсоусь христа. 4азъ прославихъ тя на земли дэло сътворихъ эже далъ эси мънэ да сътворю. 5и нынэ прослави мя ты отьче оу тебе самого славою юже имэхъ прэжде даже не бысть миръ оу тебе. 6явихъ имя твоэ чловэкомъ яже далъ эси мънэ от мира. твои бэшя и мънэ я далъ эси и слово твоэ съблюдошя. 7нынэ разоумэшя яко вься элико далъ эси мънэ от тебе суть. 8яко глаголы яже далъ эси мънэ дахъ имъ. и ти прияшя и разоумэшя въ истину яко от тебе изидохъ и вэровашя яко ты мя посъла. 9азъ о сихъ молю не о мирэ молю нъ о тэхъ яже далъ эси мънэ. яко твои суть. 10и моя вься твоя суть и твоя моя и прославихъ ся въ нихъ. 11и кътомоу нэсмь въ мирэ и си въ мирэ суть. и азъ къ тебэ гряду. отьче святыи съблюди я въ имя твоэ. яже далъ эси мънэ да будуть эдино якоже и мы. 12эгда бэхъ съ ними въ мирэ азъ съблюдаахъ я въ имя твоэ. яже далъ эси мънэ съхранихъ и ни къто же от нихъ не погыбе тойкъмо сынъ погыбэльныи да събудуть ся кънигы. 1знынэ же къ тебэ гряду и си глаголю въ мирэ да имуть радость съ мъною наплънену въ себэ. 14азъ дахъ имъ слово твоэ. и миръ възненавидэ я яко не суть от мира якоже и азъ от мира нэсмь. 15не молю да възьмеши я от мира нъ да съблюдеши я от неприязни. 16от мира не суть якоже и азъ от мира нэсмь. 17святи я въ истину твою. слово твоэ истина эсть. 18якоже ты мя посъла въ миръ и азъ посълахъ я въ миръ. 19и за нw азъ свящу ся самъ да будуть ти священи въ истину. 20не о сихъ же молю тойкъмо нъ и о вэроующиихъ словъмь ихъ въ мя 21да вьси эдино будуть. якоже ты отьче въ мънэ и азъ въ тебэ да и ти въ насъ эдино будуть. да и миръ вэру иметь яко ты мя посъла. 22и азъ славу юже далъ эси мънэ дахъ имъ. да будуть эдино якоже и мы эдино. 2зазъ въ нихъ и ты въ мънэ. да будуть съврьшени въ эдино и да разоумээть миръ яко ты мя посъла и възлюбилъ я эси. якоже мя възлюбилъ эси. 24отьче яже далъ эси мънэ хощу да идеже эсмь азъ и ти будуть съ мъною да видять славу мою юже далъ эси мънэ яко възлюбилъ мя эси прэжде съложения мира. 25отьче правьдьныи и миръ тебе не позна. азъ же тя позиахъ и си познашя яко ты мя посъла. 26и съказахъ имъ имя твоэ и съкажу да любы эюже мя эси възлюбилъ въ нихъ будеть и азъ въ нихъ.

1Си рекъ изиде iсоусь съ оученикы своими на онъ полъ потока кедрьска идеже бэ врьтьпъ въ ньже въниде самъ и оученици эго. 2вэдэаше же иоуда иже и прэдаяаше мэсто яко мъногашьди събирааше ся iсоусь тоу съ оученикы своими. зиоуда же приимъ спиру и от архиереи и фарисеи слоугы приде тамо съ свэтильникы и съ свэщами и оружии. 4iсоусь же вэды вьсе идущеэ на нь ишьдъ рече имъ: кого ищете; 5отвэщашя эмоу: iсоуса назарея. глагола имъ iсоусь: азъ эсмь. стояаше же иоуда иже и прэдаяаше съ ними. 6да яко рече имъ: азъ эсмь идошя въспять и падошя на земли. 7пакы же я въпроси iсоусь: кого ищете; они же рекошя: iсоуса назарея. 8отвэща iсоусь: рекохъ вамъ яко азъ эсмь. аще оубо мене ищете не дэите сихъ ити. 9да събудеть ся слово эже рече яко яже далъ эси мънэ не погоубихъ ни кого же от нихъ. 10симонъ же петръ имэя ножь извлэче и и оудари архиереова раба и оурэза эмоу оухо десноэ. бэ же имя рабоу малхъ. 11рече же iсоусь петрови: въньзи ножь въ ножьницу. чашу юже дасть мънэ отьць не имамъ ли нити эя; 12спира же и тысящьникъ и слоугы иоудеискы яшя iсоуса и съвязашя и 1зи ведошя и къ аннэ прьвээ бэ во тьсть каиафэ иже бэ архиереи лэтоу томоу. 14бэ же каиафа давыи съвэтой иоудеомъ яко оунэ эсть эдиномоу чловэкоу оумрэти за люди. 15по iсоусэ же идэаше симонъ петръ и дроугыи оученикъ. оученикъ же той бэ зиаэмъ архиереови и въниде съ iсоусьмь въ дворъ архиереовъ. 16петръ же стояаше при двьрьхъ вънэ. изиде же оученикъ той иже бэ зиаэмь архиереови и рече двьрьници и въведе петра. 17глагола же раба двьрьница петрови: еда и ты от оученикъ эси чловэка сего; глагола онъ: нэсмь. 18стояаху же раби и слоугы огнь сътворьше яко зима бэ и грэяаху ся. бэ же съ ними петръ стоя и грэя ся. 19архиереи же въпроси iсоуса о оученицэхъ эго и о оучении эго. 20отвэща эмоу iсоусь: азъ не обиноуя ся глаголахъ вьсемоу мироу. азъ вьсегда оучихъ на съборищи и въ црькъви идеже вьси иоудеи събирають ся и отаи не глаголахъ ни чьсо же. 21чьто мя въпрашаэши; въпроси слышавъшяя чьто глаголахъ имъ. се си вэдять яже рекохъ азъ. 22се рекъшоу эмоу эдинъ от прэстоящиихъ слоугъ оудари въ ланиту iсоуса рекъ: тако ли отвэщаваэши архиереови; 2зотвэща эмоу iсоусь: аще зълэ глаголахъ съвэдэтельствоуи о зълэ. аще ли добрэ чьто мя биэши; 24посъла же и анна съвязанъ къ каиафэ архиереови. 25бэ же симонъ петръ стоя и грэя ся. рекошя же эмоу: еда и ты от оученикъ эго эси; отврьже ся онъ и рече: нэсмь. 26глагола эдинъ от рабъ архиереовъ ужика сы эмоуже оурэза петръ оухо: не азъ ли тя видэхъ въ врьтоградэ съ нимь; 27пакы же петръ отврьже ся и абиэ коуръ възгласи.28ведошя же iсоуса от каиафы въ преторъ. бэ же заоутра. и ти не вънидошя въ преторъ да не оскверьнять ся нъ да ядять пасху. 29изиде же пилатой къ нимъ вънъ и рече: кую рэчь приносите на чловэка сего; з0отвэщашя же и рекошя эмоу: аще не бы былъ сь зълодэи не быхомъ прэдали эго тебэ. з1рече же имъ пилатой: поимэте и вы и по законоу вашемоу судите эмоу. рекошя же эмоу иоудеи: намъ не достоить оубити ни кого же. з2да слово iсоусово събудеть ся эже рече назнаменая коэю съмрьтию хотэашэ оумрэти. ззвъниде же пакы пилатой въ преторъ и призъва iсоуса и рече эмоу: ты ли эси царь иоудеискъ; з4отвэща эмоу iсоусь: о себэ ли се глаголэши ли ини рекошя тебэ о мънэ; з5отвэща пилатой: еда азъ жидовинъ эсмь; родъ твои и архиереи прэдашя тя мънэ. чьто эси сътворилъ; з6отвэща iсоусъ: царьство моэ нэсть от мира сего. аще от мира сего бы было царьство моэ слоугы моя оубо подвизалы ся бышя да не прэданъ быхъ былъ иоудеомъ. нынэ же царьство моэ нэсть отсудоу. з7рече же эмоу пилатой: оубо царь ли ты эси; отвэща iсоусь: ты глаголэши яко царь эсмь азъ. азъ на се родихъ ся и на се придохъ въ миръ да послоушьствоую о истинэ. вьсякъ иже эсть от истины послоушаэть гласа моэго. з8глагола эмоу пилатой: чьто эсть истина; и се рекъ пакы изиде къ иоудеомъ и глагола имъ: азъ ни эдиноя же вины не обрэтаю въ нэмь. з9эсть же обычаи вамъ да эдиного вамъ отпоущу на пасху. хощете ли оубо да отпоущу вамъ царя иоудеиска; 40възъпишя же вьси не сего нъ варавъву. бэ же варавъва разбоиникъ.

1Тойгда же поятой пилатой iсоуса и би эго. 2и воини съплетойше вэньць от трьния възложишя на главу эмоу и въ ризу багъряну облэкошя и и прихождааху къ нэмоу зи глаголааху: радоуи ся царю иоудеискъ и бияаху и по ланитама. 4изиде же пакы пилатой вънъ и глагола имъ: се извожду и вамъ вънъ да разоумээте яко въ нэмь вины не обрэтаю ни эдиноя. 5изиде же iсоусь вънъ нося трьнянъ вэньць и багъряну ризу 6и глагола имъ: се чловэкъ. эгда же видэшя и архиереи и слоугы възъпишя глаголюще: распьни распьни эго. глагола имъ пилатой: поимэте и вы и распьнэте. азъ бо не обрэтаю въ нэмь вины. 7отвэщашя эмоу иоудеи: мы законъ имамы и по законоу нашемоу длъжьнъ эсть оумрэти. яко сынъ божии творить ся. 8эгда же слыша пилатой се слово паче оубоя ся. 9и въниде въ преторъ пакы пилатой и глагола iсоусови: откудоу эси ты; iсоусь же отвэта не дасть эмоу. 10глагола же эмоу пилатой: мънэ ли не глаголэши; не вэси ли яко власть имамъ распяти тя и власть имамъ поустити тя; 11отвэща iсоусь: не имаши власти на мънэ ни коэя же аще не бы ти дано съвыше. сего ради прэдавыи мя тебэ болии грэхъ имать. 12оттолэ пилатой искааше поустити и. иоудеи же въпияаху глаголюще: аще сего поустиши нэси дроугъ кесареви. вьсякъ иже ся творить царь противить ся кесареви. 1зпилатой же слышавъ та словеса изведе вънъ iсоуса и сэде на судищи на мэстэ нарицаэмээмь лифострот евреискы же гавафа. 14бэ же параскеуги пасхэ година же бэ яко шестая. и глагола иоудеомъ: се царь вашь. 15они же въпияаху: възьми възьми пропьни эго. глагола имъ пилатой: царя ли вашего распьну; отвэщашя архиереи: не имамъ царя тойкъмо кесаря. 16тойгда же прэдасть и имъ да и распьнуть. они же поэмъше iсоуса ведошя. 17и самъ си несы крьстой изиде въ нарицаэмоэ краниэво мэсто эже глаголэть ся евреискы голгофа 18идеже и пропяшя и съ нимь ина дъва судоу и овудоу по срэдэ же iсоуса. 19написа же и титла пилатой и положи на крьстэ. бэ же написано: iсоусь назареи царь иоудеискъ. 20сего титла мънози чьтошя от иоудеи яко близъ бэ мэсто града идеже пропяшя iсоуса и бэ написано евреискы гречьскы и латиньскы. 21глаголааху же пилатови архиереи иоудеисции: не пиши царь иоудеискъ нъ яко самъ рече царь эсмь иоудеискъ. 22отвэща пилатой: эже писахъ писахъ.2звоини же эгда пропяшя iсоуса прияшя ризы эго и сътворишя четыри чясти комоужьдо воину чясть и хитонъ. бэ же хитон не шьвенъ съ верьхоу истойканъ вьсь. 24рэшя же къ себэ: не прэдерэмъ эго нъ метэмъ жрэбия комоу будеть. да събудуть ся кънигы глаголющяя: раздэлишя себэ ризы моя и о иматизмъ мои меташя жрэбия. воини же оубо си сътворишя. 25стояаху же при крьстэ iсоусовэ мати эго и сестра матере эго мария клеопова и мария магдалыни. 26iсоусь же видэвъ матерь и оученика стояща эгоже любляаше глагола матери своэи: жено се сынъ твои. 27потомь же глагола оученикоу: се мати твоя. и от того часа поятой ю оученикъ той въ своя. 28посемь вэды iсоусь яко вься оуже съврьшишя ся да събудуть ся кънигы глагола: жяжду. 29съсудъ стояаше плънъ оцьта. губу же наплъньше оцьта на усопъ възньзъше придэшя къ оустомъ эго. з0эгда же оубо приятой оцьтой iсоусь рече: съврьшишя ся. и приклонь главу прэдасть доухъ. з1иоудеи же понэже параскеуги бэ да не остануть тэлеса на крьстэ въ суботу. бэ бо великъ дьнь тоя суботы. молишя пилата да прэбиють голэни ихъ и възьмуть я. з2придошя воини и прьвоуоумоу прэбишя голэни и дроугоуоумоу распятоуоумоу съ нимь. ззна iсоуса же пришьдъше яко видэшя и оуже оумьръшь не прэбишя эмоу голэнию. з4нъ эдинъ от воинъ копиэмь эмоу ребра прободе и изиде абиэ кръвь и вода. з5и видэвыи съвэдэтельствова и истиньно эсть съвэдэтельство эго. и той вэсть яко истину глаголэть. да вы вэру имете. з6бышя бо си да събудуть ся кънигы: кость не съкроушить ся от нэго. з7и пакы дроугыя кънигы глаголють: възьрять на нь эгоже прободошя. з8по сихъ же проси оу пилата иосифъ иже от аримафея сы оученикъ iсоусовъ таинъ же страха ради иоудеиска. да възьметь тэло iсоусово и повелэ пилатой. приде же и възя тэло iсоусово. з9приде же и никодимъ пришьдыи къ iсоусови нощию прэжде несы съмэшениэ змурьно и алоино яко литръ съто. 40приясте же тэло iсоусово и обисте э ризами съ ароматы якоже обычаи эсть иоудеомъ погрэбати. 41бэ же на мэстэ идеже и распяшя врьтьпъ и въ врьтьпэ гробъ новъ въ нэмьже ни коли же ни къто же не бэ положенъ. 42тоу же за параскеугию иоудеиску яко близъ бэаше гробъ. положисте iсоуса.

1Въ эдиныи же суботы мария магдалыни приде заоутра эще сущи тьмэ на гробъ и видэ камень възятой от гроба. 2тече же и приде къ симоноу петроу и къ дроугоуоумоу оученикоу эгоже любляаше iсоусь. и глагола има: възяшя господа от гроба и не вэмь къде положишя и. зизиде же петръ и дроугыи оученикъ идэасте къ гробоу. 4течаасте же оба въкоупэ и дроугыи оученикъ тече скорээ петра и приде прэжде къ гробоу. 5и приникъ видэ ризы лежящя. обаче не въниде. 6приде же и симонъ петръ въ слэдъ эго и въниде въ гробъ и видэ ризы лежящя 7и соударь иже бэ на главэ эго не съ ризами лежящь нъ особь съвитой на эдиномь мэстэ. 8тойгда же въниде и дроугыи оученикъ пришьдыи прэжде къ гробоу. и видэ и вэрова. 9не оубо вэдэаху кънигъ яко подобаэть эмоу от мрьтвыихъ въскрьснути. 10идосте же пакы къ себэ оученика. 11мария же стояаше оу гроба вънэ плачущи ся. якоже плакааше ся приниче въ гробъ и видэ дъва ангела въ бэлахъ сэдяща эдиного оу главы и эдиного оу ногоу идеже бэ лежало тэло iсоусово. 1зи глаголасте эи она: жено чьто плачеши ся; глагола има: яко възяшя господа моэго и не вэмь къде положишя и. 14и си рекъши обрати ся въспять и видэ iсоуса стояща и не вэдэаше яко iсоусь эсть. 15глагола эи iсоусь: жено чьто плачеши ся; кого ищеши; она же мьнящи яко врьтоградарь эсть глагола эмоу: господи аще ты и эси възялъ повэждь мънэ къде и эси положилъ. и азъ възьму и. 16глагола эи iсоусь: мариэ. обращьши же ся она глагола эмоу: раввоуни эже нарицаэть ся оучителю. 17глагола эи iсоусь: не прикасаи ся мънэ. не оу бо възидохъ къ отьцоу моэмоу. иди же къ братии моэи и рьци имъ въсхожду къ отьцоу моэмоу и отьцоу вашемоу и богоу моэмоу и богоу вашемоу. 18приде мария магдалыни повэдающи оученикомъ яко видэ господа и си рече эи.19сущоу же поздэ въ той дьнь въ эдиныи суботы и двьрьмъ затворенамъ идеже бэаху оученици эго събьрани за страхъ иоудеискъ. приде iсоусь и ста по срэдэ ихъ и глагола имъ: миръ вамъ. 20и си рекъ показа имъ руцэ и ребра своя. въздрадовашя же ся оученици видэвъше господа. 21рече же имъ iсоусь пакы: миръ вамъ. якоже посъла мя отьць и азъ посылаю вы. 22и се рекъ доуну и глагола имъ: приимэте доухъ святыи. 2зимъже отпоустите грэхы отпоустять ся имъ и имъже дрьжите дрьжять ся имъ. 24фома же эдинъ от обою на десяте нарицаэмыи близньць не бэ тоу съ ними эгда приде iсоусь. 25глаголааху же эмоу дроузии оученици: видэхомъ господа. онъ же рече имъ: аще не вижду на рукоу эго язвы гвоздиныя и въложу прьста моэго въ язву гвоздиную и въложу рукы моэя въ ребра эго не иму вэры. 26и по осми дьнъ пакы бэаху вънутрь оученици эго и фома съ ними. приде iсоусь двьрьмъ затворенамъ и ста по срэдэ и глагола имъ: миръ вамъ. 27потомь глагола фомэ: принеси прьстой твои сэмо и виждь руцэ мои. и принеси руку твою и въложи въ ребра моя. и не буди невэрьнъ нъ вэрьнъ. 28и отвэща фома и рече эмоу: господь мои и богъ мои. 29глагола эмоу iсоусь яко видэвъ мя вэрова. блажени не видэвъшеи и вэровавъше. з0мънога же и ина знамения сътвори iсоусь прэдъ оученикы своими яже не суть писана въ кънигахъ сихъ. з1си же писана бышя да вэру имете яко iсоусь эсть христосъ сынъ божии. и да вэроующе живота вэчьнааго имате въ имя эго.

1По семь яви ся пакы iсоусь оученикомъ своимъ въставъ от мрьтвыихъ на мори тивериадьстээмь. яви же ся тако. 2бэаху въкоупэ симонъ петръ и фома нарицаэмыи близньць и нафанаилъ иже бэ от кана галилеискыя и сына зеведеова и ина от оученикъ эго дъва. зглагола имъ симонъ петръ: иду рыбъ ловитой. глаголашя эмоу: идемъ и мы съ тобою. и изидошя и въсэдошя въ корабль абиэ. и въ ту нощь не яшя ни чьсо же. 4оутроу же абиэ бывъшоу ста iсоусь при брэзэ. не познашя же оученици яко iсоусь эсть. 5глагола же имъ iсоусь: дэти еда чьто сънэдьно имате; отвэщашя эмоу: ни. 6онъ же рече имъ: въврьзэте о десную страну корабля мрэжу и обрящете. въврьгошя же и кътомоу не можааху привлэщи эя от мъножьства рыбъ. 7глагола же оученикъ эгоже любляаше iсоусь петрови: господь эсть. симонъ же петръ слышавъ яко господь эсть епендутоймь прэпояса ся бэ бо нагъ и въврьже ся въ море. 8а дроузии оученици корабицьмь придошя. не бэшя во далече от земля нъ яко дъвэ сътэ лакътой влэкуще мрэжу рыбъ. 9и яко излэзошя на землю видэшя огнь лежящь и рыбу лежящу на нэмь и хлэбъ 10глагола имъ iсоусь: принесэте от рыбъ яже ясте нынэ. 11вълэзъ же симонъ петръ и извлэче мрэжу на землю плъну великыихъ рыбъ съто и пять десятой и три. и толикоу сущоу не протръже ся мрэжа. 12глагола имъ iсоусь: придэте обэдоуите. и ни къто же не съмэаше от оученикъ истязати эго: ты къто эси; вэдуще яко господь эсть. 1зприде же iсоусь и приятой хлэбъ и дасть имъ. и рыбу такожде. 14се оуже третиэ яви ся iсоусь оученикомъ своимъ въставъ от мрьтвыихъ. 15эгда же обэдовашя глагола симоноу петроу iсоусь: симоне ионинъ либиши ли мя паче сихъ; глагола эмоу: еи господи ты вэси яко люблютя. глагола эмоу: паси агньця моя. 16глагола эмоу пакы вътороэ: симоне ионинъ любиши ли мя; глагола эмоу: еи господи ты вэси яко люблю тя. глагола эмоу: паси овьця моя. 17глагола эмоу третиээ: симоне ионинъ любиши ли мя; оскръбэ же петръ яко рече эмоу третиээ любиши ли мя и глагола эмоу: господи ты вьсе вэси. ты вэси яко люблю тя. глагола эмоу iсоусь: паси овьця моя. 18аминь аминь глаголю тебэ: эгда бэ юнъ поясааше ся самъ и хождааше яможе хотэаше. эгда же състарээши ся въздежеши руцэ твои и инъ тя пояшеть и ведеть яможе не хощеши. 19се же рече знаменая коэю съмрьтию прославить бога. и се рекъ глагола эмоу: иди по мънэ. 20обращь же ся петръ видэ оученика эгоже любляаше iсоусь идуща въ слэдъ. иже и възлеже на вечери на прьси эго и рече: господи къто эсть прэдаяи тя; 21сего видэвъ петръ глагола iсоусови: господи а сь чьто; 22глагола эмоу iсоусь: аще хощу да той прэбываэть доньдеже приду чьто эсть тебэ; ты по мънэ иди. 2зизиде же слово се въ братию яко оученикъ той не оумьреть. не рече же эмоу iсоусь яко не оумьреть. нъ аще хощу да той прэбываэть доньдеже приду чьто эсть тебэ; 24сь эсть оученикъ съвэдэтельствоуяи о сихъ иже и написа си. и вэмь яко истиньно эсть съвэдэтельство эго. 25суть же и ина мънога яже сътвори iсоусь яже аще по эдиномоу писана бывають ни самомоу мьню вьсемоу мироу въмэстити пишемыихъ кънигъ. аминь.