Ловци на време
Бившият рейнджър Франк Бейлинджър и приятелката му Аманда не предполагат, че зад поканата да присъстват на лекция за времеви капсули се таи смъртна заплаха. Упоена, Аманда се съвзема затворена с четирима непознати в изолирана сграда, заредена с взрив. Всеки един от присъстващите е специалист по оцеляване в екстремни ситуации. Задачата им, както ги уведомява неизвестният им похитител, наричащ себе си Господаря на играта, е да открият Гробницата на земните желания. Живи участници в компютърна игра, превърнала се в реален кошмар, те трябва да оцелеят на всяка цена. Единствено препятствие в плана се оказва Франк, който успява да открие къде се разиграва смъртоносната игра. Но и той не подозира, че наградата за победителя ще се окаже ликвидирането на създателя й…
"Смразяващ и хипнотичен. Морел е абсолютен майстор в жанра, който играе по свои правила…" Стивън Кинг
БЛАГОДАРНОСТИ
Имах паметници от бронз, лапис лазули, алабастър и бял варовик, както и документи върху глинени плочки… зазидах ги в основите и ги оставих на идните поколения.
Асархадон, цар на Асирия, УП в. пр. н. е.
Писателите не работят във вакуум.
Джейн Дистел, Мириам Годерих, Майкъл Бурет и милите хора от, Дистел Годерих Литерари Мениджмънт“.
Роджър Купър, Крие Накамура, Питър Костанцо и останалите служители от екипа на, Зангард Прес“ и „Персеус Букс Груп“.
Нанси Каланта от
Ерик Грей и Майк Волп от „Джет Ейвиейшън“, летище „Тетърбъро“.
Сари Морел. Фамилията й неслучайно е същата като моята. Тя ми е дъщеря. Но освен това ми е приятел и един от най-находчивите литературни агенти, които познавам.
Наскоро ми възложиха задача. Помолиха ме да съставя писмо послание за една времева капсула[1], която щеше да бъде отворена в Лос Анджелис след сто години… Задачата ми се стори лесна. Предложиха ми да напиша нещо по злободневните въпроси и конфликти и аз се залових да го направя. Поех по крайбрежието с колата и докато гледах сините води на Тихия океан от едната ми страна и планината Санта Инес — от другата, не можех да не се запитам дали след сто години ще е толкова красиво, колкото беше през този летен ден. И после, когато се помъчих да пиша… Представете си само — да пишеш за хората след сто години, които ще знаят всичко за нас. А ние не знаем нищо за тях. Не знаем какъв ще бъде светът, в който ще живеят.
ОТКЪС ОТ РЕЧТА НА РОНАЛД РЕЙГЪН ПРЕД КОНГРЕСА НА РЕПУБЛИКАНСКАТА ПАРТИЯ ПРЕЗ 1976 Г., СЛЕД КАТО НЕ УСПЯВА ДА СПЕЧЕЛИ НОМИНАЦИЯТА НА СВОЯТА ПАРТИЯ ЗА ПРЕЗИДЕНТ.